Р E Ш Е Н И Е
№ 473
гр.Плевен, 28 Октомври 2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: Полина Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При
секретаря М.К. и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева касационно
административно-наказателно дело № 600 по описа за
Производството е по чл.63,
ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 386 от 06.06.2016 г., постановено по НАХД № 801 по описа за 2016г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление №1 от 10.02.2016г. на Директор на РДПБЗН- Плевен, с което на „Палмо” АД гр.Плевен, представлявано от О. Г. И., за нарушение на чл.15, приложение №4 от Наредба№ 8121з-531 от 09.09.2014г. е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева на основание чл. 262, ал.1, т.3 от ЗМВР; и за нарушение на чл.20, ал.1, т.1 от Наредба № 8121з-531 от 09.09.2014г. и чл.132, ал.2 от ЗМВР е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева на основание чл. 262, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – Плевен, представлявано от директора Е. И. М., с която се иска неговата отмяна. Сочи се, че районният съд е отменил наложеното наказание по т.1 от НП, като не е отчел твърдението на наказващия орган, че посочването на т.3 от ал.1 на чл.261 от ЗМВР е техническа грешка, като е следвало да бъде посочена т.2 от същата разпоредба. Посочва се, че в решението си районният съд не е взел предвид и факта, че с осъществяване на дейност без необходимите технически средства и оборудване от „Палмо” АД на практика се застрашава животът и здравето на гражданите и тяхното имущество. По отношение отмяната на наложената с т.2 от НП санкция касаторът сочи, че районният съд не е изискал допълнителна информация и сведения за наличието на документи доказващи спазване на разпоредбите на чл. 40 и чл. 42 от Наредба № 8121з/09.09.2014г., като представя същите с касационната жалба. Счита се, че собствеността на фирмата или заемането на определена длъжност в нея по никакъв начин не освобождава търговеца от изпълнение на задълженията му предвидени в нормативен акт. Сочи се, че при определяне на наказанието е извършена преценка дали е налице обстоятелство по чл. 28 от ЗАНН, като подобно нарушение няма как да бъде квалифицирано като маловажно. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд.
В съдебно заседание касаторът Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – Плевен не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът – „Палмо” АД гр. Плевен, редовно призована, не се представлява. По делото са депозирани писмени бележки от адв.Д. с надлежно пълномощно по делото на районен съд, в които са наведени доводи за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено. Счита, че в първата част на НП е допусната техническа грешка, която не е ограничила правото на защита на дружеството, а чрез представяне на доказателствата с касационната жалба е доказано второто нарушение, установено в АУАН и санкционирано с НП.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че при извършена проверка на 12.12.2015г. от комисия на РДПБЗН-Плевен на «Палмо» АД (търговец, получил разрешение рег.№178/07.06.2012г. от ГДПБЗН-МВР за извършване на тази дейност по реда на чл.129 от ЗМВР) е установено следното:1. На 12.12.2015г. търговецът не разполага с всички технически средства и оборудване, а именно: телескопична или сглобяема мачта с работна височина 9м.(налична е сглобяема мачта състояща се от 6 звена всяко с дължина 1,1м. измерена с техническо средство ролетка); уред за измерване на налягането на вътрешните пожарни кранове; уред със съответните крайници (съединители) с работно налягане минимум 12 бара за изпитване на шланговете на вътрешните пожарни кранове; ключ за съединителите на шланговете на вътрешните пожарни кранове; 2. На 30.09.2015г. (видно от протоколи №31/30.09.2015г. и №51/30.09.2015г.) търговецът е осъществил поддържане и обслужване на пожароизвестителна и пожарогасителна система в обект Хипермаркет „HomeMax” гр.Плевен от лице (И.), което не е включено в списъка на наетите лица и съответните им длъжностни задължения, с които трябва да разполага, за да осъществява дейност по чл.129 ал.2 т.5 от ЗМВР във вр. с чл.129 ал.4 от ЗМВР и чл.9 от Наредба №8121з-531/09.09.2014г. за реда и условията за осъществяване на дейности по осигуряване на пожарна безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, от търговци и контрола върху тях, като за извършената промяна на лице от персонала по чл.129 ал.4 от ЗМВР не е уведомен органа издал разрешението. Констатираното е квалифицирано по т.1 като нарушение на чл.15, приложение №4 от Наредба№ 8121з-531 от 09.09.2014г., а по т.2 като нарушение на чл.20, ал.1, т.1 от Наредба № 8121з-531 от 09.09.2014г. и чл.132, ал.2 от ЗМВР. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление.
При така установеното от към факти, районният съд е приел от правна страна, че за нарушението по т.1 от НП дружеството е неправилно санкционирано, тъй като нормата на чл.262 ал.1 т.3 от ЗМВР е неприложима за констатираното нарушение. Посочил е, че описаното в т.1 деяние касае неизпълнение на задължение по чл.15 от Наредба№ 8121з-531 от 09.09.2014г., в който са разписани условия, които следва да са налице, за да се упражнява съответната дейност, и подлежи на санкциониране по т.2 на ал.1 на чл.262 от ЗМВР, която предвижда наказание на лице, получило разрешение по чл.129, което осъществява дейност без наличие на техника, оборудване или квалифициран персонал, какъвто е конкретния случай. В тази връзка е счел, че налагайки наказание по неприложима санкционна норма, наказващият орган е приложил неправилно закона. По отношение наложеното по т.2 от НП наказание съдът е приел, че нарушението, за което е санкционирано дружеството не е извършено. Счел е, че търговецът е отговарял на изискванията по чл.9 от Наредба№ 8121з-531 от 09.09.2014г., както и че не е настъпила промяна на лице от квалифицирания персонал, респ. дружеството няма задължението по чл.20 ал.1 т.1 от наредбата. Също така е посочил, че наказващият орган не извършил преценка за маловажност, като в тази връзка е отчел факта, че лицето, извършило специфичната дейност е правоспособен и разполага с нужната компетентност, за да бъде гарантирана изправността на поддържаните от търговеца пожароизвестителни и пожарогасителни системи. Посочил е също, че органът не е изпълнил задълженията си по чл.40 и чл.42 от Наредба№ 8121з-531 от 09.09.2014г. Воден от горните мотиви районният съд е отменил изцяло обжалваното наказателно постановление.
Касационната инстанция
намира решението на районният съд по отношение наложената с т.1 от обжалваното
наказателно постановление санкция за правилно, като изцяло се споделят мотивите
за неправилно приложена санкционна норма на чл.262 ал.1 т.3 от ЗМВР. Правилната санкционна норма, както се посочва
и от самия касатор, е чл.262 ал.1 т.2 от ЗМВР, а именно
подлежи на санкциониране лице, получило разрешение по чл. 129,
което осъществява дейност без наличие на техника, оборудване или квалифициран
персонал, какъвто е процесния случай. Съдът няма правомощията да променя
правната квалификация или санкционната норма, дадени в хода на
административно-наказателното производство, поради което е налице неправилно
прилагане на материалния закон, до какъвто извод е достигнал и районния съд. В
тази част решението следва да бъде оставено в сила.
По отношение решението в частта за наложената с т.2 от наказателното постановление санкция, съдът намира че същото е правилно по своя резултат. Не се споделя изводът на районния съд, че дружеството не е имало задължението по чл.20 ал.1 т.1 от Наредба№ 8121з-531 от 09.09.2014г., тъй като обстоятелството, че представляващия търговеца е преминал курс на обучение е несъвместимо с наличието на регистрация, изискваща и вписване в регистъра по смисъла на чл.37 от Наредбата. Вярно е, че към датата на издаване на протоколите-30.09.2015г. О. И. е бил завършил курс за начално обучение с цел придобиване на знания и умения за поддържане и обслужване на пожароизвестителни системи, пожарогасителни системи, системи за управление на дим и топлина и пожарни кранове. Но към датата на издаване на разрешението на дружеството-07.06.2012г. за извършване на тази дейност, О. И. не е бил преминал такъв курс, както и не е бил включен в списъка на персонала като квалифицирано лице, което може да осъществява тази дейност. Именно в това му качество от него са попълнени протоколи №№31 и 51 от 30.09.2015г., а не като представляващ дружеството, в каквото качество той само е посочен в издадено разрешението за извършване на дейност. Ето защо настоящата инстанция счита, че е била налице промяна на лице от персонала по чл. 129, ал. 4, поради което за дружеството е съществувало задължение по чл.20 ал.1 т.1 от Наредба№ 8121з-531 от 09.09.2014г. съотв. по чл.132 ал.1 т.1 от ЗМВР за уведомяване на органа, издал разрешението.
Независимо от горното, според касационната инстанция
наказващият орган е допуснал нарушение, което обосновава отмяна и на т.2 от
обжалваното наказателно постановление. Съгласно чл.132 ал.1 т.1 от ЗМВР, лицето,
получило разрешение за извършване на дейности по осигуряване на пожарната
безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и
съоръжения, свързани с пожарната безопасност, уведомява органа, издал
разрешението, при промяна на лице от персонала по чл. 129, ал.
4, като според ал.2, в случаите по ал. 1
лицето, получило разрешение за извършване на дейности по осигуряване на
пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи
и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, представя в 14-дневен срок от
настъпването на промяната документите, свързани с нея, и документ за платена
такса в размер, определен от Министерския съвет. Същите правила са регламентира и в чл.20 ал.1 т.1 от
Наредба№ 8121з-531 от 09.09.2014г. (Лицето, получило разрешение за извършване
на дейности по чл. 3,
уведомява органа, издал разрешението, при промяна на лице от персонала по чл. 9)
и ал.2 от същата норма (В случаите по ал. 1 лицето, получило разрешение за
извършване на дейности по чл. 3,
представя в 14-дневен срок от настъпването на промяната документите, свързани с
нея, и документ за платена такса в размер, определен от Министерския съвет).
Видно от АУАН и НП е, че вмененото по т.2 нарушението е за това, че за
извършената промяна на лице от персонала по чл.129 ал.4 от ЗМВР не е уведомен органа издал разрешението.
Т.е. правилната правна квалификация е по чл.20 ал.1 т.1 от Наредбата и чл.132
ал.1 т.1 от ЗМВР. Ето защо неправилно е посочена нормата на чл.132 ал.2 от
ЗМВР, която регламентира срок за представяне на документите за настъпилата промяна.
Така едновременното посочване като нарушени на нормите на чл.20 ал.1 т.1 от
Наредбата и чл.132 ал.2 от ЗМВР не съответства на обстоятелствата по извършване
на нарушението, поради което и тук наказващият орган е допуснал нарушение на
закона, което обосновава отмяна и на тази част от наказателното постановление,
както е сторил районният съд като краен резултат.
Ето
защо решението като правилно по своя резултат следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 386 от 06.06.2016 г., постановено по НАХД № 801 по описа за
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.