Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 37 / 2 Февруари 2016 г.
гр. Плевен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на дванадесети
януари, две хиляди и шестнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА
Секретар: Г.К.
Като разгледа
докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 575 по описа за 2015 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на
чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 33,ал. 1 от Правилника за прилагане на
Закона за закрила на детето/ ППЗЗД/във вр. с 27, ал. 6 от Закона за закрила на
детето/ЗЗД/
Образувано е по жалба на
В.Д.Ф. и И.И.Д. *** против отказа на ЗА Директор на Дирекция ”Социално подпомагане” гр. Червен бряг за настаняване на детето
И. Ю. И. в семейството на
жалбоподателите, обективиран в Писмо изх. № ЗД-94ВВ-03/25.05.2015 г., потвърден
с Решение № 94ВВ-0006-0019/18.06.2015 г. на
Директора на Регионална дирекция
за социално подпомагане/РДСП/ гр. Плевен. В жалбата се твърди, че оспореният отказ е неправилен и незаконосъобразен. Жалбоподателите считат, че е постановен без
да е налична информация за социалното, финансовото и имущественото състояние
на майката и при положение, че те, като
баба и дядо отглеждат и издържат детето
без каквато и да било помощ от майката.
Твърдят, че това е пореден отказ
да бъде настанено детето при тях, а те се грижат за него от повече
от две години. Твърдят, че бащата на детето- техният
син Ю. Д.
е починал на 07.01.2015 г., а майката е в чужбина-Германия, където живее без да работи, като се издържа с просия и
помощи. Детето учи в училището в с. Глава и нямат доверие на майката, която иска да го
вземе. Детето е спокойно при тях, има
висок успех и те желаят то да завърши образованието си и да остане в
България, а не да замине в чужбина.
Твърдят, че такова е желанието и на детето.. Молят да бъде отменен
обективираният в горепосоченото писмо отказ
и да бъде постановено решение за настаняване на детето
при тях.
Ответникът-
Директор на Дирекция ”Социално
подпомагане” Ч.Бряг, в писмо вх. №
3101/14.09.2015г./л. 82/ предоставя
хронологичен опис на информацията, събрана от Дирекцията по повод искането на
жалбоподателите за настаняване на детето И.Д. в тяхното семейство. Становище по
жалбата не е изразено.
Заинтересованата страна В.Д.М.
не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура мотивира заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че с
оглед представените доказателства, отказът за настаняване на детето И. Ю. в
семейството на жалбоподателите е
правилен, тъй като детето е при
своята майка, която полага грижи за него
и от гледна точка на неговия
интерес, както и на обществения интерес, жалбата следва да бъде оставена
без уважение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на
страните, и като извърши проверка на
законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от страна, по чието
искане е започнало производството по издаване на оспорения акт, при наличие на
правен интерес и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От приложените
към преписката писмени доказателства-
удостоверение за раждане/л. 24/,
препис-извлечение от акт за смърт, Договор за ползване на социална услуга/
л.14/, Приложение 3 към чл. 15,ал. 2 от
ППЗЗакр.Д/ л. 19 и сл./, постановление на РПрокурор за извършване на предварителна проверка/ л. 25/,
Протоколи от проведени срещи / л. 27, л.
29, л. 30,л. 33,л. 39,л. 40,л. 41,л. 50, л. 51,л. 52, л. 92/, Протоколи от
проведени екипни срещи/ л. 32,л. 48,л. 49/, Становище за И. Ю.
от „Център за обществена
подкрепа” гр. Ч.Бряг/ л. 28/, Социален доклад , изготвен от социален работник/
л. 34/,, Индивидуален план за детето И. Ю. от „Център за обществена подкрепа”/
л. 38 /, План за действие с цел подготовка на детето за връщането
му в семейството на майката/ л. 42/, изготвена оценка на случая/л. 43/,
Социален доклад/ л. 46 и сл./,Социален доклад/ л. 47 и сл./ , както и от
разпита на свидетелите Н. А. И. и С. В. П., от фактическа
страна е установено следното:
Производството по
издаването на оспорения отказ е започнало с приемане на устен сигнал
вх.№ЗД94ВВ-01/25.02.2015 г.(лист 55) подаден от В.Ф. – баба на детето И. Ю. И.
по бащина линия, в който се посочва, че бащата на детето е починал и след
смъртта му същото се отглежда от бабата и дядото по бащина линия. Майката си е
дошла от Германия с намерение да вземе детето. В сигнала се твърди, че детето
не иска да замине с майка си.
На 26.02.2015 г. в ОЗД -
Червен бряг е организирана среща между жалбоподателите Ф. и Д., детето И. и
заинтересованата страна В.М., на която се е взело решение детето да прекара
няколко дни с майка си, след което да се обсъди бъдещото му отглеждане.
На 04.03.2015 г. е
проведена екипна среща между същите лица и социален работник, на която е
обсъден престоя на детето при майката и на която, видно от протокола за
провеждането й, майката е изразила решението си да остави детето при бабата и
дядото до завършването на учебната година и да го вземе за лятната ваканция. С
направление ЗД 829-17/17.03.2015 г. детето е насочено към Център за обществена
подкрепа (ЦОП).
От приложените протоколи
описани по-горе е видно, че във връзка с работата по случая са провеждани срещи
с детето и майката, като в същите е
отразено, че майката се е информирала по телефона за състоянието на детето от
социалните работници, тъй като по нейните твърдения бабата и дядото са
ограничили контактите със сина й. Изразила е становище, че детето трябва да
запази връзката с роднините по бащина линия и затова при всяка възможност ще го
изпраща в България при бабата и дядото, а през останалото време ще осигурява
такава по телефона или по други средства за комуникация. В изготвената от
Началник отдел ”Закрила на детето”
оценка на случая/ л. 44/ , след задълбочена преценка на всички факти и
резултати от проведени срещи с участниците в
административното производство, е изразено становище, че е необходима мярка за закрила в семейна среда. Акцентира
се върху
обстоятелството, че бабата и
дядото, при които живее детето, поради
влошени взаимоотношения с майката
оказват влияние върху него по отношение на нагласата му към майката и не
желаят да съдействат за промяната на тази нагласа. Поради това детето не желае да живее при майка си.
Направен е извод, че е нарушено
неговото право да се отглежда от
родителите си- в случая от майката, тъй като бащата е починал. От приложените социални доклади следват
аналогични изводи.
На 15.05.2015 г.
жалбоподателите В. и И. Д. са подали в Дирекция
„Социално подпомагане” – Червен бряг молба вх.№ ЗД-94ВВ-03 за настаняване на
детето в тяхното семейство.
От представените протоколи за срещи с
клиент(специалист) и протоколи от проведени екипни срещи се установява, че на
25.05.2015 г. майката е посетила ОЗД – Червен бряг и е заявила, че е
пристигнала в България, за да вземе детето си. Последвали са срещи, осъществени
от ОЗД и ЦОП с И. в училището, в които срещи основна е била ролята на
психолога, който е разговарял с детето. Проведен е разговор и с дядото на
детето, който е заявил, че иска да го задържи и няма да го предаде на майката.
В резултат от проведените срещи ответникът е уведомил жалбоподателите с писмо
изх.№ ЗД-94ВВ-03/25.05.2015 г., че не са налице основания за настаняване на
детето И. в семейството, предвид изявеното желание на майката да поеме
отглеждането му. Това писмо, в което е обективиран отказа на ответника да
издаде административен акт за настаняване на детето в семейството на неговите
баба и дядо, е предмет на оспорване в настоящото производство. Срещу същото е
внесена жалба по административен ред до директора на РДСП – Плевен.
Едновременно с
производството пред социалните служби, по подадена от заинтересованата страна В.М.
жалба до РУ на МВР – Червен бряг е започнала проверка във връзка с твърдението
й, че бабата и дядото са настройвали детето и то е отказало да тръгне с нея. На
02.06.2015 г. М. е уведомила и Отдел „Закрила на детето” Червен бряг за внесена
от нея жалба в Районна прокуратура – Червен бряг. В молбата си до ОЗД е
съобщила, че заминава поради ангажираност за Германия на другия ден, като от
заминаването си до м.септември 2015 г. се обаждала в ОЗД осем пъти, за да се
информира за състоянието на детето, тъй като бабата и дядото са отказвали
такава информация.
С Решение № 94ВВ-0006-0019/18.06.2015
г. директорът на РДСП – Плевен е отхвърлил жалбата на В. и И. Д. *** за настаняване на детето И.Д. в
тяхното семейство. Административният орган е мотивирал своето решение с липса на
причина, която да обуславя предприемане на мярка за закрила- настаняване
извън семейството, тъй като не е установена пълна незаинтересованост на майката да изпълнява родителските си
задължения, както и липсва трайна
невъзможност да поеме грижите за детето.
Междувременно е съставен
план за действие за подготовка на детето за връщането му при майката. Детето е
насочено за ползване услугите на ЦОП със Заповед на директора на Дирекция
„Социално подпомагане” – Червен бряг № ЗД-ДСП-СП-1128/30.06.2015 г.
След
образуване на съдебното производство, по подаден от жалбоподателите до
ДСП сигнал, е проведена среща с участието
на социален работник, началник отдел „Закрила на детето”, заинтересованата
страна В. М.- майка на детето, дядото на детето по
майчина линия Д. М., и
самото дете- И. Ю., обективирана в Протокол от 30.09.2015 г. В същия е
отразено, че майката е заявила, че същия
ден ще пътува за Германия, а предишния ден е взела детето от училище. Детето
първоначално е било уплашено, но после се е успокоило. В протокола е констатирано, че детето е спокойно и е казало, че отива с майка си в Германия,
и да предадат на бабата и дядото, че е добре.
Отразено е още, че майката е поела ангажимент да поддържа връзки с ЦОП и да информира
са всичко, случващо се с детето. Горният протокол е приложен към писмо № ЗД-11-114/07.10.2015 г. на Директора на
ДСП-Ч.Бряг. По делото е постъпило и
писмо вх. № 54/08.01.2015 г. на ЗА
Директор ДСП-Ч.Бряг,с което се уведомява, че отдел „Закрила на детето”
разполага с информация, че И. Ю. И. се
намира в Германия и се отглежда от майка
си В.Д.М..
От разпита на свидетелите И. и П. се установява, че към момента на разпита/ 13.10.2015
г./ не знаят къде е детето, но преди
това и от две години за него са се
грижили бабата и дядото. Майката не е полагала грижи, не се интересувала за
него. На родителски срещи идвала
бабата. Детето е споделяло с
другарчетата си, че неговата майка „ не
е добра”, тъй като докато са живеели в Испания си е намерила любовник и има друго дете, а
него са тормозили и не са му обръщали внимание така, както на детето,
което се е родило там.
Така установеното от фактическа страна
мотивира следните правни изводи:
Отказът на ЗА Директор
на Дирекция”Социално подпомагане” гр. Червен бряг за настаняване на детето
И. Ю. И. в семейството на
жалбоподателите, обективиран в Писмо изх. № ЗД-94ВВ-03/25.05. ”Социално
подпомагане” гр. Червен бряг /съгласно оправомощаваща Заповед № ЧР-5-109 от
14.05.2015 г./ е издаден от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия по чл. 27,ал. 1 от ЗЗД.
Настаняването на дете извън семейството
е мярка за закрила на дете, за което
е установено от компетентните органи по ЗЗДет, че се нуждае от такава
закрила. Редът, по който се осъществяват мерките за закрила на детето е
регламентиран детайлно в разпоредбите на
чл. 9 и сл. от Правилника за прилагане на Закона за закрила на
детето/ППЗЗДет/. От съпоставката на тези разпоредби с приложените към делото писмени доказателства
следва извод, че органите в Дирекция ”Социално подпомагане” гр. Червен бряг са извършили всички,
предписани от закона действия при
проучване и събиране на информацията, касаеща детето И. Д., изготвили са
и са съгласували предвидения по чл. 16а
от ППЗЗД план за действие , предоставили са
регламентираните по чл. 20 ,ал. 1
от с.з
необходимите социални услуги , които успешно са били приложени от
„Център за обществена подкрепа-гр. Червен бряг”. В резултат на задълбочено извършените проучвания,
многобройните проведени срещи с всеки от участниците в административното
производство, както и проведените екипни
срещи, и спазвайки заложения в чл. 19, ал. 3 от ППЗЗДет принцип
за приоритет на висшите интереси на детето,
административният орган основателно е стигнал до извода, че не са налице
предпоставките за прилагане на мярка ”настаняване на детето
извън семейството”. Не се оспорва, че в
един продължителен период от време
жалбоподателите- баба и дядо на детето са полагали много добри грижи за него, като са осигурявали изцяло неговите
материални и духовни потребности. Същевременно обаче са налице и данни, че майката В. не се е дезинтересирала от него. До голяма степен
причина за прекъсването за
определен период от време на връзката между майката и детето е и поведението
на жалбоподателите, за които, след
задълбочено и щателно проучване социалните работници се установява, че са внушавали негативно отношение на детето
към неговата майка. За времето, през което е продължавало административното
производство, майката се е информирала за
детето си от с служителите в
отдел „Закрила на детето” поради липса и невъзможност да осъществи контакт с
него. Категорично е изразена позицията
й, че желае да вземе детето при себе си и да го отглежда, което в крайна сметка е и
направено през м. септември 2015 г., от
когато, по данни от административния
орган детето живее с нея в Германия.
Съгласно чл. 23 от
ЗЗДет, настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на
всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага
спешното му извеждане.
Обстоятелствата, които
съставляват основания за настаняване извън семейството са изчерпателно регламентирани в чл. 25 , ал. 1 от ЗЗДет.
Основателно и мотивирано административният орган, включително и
горестоящият такъв аргументират липсата
на причини за прилагане на такава мярка.
Налагането й е свързано с установения и посочен по-горе принцип по чл. 23 от ППЗЗДет, който принцип е прогласен , в същата редакция и в чл. 25, ал.
3 от ЗЗДет. С регламентирането му и в двата нормативни акта, законодателят е
акцентирал върху необходимостта за
сериозно и задълбочено проучване на
възможностите детето да остане в семейството, и само когато такива
възможности категорично не са налице, да
бъде приложена мярка за закрила извън семейството. В конкретния случай не е
установено изчерпване на възможностите детето да се отглежда в семейството/ в
случая- майката, тъй като бащата е починал/, и основателно административният
орган е отказал на неговите баба и дядо да бъде настанено при тях.
Постановеният отказ е правилен и законосъобразен, в съответствие с материалния
закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Д.Ф. и И.И.Д. *** против отказа на ЗА
Директор на Дирекция ”Социално подпомагане” гр. Червен бряг за настаняване на детето
И. Ю. И. в семейството им,
обективиран в Писмо изх. № ЗД-94ВВ-03/25.05.2015 г .
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: