Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 213 / 3 Май 2016 г.
гр. Плевен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на пети
април , две хиляди и шестнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
ДАНЕВА
Секретар: Д. Д.
Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева
административно дело № 598 по описа за 2012 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален
кодекс /АПК/, във вр. с чл.118 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на С.Л.Д. *** против
Решение № 28/06.06.2012г. на Директора на
НОИ-РУСО-гр. Плевен, с което е оставена
без уважение жалбата му срещу
Разпореждане № 64/02.02.2012г. на Ръководител
“ПО” при РУСО- Плевен. С
последното на осн. чл. 98, ал. 8 от КСО е определена личната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване за трайно намалена работоспособност .
В жалбата се твърди, че с оспореното решение НОИ-РУСО-Плевен доказва, че не отстранява допуснатите грешки,
а се мъчи да прикрива недостатъците и
слабостите в системата. От неясния й текст
следва, че жалбоподателят не е
доволен от определения процент намалена работоспособност , който е различен
в няколко експертни решения. Задава въпрос
защо трудовият му стаж в школата не се признава за първа или втора
категория. Моли да бъде отменено решението, като се задължи ТЕЛК да
преразгледа всички изследвания и да
постанови ново разпореждане, с което да
признае над 90%. Моли да се определи каква категория е трудовият му стаж в
Школата. По
същество жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител Р.Д., в „писмени бележки” поддържа
жалбата си и моли да бъде отменено Разпореждане № 64/02.02.2012г. и Решение № 28/06.06.2012 г. на Директора на
РУСО-Плевен.
Ответникът- директорът на
ТП на НОИ -Плевен, чрез процесуалния си
представител главен юрисконсулт Е.В.Р. е оспорил жалбата и моли да бъде
оставена без уважение. Твърди, че от събраните по делото доказателства е установено, че Разпореждане № 64 е отменено с издаденото от органа
Разпореждане № 1527/2012г. , последното е потвърдено с окончателно решение на
ВАС. Счита, че поради така изложеното,
жалбата е без правно основание и като такава не следва да бъде разглеждана, а
производството да бъде прекратено. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С Решение № 90/26.02.2014
г. настоящият съдебен състав е отменил Решение № 28/06.06.2012 г. на
Директора на НОИ РУСО-Плевен/
понастоящем Директор на ТП на
НОИ-Плевен/ и е прекратил производството
по обжалване на Разпореждане №
64/02.02.2012 г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ-Плевен поради това, че същото е
вече отменено с влязло в сила решение.
С Определение
№ 8854/20.07.2015 г., постановено по адм.д. № 1603/2015 г. Върховният
административен съд е отменил Решение №
90/26.02.2014г. на настоящия съд в частта,
с която е прекратено производството по
обжалване на Разпореждане №64 на ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ-Плевен и е
върнал делото за продължаване на
съдопроизводствените действия в тази
част.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на
страните, като извърши проверка на
законосъобразността на обжалваната заповед и като съобрази задължителните
указания на ВАС, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок
и от надлежна страна и е процесуално допустима.
Предмет на оспорване в производството, след връщане на делото от
ВАС за продължаване на съдопроизводствените действия, е Разпореждане № 64/02.02.2012г. на Ръководител “ПО”
при РУСО- Плевен. С Разпореждане № 64, на С.Л.Д. ,на осн. чл. 98, ал.
8 от КСО е определена лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване за трайно намалена работоспособност.
При първоначалното
разглеждане на делото, съдът е обсъдил
постъпило в хода на съдебното разследване
писмо до Административен съд-Плевен с
вх. № 2799/01.10.2013 г./л. 172/ от
ответника, в което се съобщава, че след първото съдебно заседание административният орган е узнал, че С.Д. е
обжалвал по реда на чл. 112 от Закона за здравето /ЗЗ/ ЕР на НЕЛК №
08855/122/24.11.2011г./ с което е
определена 86 % трайно намалена работоспособност/. В писмото се твърди,
че от получената от НЕЛК информация, и направената справка се е установило, че действително ЕР на НЕЛК е било обжалвано, и е било образувано
административно дело в АССГ. В писмото се съобщава още, че, предвид
гореизложеното, и безспорно установеното обстоятелство, че ЕР на НЕЛК, въз основа на което е издадено Разпореждане № 64/02.02.2012г. е обжалвано, на осн. чл.
98,ал. 7 и чл. 99, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 от КСО Ръководител ПО при РУСО-Плевен е издал Разпореждане № 1527/28.09.2012г.
, с което е отменил Разпореждане № 64/02.02.2012 г. Към
писмото е приложено заверено копие от Разпореждане
№ 1527/28.09.2012г./л. 173/. От последното е видно, че, на посочените по-горе
основания, Ръководител ПО при РУСО- Плевен ОТМЕНЯ
разпореждане № 64/02.02.2012 г.
От приложеното към делото
адм.дело № 972/2012г. на Административен съд-Плевен се установява, че
Разпореждане № 1527/28.09.2012г. на Ръководител ПО при НОИ-РУСО-Плевен е
оспорено пред Директора на НОИ РУСО-Плевен, който, с Решение №
55/01.11.2012г. е отхвърлил жалбата.
Така постановеното решение е обжалвано пред Административен съд-Плевен от С. Д.
и в производството по адм.д. № 972/2012г., с решение № 422/18.07.2013г. съдът
е отхвърлил жалбата. Постановеното от
Административен съд- Плевен решение е потвърдено с окончателно Решение № 16789/
16.12.2013г. по адм.дело № 12462/2013г. на Върховния административен съд. Т.е.,
крайният резултат от спора по адм.д. № 972/2012г. на Административен
съд-Плевен е потвърждаване
на разпореждане № 1527/28.09.2012г. на Ръководител ПО при НОИ-РУСО-Плевен, с което е отменено Разпореждане №
64/02.02.2012 г.,
С оспореното по настоящето дело Решение № 28/06.06.2012г.. на Директора
на НОИ-РУСО-гр. Плевен, което решение е
било предмет на спора при първоначалното разглеждане на делото, жалбата на С.Д. срещу Разпореждане №
64/02.02.2012г. на Ръководител “ПО” при РУСО- Плевен, е оставена без уважение,
т.е., с решението, което е предмет на спора по делото, Разпореждане № 64/ 02.02.2012 г. е потвърдено.
Както е посочено по-горе обаче, това разпореждане е отменено с влязъл в
сила акт- Разпореждане №
1527/28.09.2012г. Тук е мястото да бъде отбелязано, че в отменителното решение
на ВАС са изложени
фактите във връзка с Разпореждане
№ 64/2.02.2012 г., като са
посочени в тяхната
последователност : 1.Разпореждане №
1527/28.09.2012 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен, с които е отменено
Разпореждане № 64/ 02.02.2012 г. на същия орган, Решение № 55/1.11.2012 г. на
Директора на ТП на НОИ, с което е
потвърдено разпореждане № 1527/2012 г.; Решение № 422/18.07.2013 г. по адм.д. № 972/12 г. на Административен съд-Плевен,
с което е потвърдено Решение № 55 /1.11.12 г. на Директора на ТП
на НОИ; Решение № 16789/16.12.2013 г.,
постановено по адм.д. № 12462/2013 г. на
ВАС, с което е потвърдено Решение №
422/13 г. на Административен съд-Плевен. Т.е. от хронологията и резултатите на горните административни и
съдебни актове не може да бъде направен
друг извод, освен изводът, че
Разпореждане № 64/02.02.2012 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Плевен е
отменено. ВАС е приел, че влизането в сила на последващо разпореждане не прави
спора по предходния административен акт
лишен от предмет.
Настоящият съд
преценява, че независимо от това, че с
влязъл в сила акт /разпореждане №
1527/28.09.2012 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ, потвърдено при последващото му обжалване с влезли в сила съдебни актове/, разпореждане № 64 е отменено, следва да се произнесе по същество по неговата законосъобразност, предвид
задължителните указания на по-горестоящия съд. Допълнителен аргумент на касационната
инстанция е, че принципно погрешно
е извършеното от настоящия съд, при
първото разглеждане на делото
разделянето на Решение №
28/6.06.2012 г. на Директора на ТП на НОИ и разпореждане № 64/2.2.2012 г. на
ръководител ПО .
Настоящият съд счита, че процесуалните действия по оттегляне и по отзив на административния акт , извършени от
административния орган не са съобразени с изискванията на закона, както и обстоятелството, че до издаване на разпореждане № 1527/2012 г., разпореждане №
64/2012 г. е било действащ
административен акт.
С отменителното решение горестоящият съд е
отменил решението на настоящия
само по отношение на произнасянето по
Разпореждане № 64/2012 г., като е
изложил мотиви, че поради отмяна на Решение № 90/26.02.2012 г. с първоначалното
решение на настоящия съд, за жалбоподателя не е съществувал правен интерес от
оспорването му. Т.е. решението на настоящия съд в частта, с
която е отменено на Решение №
90/26.02.2012г. на Директора на ТП на НОИ
е влязло в сила.
С отмененото
Решение № 90/26.02.2012г. на Директора на ТП на НОИ е оставена без уважение жалбата на С.Д. и е
потвърдено Разпореждане №
64/2.2.2012 г. на ръководител ПО .
При разглеждане на делото
след връщането му за продължаване на
съдопроизводствените действия, и в пренията по същество, жалбоподателят, чрез
процесуалните си представители променя своето искане, като моли да бъде потвърдено Разпореждане № 64/02.02.2012 г. Същевременно, обаче прави искане да бъде преизчислена инвалидната му пенсия,като се съобразят
приложените от него две експертни решения на НЕЛК: ЕР № 1101 от зас. 2195/09.12.2015 г., и ЕР № 08151 от зас. 175/15.12.2015 г.
Ответникът изразява становище за отмяна на Разпореждане № 64/02.02.2012 г. предвид задължителните
указания на ВАС.
С Молба вх. №
301/26.01.2016 г. жалбоподателят е представил
като доказателства ЕР на
НЕЛК № 1101 от зас. 2195/09.12.2015
г. и ЕР на НЕЛК № 08151 от зас.
175/15.12.2015 г.
С ЕР на НЕЛК
№ 1101 от зас. 195/09.12.2015 г е
отменено ЕР на ТЕЛК № 2774/02.09.2014 г.
, с което е определена ТНР по общо заболяване 76 % и е определена 100% ТНР без чужда помощ за три
години до 01.09.2017 г.
С ЕР на НЕЛК ЕР № 08151 от зас. 175/15.12.2015 г. е отменено ЕР на ТЕЛК № 1350/19.09.2011 г. с което е определена 56%
ТНР и е и е определена 95% ТНР за две години до 01.09.2013 г.
При така представените
доказателства, и съобразявайки задължителните указания на ВАС, съдът намира, че
искането на жалбоподателя да бъде потвърдено
Разпореждане № 64/02.02.2012 г. на Ръководител ПО при ТП на
НОИ-Плевен следва да се остави без
уважение. На първо място, това искане противоречи на правния му интерес, тъй
като с разпореждането е определената пенсия за инвалидност е на основание
трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто, а представените от него две ЕР на НЕЛК определят ТНР
95 и 100 на сто, респ. предполагат
по-висок размер на пенсия за
инвалидност. На следващо място,
предвид наличието на влязло в сила решение за отмяна на Решение № 90/26.02.2012г. на Директора на ТП на НОИ,/ а с
последното разпореждане № 64 е
потвърдено/, и предвид събраните по
делото доказателства, определеният с оспореното разпореждане размер на
инвалидната пенсия не се основава
на действително определената за периода
степен/вид ТНР.
Следва да бъде уважено
искането на ответника за отмяна на Разпореждане № 64/02.02.2012 г.на
ръководител „ПО” при ТП на НОИ- Плевен. Делото следва да бъде върнато като
преписка на административния орган за
произнасяне по искането на С.Д. за отпускане на пенсия за инвалидност поради
общо заболяване, при съобразяване с влезлите в сила решения на
експертните органи по определяне
на вида и степента на трайно намалената
работоспособност. Следва да се отбележи, че
в приложените към делото експертни решения на НЕЛК е налице едногодишен срок на прекъсване/ липса/ на решение за
определена ТНР за времето от 02.09.2013 г. до 01.09.2014 г., като при новото
произнасяне от административния орган, последният следва да даде възможност
на Д. да представи доказателства и за
този период.
При
този изход на делото, според който
искането на Д. да бъде потвърдено Разпореждане № 64/02.02.2012г. на
Ръководител “ПО” при НОИ Плевен се
отхвърля, искането му за присъждане на
разноски следва да се остави без уважение.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Разпореждане № 64/02.02.2012г. на Ръководител “ПО”
при НОИ РУСО- Плевен и връща
делото като преписка за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящето решение.
ОТХВЪРЛЯ искането на
С.Д. за присъждане на разноски.
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: