Р Е Ш Е Н И Е
№ 234/16.05.2016
г.
гр.Плевен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен,II-ри състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
април две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ ДАНЕВА
СЕКРЕТАР:Ц.Д.
Като разгледа
докладваното от съдия Данева административно
дело № 582 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.
215 от Закона за устройството на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба от “Анонс 2007” ООД,
представлявано от Н.И.К., против виза по заявление вх. № ТСУиС 26-4901-1/26.06.2014г. за проектиране
преустройство таван по чл. 50, т. 1 от ЗУТ, издадена от гл. архитект на Община Плевен.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на издадения акт. Твърди се, че не са спазени изискванията
на чл. 183 и чл. 185, ал. 2 и 3 от ЗУТ. По същество се излагат съображения, че
при преустройство на собствени обекти в сграда с режим на етажна собственост,
се иска съгласието на останалите съсобственици, а доколкото се касае за
подпокривно пространство – таван, съставляващо обща част на сградата, то при
създаване на самостоятелен обект следва да се сключи договор за прехвърляне на
собственост в нотариална форма. По същество моли за отмяна на оспорения
административен акт.По същество, чрез процесуалния си представител адв. К. от
ПлАК подържа жалбата на заявените основания. Излага още съображения за
допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство,
както и за нарушения на материалния закон. представя писмена защита в която
доразвива изложените съображения за незаконосъобразност на оспорения акт.Претендира
разноски по списък.
Ответникът по жалбата – главен архитект на Община
Плевен не ангажира становище.
Заинтересованата страна “КЛМ – Спорт” ЕООД, чрез
процесуалния си представител от адв. Д. от ПлАК намира подадената жалба за
недопустима, алтернативно неоснователна.
Заинтересованата страна Б.И.Ц. моли за отхвърляне на
жалбата.
Заинтересованите страни Л.К.Ц., Ж.Х.Г., Е.П.И. и М.К.Ц.
не изразяват становище.
Административен
съд-Плевен, втори състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши
цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от
АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Имот с кад. ид. 56722.659.714,
кв. 347, стар ПИ 3320, административен адрес гр. Плевен, ул. “Цар Калоян” № 4, е с начин на трайно предназначение – комплексно
застрояване, и е съсобствен между Ж.Х.Г., Е.П.Г., Б.И.Ц. и “Анонс 2007” ООД. В
същият имот е ситуирана двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 74
кв.м, и собственици на самостоятелни обекти както следва “КЛМ – Спорт” ЕООД,
“Анонс 2007” ООД и Ж.Х.Г..
Със заявление вх. № ТСУиС-26-4901-1/26.06.2014г. от “КЛМ – Спорт” ЕООД, с
представител Б.И.Ц. е поискана виза за имот с кад. ид. 56722.659.714.1,
представляващ самостоятелен обект в сграда – апартамент на втори етаж, за
реконструкция на съществуваща сграда по чл. 50, т. 1, б. “б” – преустройство на
таванско помещение с изграждане на надзид до 1,50м. Към заявлението са
приложени: документ за собственост – нотариален акт № 11, том VII, рег. № 4396, дело № 582/2003г., скица на сградата № 15-15-205630/23.06.2014г.
от СГКК Плевен и Скица № 748/30.06.2014г. от Община Плевен (л. 4-7 от делото).
Визата е съгласувана от гл. архитект на 30.06.2014г. – За проектиране
преустройство на таван по чл. 50, т. 1, б. “а” от ЗУТ, при условията на чл. 51
от ЗУТ.
Със
Съобщение изх. №
ТСУиС-26-4901-1/19.06.2015г. главният архитект на Община Плевен е уведомил
заинтересованите лица за издадената виза. Същото е получено от оспорващото
дружество на 22.06.2015г., видно от ИД 00U2Z5 U (л. 13).
За изясняване на фактическата обстановка по делото е
изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентна
и безпристрастна. Същата дава заключение, че със Заповед № РД-14-02-1143/1985г. е одобрен ЗРП за централна
градска част, в чиито обсег попада имот с кад. ид. 56722.659.714, кв. 347, стар
ПИ 3320, административен адрес гр. Плевен, ул. “Цар Калоян” № 4. Съгласно плана за ЦГЧ сградата с кад. ид. 56722.659.714.1 не се запазва,
като през североизточната част на имота се предвижда изграждане на улица, а
югозападната част попада в УПИ I е предвиден за жилищно
строителство и магазини. Сграда с кад. ид. 56722.659.714.1 остава до
реализацията на предвиденото по плана застрояване. Според експертизата искането
е било за преустройство на таванско помещение с изграждане на надзид до 1,50м,
представени са всички изискуеми документи, издадената виза отговаря на
изискванията на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, като не са установени данни да са
реализирани други временни строежи в имот с кад. ид. 56722.659.714.1. За поземлен
имот с кад. ид. 56722.659.714 обаче е издавана скица № 738/22.03.2002г. с виза за проектиране преустройство
на второстепенна сграда в магазин за промишлени стоки - настоящ имот с кад. ид. 56722.659.714.4.
При тези фактически
констатации съдът прави следните изводи.
Жалбата е подадена на в законоустановеният срок,
съобразено с датата на получаване на съобщението за издадена виза 22.06.2015г.,
видно от ИД 00U2Z5 U (л. 13). Жалбата е подадена от лице, имащо право и
интерес от оспорване на административният акт по чл. 214, т. 1 от ЗУТ,
представляващ виза по см. на чл. 140 от ЗУТ, доколкото притежава вещни права в
имота, то по арг. от чл. 131 от ЗУТ на същия е признат правния интерес от
оспорване на издадената виза.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна при
съобразяване на следното.
Издадена е виза с правно основание чл. 50, т. 1, б.
“а” от ЗУТ и фактическо такова – проектиране преустройство на таванско
помещение с изграждане на надзид до 1,50м. Съдът намира, че е налице техническа
грешка в съгласуването на исканата виза, доколкото от една страна, видно от
съгласуването, правното основание е било корегирано, като първоначално е било
изписано “чл. 50, т. 1, б”, последствие поправено на “чл. 50, т. 1 а”. От друга
страна съдът не е обвързан с посоченото правно основание за издаване на
административния акт, а с изложените в същия фактически основания. В случая
очевидно става въпрос за виза по реда н а чл. 50, т. 1, б. “б” от ЗУТ,
доколкото искането е било за “преустройство на таванско помещение с изграждане
на надзид до 1,5 м” и административният орган е формирал волята си именно за
“преустройство на таван”. Разпоредбата на чл. 50, т. 1, б. “а” от ЗУТ касае
допускане на “пристройка към законно изградена сграда”, каквото искане не е
имало и каквото волеизявление не е било формирано.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че е
издадена виза за проектиране преустройство на таванско помещение с изграждане
на надзид до 1,50м по чл. 50, т. 1, б. “б” от ЗУТ, при спазване изискванията на
чл. 51 от ЗУТ.
От изслушаното и прието по делото заключение на
съдебния експерт се установява, че сграда, находяща се в гр. Плевен, ул. “Цар
Калоян” № 4, с кад. ид. 56722.659.714.1 не се запазва
по действащият план за централна градска
част, а остава до реализацията на одобрения застроително-регулационен план със
Заповед № РД-14-02-1143/1985г. Т.е. налице е сграда с
временен градоустройствен статут, находяща се в поземлен имот, за които е
установен нов начин и характер на застрояване. Същата сграда, по аргумент от
чл. 53а от ЗУТ може да съществува до завършване на разрешения строеж, съобразно
одобрения и действащ план.
Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗУТ визата за проектиране представлява копие
(извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и
съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в
съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини,
плътност и интензивност на застрояването и други изисквания, ако има такива,
както и допустимите отклонения по чл. 36 от ЗУТ. Изхождайки от легалното
определение се налага извода, че визата представлява разрешително за
проектиране, в което са посочени параметрите на разрешеното застрояване, като в
случай, че за поземления имот има влязъл в сила устройствен план с визата се
допълва същият (чл. 40, ал. 2, чл. 133, ал. 6, чл. 134, ал. 6 от ЗУТ), без да
се променят заложените показатели. В случаите когато няма влязъл в сила
подробен устройствен план (чл. 12, ал. 3, чл. 140, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ),
самата виза изпълнява ролята на устройствен план със съдържание по чл. 140, ал.
2 от ЗУТ.
В Глава 3, раздел VII на
Закона за устройството на територията са регламентирани условията при които се
разрешават временни строежи, сред които са и такива по чл. 50, т. 1, б. “б” ЗУТ
- преустройство на таванско помещение с изграждане на надзид до 1,5 м.
Разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ въвежда задължителността на визата за
изчерпателно изброени строежи, сред които е и настоящият за разрешаване на временни
строежи. Същата представлява частен случай на общото понятие за виза в чл. 140,
ал. 2 от ЗУТ, като съдържанието на визата по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ се определя
от ограниченията, въведени за временните строежи – чл. 50 - пристройка към
законно изградена сграда със застроена площ до 40 кв. м; ако пристройката е
двуетажна, тя може да бъде до 30 кв. м на всеки етаж; преустройство на таванско
помещение, вместо пристрояване по буква "а", като се изгради надзид
до 1,5 м и се направят капандури, независимо от етажността на сградата; жилищна
сграда със застроена площ до 60 кв. м на два етажа или жилищна сграда на един
етаж до 80 кв. м; чл. 51, ал. 2 ЗУТ Общата застроена площ на разрешените
постройки по чл. 50 не може да превишава 30 на сто от площта на поземления
имот. Изхождайки от тези ограничения се налага извода, че виза за строеж по чл.
50, т. 1, б. “б” от ЗУТ представлява единствено обозначението какво се допуска
да бъде проектирано, без да е се вписват конкретните параметри по см. на чл.
140, ал. 2 от ЗУТ. Обратното, виза за строежи по чл. 50, т. 1, б. “а, г, д, е”
и т. 2 от ЗУТ е необходимо да се отрази конкретното място, където ще се ситуира
строежа – арг. от чл. 51, ал. 1 изр. първо от ЗУТ, доколкото в тези случаи се
променя и допълва действащия подробен устройствен план.
Виза за проектиране от 30.06.2014г. по заявление вх. № ТСУиС 26-4901-1/26.06.2014г. по своето съдържание
съответства на изискванията на закона, съдържа указание какво точно ще бъде
проектирано - преустройство на таван по чл. 50 ЗУТ, което е нанесено върху
скица от кадастралната карта и скица от подробния устройствен план. В този
смисъл е и т. 3 на заключението на вещото лице. За издаването на коментираната
виза са представени необходимите и достатъчни документи – титул за собственост
на възложителя, скица на сградата № 15-15-205630/23.06.2014г. от СГКК Плевен и Скица №
748/30.06.2014г. от Община Плевен, което е изискването на чл. 140, ал. 2 и ал.
3 от ЗУТ .
Спазени са административно процесуалните правила при
издаване на оспорената виза. Тук е мястото където следва да бъде обсъдено
основното възражение на жалбата, а именно липса на дадено съгласие от страна на
съсобствениците на поземлен имот 56722.659.714 и настоящ жалбоподател.
По арг. от чл. 51, ал. 1 и чл. 140, ал. 3 от ЗУТ визата
за проектиране е
задължителна предпоставка за издаване на разрешение за строеж за временни
строежи. Самото разрешение за строеж се издава при наличие на определени
предпоставки, като в случая при съсобствен имот се прилагат изискванията по чл.
183 от ЗУТ. Анализът на разпоредбите на чл. 51 от ЗУТ налага извода, че
препращането към чл. 183 от ЗУТ по отношение на съгласия и учредяване вещни
права се отнася за издаване на строителното разрешение – чл. 51, ал. 1, изр 1 основа на виза за
проектиране с указан начин на застрояване, издадена от главния архитект на
общината, и строителни книжа, издадени по общия ред; чл. 51, ал. 2 . При
съсобственост на имота постройки по чл. 50 могат да се разрешават на всеки от
съсобствениците при спазване на изискванията на чл. 183. При логическо и
граматическо тълкуване на нормата се установява, че законодателят е направил
разлика между етапите на подготовка за строителство. От една страна е издаване
на виза за проектиране, която е задължителен елемент за изработване на
инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. От друга страна за
издаване на самото строително разрешение е въведено изискването за съгласие на
съсобствениците или учредяване на вещни права. Все в тази връзка е и
разпоредбата на чл. 180 от ЗУТ, която въвежда като задължителна предпоставка за
учредяване на правото на строеж наличието на ПУП или виза – правото на строеж се
учредява в съответствие с влязъл в сила подробен устройствен план или виза за
проектиране. Т.е. без да има издадена виза е недопустимо да се учредят вещни
права, в какъвто смисъл е изразена претенция на оспорващия.
Извън горното, разпоредбите на чл. 50 от ЗУТ
регламентират няколко възможни хипотези за временни строежи, като за всяка една
следват различни предпоставки, респ. различни форми на съгласие. Едва с
изработването на проекта и заявлението за издаване на разрешение за строеж ще
се установи изисква ли се съгласие от съсобственика, в каква форма следва да
бъде и пр.
При гореизложените съображения се
налага извода, че административният акт- виза за проектиране от 30.06.2014г. по заявление вх. № ТСУиС 26-4901-1/26.06.2014г. , е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при спазване на административно процесуалните
правила и в съответствие с материалия закон, поради което жалбата срещу него
следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото основателна е претенцията
на заинтересованата по делото страна
“КЛМ-СПОРТ” ЕООД за присъждане на разноски. Същите следва да бъдат в размер на
300лв.,видно от приложения договор за правна помощ на л. 56 от делото. Не са налични доказателства за платен от заинтересованата страна адвокатски хонорар от 600 лв., респ. направени разноски
, както това е отразено в списъка на разноските на л. 158. В частта над 300 лв.
до 600 лв. искането за разноски следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на “Анонс 2007” ООД,
представлявано от Н.И.К., против виза от 30.06.2014г. по заявление вх. № ТСУиС 26-4901-1/26.06.2014г. за проектиране
преустройство таван по чл. 50, т. 1 от ЗУТ, издадена от гл. архитект на Община
Плевен
ОСЪЖДА “Анонс 2007” ООД, представлявано
от Н.И.К. да заплати в полза на “КЛМ-СПОРТ” ЕООД ГР. Плевен направените по
делото разноски в размер на 300 лева, като ОТХВЪРЛЯ
искането на КЛМ-СПОРТ” ЕООД гр. Плевен за
присъждане на разноски в частта над 300
лв. до 600 лв.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14 дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: