Р Е Ш Е Н И Е

427

гр.Плевен, 10 Октомври 2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, VII-ми състав, в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                                   Председател: Цветелина Кънева

при секретаря В.М., като разгледа докладваното  от съдия Кънева адм. дело № 561 по описа за 2016г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.8 ал.2 от Наредба №РД-02-20-6/24.02.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройство и министъра на правосъдието (наричана по-долу наредбата).

Производството по делото е образувано по жалба от С.М.К.,***, срещу отказ да се издаде удостоверение за наследници на Д. П. К., б.ж. на гр.Тръстеник, обективиран в писмо с изх.№ГР-09-566 от 01.06.2016г. на Кмета на Кметство гр.Тръстеник.

В жалбата се твърди, че оспореният отказ е незаконосъобразен. Счита се, че за административния орган е било налице задължение да събере служебно доказателства по чл.35 ал.1 от АПК относно преките наследници на Д. К., вкл. въз основа на регистрите на актовете за гражданско състояние. Сочи се, че съгласно чл.24 ал.2 от Закона за гражданската регистрация и чл.11 ал.2 от  Наредба №РД-02-20-6/24.02.2012г.  удостоверенията се издават от общинската администрация въз основа на регистрите на населението и са свидетелстващи документи, алтернативно, ако този регистър е унищожен съгласно чл.542 ал.2 от ГПК кметът може да поиска с молба от районен съд да бъде възстановен. В заключение се моли за отмяна на оспорения отказ и присъждане на разноски.

По делото е депозирано становище от ответника, в което се сочи, че удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистрите за населението, и за които има съставен акт за смърт. Сочи се още, че съгласно чл.35 ал.1 от ЗГР акт за смърт се издава от общината или кметството, на чиято територия е настъпила смъртта. В тази връзка се твърди, че след направена справка в регистрите за смърт на Кметство Тръстеник в периода 1937-1950г. не е открит акт за смърт на Д. П. К., от което е направен извод, че лицето е починало в друго населено място. Твърди се също, че личните регистрационни картони на живите, починалите и изселени жители на Кметство Тръстеник са съставяни от 1978г. до наши дни, като в тях данните за братя и сестри на лицата са записвани само с по едно име, без допълнителна информация. Твърди се още, че регистрите за населението, известни като „семейни регистри” са от 10.12.1958г., водени са лошо, не са попълвани всички графи и са с много липсващи страници. За последните се сочи, че не са подредени по улици и номера на сгради. Твърди се, че за периода преди 10.12.1958г. няма регистри за населението в Кметство Тръстеник. Относно Д. П. К. се твърди, че от направена служебна справка в НБД „Население” и в регистрите по гражданско състояние на с.Славовица, които се съхраняват в Община Долна Митрополия е установено, че  последната се е омъжила за Л. Б. И. бивш жител на с.Славовица, родила е четири дъщери в с.Славовица и от техните актове за раждане е видно, че тяхната майка е Д. П.  К. по мъж Л. Б. И., жител на с.Славовица. Посочено е, че според чл.2 ал.5 от Наредба №РД-02-20-6/24.02.2012г.  удостоверения за наследници се издават от общината, района или от кметството по последен постоянен адрес на починалото лице.  От последното е направен извод, че удостоверение за наследници на Д. П. К. не може да бъде издадено от Кметство Тръстеник.

В съдебно заседание оспорващата не се явява, представлява се от адв.Н., която счита отказа за незаконосъобразен. Сочи, че административния орган е имал задължението съгласно чл.11 ал.3 от Наредба №РД-02-20-6/24.02.2012г.  да извърши служебна проверка, да събере служебно информация за постоянния адрес на лицето и да я предостави на нейните наследници, а не да отговаря, че регистрите за населението са унищожени. Твърди, че ако новите факти, които са станали известни след завеждане на жалбата, а именно за постоянен адрес на лицето в с.Славовица, са съобщени на оспорващата, нямало да се води настоящия спор. В заключение моли за отмяна на отказа и присъждане на разноски съобразно представен списък. Представя и писмени бележки, в които излага подробни съображения за основателност на жалбата.

В съдебно заседание Кметът на Кметство гр.Тръстеник не се явява и не се представлява.

            Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

            Предмет на подадената молба от С.К. чрез адв.Н. за извършване на административна услуга по смисъла на §8 от ПЗР на АПК е за издаване на удостоверение за наследници по реда на чл.24 ал.2 от Закона за гражданската регистрация. Отказът за издаване на документ, удостоверяващ факти с правно значение, представлява индивидуален административен акт съобразно чл.21 ал.3 от АПК. В писмо с изх.№ГР-09-566 от 01.06.2016г. на Кмета на Кметство гр.Тръстеник е обективиран отказ да се издаде удостоверение за наследници на Д. П. К., б.ж. на гр.Тръстеник. Удостоверението за наследници е официален документ, който е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, а отказът за неговото издаване засяга правната сфера на заявителката, поради което е налице и правен интерес от неговото обжалване.

Писмо с изх.№ГР-09-566 от 01.06.2016г. на Кмета на Кметство гр.Тръстеник, в което е обективиран отказа за издаване на удостоверение за наследници, е съобщено на адв.Н. на 21.06.2016г., видно от отбелязването върху самото писмо (л.22). Жалбата срещу него е подадена на 24.06.2016г. в Административен съд-Плевен и е заведена с вх.№2168 от същата дата. Т.е. жалбата е подадена от надлежна страна в срока за обжалване по чл.149 ал.1 от АПК, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

            От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

            С молба вх.№ГР-09-539/27.05.2016г. до Кмета на гр.Тръстеник С.К. чрез адв.Н. е направила искане за издаване на удостоверение за наследници на Д. П. К., родена през 1906г. в гр.Тръстеник, като се моли удостоверението за наследници да бъде изпратено за прилагане по гр.дело №3370/2016г. на РС-Плевен (л.5). Към искането е било приложено Удостоверение за наследници изх.ГР-09-59/20.01.2016г.  на П. Ц. К. (л.41-43), в което под т.2 за негова наследница е посочена и Д. П. с отбелязване на следните данни: дата на раждане-1906г., родство-дъщеря, дата на смърт-1939г., постоянен адрес с.Славовица и забележка, че за това лице не е открит акт за смърт, а удостоверение за наследници да се изиска от с.Славовица. В молбата се твърди, че това удостоверение е приложено по гр.дело №3370/2016г. на РС-Плевен.

            В отговор на горната молба, с писмо с изх.№ГР-09-566 от 01.06.2016г. на Кмета на Кметство гр.Тръстеник, С.К. е уведомена, че регистъра по гражданско състояние от 1906 е унищожен, а след направена справка в регистрите по гражданско състояние на гр.Тръстеник не са открити документи, в които да фигурира лицето Д. П. К. и няма данни за нейните наследници. От последното е направен извод, че вероятно лицето е притежавало друг постоянен адрес.

            Именно това писмо, в което е обективиран отказ да се издаде удостоверение за наследници на Д. П. К., б.ж. на гр.Тръстеник, е предмет на настоящето съдебно производство.

            По делото от фактическа страна се установява също, че по искане за издаване на удостоверение за наследници с вх.№476/22.04.2014г. (л.6-8), подадено от С.К. до Кмета на гр.Тръстеник, е поискано издаване на удостоверение за наследници на лицето П. Ц. К.. По него е издадено Удостоверение изх.№476/22.04.2014г. на П. Ц. К., в което под т.2 за негова наследница е посочена и Д. П. с отбелязване на следните данни: дата на раждане-1906г., родство-дъщеря, дата на смърт-1939г., постоянен адрес с.Славовица и забележка, че за това лице не е открит акт за смърт, а удостоверение за наследници да се изиска от с.Славовица (9-11).

            Видно е, от приложената на л.45-48 по делото искова молба подадена от С.М.К. *** с правно основание чл.34 от ЗС, че като ответник под т.3 е посочено лицето Д. П. К., а в съдържанието на исковата молба е посочено, че съгласно уведомление с изх.№76/23.03.2016г. от Кметство с.Славовица Д. П. К. няма смъртен акт, като в този смисъл са и мотивите на решение по гр.дело №4256/2014г. по описа на РС-Плевен, влязло в законна сила, според което това лице е живо и няма смъртен акт.

            От приложените на л.52-61 по делото доказателства се установява, че Д. П. е сключила брак с Л. Б., живущ с.Славовица, на 12.05.1929г., а от приложените актове за раждане на децата И., Д., Л. и М. се установява, че тяхна майка е Д. П. К. по мъж Л. Б. И., която е жителка на с.Славовица.

            При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

            Съгласно чл.24 ал.2 от ЗГР и чл.11 ал.2 от Наредба №РД-02-20-6/24.02.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, удостоверенията за наследници се издават от общинската администрация въз основа на регистрите на населението и в този смисъл са свидетелстващи документи.

            Процедурата по издаване на удостоверение за наследници е регламентирана в Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и наредбата, издадена въз основа на него. Удостоверението за наследници се издава от кмета на общината, респ. на кметството, където е бил постоянния адрес на наследодателя, след справка в регистрите на населението и съдържа данни, отразени в него. Въз основа на подаденото искане за издаване на удостоверение за наследници длъжностното лице по гражданско състояние е длъжно да извърши проверка по регистрите на населението и да прецени налице ли са основанията за издаване на удостоверение за наследници. Ако в регистрите за населението, съхранявани от съответната община или кметство, липсват необходимите за издаването на удостоверението данни по актове за гражданско състояние, те следва да бъдат установени от районния съд по реда на чл.542 и сл. от ГПК в охранително производство. И едва след като бъде разпоредено от граждански съд съставянето на съответните актове за гражданско състояние административният орган може въз основа на тях да състави удостоверение за наследници. Установяването на факти по гражданско състояние на лица, за които факти не са съставени актове в определените срокове и те не са вписани в регистрите на населението, не е от компетентността на административния орган и съответно на административния съд. Установяването на тези обстоятелства е от компетентността на гражданските съдилища.

            Удостоверението за наследници се издава от общинската администрация, респ. кметство въз основа на представен акт за смърт, с който се удостоверява факта на смъртта и след като се извърши проверка въз основа на съдържащите се данни в регистрите на населението, на декларираните от подателя на искането наследници по закон на починалото лице.  Следователно, материално-правна предпоставка за издаване на исканото от оспорващата удостоверение за наследници, е наличието на надлежен документ, установяващ и удостоверяващ смъртта на лицето, което е посочено като негов наследодател. Последното е по арг. от чл.10 ал.1 от Наредбата, а именно че удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистрите на населението и за които има съставен акт за смърт. Липсата на съставен акт за смърт като официален документ с доказателствена сила за отразените в него данни по смисъла на чл.2 ал.2 и чл.34 ал.2 от ЗГР, както и при унищожени регистри на гражданско състояние по арг. от чл.38 ал.4 от ЗГР, задължава заинтересованото лице първо да установи правата си по съдебен ред, в производство по чл.542 от ГПК.

            В контекста на горното от фактическа и правна страна, съдът намира, че по делото не се събраха доказателства на съществуването на акт за смърт на лицето Д. П. К. по мъж Л. Б. И.. Безспорен е и факта, че последният адрес на това лице е бил в с.Славовица, а не в гр.Тръстеник, което обстоятелство е установено при извършени проверки в НБД „Население” и в регистрите по гражданско състояние на с.Славовица. Установено е, че липсват каквито и да е данни за това лице в регистрите на гр.Тръстеник. Не без значение е и факта, че искането за издаване на удостоверение за наследници на Д. П. не е направено по образеца, установен в Наредбата, с деклариране на известни по закон наследници на починалото лице и с представяне на акт за смърт на това лице. В нито едно от представените по делото удостоверения за наследници (това от м.04.2014г. и това от м.01 2016г.)  за лицето Д. П. не е посочен акт за смърт, дори напротив изрично е посочено че не е открит акт за смърт, а последния адрес на лицето е с.Славовица. Ето защо, при липса на официален удостоверителен документ и пълна липса на данни в регистрите на Кметство Тръстеник, за административния орган е било спорно както датата на смъртта, така и датата на раждане на лицето Д. П.. Също така, съгласно чл.2 ал.5 от Наредбата удостоверения за наследници се издават от общината, района или от кметството по последен постоянен адрес на починалото лице. По данни от делото, последното местожителство на Д. П. е с.Славовица. От изложеното следва извода, че не са били налице материално-правните предпоставки за издаване на  исканото удостоверение за наследници на лицето Д. П. К., а компетентното длъжностно лице е извършило всички изискващи се от него проверки в регистрите по гражданско състояние на Кметство Тръстеник и в НБД „Население”, преди да бъде издаден оспорения отказ съобразно разпоредбата на чл.8 ал.2 от Наредбата.

Предвид горното, оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма, като не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и несъответствие с материалния закон, които да обосноват отмяната му. Ето защо наведените доводи за неговата незаконосъобразност са неоснователни.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.М.К. срещу отказ да се издаде удостоверение за наследници на Д. П. К., б.ж. на гр.Тръстеник, обективиран в писмо с изх.№ГР-09-566 от 01.06.2016г. на Кмета на Кметство гр.Тръстеник.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба чрез Административен съд-Плевен пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

СЪДИЯ: