Р E Ш Е Н И Е

№ 386

гр.Плевен, 21 Септември 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора И. Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 596 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 47 от 09.06.2016 г., постановено по анд № 109/2016 г., Районен съд – Червен бряг е потвърдил Наказателно постановление № 16-0374-000008/25.01.2016 год. на Началник РУ-Червен бряг, с което на Б.М. ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лева затова, че на 08.01.2016 год. в 07:55 часа в гр.Червен бряг, на ул „Александър Стамболийски” като водач на л.а. „Сеат Ибиза” с рег.№ ЕН ***ВН, управлява автомобила срещу дом №51 в посока с.Рупци, като не спазва необходимата дистанция с движещия се пред него лек автомобил ЕН ***ВР и реализира ПТП с материални щети-нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Б.Ц. чрез адв.В. ***, в която се твърди, че по делото безспорно е било установено, че настилката, по която се е движил управлявания от касатора автомобил е била силно заледена, улицата не е била опесъчена и движещият се първи по ред автомобил е загубил контрол над управлението, в него се е ударил вторият по ред автомобил, а в него-третият, управляван от касатора. Счита, че изграждането на решаващите изводи на съда само въз основа на показанията на свидетеля З., който е полицейски служител, е довело до постановяване на неправилен съдебен акт, още повече, че той не е очевидец на настъпилото ПТП. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него НП.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.В. с надлежно пълномощно , който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него НП, сочи, че ако това не бъде сторено, би било лош знак за собствениците на пътищата и затова как би следвало да бъдат поддържани.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – гр.Плевен в съдебното заседание не се представлява и не взема стовище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 08.01.2016г. в гр. Червен бряг, пътната настилка на ул. „Ал.Стамболийски“ срещу дом №51 посока село Рупци била заледена. На същата дата в 7.55 часа касаторът управлявал л.а. „Сеат Ибиза” с рег.№ ЕН ***ВН. Пред лекия автомобил се движел лек автомобил „Мицубиши Паджеро” с рег.№ЕН ***ВР с водач Х. Н. Х. от гр.Червен бряг. МПС, управлявано от Ц., се блъснало в лекия автомобил , който се движел пред него, като му причинил щети-счупил заден ляв стоп, мигач, броня, задна дясна врата. На същата дата на жалбоподателя бил съставен АУАН ф.№123886/08.01.2016г. за нарушение на чл. 23 ал.1 от ЗДвП затова, че на 08.01.2016г. в гр. Червен бряг по ул. „Ал.Стамболийски“ пред дом №51 в посока село Рупци управлявал собствения си автомобил „Сеат Ибиза” с рег.№ ЕН ***ВН като не спазил необходимата дистанция с движещия се пред него лек автомобил и реализирал ПТП с материални щети. АУАН бил връчен лично срещу подпис на Ц. на 08.01.2016г., като последният посочил като възражение, че пътят е бил заледен като стъкло и не е бил опесъчен. Въз основа на издадения АУАН било изготвено обжалваното НП №16-0374-000008/25.01.2016г. на Началника на РУ на МВР Червен бряг, с което за нарушение на чл. 23 ал.1 от Закона за движение по пътищата затова, че на 08.01.2016г. в гр. червен бряг на ул. „Ал.Стамболийски“ като водач на л.а. „Сеат Ибиза“ с рег.№ЕН ***ВН , жалбоподателя управлявал л.а. без да спазва необходимата дистанция с движещия се пред него лек автомобил и реализирал ПТП с материални щети, и на основание чл. 179 ал.2 пр.2 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 150 лв. НП било връчено лично срещу подпис на 15.03.2016г. на Ц..

Горната фактическа обстановка съдът установил от събраните по делото писмени доказателства, като въз основа на копие на протокол за ПТП №1546161/08.01.2016г. установил, че в ПТП е участвал и трети лек автомобил –Мерцедес 190Д с рег.№ЕН XXxВК, управляван от М. В. , който се е движел пред автомобила на Х., като поради несъобразена скорост автомобилът на Х. се блъснал в движещият се пред него автомобил, управляван от В. и причинил материални щети. Съдът взел предвид и показанията на разпитаните свидетели К. К., Н. З., Х. Х. и М. В., които кредитирал с доверие като обективни и безпристрастни, съответстващи на обективната действителност, не само поради липсата на противоречие помежду им, но и поради съответствието им с писмените доказателства. От показанията на свидетелите З., Х. и В. съдът установил, че на процесната дата и час на осъществяване на ПТП целият район на гр. Червен бряг, вкл.„Ал.Стамболийски“ била заледена в резултат на поледица.От показанията на свидетеля З. съдът приел, че при спазване на необходимата дистанция от водачите на МПС-тата ПТП е можело да бъде избегнато.Съдът кредитирал напълно свидетелските показания както на полицейските служители,така и на другия участник в ПТП, от които установил, че пътната обстановка е била усложнена и е изисквала съобразяване от страна на жалбоподателя с нея, независимо от поведението на другия участник в движението. Съдът направил извод, че независимо от метеорологичните условия- поледицата, жалбоподателят е забелязал другия участник в движението и въпреки това не е съобразил необходимата дистанция между управляваното от него МПС и другото МПС, като е причинил настъпване на ПТП, с което е осъществил състава на чл.23, ал.1 от ЗДвП.

Съдът изложил мотиви, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до опорочаването им. По отношение размера на наложеното наказание съдът съобразил предходно налагане на административно наказание на жалбоподателя за друго нарушение на Закона за движение по пътищата и направил извод, че правилно административно- наказващият орган е наложил санкция към средата в предвидения от законодателя размер.

На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на касатора. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

Действително се установява въз основа на всички събрани по делото доказателства, че на процесната дата пътният участък, където е настъпило ПТП, е бил заледен и неопесъчен, и тези обстоятелства се съобщават и от актосъставителя, и от двамата разпитани свидетели Х. и В., и не се отричат от касатора. Участъкът, по който се е движил управляваният от Ц. автомобил е бил „под наклон надолу” според депозираните в с.з. показания на свидетеля Х., а касаторът е бил „най-младият шофьор от тримата” според актосъставителя З. , а и според отразените ЕГН на тримата водачи в приложените по делото протоколи за ПТП, т.е. с най-малък опит като водач на МПС. Ето защо , и при тези обстоятелства на пътната настилка, метеорологичните условия, наклона на пътя, времето на годината, през което е настъпило ПТП-зимен сезон, водачът Ц. е следвало да извърши преценка и да спазва такава дистанция с движещия се пред него лек автомобил, при която , ръководейки се от всички тези изброени фактори, да може да намали скоростта и/или да спре, в случай на възникване на препятствие от извънреден характер, каквото е било завъртането и удрянето на първия в редицата управляван автомобил. Очевидно водачът не е съобразил всички тези изброени обективни обстоятелства и с поведението си е допуснал автомобилът му да се движи не на необходимата дистанция, позволяваща му да осъществи контрол над автомобила по всяко време от неговото управление.

Постановеното Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК по някои въпроси относно режима на скоростите за движение на моторните превозни средства, в т.1 и т.2 разписва, че основно правило за скоростта на движение по пътищата е чл. 20, ал. 2 ЗДвП , в която разпоредба са посочени факторите на пътната обстановка, с които водачът на пътното превозно средство е длъжен да се съобразява, за да избере съобразена скорост за движение. С цитираната норма е въведено задължение за движение със скорост, съобразена с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, характера и интензивността на движението, знаците, маркировката, състояние на водача и други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Това е примерно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. Във всички случаи обаче, величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори. Колкото повече и по-неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движението в сравнение с максимално предвидените такива .  Избирането на по-малка скорост на движение от своя страна ще позволи на водача да спази и необходимата дистанция, която да бъде достатъчна според тези условия, за да може по всяко време от управление на МПС да позволи на водача да осъществи контрол над механизмите на управлявания от него автомобил, и ако е необходимо-дори да спре. Друго задължение е за намаляване на скоростта или за спиране на пътно превозното средство в случаите, когато възникне опасност за движението. Намаляването на скоростта е в зависимост от характера и степента на опасността. Колкото опасността за движението е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка, за да може тя да бъде преодоляна. Спирането на пътното превозно средство се налага при пътни условия и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост създава опасност за настъпване на транспортно произшествие. Извършено е тълкуване по – нататък в т.2 от постановеното ТР, че независимо от различията при установяване съдържанието на понятието "съобразена скорост" ( "намалена скорост", "бавна скорост", "скорост, която дава възможност да се спре", "безопасна скорост" и др.), правилното тълкуване на правилата по чл. 20, ал. 2 и чл. 23 ЗДвП (по който текст е ангажирана отговорността на касатора), чл. 71, ал. 1, чл. 119, 122, 123 и др., дава основание да се приеме, че не съществуват отделни видове намалени скорости със съответния диапазон на тяхната величина. Макар и законодателят да си е послужил с различни термини за конкретни пътни ситуации, не е целял и не е определял различни видове категории намалени скорости. Водачът на пътното превозно средство във всички трябва да се движи със съобразена скорост, като отчита факторите , посочени в двете хипотези на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, между които фактори са и метеорологичните условия и пътната обстановка, която е била възприета от касатора при движението му по пътя, още отпреди спускането му по наклона надолу. Не може да се говори и за „спасителна маневра” от страна на Ц. по смисъла на ТР №106/31.10.1983 год. по нд №90/82 год., ОСНК, тъй като опасността (съществуващата поледица), макар и пряка и непосредствена, не е била внезапна, тя е била възприета от всички водачи, в т.ч. и наказания. Ето защо правилна се явява преценката на АНО, че Ц. не се е движил на необходимата дистанция и със съобразена с пътните условия скорост, което е довело до причиняване на ПТП с материални щети. Отговорността на собственика/стопанина на пътя за неопесъчаване, не изключва отговорността на касатора, който е следвало да съобрази всички обстоятелства и да се движи с такава скорост и на такава дистанция, която да не доведе до неблагоприятни съставомерни последици.

Неоснователно е и оплакването за неправилност на съдебното решение поради изграждане на решаващите изводи на съда единствено върху показанията на актосъставителя. Следва да се има предвид, че въпреки че актосъставителят не е пряк очевидец на настъпилото ПТП, което и не се отрича от самия него, при анализ на дадените от него показания пред съда се налага извод, че той е съставил приложените по делото протоколи за ПТП, вземайки предвид месторазположението на намиращите се там автомобили, снемайки сведения от водачите на същите, които са „признали”, че са управлявали съответните автомобили, и състоянието на пътната настилка и извод за това съдът прави от начина, по който актосъставителят е изложил и разказал пред съда възприетата фактическа обстановка и дал сведения за движението на автомобилите , тяхната скорост и поведение на водачите. Ето защо правилно е била ангажирана отговорността на касатора за причиняване на ПТП поради неспазване на необходимата от него дистанция, до какъвто правилен извод е достигнал и решаващия съд.

Ето защо оспореното решение като валидно , допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 47 от 09.06.2016 г., постановено по анд № 109/2016 г. на Районен съд – Червен бряг.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.