Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

 

37 / 2 Февруари 2016 г.

гр. Плевен

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         ПЛЕВЕНСКИЯТ  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД, ІІ състав, в публично заседание на дванадесети януари,  две хиляди и шестнадесета година в състав:                                        

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЮЛИЯ  ДАНЕВА

         Секретар: Г.К.

         Като разгледа докладваното от съдия  Юлия Данева  административно дело № 575 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 33,ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето/ ППЗЗД/във вр. с 27, ал. 6 от Закона за закрила на детето/ЗЗД/

         Образувано е по жалба на В.Д.Ф. и И.И.Д. *** против отказа на ЗА Директор на Дирекция ”Социално подпомагане” гр. Червен бряг   за настаняване  на детето  И. Ю. И.  в семейството на жалбоподателите, обективиран в Писмо изх. № ЗД-94ВВ-03/25.05.2015 г., потвърден с Решение № 94ВВ-0006-0019/18.06.2015 г. на  Директора на Регионална  дирекция за социално подпомагане/РДСП/ гр. Плевен. В жалбата се  твърди, че  оспореният отказ  е неправилен и незаконосъобразен.  Жалбоподателите считат, че е постановен без да е налична информация за социалното, финансовото и имущественото състояние на  майката и при положение, че те, като баба и дядо  отглеждат и издържат детето без каквато и да било помощ от майката.  Твърдят, че това е пореден отказ  да бъде настанено детето при тях, а те се грижат за него от повече от  две години.  Твърдят, че бащата на детето- техният син  Ю. Д. е починал на 07.01.2015 г., а майката е в чужбина-Германия, където живее  без да работи, като се издържа с просия и помощи.  Детето   учи в училището в с. Глава  и нямат доверие на майката, която иска да го вземе.  Детето е спокойно при тях, има висок успех  и те желаят  то да завърши образованието си и да остане в България, а не да замине в чужбина.  Твърдят, че такова е желанието и на детето.. Молят да бъде отменен обективираният в горепосоченото писмо отказ   и  да бъде  постановено решение за настаняване на детето при тях.

         Ответникът- Директор  на Дирекция ”Социално подпомагане”  Ч.Бряг, в писмо вх. № 3101/14.09.2015г./л. 82/ предоставя  хронологичен опис на информацията, събрана от  Дирекцията по повод искането на жалбоподателите за настаняване на детето И.Д. в тяхното семейство.  Становище по  жалбата не е изразено.

        Заинтересованата страна В.Д.М. не изразява становище по жалбата.

       Представителят на Окръжна прокуратура мотивира заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че с оглед представените доказателства, отказът за настаняване на детето И. Ю. в семейството на жалбоподателите е  правилен, тъй като  детето е при своята майка, която полага грижи за него  и от гледна точка на неговия  интерес, както и на обществения интерес, жалбата следва да бъде оставена без уважение.

         Съдът, като обсъди  събраните по делото доказателства  във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши проверка  на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

        Жалбата е подадена в срок, от страна, по чието искане е започнало производството по издаване на оспорения акт, при наличие на правен интерес и е процесуално допустима.

        Разгледана по същество е неоснователна.

        От приложените към преписката писмени доказателства-  удостоверение  за раждане/л. 24/, препис-извлечение от акт за смърт, Договор за ползване на социална услуга/ л.14/,  Приложение 3 към чл. 15,ал. 2 от ППЗЗакр.Д/ л. 19 и сл./, постановление на РПрокурор за  извършване на предварителна проверка/ л. 25/, Протоколи  от проведени срещи / л. 27, л. 29, л. 30,л. 33,л. 39,л. 40,л. 41,л. 50, л. 51,л. 52, л. 92/, Протоколи от проведени екипни срещи/ л. 32,л. 48,л. 49/, Становище  за И. Ю.  от „Център  за обществена подкрепа” гр. Ч.Бряг/ л. 28/, Социален доклад , изготвен от социален работник/ л. 34/,, Индивидуален план за детето И. Ю. от „Център за обществена подкрепа”/ л. 38 /, План за действие с цел подготовка на детето за  връщането  му в семейството на майката/ л. 42/, изготвена оценка на случая/л. 43/, Социален доклад/ л. 46 и сл./,Социален доклад/ л. 47 и сл./ , както и от разпита на свидетелите Н. А. И. и С. В. П., от фактическа страна е установено следното:

       Производството по издаването на оспорения отказ е започнало с приемане на устен сигнал вх.№ЗД94ВВ-01/25.02.2015 г.(лист 55) подаден от В.Ф. – баба на детето И. Ю. И. по бащина линия, в който се посочва, че бащата на детето е починал и след смъртта му същото се отглежда от бабата и дядото по бащина линия. Майката си е дошла от Германия с намерение да вземе детето. В сигнала се твърди, че детето не иска да замине с майка си.

         На 26.02.2015 г. в ОЗД - Червен бряг е организирана среща между жалбоподателите Ф. и Д., детето И. и заинтересованата страна В.М., на която се е взело решение детето да прекара няколко дни с майка си, след което да се обсъди бъдещото му отглеждане.

         На 04.03.2015 г. е проведена екипна среща между същите лица и социален работник, на която е обсъден престоя на детето при майката и на която, видно от протокола за провеждането й, майката е изразила  решението си да остави детето при бабата и дядото до завършването на учебната година и да го вземе за лятната ваканция. С направление ЗД 829-17/17.03.2015 г. детето е насочено към Център за обществена подкрепа (ЦОП).

         От приложените протоколи описани по-горе е видно, че във връзка с работата по случая са провеждани срещи с детето и майката, като в същите  е отразено, че майката се е информирала по телефона за състоянието на детето от социалните работници, тъй като по нейните твърдения бабата и дядото са ограничили контактите със сина й. Изразила е становище, че детето трябва да запази връзката с роднините по бащина линия и затова при всяка възможност ще го изпраща в България при бабата и дядото, а през останалото време ще осигурява такава по телефона или по други средства за комуникация. В изготвената от Началник отдел ”Закрила на детето”  оценка на случая/ л. 44/ , след задълбочена преценка на всички факти и резултати от проведени срещи с участниците в  административното производство, е изразено становище,  че е необходима  мярка за закрила в семейна среда. Акцентира се  върху  обстоятелството, че  бабата и дядото, при които живее детето, поради  влошени  взаимоотношения с майката оказват влияние  върху него  по отношение на нагласата му към майката и не желаят да съдействат за промяната на тази нагласа. Поради това детето  не желае да живее  при майка си.  Направен е извод, че  е нарушено неговото  право да се отглежда от родителите си- в случая от майката, тъй като бащата е починал.  От приложените социални доклади  следват  аналогични изводи.

         На 15.05.2015 г. жалбоподателите В. и И. Д. са подали в Дирекция „Социално подпомагане” – Червен бряг молба вх.№ ЗД-94ВВ-03 за настаняване на детето в тяхното семейство.

От представените протоколи за срещи с клиент(специалист) и протоколи от проведени екипни срещи се установява, че на 25.05.2015 г. майката е посетила ОЗД – Червен бряг и е заявила, че е пристигнала в България, за да вземе детето си. Последвали са срещи, осъществени от ОЗД и ЦОП с И. в училището, в които срещи основна е била ролята на психолога, който е разговарял с детето. Проведен е разговор и с дядото на детето, който е заявил, че иска да го задържи и няма да го предаде на майката. В резултат от проведените срещи ответникът е уведомил жалбоподателите с писмо изх.№ ЗД-94ВВ-03/25.05.2015 г., че не са налице основания за настаняване на детето И. в семейството, предвид изявеното желание на майката да поеме отглеждането му. Това писмо, в което е обективиран отказа на ответника да издаде административен акт за настаняване на детето в семейството на неговите баба и дядо, е предмет на оспорване в настоящото производство. Срещу същото е внесена жалба по административен ред до директора на РДСП – Плевен.

         Едновременно с производството пред социалните служби, по подадена от заинтересованата страна В.М. жалба до РУ на МВР – Червен бряг е започнала проверка във връзка с твърдението й, че бабата и дядото са настройвали детето и то е отказало да тръгне с нея. На 02.06.2015 г. М. е уведомила и Отдел „Закрила на детето” Червен бряг за внесена от нея жалба в Районна прокуратура – Червен бряг. В молбата си до ОЗД е съобщила, че заминава поради ангажираност за Германия на другия ден, като от заминаването си до м.септември 2015 г. се обаждала в ОЗД осем пъти, за да се информира за състоянието на детето, тъй като бабата и дядото са отказвали такава информация.

         С Решение № 94ВВ-0006-0019/18.06.2015 г. директорът на РДСП – Плевен е отхвърлил жалбата на В. и И. Д. *** за настаняване на детето И.Д. в тяхното семейство. Административният орган е мотивирал своето решение с  липса на  причина, която да  обуславя  предприемане на мярка за закрила- настаняване извън семейството, тъй като не е установена пълна  незаинтересованост на  майката да изпълнява родителските си задължения, както и липсва  трайна невъзможност  да поеме грижите за детето.

         Междувременно е съставен план за действие за подготовка на детето за връщането му при майката. Детето е насочено за ползване услугите на ЦОП със Заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Червен бряг № ЗД-ДСП-СП-1128/30.06.2015 г.

          След  образуване на съдебното производство, по подаден от жалбоподателите до ДСП сигнал, е проведена  среща  с участието  на социален работник, началник отдел „Закрила на детето”, заинтересованата страна  В.  М.- майка на детето, дядото на детето по майчина линия Д. М., и самото дете- И. Ю., обективирана в Протокол от 30.09.2015 г. В същия е отразено, че  майката е заявила, че същия ден ще пътува за Германия, а предишния ден е взела детето от училище. Детето първоначално е било уплашено, но после се е успокоило.  В протокола е констатирано, че детето е  спокойно и е казало, че отива с майка си в Германия, и да предадат на бабата и дядото, че е добре.  Отразено е още, че майката е поела ангажимент  да поддържа връзки с ЦОП и  да информира  са всичко, случващо се с детето. Горният протокол е приложен към писмо  № ЗД-11-114/07.10.2015 г. на Директора на ДСП-Ч.Бряг. По делото е постъпило и  писмо  вх. № 54/08.01.2015 г. на ЗА Директор ДСП-Ч.Бряг,с което се уведомява, че отдел „Закрила на детето” разполага с информация, че И. Ю. И.  се намира в Германия  и се отглежда от майка си В.Д.М..

       От  разпита на свидетелите И.  и П. се установява, че към момента на разпита/ 13.10.2015 г./ не знаят къде е детето, но  преди това и от две години  за него са се грижили бабата и дядото. Майката не е полагала грижи, не се интересувала за него. На родителски срещи  идвала бабата.  Детето е споделяло с другарчетата си, че  неговата майка „ не е  добра”, тъй като   докато са живеели в Испания  си е намерила любовник и има друго дете, а него са тормозили и не са му обръщали внимание така, както на детето, което  се е родило там.

        Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:    

         Отказът на ЗА Директор на Дирекция”Социално подпомагане” гр. Червен бряг за настаняване  на детето  И. Ю. И.  в семейството на жалбоподателите, обективиран в Писмо изх. № ЗД-94ВВ-03/25.05. ”Социално подпомагане” гр. Червен бряг /съгласно оправомощаваща Заповед № ЧР-5-109 от 14.05.2015 г./  е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия по чл. 27,ал. 1 от ЗЗД.  

         Настаняването на дете извън  семейството  е мярка за закрила на дете, за което  е установено от компетентните органи по ЗЗДет, че се нуждае от такава закрила. Редът, по който се осъществяват мерките за закрила на детето е регламентиран детайлно в  разпоредбите на чл. 9 и сл. от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето/ППЗЗДет/.  От съпоставката на  тези разпоредби с   приложените към делото писмени доказателства следва извод, че органите в Дирекция ”Социално подпомагане”  гр. Червен бряг са извършили всички, предписани от закона действия при  проучване  и събиране на  информацията, касаеща детето И. Д.,  изготвили са и са съгласували  предвидения по чл. 16а от ППЗЗД план за действие , предоставили са  регламентираните  по чл. 20 ,ал. 1 от  с.з  необходимите социални услуги , които успешно са били  приложени от  „Център за обществена подкрепа-гр. Червен бряг”. В резултат на  задълбочено извършените проучвания, многобройните проведени срещи с всеки от участниците в административното производство, както и  проведените екипни срещи, и  спазвайки  заложения в чл. 19, ал. 3 от ППЗЗДет принцип за  приоритет  на висшите интереси на детето, административният орган основателно е стигнал до извода, че не са налице предпоставките за прилагане на мярка                      ”настаняване на детето извън семейството”.  Не се оспорва, че в един продължителен период от време  жалбоподателите- баба и дядо на детето са полагали  много добри грижи за него, като  са осигурявали изцяло  неговите  материални и духовни  потребности.  Същевременно обаче са налице  и данни, че майката В.  не се е дезинтересирала от него. До  голяма степен  причина за  прекъсването за определен период от време на връзката между майката и детето е и поведението на  жалбоподателите, за които, след задълбочено и щателно проучване социалните работници   се установява, че  са внушавали негативно отношение на детето към неговата майка. За времето, през което е продължавало административното производство, майката се е информирала за  детето си от   с служителите в отдел „Закрила на детето” поради липса и невъзможност да осъществи контакт с него. Категорично е изразена позицията  й, че желае да вземе детето при себе си и да  го отглежда, което в крайна сметка е и направено  през м. септември 2015 г., от когато, по данни от  административния орган детето живее с нея в Германия.

            Съгласно чл. 23 от ЗЗДет, настаняването на детето извън семейството се налага  като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.

          Обстоятелствата, които съставляват основания за настаняване извън семейството са изчерпателно  регламентирани в чл. 25 , ал. 1  от ЗЗДет.  Основателно и мотивирано административният орган, включително и горестоящият такъв аргументират  липсата на причини за  прилагане на такава мярка. Налагането  й е свързано с  установения и посочен по-горе принцип  по чл. 23 от ППЗЗДет, който принцип е  прогласен , в същата редакция и в чл. 25, ал. 3 от ЗЗДет. С регламентирането му и в двата нормативни акта, законодателят е акцентирал върху  необходимостта за сериозно и задълбочено проучване  на възможностите детето да остане в семейството, и само когато такива възможности  категорично не са налице, да бъде приложена мярка за закрила извън семейството. В конкретния случай не е установено изчерпване на възможностите детето да се отглежда в семейството/ в случая- майката, тъй като бащата е починал/, и основателно административният орган е отказал на неговите баба и дядо да бъде настанено при тях. Постановеният отказ е правилен и законосъобразен, в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

           Водим от горното съдът 

                                                   Р  Е  Ш  И:

           ОТХВЪРЛЯ жалбата  на В.Д.Ф. и И.И.Д. *** против отказа на ЗА Директор на Дирекция ”Социално подпомагане” гр. Червен бряг   за настаняване  на детето  И. Ю. И.  в семейството им, обективиран в Писмо изх. № ЗД-94ВВ-03/25.05.2015 г .

           Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

                               

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: