Решение по Административно дело 564/2016г.

РЕШЕНИЕ

№ 543

гр. Плевен,05.12.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Д.Д. изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 564 по описа за 2016 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК .

Административното дело е образувано по жалба на „Радост 9” ЕООД, ЕИК 200659629, седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Хаджи Димитър” № 39, ет. 9, ап. 32 чрез представляващия С.С.М. срещу заповед № 03-РД/1527 от 19.05.2016 година на изп. директор на ДФ „Земеделие”, с която е отказано финансиране на заявление за подпомагане по подмярка 41.1 „Инвестиции в земеделското стопанство” с ИД № 27/04/1/0/03322 с УРН 651805.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Излагат се доводи относно допустимост на жалбата, тъй като заповедта за отказа да се финансира заявлението представлява индивидуален административен акт и за дружеството е налице интерес от оспорване. Счита, че мотивите на органа представляват предположения, които не почиват на представените документи, представените материали относно осъществяване на проекта – създаването на биологични орехови насаждения и закупуване на самоходна техника, са разгледани фрагментарно и не са изложени конкретни мотиви, с които да се обоснове отказа за финансиране и липсва правно основание за отказа. Намира, че по отношение на установеното от органа, че имотите за засаждане са собственост на едно и също дружество „Хепи строй инвест” ЕООД и по тази мярка има подадени три оферти и от други две дружества, които също имат намерение да изграждат насаждения в този имот, следва да се има предвид, че определящо при проекта са географските особености на имота и налице ли са условия за реализиране на намерението да се засади и отгледа орехова градина . Посочва се, че е извършено проучване и именно защото има благоприятни климатични условия и възможност да бъде наета за дългосрочен период земеделска земя в такъв размер, е определящо за дружеството да подаде заявление за реализиране на проекта именно в това землище. По отношение на установеното, че всички трима кандидати ще закупят посадъчен материал от едни и същ търговец, то това се определя от условията на пазара, тъй като предложената оферта е най-икономически приемлива.Намира, че не е налице нередност обоснована с обстоятелството, че има изкуствено създадени условия, тъй като договорите между доставчиците на стоки и посадъчен материал са с едни и същи условия и една и съща дата с тези на другите двама кандидати, като това произтича от чл. 298 от ТЗ. Посочва, че се обстоятелството, че и трите дружества имат едни и същ консултант по проектите не води до извод за нередност, тъй като именно този консултант притежава необходимия опит при подготовка на документи по проекти в тази област. Намират, че понятията „нередност”, „функционална несамостоятелност”, „изкуствено създадени условия” и „съмнение за измама” са бланкетни и следва да се тълкуват за всеки конкретен случай, като се посочва и съдебна практика на ВАС и други административни съдилища. Счита, че обстоятелството, че се кандидатства за реализиране на сходни инвестиции в едно землище от различни кандидати произтича от географски, климатични и икономически фактори, а не е с цел заобикаляне на условията по чл. 15, ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. посредством привидно разделяне на проекта на няколко части и подаване на три отделни заявления. Посочва, се че не е посочено от органа точно основанието, поради което е постановен отказ – поради функционална несамостоятелност, поради съмнение за нередност или изкуствено създадени условия. Излагат се доводи, че между трите дружества липсва връзка, нито по смисъла на търговското право, нито по данъчното законодателство, като този субективен елемент не е налице и в този смисъл следва да има предвид решение по дело С-434/2012 г. но СЕС по преюдициално запитване по дело между „Слънчева сила” ООД и ДФ „Земеделие” , РА. Навежда се довод, че липсват правни основания в оспорения акт, че е налице произнасяне след срока и при неизпълнение на задължението по чл. 35 от АПК. Посочва, че от изброените от органа като правно основание за отказа норми –чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 не става ясно, какво точно е прието, за да се откаже – несъответствие с целите, несъответствие с изискванията към кандидатите, несъответствие с дейностите, несъответствие на проектите и заявените разходи. Оспорващият намира, че е налице и несъответствие на акта с материалния закон, тъй като приемайки, че има съмнения за наличие на изкуствено създадени условия, то това не е основание за отказ предвид нормата на чл. 42, ал. 4 от Наредба № 9, тъй като това се преодолява с предвиждане в договора на допълнителни проверки преди изплащане на помощта. Незаконосъобразна е заповедта, тъй като посоченото основание за отказ – противоречие с основната цел на подмярка 4.1 – подпомагане на възможно най –голям брой земеделски производители, не е налице, тъй като такава цел въобще не е сред посочените цели на процесната подмярка. Моли за отмяна на акта и връщане на органа за произнасяне и присъждане на разноски.

В съдебно заседание оспорващият -„Радост 9” ЕООД, ЕИК 200659629, седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Хаджи Димитър” № 39, ет. 9, ап. 32 се представлява от адв. Б. от САК с пълномощно на л. 352 по делото. Поддържа жалбата и намира, че в случая отказът е материално незаконсъобразен с оглед разпоредбата на чл. 42 ал. 4 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” от мярка 4 „Инвестиции в материални активи” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.. Моли за отмяна на акта и присъждане на разноски. Представя писмена защита, в която поддържа изложеното в жалбата, че същата е допустима и основателна. Посочва, че липсват мотиви, не са изяснени всички относими факти по см . на чл. 35 от АПК – процесуално нарушение и изложеното представлява предположения, гадания, като липсват обективни основания за постановения отказ. Посочва се, че на дружеството не е предоставена възможност да се запознае със служебно събраните доказателства, да предостави обяснения в срока по чл. 34, ал. 3 вр. чл. 35 от АПК и чл. 37, ал. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 година. Посочва, че постановеното спиране със заповед от 25.01.2016 година е незаконосъобразно и това се отразява на процедурата, като не са изискани обяснения от дружеството, не са уведомени, че се предполага, че са налице „изкуствено създадени условия” и в тази връзка да представи доказателства. Посочва, че не е налице заповед за възобновяване на производството и по този начин е налице нарушение на процедурата по издаване на оспорения акт и е ограничено правото на защита на дружеството, което не е запознато с докладна записка от 07.04.2016 година. Излагат се доводи, че не е ясна причината за отказа, като сходството в инвестиционните намерения се обяснява с извършените предпроектни проучвания и установеното, че именно в този район е най –благоприятно осъществяването им. Закупуването на земеделска техника от едно и също юридическо лице, доставка на посадъчен материал от един субект –това произтича от принципите на пазарна икономика и предложени най-изгодни цени, като това се отнася и за консултанта на проекта. Счита, че следва във всеки конкретен случай да се подходи индивидуално и да се прецени, дали е налице функционална несамостоятелност, изкуствено създадени условия нередност, съмнение за измама, като в случая не е налице намерение за осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката, липсват умишлени действия и всички действия са извършени с оглед целите на мярката, а не в противоречие.Изводът на органа, че има целенасочени действия от кандидатите за заобикаляне на условието по чл. 15, ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за размера на субсидията не намира опора в доказателствата по делото – няма свързаност между тримата кандидати. Счита, че мотивите не се съдържат и в докладна записка от 07.04.2016 година, тъй като дружеството не е запознато с нея .Излагат се доводи за противоречие с материалния закон, тъй като ако се приеме, че органът е отказал финансиране поради „изкуствено създадени условия”, то това не е основание за отказ, а за проверки преди извършване на плащането. Посочва, че е налице и несъответствие на акта с целта на закона и приетото от органа за противоречие с целите на мярката, не е доказано, тъй като „подпомагане на възможно най-голям брой земеделски производители” не е сред целите на мярката. Счита за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като делото е от изключителна фактическа и правна сложност. Моли за отмяна на акта и делото да бъде решено по същество и да бъде задължен ответника да сключи договор с дружеството. Моли за присъждане на разноски.

Ответникът–изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”/ДФЗ/,редовно призован, се представлява от ст. юрк. Х., която намира жалбата за неоснователна, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и намира, че актът е законосъобразен и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева.

Административен съд - Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Подадено е заявление за подпомагане по подмярка 4.1.Инвестиции в земеделски стопанства от „Радост 9” ЕООД, с ЕИК 200659629, на 08.06.2015 година с оглед създаване на трайни насаждения – градина с орехи и закупуване на самоходна техника в сектор растениевъдство, като размера на претендираната финансова помощ от кандидата по подмярката е 1 218 105,13 лева. Заявлението е придружено от изискуемите приложения, представени с административната преписка. Конкретното проектно предложение е за „Изграждане на градина с орехи” в обл.Шумен, общ.Смядово, гр.Веселиново.

С писмо изх № 01-2600/6114 от 12.09.2015 година (л. 292) дружеството е уведомено, че следва да представи редица документи, свързани с инвестиционното намерение.

На 25.09.2015 година (л. 294) дружеството е представило документи по опис.

След подаване на заявлението е извършена проверка и е съставена докладна записка №03-0416/299 от 22.01.2016 год. (л.323) В същата е описано, че са възникнали съмнения за потенциално наличие на изкуствено създадени условия по проекта, а именно – ползване на земя с друг кандидат по мярката в едно и също землище; оперирането на един и същи пазар чрез еднакви клиенти и/или доставчици с такива по проект на други кандидати по мярката-подадените заявления за подпомагане са с един и същи обект на инвестиция-Изграждане на градина с орехи, което определя идентичност на пазара, на който ще оперират кандидати. Като клиенти в трите заявления за подпомагане са посочени едни и същи фирми. Описано е, че заявлението на оспорващия с предмет „Изграждане на градина с орехи” е за финансова помощ в размер на 1 218 105,13 лева, заявлението на „Ивалекс-КМ” ЕООД с предмет „Изграждане на градина с орехи” е за финансова помощ в размер на 1 268 918,21 лева, а заявлението на „Джорджо комерс” ЕООД с предмет „Изграждане на градина с орехи” е за финансова помощ в размер на 1 263 892,52 лева. Описани са активите, за които се кандидатства в трите заявления за подпомагане. Описано е още, че земеделската техника, предмет на инвестиция в трите проектни предложения, е идентична по вид, марка и модел, всички са с едни и същи оференти и доставчици, а договорите с доставчика/изпълнител, са от една и съща дата. Предвидено е инвестициите да бъдат изпълнени в едно и също землище с ЕКАТТЕ 10762-с. Веселиново, общ.Смядово, обл.Шумен. Имотите за засаждане са собственост на едно и също юридическо лице-„Хепи строй инвест” ЕООД, а идентификационните номера са съседни. С цел установяване на фактическите обстоятелства по случая и извършване на допълнителни проверки от Дирекция „Противодействие на измамите” е направено предложение до ИД на ДФЗ да бъде спряна обработката на заявлението за подпомагане за срока на получаване на становище от дирекция „ПИ”.

Със заповед № 03—РД/172 от 25.01.2016 година на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” е спряна обработката на заявление за подпомагане с ИД № 27/04/1/0/03322 от 08.06.2015 година на „Радост 9” ЕООД с оглед създадено съмнение за потенциално наличие на изкуствено създадени условия. Заповедта е оспорена пред Административен съд –Плевен и образувано адм. дело № 245 по описа за 2016 година и с определение № 423/20.04.2016 година съдът отменя заповедта и ВАС-Трето отделение с определение № 9150/25.07.2016 година по адм. дело № 6113/2016 г. оставяв сила определението.

На л. 405 по делото е представена копие на докладна записка вх. № 03-0416/299 от 07.04.2016 година от директор на дирекция „Противодействие на измами”, в която са изложени доводи, че са налице индикатори за потенциално наличие на изкуствено създадени условия от „Радост 9” ЕООД, гр.Плевен, „Ивалекс-КМ” ЕООД, гр. София и Джорджо Комерс” ЕООД, гр. Тетевен, тъй като ползват земя в едно и също землище, имат еднакви доставчици, идентичност на пазара и клиенти и в трите заявления са едни и същи фирми. Посочва, се че всички три инвестиции ще бъдат изпълнени в едно и също землище с ЕКАТТЕ 10762-с. Веселиново, общ. Смядово, обл. Шумен, като идентификаторите на имотите са съседни, респективно за ИД № 27/04/1/0/03322 от 08.06.2015 г. на „Радост 9” ЕООД-имот 000398, за ИД № 27/04/1/0/03202 от 08.06.2015 г. на „ИВАЛЕКС-КМ”ЕООД-имот 000397, за ИД № 27/04/1/0/03173 от 08.06.2015 г. на „Джорджо Комерс”ЕООД-имот 000400. Установено е, че всичките трима бенефициенти са с едни и същи оференти и доставчици, а договорите с доставчика/изпълнител са от една и съща дата, като доставчик на земеделската техника е една и съща фирма – „АГРОИН”ООД гр. Стара Загора, консултант по проектите е също една и съща фирма – „Еквинокс” ЕООД, гр. Каварна. Установено е, че договорната страна за създаване на орехова градина и за тримата бенефициенти е „ТИЛИ-07” ЕООД. Установено е, че в приложените от кандидата „Радост 9” ЕООД документи при кандидатстването в „Решение за избор от 27.05.2016 г.”, като страна по решението е вписана „Джорджо Комерс”ЕООД, вместо фирма „Радост 9” ЕООД. Обстоятелството, което отново свидетелства за идентичност на проектните предложения. Направена е констатация, че трите дружества макар и регистрирани в различни населени места имат връзка помежду си и целят получаване на помощта в максимален размер, като предполагаемия общ проект е разделен на няколко по-малки и целта е получаване на по-виско инидивдуално финансиране. Прави се предложение за предприемане на действия по компетентност.

По делото се представени и заявленията с приложенията към тях на „Ивалекс-КМ” ЕООД с предмет „Изграждане на градина с орехи” за финансова помощ в размер на 1 268 918,21 лева и заявлението на „Джорджо комерс” ЕООД с предмет „Изграждане на градина с орехи” за финансова помощ в размер на 1 263 892,52 лева. Дружеството „Ивалекс” ЕООД е със седалище и адрес на управление в гр. София, а „Джорджо Комерс” ЕООД е с регистрация гр. Тетевен, като проектите и на трите дружества са за създаване на биологично отглеждане на орехи, ведно с ажурна ограда, слънцезащитен навес за съхранение на селскостопанска продукция, фотоволтаична инсталация на слънцезащитен навес, вертикална планировка, както и земеделска техника за обработване на ореховите насаждения.

На 19.05.2016 година е постановена процесната заповед, с която се отказва да бъде финансирано заявление за подпомагане на „Радост 9” ЕООД, гр. Плевен за стойност на проекта 1 217 884, 28 лева. В заповедта са изложени мотиви, че в процеса на извършване на административни проверки съгласно чл. 37, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” от мярка 4 „Инвестиции в материални активи” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. по отношение на заявления за подпомагане, подадени от „Радост 9” ЕООД, „ИВАЛЕКС-КМ”ЕООД и „Джорджо Комерс” ЕООД е установено, че са налице индикатори за изкуствено създадени условия: ползването на земя с друг кандидат по мярката в едно и също землище и оперирането на един и същи пазар чрез еднакви клиенти и/или доставчици с такива по проект на други кандидати по мярката-подадените заявления за подпомагане са с един и същ обект на инвестиция-Изграждане на градини с орехи. Излагат се подробно установените общи обстоятелства между трите заявления за подпомагане, както следва: 1.Идентичност е открита по отношение на това, че имотите за засаждане са собственост на едно и също юридическо лице-„ХЕПИ СТРОЙ ИНВЕСТ” ЕООД.

1. Всички три инвестиции ще бъдат изпълнени в едно и също землище с ЕКАТТЕ 10762-с. Веселиново, общ. Смядово, обл. Шумен. Идентификаторите на имотите са съседни, респективно за ИД № 27/04/1/0/03322 от 08.06.2015 г. на „Радост 9” ЕООД-имот 000398, за ИД № 27/04/1/0/03202 от 08.06.2015 г. на „ИВАЛЕКС-КМ”ЕООД-имот 000397, за ИД № 27/04/1/0/03173 от 08.06.2015 г. на „Джорджо Комерс”ЕООД-имот 000400.

2. Установено е съвпадение при намеренията за създаване на биологично насаждение от орехи –по технологична карта, съответно:

- 523.907 дка за ИД № 27/04/1/0/03322 от 08.06.2015 г. на „Радост 9” ЕООД;

- 511.850 дка за ИД № 27/04/1/0/03202 от 08.06.2015 г. на „ИВАЛЕКС-КМ”ЕООД;

- 499.792 дка за ИД № 27/04/1/0/03173 от 08.06.2015 г. на „Джорджо Комерс”ЕООД;

3. Установено е, че всичките трима бенефициенти са с едни и същи оференти и доставчици, а договорите с доставчика/изпълнител са от една и съща дата. Доставчик на земеделската техника е една и съща фирма – „АГРОИН”ООД гр. Стара Загора. Консултант по проектите е също една и съща фирма – „Еквинокс” ЕООД, гр. Каварна. Водещите оферти отново са идентични-основният избор за изпълнител и на тримата бенефициенти е „ТИЛИ-07” ЕООД, а подоферент на всичките е „ЕИС-Строителна компания”ООД. Всичките договори с избрания изпълнител са сключени на една и съща дата-27.05.2015 г., при едни и същи условия. Идентичност е налице и при еднакво сключения договор с другия изпълнител – „ЕВРОПЛАНТ”ЕООД-за доставка на посадъчен материал. И тук договорите са сключени на една и съща дата- 28.05.2015 г., при едни и същи условия.

4. Отговорите на уведомителните писма са отстраняване на непълноти и неясноти, също са идентични, както и допълнително внесените пояснения към тях.

5. Голяма част от земеделската техника, предмет на инвестиция в трите проектни предложения е идентична по вид, мярка и модел:

5.1 Трактор STEYR, МОДЕЛ СVТ 6230

5.2 Продълбочител JYMPA, модел SJ-5R-2F

5.3 Чизел култиватор JYMPA, модел CH-3F-15PH

5.4 Дискова брана LEMKEN, модел RUBIN 9/400 KU

5.5 Ремарке BERNARDI, модел В63

5.6 Машина за събиране на камъни JYMPA, модел DYM-240

5.7 Вентилаторна пръскачка RICOSMA, модел TWISTER 2000

5.8 Свредел за почва ТМС САNCELA, модел PFD-H

5.9 Шредер ТМС- САNCELA, модел TFX-225

5.10 Създаване на биологично насаждение от орехи-по технологична карта, съответно 523,907 дка за ИД № 27/04/1/0/03322 от 08.06.2015 г. на „Радост 9” ЕООД; 511.850 дка за ИД № 27/04/1/0/03202 от 08.06.2015 г. на „ИВАЛЕКС-КМ”ЕООД и 499.792 дка за ИД № 27/04/1/0/03173 от 08.06.2015 г. на „Джорджо Комерс”ЕООД.

5.11 Посадъчен материал орехи, сорт Извор, Шейново, Силистренски, Дряновски, Перущински, Фернор, Фернет, Лара.

5.12 Подобект 1: Изграждане на ажурна ограда.

5.13 Подобект 2: Изграждане на слънцезащитен навес за съхранение на селскостопанска продукция.

5.14 Подобект 3: Изграждане на фотоволтаична инсталация на слънцезащитен навес за съхранение на селскостопанска продукция

5.15 Подобект 4: Вертикална планировка на слънцезащитен навес за съхранение на селскостопанска продукция.

5.16 Разходи за консултантски услуги, свързани с подготовка и управление на проекта-разходи за бизнес план.

5.17 Разходи за изготвяне на конструктивно решение.

5.18 Разходи за изготвяне на резюме и доклад за енергийна ефективност.

Установено е, че в приложените от кандидата „Радост 9” ЕООД документи при кандидатстването в „Решение за избор от 27.05.2016 г.”, като страна по решението е вписана „Джорджо Комерс”ЕООД, вместо фирма „Радост 9” ЕООД. Обстоятелството, което отново свидетелства за идентичност на проектните предложения. В мотивите се посочва, че горепосочените обстоятелства водят до извод за изкуствено създадени условия с цел заобикаляне на регламентираното в чл. 15, ал. 2 от Наредба № 9 условие, с оглед постигане и усвояване на по-висока субсидия, посредством привидното разделяне на проекта на няколко части и подаване на три отделни заявления за подпомагане, всяко от което да отговаря формално на изискванията на приложимото законодателство, което е в пряко противоречие с основната цел на подмярка 4.1, а именно: подпомагането на възможно най-голям брой земеделски стопани, като приема органа ,че това се доказва както от установената идентичност в определени части на заявленията, така и описаната между тях географска, икономическа и правна връзка, които обективни обстоятелства в своята съвкупност обосновават наличие на обща цел между тримата кандидати за получаване на финансова помощ, при заобикаляне на ограниченията за максимален размер на допустимите разходи по проекта, съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредба № 9.

Тези установени еднакви елементи на трите заявления не се оспорват от дружеството, като са обясняват именно с характера на пазарната икономика, която дава възможност на търговеца да избере най –изгодната и обоснована оферта и в случая и трите дружества са приели, че именно тези фирми предоставят най-изгодните и приемливи цени.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в установения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган - директора на ДФ”Земеделие” , който съгласно чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г..(Наредбата), във вр. чл.чл. 20а от ЗПЗП , съгласно който изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА), разполага с материална компетентност да се произнася по подадени заявления, в установената писмена форма, при спазване на административно-производствените правила.

Неоснователни са доводите на оспорващия, че тъй като не са запознати с докладна записка от 07.04.2016 година е нарушено правото им на защита , тъй като не са имали възможност да представят обяснения и документи. В случая издадената докладна записка е в изпълнение на задължението на органа да прегледа документите по заявлението и предоставената му възможност да извършва проверки и да изисква съдействие от при необходимост за изясняване на обстоятелствата по проекта – чл. 37, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Не е предвидено законово задължение за органа да уведомява заявителя за предприетите административни проверки, освен ако не са налагат такива на място, нито необходимост да го запознава с изготвени докладни записки в хода на административното производство. Съдът намира, че дружеството, след като се запознава с оспорената заповед в хода на съдебното производство има правната възможност да приложи всички относими според него писмени доказателства, като такива не са представени, а се поддържа довод, че пазарните условия дават възможност всеки търговец да избере икономически най-изгодната оферта и по този начин се обяснява икономическата и географска свързаност на трите инвестиционни проекта.

Неоснователен и е доводът , че е нарушено изискването на чл. 34, ал. 3 от АПК и чл. 37, ал. 3 от Наредбата и дружеството не е имало възможност да вземе отношение по изводите в докладната записка от 07.04.2016 година, въз основа на която органът постановява отказ за финансиране на заявлението и по този начин заповедта е незаконосъобразна. В случая не са събирани от органа и не изисквани други документи, освен тези с писмото от 12.09.2015 г. и изготвянето на докладната записка от 07.04.2016 година е такава изготвена въз основа на представени от дружеството документи и при проверка на същите.

Съдът намира за неоснователен доводът на оспорващия ,че заповедта е издадена в нарушение на изискването за форма, тъй като липсват мотиви или те са противоречиви. В случая административният орган посочва, че се отказва финансиране на заявлението , тъй като има изкуствено създадени условия, тъй както заявлението на дружеството е идентично със заявления на други две дружества и е установено, че ще ползват земи с друг кандидат по мярката в едно и също землище и оперират на един и същи пазар чрез еднакви клиенти и/или доставчици с такива по проект на други кандидати по мярката). Тези обстоятелства са безспорни и са установени именно от представените документи на оспорващия и тези на другите две дружества „ИВАЛЕКС-КМ”ЕООД и „Джорджо Комерс” ЕООД, като именно това съмнение за изкуствено създадени условия , е с цел да се получи финансиране в максимален размер от всяко от дружествата. Съдът възприема установеното от органа, че има съмнение за изкуствено създадени условия, тъй като независимо от особеностите на свободния пазар и икономическата независимост на търговеца да избере, с кой да сключи договор, коя оферта да предпочете, то и трите дружества подават напълно идентични оферти, с еднакви контрагенти, за едно и също землище, за идентична техника, както е посочено в оспорения акт и именно тези географски и икономически връзки с едни и същи дружества, осигуряващи посадъчен материал, земеделска техника създават основание да се приеме, че се създават изкуствени условия за реализиране на проекта.

Съдът обаче намира, че в случая административният орган е издал оспорената заповед в нарушение на материалния закон. Съгласно чл.42 от Наредбата изпълнителният директор на РА се произнася със заповед за пълно или частично одобрение или отказ за финансиране на заявлението за подпомагане, като съгласно ал.4 от същия член, когато при обработката на заявлението за подпомагане бъдат установени съмнения за изкуствено създадени условия, в договора по ал. 2 се предвижда извършване на допълнителни проверки преди изплащане на финансовата помощ т.е. съмнението за изкуствено създадени условия не е основание за отказ, а за предвиждане на допълнителни проверки преди извършване на плащанията. Договор с кандидата за подпомагане се сключва, като в него изрично се предвижда клауза според Наредбата за извършване на допълнителни проверки за наличие на изкуствено създадени условия, преди да бъде изплатена финансовата помощ по договора. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.43, ал.3 от Наредбата, съгласно която финансова помощ не се изплаща на ползватели на помощта, за които е установено, че са създали изкуствено условията, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на подмярката. т.е при вече сключен договор с кандидата, след проверка за наличие на съмнения за изкуствено създадени условия, и ако се установи наличието на такива, това е основание неизплащане на финансова помощ. Такива са нормите на чл. 58 и сл. от Регламент 1306/2013 на Европейския Парламент и на съвета от 17 декември 2013 година. Дефиницията на понятието „изкуствено създадени условия” е в §1, т.13 от ДР на Наредбата, а именно: "Изкуствено създадени условия" е всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013. Член 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 е озаглавен „Клауза относно заобикалянето на разпоредби” и гласи : Без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. Съдът намира, че и разпоредбата на чл. 60 от Регламент 1306/2013 г., пряко приложим, не съдържа забрана за финансиране на заявление при съмнение за изкуствено създадени условия, а следва да не се дава предимство на такъв проект, а същият да бъде разгледан при равни условия с други проекти в областта, за която се кандидатства и с оглед систематическото място на разпоредбата в дял V системи за санкции и контрол, глава І Общи правила от Регламент 1306/2013, то следва да се прояви особено внимание и контрол преди извършване на плащанията при съмнение за изкуствено създадени условия. С оглед обстоятелството, че в случая и Регламента и Наредбата използват „съмнение за изкуствени създадени условия, съдът намира довода на оспорващия, че оспорената заповед почива на предположения и гадания относно установените изкуствено създадени условия, за неоснователен. Както бе посочено по-горе съдът намира, че в случая са верни фактическите констатации на органа относно идентичност на трите заявления на „Радост 9” ЕООд, „Ивалекс-КМ” ЕООД и „Джорджо Комерс” ЕООД и съществуващата географска и икономическа връзка между тях, като тези изводи са въз основа на представените писмени доказателства към заявленията, но дори и при наличие на тези условия, неправилно е прието от органа, че следва да се откаже финансиране.

Съдът намира, че соченото противоречие с целите на подмярката – финансиране на повече земеделски производители, не е налице. В чл. 2 от Наредбата са посочени преследваните цели с отпускане на средства по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" и това е повишаване конкурентоспособността на земеделието в Република България чрез: 1. преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в стопанствата; 2. насърчаване въвеждането на нови технологии в производството и модернизация на физическия капитал; 3. опазване на компонентите на околната среда; 4. спазване стандартите на Европейския съюз (ЕС) и подобряване на условията в земеделските стопанства; 5. насърчаване на сътрудничеството между земеделските стопани. Подпомагането на възможно най-голям брой земеделски производители не е сред поставените цели, а напротив основната цел е повишаване на конкурентоспособността и тази цел се постига с насърчаване на сътрудничество между земеделските стопани. В случая заявлението на дружеството-оспорващ и тези на другите две дружества са идентични, за реализиране на идентични инвестиционни намерения и съмнението за изкуствени условия не само не следва да е основание за отказ, а напротив следва да бъде финансиран роекта, в случай че не са налице други основания за отказ, но да се предвиди механизъм за по-задълбочени проверки и обстоятелството, че и други дружества имат инвестиционно намерение в тази сфера следва да се възприема в насока за насърчаване на сътрудничеството между земеделските производители, а не за отказ за финансиране.

Предвид горепосоченото оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, тъй като е постановена в противоречие с материално-правните разпоредби и целта на закона и преписката да бъде върната на Изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне по заявлението за подпомагане с ИД №27/04/1/0/03322 от 08.06.2015 год. , подадено от „Радост 9” ЕООД гр.Плевен, тъй като съгласно чл. 173, ал. 2 вр. ал. 1, предл. второ от АПК естеството на спора не позволява съдът да се произнесе и следва административният орган да се произнесе с нарочен акт.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на оспорващия за присъждане на разноски, и представен договор (л. 412) по делото договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е уговорено заплащане на възнаграждение в размер на 20 000 лева без ДДС и представена на л. 414 фактура № 0000000095/14.09.2016 година за платени 24 000 лева адвокатско възнаграждение и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът намира, че ДФ „Земеделие” София, гр.София, бул „Цар Борис ІІІ” № 136 следва да заплати на дружеството-оспорващ разноски в размер на 568, 93 лева, както следва -500 лева - възнаграждение за един адвокат съгласно чл. . 8, ал. 1, т. 7 от Наредба № 4 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, 50 лева- държавна такса за образуване на делото , 2 лева за издаване на незаверени преписи от документи, платежно нареждане л. 353 по делото, 14,02 лева - такса за заверени преписи от документи , 2,91 лева – такса за незаверени преписи от документи. Намира възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно. В случая при определяне на същото следва да бъде съобразен не материален интерес, а разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 7 от Наредба № 4 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който за дела по Закона за подпомагане на земеделските производители възнаграждението е в размер 500 лева. Съдът намира, че не е налице фактическа и правна сложност, която да обоснове присъждане на искането възнаграждение , а и доводите на пълномощника на оспорващия ,че тази правна сложност произтича от липсата на съдебна практика по тези дела е неотносим към определяне на сложността на делото, за която от значение е характерът на правния спор, събраните доказателства, приложимите нормативни актове. Предвид горепосоченото искането за присъждане на възнаграждение за един адвокат в размер над 500 лева до претендираната сума от 24 000 лева следва да бъде оставено без уважение.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 173, ал. 1 вр. ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, пети състав

РЕШИ:

Отменя заповед № 03-РД/1527 от 19.05.2016 година на изп. директор на ДФ „Земеделие”, с която е отказано финансиране на заявление на „Радост 9” ЕООД, ЕИК 200659629, седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Хаджи Димитър” № 39, ет. 9, ап. 32 чрез представляващия С.С. за подпомагане по подмярка 41.1 „Инвестиции в земеделското стопанство” с ИД № 27/04/1/0/03322 с УРН 651805.

Връща административната преписка на зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” – РА за произнасяне по заявление от 08.06.2015 . на „Радост 9” ЕООД, ЕИК 200659629, седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Хаджи Димитър” № 39, ет. 9, ап. 32 чрез представляващия С.С.

Осъжда ДФ „Земеделие” София, гр.София, бул „Цар Борис ІІІ” № 136 да заплати на „Радост 9” ЕООД, ЕИК 200659629, седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Хаджи Димитър” № 39, ет. 9, ап. 32 чрез представляващия С.С. разноски в размер 568,93лева.

Оставя без уважение искането на „Радост 9” ЕООД, ЕИК 200659629, седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Хаджи Димитър” № 39, ет. 9, ап. 32 чрез представляващия С.С. чрез адв. Б. за присъждане на адвокатското възнаграждение в размер на 23 500 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: