Р E
Ш Е Н И Е
№ 453
гр.Плевен, 25 Октомври
2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на единадесети октомври, две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Председател: Полина
Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря М.К. и с участието на прокурора Йорданка
Антонова като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 598 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и
чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 451 от 24.06.2016 г., постановено
по НАХД № 796 по описа за
Срещу решението е
подадена касационна жалба от „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Враца, в
която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Счита се, че при повторното разглеждане на делото, в
противоречие с императивните изисквания на закона и с изричните указания на
касационния съд, районният съд е провел вече приключилото съдебно следствие
отново, от самото начало – отново са били приети писмените доказателства и
разпитани същите свидетели за установяване на вече установени при
първоначалното разглеждане на делото обстоятелства. Посочва се, че това
действие на съда е в грубо нарушение на чл. 226 от АПК, като не може дори да се
постави в хипотезата на чл. 294 от НПК, тъй като никоя от страните не е искала
възобновяване на съдебното следствие за извършване на нови следствени действия,
което нарушение е достатъчно тежко, за да бъде само по себе си основание за
отмяна на обжалваното решение. Сочи се, че съдът не е изпълнил указанието на
касационната инстанция да изложи правни съображения по съществото на спора като
не е обсъдил нито един конкретен довод – нито по оспорването на НП, така и по
неговата защита, което всъщност е била главната задача на съда. Счита се, че
неизпълнението на това изискване на отменителното решение на касационния съд и
необосноваността на обжалваното решение също е основание за неговата отмяна. По
съществото на спора, според касатора е налице и нарушение на изискването на чл.
18 от ЗАНН, тъй като в НП са изброени множество водоизточници, от които е
добивано вода без действащи разрешителни, като всеки отделен случай е отделен
казус. Посочва се още, че не е взето предвид възражението, че всички посочени в
НП водоизточници са публична държавна или общинска собственост, като административнонаказващият
орган не се е мотивирал защо е решил да санкционира ВиК оператора, а не
собственика на водоизточника. Сочи се, че в резултат от нарушения в
производството пред административнонаказващия орган легално добити количества
вода са включени в общия обем на водите, добити в условията на твърдяното
нарушение на ВиК оператора, като тези количества са преценявани при
определянето на степента на нарушението и следващата се за него отговорност и
това само по себе си е достатъчно, за да бъде отменено НП като
незаконосъобразно. В заключение се моли за отмяна на решението.
В съдебно заседание
касаторът „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Враца се представлява от адв.А.
с надлежно пълномощно, който поддържа касационната жалба. Допълнително сочи, че
в наказателното постановление са включени легално добити количества вода, което
го опорочава и е основание за неговата отмяна.
В съдебно заседание
ответникът – Басейнова дирекция „Дунавски район”- Плевен се представлява от
юрисконсулт Х., която намира касационната жалба за
неоснователна. Счита, че районният съд е изпълнил дадените указания при
предходно разглеждане на делото и неговите изводи са правилни. Моли решението
да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 23.07.2015г. в
гр.Плевен длъжностни лица при БДДР извършили проверка по документи-декларация
по чл.194б от ЗВ и справка-отчет за добито количество вода през 2014г. на „ВиК”
ООД гр.Враца, при която установили водовземане, осъществено от „ВиК” ООД
гр.Враца без действащи разрешителни за водовземане за период от 01.01.2014г. до
31.12.2014г. на подробно посочени водоизточници, като общото иззето водно
количество е 235633куб.м. или 7,47л/сек. За констатираното е съставен АУАН за
нарушение по чл.44 ал.1 от ЗВ, по който е направено възражение от управителя на
дружеството. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно
постановление.
При така установеното от към факти, съдът е приел от
правна страна, че дружеството е извършило от обективна и субективна страна
нарушение по чл.44 ал.1 от ЗВ, тъй като е извършвало водовземане на общо водно
количество 235633 куб.м. от водоизточници в различни технически райони на
ДББР-Плевен, като за тях не е имало издадени надлежни разрешителни. В тази
връзка е посочил, че представените по делото разрешителни касаят водоизточници
от техническите райони, посочени в акта и НП, но са или за друг период, или са
такива за подновяване на дадени разрешителни. Счел е, че допуснатото нарушение
в НП относно посоченият период не е нарушило правата на дружеството и не води
до отмяна на наказателното постановление само на това основание, тъй като е
успешно корегирано в заключителната част на обстоятелственото описание на
нарушението и търговеца е успял да
разбере за кой период се твърди, че е извършил нарушение. Посочил е също, че в
хода на административно-наказателното производство не са допуснати други
нарушения, които да обосновават отмяна на постановлението. Приел е, че
обстоятелствата по делото сочат на съставомерност на деянието, поради което е и
потвърдил обжалваното наказателно постановление.
Касационната инстанция намира, че решението е
правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, противно на
изложеното в касационната жалба, като при тяхната съвкупна преценка е изведен
правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната
отговорност на дружеството. Фактическите констатации и правните изводи
формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, поради което не
е необходимо и тяхното преповтаряне. Не е налице и допуснато нарушение на
съдопроизводствените правила от страна на съда. Неговото решение съдържа
подробно описани факти въз основа на доказателствата по делото, правилно
възприета въз основа на тях фактическа обстановка и правни изводи, които
съответстват на доказателственият материал.
Съдът е отговорил и на всички възражения направени в жалбата до районния
съд, вкл. и по твърдението за наличие на издадени разрешителни за част от
обектите, включени в списъка на водоизточниците посочени в акта и НП. Съдът не
е допуснал и твърдяното нарушение на чл.226 от АПК. Последната разпоредба е
неприложима в производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления. Съобразно чл.84 от ЗАНН, приложимият нормативен акт
е НПК. А съгласно чл.14 ал.1 от НПК и чл.18 от НПК (принцип на
непосредственост), съдът взема решенията си по вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,
като се ръководи от закона, а доказателственият материал се събира и проверява
лично, освен в случаите, предвидени в този кодекс. Т.е. правилно районният съд
при новото разглеждане на делото е извършил всички процесуални действия отново,
вкл. и разпит на свидетели и приемане на доказателства, с което е събрал
собствени и непосредствени впечатления, въз основа на които и след анализ на
доказателствата е постановил своето решение с мотиви по съществото на спора. В
подкрепа на последното е и изискването
по чл.258 от НПК за неизменност на състава при разглеждане на делото.
По делото е доказано, че в периода 01.01.-31.12.2014 г.
дружеството е извършвало водовземане от конкретно изброените водни обекти без
издадено разрешение за това по смисъла на чл. 44, ал.1
от ЗВ, с което е извършило административното нарушение, за което е
ангажирана отговорността му. Правилна е преценката на районния съд, че
представените с жалбата пред него разрешителни касаят или други водоизточници,
или друг период, или са с друг титуляр на разрешителното, поради което не
оборват фактическите констатации в акта. Неоснователно е и възражението за
невъзможността на дружеството да се снабди с необходимите документи за
снабдяване с разрешителни. В тази връзка следва да се посочи, че отговорността
на дружеството е обективна и следва да бъде ангажирана независимо от причините
за липсата на разрешение. Разпоредбата на чл. 44, ал.1
от ЗВ е императивна, поради което липсата на разрешение изключва
водовземането от съответния обект. Като е достигнало до аналогични правни
изводи, районният съд е постановил решение, което следва да бъде оставено в
сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 451 от 24.06.2016 г.,
постановено по НАХД № 796 по описа за
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.