Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

213 / 3 Май 2016 г.

гр. Плевен

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

    

       ПЛЕВЕНСКИЯТ  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД, ІІ състав, в публично заседание на пети април , две хиляди и шестнадесета година , в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЮЛИЯ  ДАНЕВА

        Секретар: Д. Д.

         Като разгледа докладваното от съдия  Юлия Данева  административно дело № 598 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален  кодекс /АПК/,  във вр. с чл.118 от   Кодекс за социално осигуряване /КСО/.

         Образувано е по жалба   на С.Л.Д. ***    против Решение № 28/06.06.2012г. на Директора на  НОИ-РУСО-гр. Плевен, с което  е оставена без уважение  жалбата му срещу Разпореждане № 64/02.02.2012г. на Ръководител  “ПО”  при РУСО- Плевен. С последното  на осн. чл. 98, ал. 8  от КСО е определена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване за трайно намалена работоспособност .

         В жалбата се твърди, че с  оспореното решение  НОИ-РУСО-Плевен  доказва, че не отстранява допуснатите грешки, а се мъчи да прикрива  недостатъците и слабостите в системата. От неясния й текст  следва, че  жалбоподателят не е доволен от определения  процент  намалена работоспособност , който е различен в  няколко  експертни решения.  Задава въпрос  защо трудовият му стаж в школата не се признава за първа или втора категория.  Моли да бъде  отменено решението, като се задължи ТЕЛК да преразгледа всички изследвания  и да постанови  ново разпореждане, с което да признае над 90%. Моли да се определи каква категория е трудовият му стаж в Школата.  По същество жалбоподателят, чрез процесуалния си представител Р.Д., в  „писмени бележки” поддържа жалбата си и моли да бъде отменено Разпореждане № 64/02.02.2012г. и  Решение № 28/06.06.2012 г. на Директора на РУСО-Плевен.

       Ответникът- директорът на ТП на НОИ -Плевен, чрез  процесуалния си представител главен юрисконсулт Е.В.Р. е оспорил жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Твърди, че от събраните по делото доказателства  е установено, че Разпореждане № 64  е отменено с издаденото от органа Разпореждане № 1527/2012г. , последното е потвърдено с окончателно решение на ВАС. Счита, че  поради така изложеното, жалбата е без правно основание и като такава не следва да бъде разглеждана, а производството да бъде прекратено. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

      С Решение № 90/26.02.2014 г.  настоящият съдебен състав е  отменил Решение № 28/06.06.2012 г. на Директора на  НОИ РУСО-Плевен/ понастоящем  Директор на ТП на НОИ-Плевен/  и е прекратил производството по обжалване на  Разпореждане № 64/02.02.2012 г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ-Плевен поради това, че  същото е  вече отменено с влязло в сила решение.

      С  Определение  № 8854/20.07.2015 г., постановено по адм.д. № 1603/2015 г. Върховният административен съд е  отменил Решение № 90/26.02.2014г.  на настоящия съд в частта, с която е прекратено  производството по обжалване на  Разпореждане №64 на  ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ-Плевен и е върнал  делото за продължаване на съдопроизводствените действия  в тази част.

       Съдът, като обсъди  събраните по делото доказателства  във връзка с доводите и становищата на страните, като извърши проверка  на законосъобразността на обжалваната заповед и като съобрази задължителните указания на ВАС, намира за установено следното:

       Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

       Предмет на оспорване  в производството, след връщане на делото от ВАС за продължаване на съдопроизводствените действия, е Разпореждане № 64/02.02.2012г. на Ръководител  “ПО”  при РУСО- Плевен. С Разпореждане № 64, на С.Л.Д. ,на осн. чл. 98, ал. 8  от КСО е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за трайно намалена работоспособност.

        При първоначалното разглеждане на делото, съдът е обсъдил  постъпило в  хода на съдебното разследване   писмо до Административен съд-Плевен с вх. № 2799/01.10.2013 г./л. 172/ от  ответника, в което се съобщава, че след първото съдебно заседание  административният орган е узнал, че С.Д. е обжалвал по реда на чл. 112 от Закона за здравето /ЗЗ/ ЕР на НЕЛК № 08855/122/24.11.2011г./ с което е  определена 86 % трайно намалена работоспособност/. В писмото се твърди, че от получената от НЕЛК информация, и направената  справка се е установило, че действително  ЕР на НЕЛК е било обжалвано, и е било образувано административно дело в АССГ. В писмото се съобщава още, че, предвид гореизложеното, и безспорно установеното обстоятелство, че ЕР на НЕЛК,  въз основа на което е издадено Разпореждане  № 64/02.02.2012г. е обжалвано, на осн. чл. 98,ал. 7 и чл. 99, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 от КСО  Ръководител ПО при  РУСО-Плевен е издал  Разпореждане № 1527/28.09.2012г. , с което е отменил Разпореждане № 64/02.02.2012 г. Към писмото е приложено  заверено копие от  Разпореждане № 1527/28.09.2012г./л. 173/. От последното е видно, че, на посочените по-горе основания, Ръководител ПО при РУСО- Плевен ОТМЕНЯ  разпореждане № 64/02.02.2012 г.

          От приложеното към делото адм.дело № 972/2012г. на Административен съд-Плевен се установява, че Разпореждане № 1527/28.09.2012г. на Ръководител ПО при НОИ-РУСО-Плевен е оспорено пред Директора на НОИ РУСО-Плевен, който, с Решение № 55/01.11.2012г.  е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обжалвано пред Административен съд-Плевен от С. Д. и в производството по адм.д. № 972/2012г., с решение № 422/18.07.2013г. съдът е  отхвърлил жалбата. Постановеното от Административен съд- Плевен решение е потвърдено с окончателно Решение № 16789/ 16.12.2013г. по адм.дело № 12462/2013г. на Върховния административен съд. Т.е., крайният резултат от спора по адм.д. № 972/2012г. на Административен съд-Плевен  е  потвърждаване на разпореждане № 1527/28.09.2012г. на Ръководител ПО при НОИ-РУСО-Плевен, с което е отменено Разпореждане № 64/02.02.2012 г.,

         С оспореното по настоящето дело   Решение № 28/06.06.2012г.. на Директора на  НОИ-РУСО-гр. Плевен, което решение е било предмет на спора при първоначалното разглеждане на делото,  жалбата на С.Д. срещу Разпореждане № 64/02.02.2012г. на Ръководител  “ПО”  при РУСО- Плевен, е оставена без уважение, т.е., с решението, което е предмет на спора по делото,  Разпореждане № 64/ 02.02.2012 г. е потвърдено. Както е посочено по-горе обаче, това разпореждане е отменено с влязъл в сила   акт- Разпореждане № 1527/28.09.2012г. Тук е мястото да бъде отбелязано, че в отменителното решение на ВАС  са  изложени  фактите във връзка с  Разпореждане №  64/2.02.2012 г.,  като са  посочени  в тяхната последователност  : 1.Разпореждане № 1527/28.09.2012 г. на  ръководител  ПО при ТП на НОИ-Плевен, с които е отменено Разпореждане № 64/ 02.02.2012 г. на същия орган, Решение № 55/1.11.2012 г. на Директора на ТП на НОИ, с което е  потвърдено разпореждане № 1527/2012 г.; Решение № 422/18.07.2013 г.  по адм.д. № 972/12 г. на Административен съд-Плевен, с което  е потвърдено  Решение № 55 /1.11.12 г. на Директора на ТП на НОИ;  Решение № 16789/16.12.2013 г., постановено по адм.д. № 12462/2013 г.  на ВАС, с което е потвърдено  Решение № 422/13 г. на Административен съд-Плевен. Т.е. от  хронологията и  резултатите на горните административни и съдебни актове  не може да бъде направен друг извод, освен изводът, че  Разпореждане № 64/02.02.2012 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Плевен е отменено.  ВАС е приел, че   влизането в сила на последващо разпореждане  не прави  спора по предходния административен акт  лишен от предмет.

         Настоящият съд преценява, че независимо от  това, че с влязъл в сила акт   /разпореждане № 1527/28.09.2012 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ, потвърдено  при последващото  му обжалване с влезли в сила съдебни актове/,  разпореждане № 64 е отменено,  следва да се произнесе по същество  по неговата законосъобразност, предвид задължителните указания на по-горестоящия съд. Допълнителен аргумент  на  касационната инстанция е, че принципно  погрешно е  извършеното от настоящия съд, при първото разглеждане на делото  разделянето на  Решение № 28/6.06.2012 г. на Директора на ТП на НОИ и разпореждане № 64/2.2.2012 г. на ръководител ПО .

        Настоящият съд счита, че  процесуалните действия  по оттегляне и по отзив на  административния акт , извършени от административния орган не са съобразени с изискванията на закона,  както и обстоятелството, че  до издаване на  разпореждане № 1527/2012 г., разпореждане № 64/2012 г. е  било действащ административен акт.

       С отменителното решение  горестоящият съд  е  отменил  решението на настоящия само по отношение  на произнасянето по Разпореждане № 64/2012 г.,  като е изложил мотиви, че поради  отмяна на  Решение № 90/26.02.2012 г. с първоначалното решение на настоящия съд, за жалбоподателя не е съществувал правен интерес от оспорването му. Т.е.  решението на настоящия съд в частта, с която е отменено на  Решение № 90/26.02.2012г. на Директора на ТП на НОИ  е влязло  в сила.

       С отмененото   Решение № 90/26.02.2012г. на Директора на ТП на НОИ  е оставена без уважение жалбата на С.Д.  и е  потвърдено  Разпореждане № 64/2.2.2012 г. на ръководител ПО .

      При разглеждане на делото след  връщането му за продължаване на съдопроизводствените действия, и в пренията по същество, жалбоподателят, чрез процесуалните си представители променя своето искане, като моли да бъде потвърдено Разпореждане № 64/02.02.2012 г.  Същевременно, обаче прави искане да  бъде преизчислена   инвалидната му пенсия,като се съобразят приложените от него  две  експертни решения на НЕЛК: ЕР  № 1101 от зас. 2195/09.12.2015 г.,  и ЕР № 08151 от зас. 175/15.12.2015 г.

       Ответникът  изразява становище за отмяна на  Разпореждане № 64/02.02.2012 г. предвид задължителните указания на ВАС.

        С Молба вх. № 301/26.01.2016 г. жалбоподателят е представил  като доказателства  ЕР на НЕЛК  № 1101 от зас. 2195/09.12.2015 г.  и ЕР на НЕЛК № 08151 от зас. 175/15.12.2015 г.

        С  ЕР на НЕЛК  № 1101 от зас. 195/09.12.2015 г  е отменено ЕР на ТЕЛК  № 2774/02.09.2014 г. , с което е определена  ТНР  по общо заболяване 76 % и е   определена 100% ТНР без чужда помощ за три години  до 01.09.2017 г.

        С ЕР на НЕЛК  ЕР № 08151 от зас. 175/15.12.2015 г.  е отменено ЕР на ТЕЛК  № 1350/19.09.2011 г. с което е определена 56% ТНР и е и е  определена  95% ТНР за две години до  01.09.2013 г.

        При така представените доказателства, и съобразявайки задължителните указания на ВАС, съдът намира, че искането на жалбоподателя да бъде потвърдено  Разпореждане № 64/02.02.2012 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен  следва да се остави без уважение. На първо място, това искане противоречи на правния му интерес, тъй като с разпореждането е определената пенсия за инвалидност е  на основание   трайно намалена  работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто, а  представените от него  две ЕР на НЕЛК  определят ТНР  95 и 100 на сто, респ.  предполагат по-висок размер на  пенсия за инвалидност.  На следващо място, предвид  наличието на влязло в сила  решение за отмяна на   Решение № 90/26.02.2012г.  на Директора на ТП на НОИ,/ а с последното  разпореждане № 64 е потвърдено/, и предвид  събраните по делото доказателства, определеният с оспореното разпореждане размер на инвалидната пенсия  не се основава на  действително определената за периода степен/вид ТНР.

        Следва да бъде уважено искането на ответника  за  отмяна на Разпореждане № 64/02.02.2012 г.на ръководител „ПО” при ТП на НОИ- Плевен. Делото следва да бъде върнато като преписка  на административния орган за произнасяне  по искането на С.Д.  за отпускане на пенсия за инвалидност  поради  общо заболяване,  при съобразяване  с влезлите в сила  решения на  експертните органи   по определяне на вида и степента на  трайно намалената работоспособност. Следва да се отбележи, че  в приложените към делото експертни решения на НЕЛК  е налице едногодишен  срок на прекъсване/ липса/ на решение за определена ТНР за времето от 02.09.2013 г. до 01.09.2014 г., като при новото произнасяне от административния орган, последният следва да даде възможност на  Д. да представи доказателства и за този период.

       При този изход на делото, според който  искането на Д. да бъде потвърдено Разпореждане № 64/02.02.2012г. на Ръководител  “ПО” при НОИ Плевен се отхвърля, искането му  за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

         Водим от горното съдът

                                                      Р  Е  Ш  И  :

          ОТМЕНЯ  Разпореждане № 64/02.02.2012г. на Ръководител  “ПО”  при НОИ РУСО- Плевен и връща  делото като преписка за ново произнасяне съобразно  мотивите на настоящето решение.

          ОТХВЪРЛЯ искането на С.Д. за присъждане на разноски.

          Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

                                    

                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: