РЕШЕНИЕ

№ 409

град Плевен, 28 Септември 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Ц.Д. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 574/2016 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, срещу решение № 358/27.05.2016 г., постановено по а.н.д. № 905/2016 г. на Районен съд гр. Плевен, с доводи, че същото е немотивирано и незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва се, че въззивният съд не е изяснил всестранно и пълно всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, дори не е коментирал твърдението на БТК, че актосъставителите не са прегледали регистъра на сервизните карти. Твърди се, че издадените сервизни карти, цитирани в наказателното постановление, съответстват на номерата в регистъра със сервизните карти, който напълно отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 3 от ЗЗП. Навеждат се доводи, че регистърът със сервизните карти съдържа всички реквизити на цитираната норма и е създаден за целите, посочени в чл. 127 ЗЗП, както и с цел по-лесно и ефективна комуникация с оторизираните сервизи на производителите на предлаганите от БТК стоки. Сочи се, че сервизната карта, която е получил потребителя съдържа рекзвизитите на чл. 127, ал. 3 от ЗЗП и съответно е заведена под същия номер със същите реквизити в регистъра на сервизните карти, който на практика представлява регистър на предявените рекламации. Твърди се, че не е ясно какво са проверявали контролните органи, както и че твърденията, че контролният орган при проверката е разглеждал друга база данни, а не регистъра със сервизните поръчки, остава неразследван от въззивния съд, като той е бил длъжен да изясни това. Намира, че датата на посоченото нарушение е датата на предявяване на рекламацията, за която административно-наказващият орган твърди, че не е издаден съответния документ, съгласно чл. 127, ал. 3 от ЗЗП. Излагат се доводи, че освен, че въззивният съд е направил погрешен правен извод по отношение на датата на нарушението по чл. 127, ал. 3 от ЗЗП, същият си е позволил и да попълва празнотите в наказателното постановление като тълкува волята на административно-наказващия орган. Посочва се, че съдът не може да презюмира, какво е имал или нямал в предвид административно-наказващият орган, тъй като в наказателното постановление е посочена датата на проверката в обекта на БТК, при която е констатирано описаното несъответствие-11.06.2015 г., но дата на нарушението не е посочена, няма друга дата. Твърди се, че липсата на дата на нарушението в наказателното постановление е съществено нарушение на процесуалните правила, което въззивният съд е бил длъжен да отчете и санкционира като отмени наказателното постановление. Навеждат се доводи, че вмененото на БТК нарушение е следвало да бъде определено като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Посочва се, че името на потребителката е вписано в регистъра на сервизните карти, като е предявила рекламация, за което вписване е получила документ, с който интересите й са напълно гарантирани. Твърди се, че образуването на административно-наказателна преписка и налагането на наказание за такъв случай, в който не се констатира накърняване нито на частен, нито на обществения интерес, явно преследва някакви други цели, които не са посочени в закона и в тази връзка може да се определи като превратно упражняване на административната власт. Моли се, съдът да отмени решението на въззивния съд като немотивирано и незаконосъобразно, на основание изложените в жалбата аргументи и да постанови друго, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът – „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, не изпраща представител.

Ответникът – „Комисия за защита на потребителите“ - РД-Русе, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 2015-038196/29.12.2015 г. на КЗП, с което на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София, с ЕИК: 831642181, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115И, за това, че при извършена проверка на 11.06.2015г. в магазин „Виваком 5204” в гр. Плевен, на ул. „Данаил Попов“ № 13, стопанисван от търговеца, във връзка с постъпила в КЗП в гр. Плевен жалба вх.№ Р-03-916/08.06.2015г. от потребителя И. М. К. от гр. Плевен относно предявена на 21.04.2015г. рекламация за мобилен телефонен апарат „Alcatel Idol 2”, закупен от търговеца на 09.12.2014г., поради проявен дефект – проблем с тъч скрийна е установено, че при предявяване на рекламацията на потребителя е издадена сервизна карта № 5204016638/21.04.2015г., в която не е отразен номерът, под който рекламацията е вписана в регистъра на предявените рекламации – нарушение на чл.127, ал.З от Закона за защита на потребителите и на основание чл чл. 233 , ал. 2 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лв.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. В случая с оглед представената сервизна карта № 5204016638 от 21.04.2015 година се установява, че в същата не е отразен номерът, под който рекламацията е отразена в регистъра на предявените рекламации и доводите, че е налице подпис на лицето, че съвпада номера на сервизната карта с номера в регистъра на рекламациите са неотносими към установеното нарушение – липса на номер на рекламацията, под който същата е вписана в регистъра. Тези факти и обстоятелства са описани ясно в съставения констативен протокол, АУАН и НП и са безспорно доказани.

Неоснователни са и доводите за допуснато нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН - в НП липсва дата и място на извършване на нарушението. Датата на извършване на нарушението ясно е посочена и тя е 21.04.2015 г., а не както приема РС-Плевен -11.06.2015 година –датата на проверката. Именно датата на предявяване на рекламацията е датата на извършване на нарушението, тъй като при предявяване на рекламацията тя се вписва в регистъра на предявените рекламации и се издава сервизната поръчка, в която следва да е отразен номерът, под който рекламацията е вписана в регистъра, като на 11.06.2015 година е установено извършеното нарушение.

Съдът е приложил материалния закон като е изходил от целта и смисъла на закона, а именно, че изискването е не само издаденият на потребителя документ при предявяване на рекламацията да съдържа номер, а и това да е същият номер, под който рекламацията е вписана в регистъра. Това е необходимо с оглед възможността лесно да се проследи резултата от рекламацията, както от самия потребител, така и от контролните органи и да не възниква никакво съмнение и трудност при идентифициране на рекламацията, потребителя, стоката, за която се отнася и датата на предявяването й. Липсата на този номер засяга съществено правата на потребителя и възможността му да ги защити. Затова е без значение, че търговецът поддържа регистър на сервизните карти, в който сервизната поръчка е отразена с номера на издадената на потребителя сервизна карта.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 358/27.05.2016 г., постановено по а.н.д. № 905/2016 г. на Районен съд гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.