Р Е Ш Е Н И Е

№ 392 / 26 Септември 2016 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на шестнадесети септември, две хиляди и шестнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар:М.К.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 581 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 344 от 25.05.2016г., постановено по НАХД № 173/2016г. Плевенският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 15-0938-002725/ 17.06.2015 г. на Началник Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Плевен, с което на С.Д.К. *** са наложени административни наказания както следва: 1. На осн. чл. 183,ал. 1,т. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100,ал. 1, т. 2 от ЗДвП; 2. На осн. чл. 183,ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 137А,ал. 1 от ЗДвП; 3. На осн. чл. 185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, както и са му отнети общо 6 контролни точки на осн. Наредба № Із-2539 на МВР за това, че на 04.06.2015 г. в 16,30 ч. в гр. Плевен, на ул. „Ген. Л-т Атанас Стефанов” като водач на лек автомобил „РЕНО ЕСПЕЙС „с рег. № СМ ***СМ управлява автомобила, като не представя свидетелство за регистрация на МПС, без обезопасителен колан, не е включил задължителни светлини за движение през деня..

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от С.Д.К., чрез пълномощник адв. И.С. *** с оплакване за и незаконосъобразност поради нарушение на материалния и на процесуалния закон. На първо място навежда доводи за некомпетентност на административнонаказващия орган за издаване на НП. На следващо място твърди, че решаващият съд е нарушил процесуалните правила, като не е задал на свидетелите посочените в жалбата въпроси. Твърди, че решението е необосновано поради това, че не е управлявал отразеното в АУАН и НП МПС. Излага доводи за несъответствие между описателната част на АУАН и НП, тъй като в АУАН е посочено, че не представя СРМПС, а в НП- че не носи СРМПС на управлявания автомобил. Счита още, че решението на Районния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон , тъй като изводите на съда за съставянето на АУАН съобразно чл. 42 вр. чл. 53,ал. 2 от ЗАНН не почиват на никакви доказателства. В АУАН не се съдържа описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а в НП липсва както описание на нарушението, така и описание на доказателствата, които го потвърждават. Моли да бъде отменено решението и потвърденото с него наказателно постановление, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Плевен. В допълнителна молба чрез адв. С. поддържа жалбата на изложените в нея основания, както и за допуснати нарушения по чл. 40,ал. 3 от ЗАНН, според който се изисква актът да бъде съставен в присъствието на двама свидетели.

Ответникът не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение ,че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените от жалбоподателя основания, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество е неоснователна.

За да потвърди наказателното постановление, Районният съд Плевен обосновано е приел за доказана по убедителен начин фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, като е кредитирал събраните по делото писмени и гласни доказателства. Обсъдил е всички факти и обстоятелства от значение за случая и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атактуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на данните по делото, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвяне на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Въз основа на всички доказателства, преценени в тяхната съвкупност е направен извод, че при извършената от контролните органи проверка е констатирано, че жалбоподателят, на посочената в АУАН и НП дата и място е управлявал МПС без включени светлини, не носи свидетелство за регистрацията му и не ползва обезопасителен колан. При правилно установени факти, решаващият съд е направил законосъобразен извод за извършени от касатора административни нарушения по чл. 100,ал. 1, по чл. 137а,ал. 1 и по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП 15,ал. 1 от ЗЗП и правилно наложени съответни на нарушенията административни наказания. В мотивите на решението е отговорил подробно на всички наведени пред него оплаквания за незаконосъобразно протичане на административнонаказателното производство, като изводите му се споделят изцяло от настоящия съд, пред който са направени аналогични оплаквания. Изложените мотиви във връзка с компетентността на административнонаказващия орган и законосъобразността на АУАН и НП в светлината на изискванията на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57,ал. 1, т. 5 от ЗАНН са обосновани и се споделят от касационния съд без да е нужно да се преповтарят. Обосновани са и изводите за съответствие на словесното описание на нарушението поради употребения в АУАН израз „не представя” свидетелство за регистрация на МПС и „ не носи” такова, употребен в НП. Тук е мястото да се отбележи, че в обстоятелствената част на НП също както и в АУАН е употребен изразът „не представя”, а изразът „ не носи” е включен в НП, но не като описание на нарушението, а като цитат на нарушената правна норма на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Решаващият съд е обсъдил и наведените пред него доводи във връзка с твърдения за неяснота по отношение на непредставеното СРМПС и дали същото се отнася до автомобила, или прикачено към него ремарке. Фактите са правилно преценени, а изводите-обосновани, и тук отново следва да се посочи, че изразът, съдържащ словосъчетанието „ или за тегленото от него ремарке” не е част от описанието на нарушението, а част от цитираната правна норма на чл. 100,ал. 1, т. 2 от ЗДвП и това е ясно при внимателен прочит на НП.

Районният съд е анализирал задълбочено и проблема за действителният номер на управлявания от жалбоподателя автомобил, който въпрос се поставя и в касационната жалба. Изцяло се споделят изводите му в тази част, и настоящият съд намира, че административно-наказващият орган е провел всестранно и пълно разследване на въпроса , достигнал е до изводи, които основателно са го мотивирали към издаване на НП, и правилно РС е преценил , че това несъответствие не съставлява съществено процесуално нарушение, което да обоснове отмяна на НП.

Изцяло се споделят от настоящата инстанция и съображенията по отношение на индивидуализиращите наказанието обстоятелства и определянето на неговия размер като съответстващ на абсолютно предвидения в съответните административнонакзателни разпоредби. Правилен е и изводът за липсата на обстоятелства, които да поставят извършените нарушения в хипотезата на маловажност и приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Настоящият съд намира за неоснователни оплакванията на касатора за допуснати от решаващия съд съществени процесуални нарушения. Разпитът на свидетелите в административнонаказателния процес се подчинява на правилата на наказателнопроцесуалния кодекс. Не е предвидена правна възможност, при която страната да задава въпросите си предварително в писмен вид и да изисква от съда да поставя същите въпроси на свидетелите. На свидетелите се задават въпроси по реда, установен в чл. 277,ал. 3 и 4 от НПК, като въпросите се подават от участниците в процеса. Председателят на състава може да поставя въпроси след изчерпване на въпросите на страните. Страната/ в случая жалбоподателят/ не се е явила, не се е явил и процесуалният й представител в о.с.з. и не е задал въпросите, за които твърди, че не е получен отговор. Съдът може да задава въпроси , които счита за необходими за изясняване на фактическата обстановка и други обстоятелства, и в разглеждания случай районният съд е направил това. Следва да бъде отбелязано, че по зададените в писменото становище от жалбоподателя въпроси свидетелите са дали отговор, дори и въпросите да не са били зададени дословно както са формулирани в искането. Същественото е, че от техния разпит фактическата обстановка, отразена в АУАН и НП е доказана по безспорен начин, съдът е изяснил всички факти, които имат значение за случая. От съществено, макар и не решаващо значение е и фактът, че при съставяне на АУАН нарушителят не е направил никакви възражения, не само писмени, но и устно, което е установено от гласните доказателства. Настоящият съд не намира за необходимо делото да се връща за ново разглеждане , за да се поставят въпроси, на които е отговорено, или от отговора на които не могат да бъдат направени различни изводи от тези, до които е стигнал решаващият съд. Неоснователно е и направеното с допълнителната молба оплакване за нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН поради това, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, а е следвало това да стане в присъствието на двама свидетели, както изисква чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Ал 3 е приложима при липса на свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението, а когато такъв свидетел е налице/ какъвто е разглежданият случай/, законът не поставя изискване за съставяне на АУАН в присъствие на двама такива.

Като е потвърдил наказателното постановление, Районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила, а касационната жалба да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 344 от 25.05.2016г., постановено по НАХД № 173/2016г. на Плевенския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.