Р E
Ш Е Н И Е
№ 399
гр.Плевен, 27 Септември
2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети септември, две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Председател: Полина
Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван
Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 578 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и
чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 25 от 03.06.2016 г., постановено по НАХД №
72 по описа за 2016г. на Районен съд – Никопол е потвърдено
Наказателно постановление № 273/ 08.07.2015г. на Директора на РДГ – гр. Ловеч,
с което на И.Р.М. ***, за нарушение на чл. 213, ал. 1, предл. 4, т. 1 от Закона
за горите /ЗГ/ и на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева, както и на
основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ придобитите от М. в резултат на нарушението вещи-
0,7 пространствени кубически метра орехови дърва за огрев, се отнемат в полза
на държавата.
Срещу решението е подадена касационна жалба от И.Р.М.,
чрез адвокат С.Б. ***, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен,
постановен в нарушение на материалния закон. Твърди се, че в случая се касае за
дърва за огрев събрани на полето, там където към момента са се разваляли лозя и
не може да се установи тяхната собственост, тъй като това представлява маса,
която е избутана на съответно разстояние от машините, които са работили. Сочи
се още, че собствеността на тези дърва не може да бъде доказана, защото не се
знае от кой собственик на лозе са изхвърлени край пътното платно. Счита се, че
се касае за маловажен случай, което се определя от няколко фактора, а именно
количеството на дървата, както и това, че същите са собственост на общината или
на частни граждани, а стойността на един кубик се продава на цена 70,00 лева. Моли
се за отмяна на решението на районния съд, както и на НП, като се приеме, че се
касае за маловажен случай, тъй като са налице изискванията на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание касаторът И.Р.М. не се явява,
представлява се от адв.Б., който счита че се касае за маловажен случай и моли
касационната жалба да бъде уважена.
В съдебно заседание ответникът – РДГ – гр. Ловеч не
изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 26.01.2015г. около 14.30часа служители
на жандармерията СА установили,
че И.М. извършва превоз на 0,7пространствени кубически метра орехови дърва за
огрев с каруца, без дървата да са маркирани с контролна горска марка. За
констатираното е съставен АУАН за нарушение по чл.213 ал.1 предл.4 т.1 от ЗГ, а
въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление.
При така установеното от към факти, районният съд е
приел от правна страна, че М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл.213 ал.1 предл.4 т.1 от ЗГ. Посочил е, че в тази
хипотеза не се изисква установяване на произхода на дървата, т.е. дали същите
са от държавен, общински или друг горски фонд, както и че лицето не е
ангажирало доказателства за своите твърдения в жалбата. Приел е също, че не е
налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като извършеното от М. нарушение е
типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с другите нарушения от същия
вид. В тази връзка е посочил, че видно от справката за нарушенията на М. по ЗГ,
това деяние му е поредно, като лицето не е съобразило поведението с
изискванията на Закона за горите, поради което не може да претендира за
маловажност. Счел е, че размера на санкцията е съобразен със закона, като е
наложено наказание към минимума. Воден от горните мотиви, съдът е потвърдил
изцяло обжалваното наказателно постановление.
Касационната инстанция намира, че решението е
правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно
реализирана административно-наказателната отговорност на лицето. Фактическите
констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от
настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне.
По възраженията в касационната жалба районният съд е
изложил подробни мотиви, които настоящият състав счита за обосновани и
съответстващи на материалния закон. Според разпоредбата на чл. 213 ал.1
т.1 от ЗГ забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни
сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването,
съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска
марка, съответно с производствена марка. Според чл. 207, изр.
първо от ЗГ дървесината, добита извън горските територии, преди
транспортиране се маркира с марка - собственост на общината, на чиято територия
е извършен добивът. Тоест във всички случаи законът изисква пренасянето на
дървесина да е съпроводено със съответния вид марка, в противен случай
поддържаното поведение е противоправно. В хода на административно-наказателното
производство не се доказа произходът на дървесината, което предвид характера на
изпълнителното деяние – транспортиране (а не сеч) е следвало да бъде инициирано
от санкционираното лице с надлежни документи за това. След като това не е
сторено, правилно деянието е подведено под състава на чл.213 ал.1
т.1 от ЗГ. В чл.266
ал. от ЗГ е предвидено
налагането на административно наказание глоба на физическо лице, ако не подлежи
на по-тежко наказание, което в нарушение на този закон и на подзаконовите
актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва,
придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни
горски продукти. В случая М. безспорно е транспортирал дървесина без контролна
горска марка, при задължение за наличието на такава, като с това е осъществил
състава на посоченото в НП нарушение.
Правилен е и изводът на районния съд за липса на
маловажност на констатираното нарушение. Настоящият състав намира, че
характерът на обществените отношения, който е засегнат, е значим, при което не
може да се изведе извод за това, че е налице маловажен случай. За определянето
на дадено нарушение за маловажно определяща е степента на обществена опасност
на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси и
значимостта на конкретно увредените отношения. Доколкото извършеното от М.
нарушение по ЗГ, видно от данните по делото, не е за първи път, както и липсата
на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на
нарушения от този вид, то правилно лицето е санкционирано с глоба близка до
законовия минимум.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25 от 03.06.2016 г.,
постановено по НАХД № 72 по описа
за
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.