РЕШЕНИЕ

444

град Плевен, 24 Октомври 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на единадесети октомври  две хиляди и шестнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар М.К.  и с участието на прокурор Йорданка Антонова изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 595/2016 г.

 

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от П.И.К. *** 3, срещу решение № 52/14.06.2016 г.,  постановено по а.н.д. № 135/2016  г. на Районен съд гр. Червен бряг. Навежда доводи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и противоречи на материалния и процесуалния закон. Посочва, че съдът необосновано с оглед на събраните по делото доказателства приема, че има отказ за изпробване с техническо средство, тъй като всички разпитани полицейски служители-актосъставител и свидетели по случая безспорно сочат, че П.И.К. е предприел няколко проби с техническото средство, но уредът не е отчел резултат от издишания от него въздух. Излага доводи, че така издаденото наказателно постановление, потвърдено от съда и АУАН са изготвени в нарушение на ЗАНН. Сочи, че дори в самото наказателно постановление при описанието на нарушението никъде не е записано, че е осъществено неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрация на алкохол в кръвта, като единствено е записано, че е издаден талон за медицинско изследване, но не и че П.К. не е изпълнил предписание за медицинско изследване на концентрацията в алкохол в кръвта. Твърди за наличие на несъответствие между нарушението установено в АУАН и това по наказателното постановление. Като порок на наказателното постановление и на решението на съда се посочва факта, че в наказателното постановление наказващият орган дословно е преписал текста на закона по чл. 174, ал. 3  от ЗДвП, разделът на наказателното постановление, сочещ нарушението, което нарушителят е извършил. Като порок на наказателното постановление и съдебното решение се посочва и самото съдържание на издадения талон за кръвна проба. Твърди, че в талона е определено да се яви в лечебно заведение в несъществуващ в часовата система час и липсата на такъв валиден реквизит на талона /съгласно изискванията на Наредба № 30/2001 г./ говори за липсата на обективни доказателства, че при наличие на валиден талон за кръвна проба е отказал да се изпробва съдържанието на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта, което пък изключва нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Навежда доводи, че е недопустимо да се търси административно-наказателна отговорност за деяние, което е станало единствено поради недобросъвестност на трети лица, или както е в конкретния случай-поради пропуск от страна на самия актосъставител, който е записал невалиден и абсурден реквизит на талона за кръвна проба, касаещ часът на явяване в лечебно заведение. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното такова и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът – П.И.К. *** , редовно призован, не се явява, представлява се от адв. И.А. от Адвокатска колегия – гр. Плевен. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че необосновано съдът приема, че е налице отказ от доверителя му да бъде тестван с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта. Посочва, че от всички доказателства по делото е видно, че водачът е предприел действия за няколко проби с техническото средство , като е издишал въздух, но същото не е дало комуникация по неизяснени причини, както и че не е извършен отказ да бъде тестван, а напротив, доверителя му е извършил няколко вдишвания в устройството  и не следва да бъде санкциониран, като посочва идентично решение № 88 от 05.03.2015 г. на АС-Плевен, където е възприето, че не е извършен от водача отказ да бъде тестван, когато той не се е възпротивил на проверката и е съдействал. Твърди, че наказателният орган трябва да установи изправността на техническото средство. Посочва, че не са налице данни водачът  да не е изпълнил медицинското предписание за медицинско изследване за концентрация на алкохол в кръвта. Твърди, че нито в НП, нито в АУАН има констатация на неизпълнение на издадения талон, като само е записано, че е отказал получаването му, но това не съставлява неизпълнение по същество. Посочва, че ако е било отбелязано, че не се е явил в медицинското заведение, то тогава може да бъде отбелязано и в наказателното постановление и щом в АУАН не е констатирано такова нарушение, не може да бъде наказан за него с НП. Счита, че неправилно в НП е посочено, че лицето отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или не е изпълнил предписанието за  кръвна проба и намира, че по този начин наказващият орган поставя  доверителя му в условията на алтернативност, като е неразбираемо нарушението, за което се наказва. Моли съдът да приеме, че не са налице посочените в НП и АУАН нарушения и да отмени изцяло постановеното решение.

Ответникът – ОД на МВР-Плевен, не се представлява, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че съдът следва да остави без уважение касационната жалба на П.И.К. и да постанови решение, с което да потвърди решението, постановено от Районен съд – Червен бряг на нахд № 135/2016 г. Посочва, че при съставянето на НП в административното производство и в съдебното производство е установено, че лицето П.К. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и  му е издадено направление за медицинско изследване, което не е изпълнил. Твърди, че  налице са всички предпоставки на закона и правилно съставено НП, с което е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС. Моли съдът да потвърди  първоинстанционното решение.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 16-0374-000166/18.03.2016 г. на началника на РУ на МВР-Червен бряг при ОД на МВР-Плевен, с което на П.И.К. *** 3, за това, че на 12.03.2016 г. в 01.30 часа в гр. Червен бряг, на ул. „Стефан Караджа“ като водач на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № ЕН ***КВ, управлява същия и отказва да бъде изпробван за алкохол с техническо средство дрегер 7510 с фабр. № 0263 или не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му-нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 (две хиляди) лв. и е лишен да управлява МПС за 24 месеца, като са му отнети 12 бр. контролни точки.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Правилно е прието то РС-Червен бряг, че е осъществен състав на нарушението по чл.174, ал. 3 от ЗДвП –неизпълнение на предписание за медицинско изследване за установяване на алкохол в кръвта, като отказва да получи талон за медицинска изследване. Разпоредбата на  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП регламентира две хипотеза – отказа извършване на проверка за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества с техническо средство или чрез медицинско изследване , като в случая е налице именно втората хипотеза – отказ да бъде тестван чрез медицинско изследване. К. отказва да получи талон за мед. изследване и не е дал кръвна проба и това е безспорно установено с оглед представените писмени доказателства – талон за мед. изследване № 0112259 от 12.03.2016 година и свидетелските показания на Ц. П., свидетел на отказа за получаване на талона, и актосъставителя.

Неоснователни са доводите  на касатора, че в случая неправилно е ангажирана отговорността на К., тъй като той съдействал на органите и е издухал въздух в уреда и не следва да бъде санкциониран, тъй като същият е санкциониран за отказа да получи медицински талон за изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. Това нарушение е посочено и в АУАН и в НП. Наведените доводи относно липса на посочване на час в талона за медицинско изследва, до който да се извърши изследването, и по този начин невъзможност да се осъществи изследването, настоящата инстанция намира за неотносими към предмета на спора, тъй като лицето е наказано за отказа да получи талон за медицинско изследване, като реквизитите на талона по никакъв начин не се отразяват  на съставомерността на нарушението.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 52/14.06.2016 г., постановено по а.н.д. № 135/2016 г. на Районен съд гр. Червен бряг.

 Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

                                                                                                      2.