Р E
Ш Е Н И Е
№ 452
гр.Плевен, 25 Октомври
2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на единадесети октомври, две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Председател: Полина
Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина И.
При секретаря М.К. и с
участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия
Кънева касационно
административно-наказателно дело № 599 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и
чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 428 от 15.06.2016 г., постановено
по НАХД № 958 по описа за
Срещу решението е
подадена касационна жалба от В.П.П., чрез адвокат Р.И. ***, в която са наведени
доводи, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона. Счита се, че в
производството проведено пред районния съд нарушението по чл. 103 от ЗДвП не е
доказано. Сочи се, че видно от протокола от проведеното съдебно заседание по
делото на 17.05.2016 г. св.Б. няма спомен за случая, а
от показанията на св.П. не е установено безспорно и категорично, че на
посочената дата П. е осъществил вмененото му нарушение. Твърди се, че в жалбата
си и обясненията си същият е заявил, че действително не е носил в себе си
свидетелството си за управление на МПС. Според касатора, доказателства за
обратното обстоятелство, че е носил свидетелството за управление, а не го е
представил не са събрани в производството. В заключение се моли за отмяна на
решението на районния съд, алтернативно да бъде намален размерът на наложеното
наказание лишаване от право да управлява МПС.
В съдебно заседание
касаторът В.П.П. не се явява, представлява се от адв.И., която поддържа
касационната жалба. Счита, че не е установено по категоричен начин да е
извършено вмененото нарушение. Моли се за отмяна на решението и отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание
ответникът – ОД на МВР - Плевен не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 11.03.2016г.,
около 08:30часа, в гр.Плевен до №36 на ул.”Дойран” П., като водач на л.а. „Рено
лагуна” с рег.№ЕН *** КВ паркира върху пешеходна пътека тип „зебра”
и отказва да изпълни указанията на контролен орган да представи СУМПС
(категорично отказва), като осуетява проверката. За констатираното е съставен
АУАН за нарушения по чл.98 ал.1 т.5 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП. Въз основа на
акта е издадено обжалваното наказателно постановление. Пред районния съд НП е
обжалвано в частта за нарушението по чл.103 от ЗДвП.
При така установеното от към факти, районният съд е
приел от правна страна, че възраженията на П., че не е представил СУМПС поради
това, че е пропуснал да го вземе при смяна на дрехите, е негова защитна теза.
Приел е още, че не е оборена доказателствената сила на редовно съставеният
АУАН, а със своето действие П. е извършил нарушение на установения ред на
държавно управление и в частност правилата за движение по пътищата, уредени в
ЗДвП. Счел е, че при съставяне на акта и издаване на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са основание за тяхната отмяна.
Посочил е, че водачът е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушение по чл.103 и правилно наказващият орган е реализирал
административно-наказателното му отговорност по чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП. По
отношение размера на наложената санкция, съдът обаче е приел, че наказващият
орган не е съобразил в пълна степен нормата на чл.27 ал.2 от ЗАНН, а именно
тежестта на нарушението и личността на водача. Посочил е, че справедливото
наказание е такова в размер около средния на предвиденото в закона, поради
което е намалил размера на глобата от 200лева на 100лева и срокът на лишаване
от право да управлява МПС от 6 месеца на 3 месеца.
Касационната инстанция намира, че решението е
правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, противно на
изложеното в касационната жалба, като при тяхната съвкупна преценка е изведен
правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната
отговорност на водача на МПС. Фактическите констатации и правните изводи
формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, поради което не
е необходимо и тяхното преповтаряне.
Правилни са и изводи на съда за размера на справедливото наказание.
Първоинстанционното решение съдържа подробно описани факти въз основа на
доказателствата по делото, правилно възприета въз основа на тях фактическа
обстановка и правни изводи, които съответстват на доказателствения материал. С
касационната жалба не са представени доказателства, които да оборят
доказателствената сила на АУАН, и които да са в подкрепа на твърденията
изложени в нея. За пълнота следва да се посочи само, че е налице съответствие
между АУАН и НП в описанието и в правната квалификация на нарушението. Касаторът
не е изпълнил дадените от полицейския служител указания да представи за
проверка документите си, с което е осуетил проверката. Според нормата на чл.103
от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания. С поведението си касаторът е допуснал нарушение на
чл. 103 ЗДвП.
Неговите твърдения в хода на административно-наказателното и съдебно
производство се явяват недоказани, поради което решението на районния съд
следва да бъде оставено в сила като обосновано и правилно.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 428 от 15.06.2016 г.,
постановено по НАХД № 958 по описа за
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.