Р Е Ш Е Н И Е

№ 512

гр.Плевен, 17 Ноември 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                           Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното  от съдия Арабаджиева административно дело №554 по описа за 2016 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

            Образувано е по жалба на Р.И.Д. ***, чрез адв.Ю.С. ***, против  Решение №2153-14-53/13.06.2016 год. на Директора  на ТП на НОИ Плевен, с което е отхвърлена жалба вх.№1012-14-36/13.05.2016 г. и е потвърдено Разпореждане № 7/08.03.2016 год. на ръководител „ПО”.

В жалбата са наведени доводи, че оспореното решение е неправилно  и незаконосъобразно, поради което се моли да бъде отменено и да се постанови решение, с което преписката да се върне за ново произнасяне на органа. Сочи, че е поискала да бъде изменено Разпореждане №********** от 08.03.2016 г. в частта му за признат осигурителен стаж от трета категория, като вместо 29 години 10 месеца и 04 дни бъдат признати 31 години 6 месеца и 10 дни и да бъде изменен  размера на определената й пенсия съобразно промяната на осигурителния стаж. Счита за неправилни изводите на органа, че отразеният в трудовата книжка на Д. стаж е грешен и не следва да се зачита за осигурителен такъв, като единственият изложен от органа аргумент в тази насока е установеното при проверка, че за периода 27.12.1996 г. - 05.06.2000 г. Д. не била на работа при осигурителя община Плевен и не е фигурирала във ведомостите за възнаграждения, след като самият орган в решението си е отразил, че жалбоподателката е с прекратено правоотношение съгласно Заповед №РД-15-1738/27.12.1996 г. и е възстановена на работа с решение от 15.03.2000 год. по гр.д. №8/2000 г. Счита, че след като не е била на работа, няма как да фигурира във ведомостите за заплати. Счита, че неправилното определяне на стажа при условията на трета категория труд вероятно се дължи на неправилно зачетен стаж в община Плевен, от където същата е уволнявана за периода 27.12.1996-05.06.2000 г., като счита, че за този период следва да се признае допълнително стаж в размер на 2 години, 2 месеца и 8 дни. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, като извърши проверка на всички основания по чл.168 АПК, включително непосочените в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателката Р.И.Д. не се явява, представлява се от адвокат Ю.С. *** с пълномощно на л.12 от делото. Моли да се отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, като се върне преписката за ново произнасяне. Моли да се присъдят направените разноски, като представя списък на последните.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ Плевен, в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и  извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Жалбоподателката е подала заявление за отпускане на пенсия с вх.№2113-14-1288/11.11.2015 г., приобщено на л.л.17-20 от делото. С Разпореждане № 6/18.12.2015 г. на ръководител ПО /л.44-45/ е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на Д. от 30.06.2015 г. пожизнено по чл. 68, ал.1, 2 от КСО в минимален размер 157.44 лв. до определяне на размера й по реда на КСО. С Разпореждане № 7/08.03.2015 год. /л.л.46-47/ на ръководител ПО е изменена личната пенсия за ОСВ на Д., като същата е определена в размер на 514.22 лв., считано от 30.06.2015 г. Със същото разпореждане е определено да се изплаща освен лична пенсия за ОСВ и добавка по чл. 84 от КСО от лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 157,19 лева. Размерът на тази добавка е изменен от 01.07.2015 г., като е увеличен на 160,18 лева, а пенсията за ОСВ е изчислена и към 11.11.2015 г. /датата на подаване на заявлението/, като е зачетен и стажът до тази дата, като същата е определена в размер на 519,16 лева, или общо определен  размер на получаваните пенсии е 679.34 лв. Пенсията на лицето е отпусната при зачетен осигурителен стаж към 30.06.2015 г., както следва: осигурителен стаж от II-ра категория – 04 г. 05 м. 05 дни;  осигурителен стаж от III-та категория – 29 г. 05 м. 20 дни; на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към III-та категория труд – 35 год. 00 м. 04 дни. Против Разпореждане № **********/08.03.2016 год. /всъщност № 7/08.03.2016 г./ на ръководител ПО е подадена жалба вх. № 1012-14-36/13.05.2016 год., в която се изразява несъгласие със зачетените години трудов стаж III-та категория труд. Счита, че същият  следва да бъде определен в размер на 31 год. 06 м. 10 дни, като грешката се дължи на неправилно зачетения й стаж в Община Плевен, откъдето е уволнявана два пъти и след това възстановявано на работа с решения на съда.

            Въз основа на жалбата е постановено оспореното в настоящото производство Решение №2153-14-53/13.06.2016 год. на Директора  на ТП на НОИ Плевен, с което е отхвърлена жалба вх.№1012-14-36/13.05.2016 г. и е потвърдено Разпореждане № 7/08.03.2016 г. на ръководител „ПО”. За да го постанови, административният орган е приел, че към датата на  подаване на заявлението лицето е навършило възраст 61 г. 0 мес. 11 дни и има зачетен осигурителен стаж както следва: осигурителен стаж от II категория труд – 04 год. 05 мес. 05 дни;  осигурителен стаж от III-та категория труд – 29 год. 05 мес. 20 дни; на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към III-та категория труд – 35 год. 0 мес. 04 дни, при което определения размер на пенсията е 514.22 лв. От 11.11.2015 г. е изменена пенсията на Д. по чл. 15а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж както следва: осигурителен стаж от II категория труд – 04 год. 05 мес. 05 дни;  осигурителен стаж от III-та категория труд – 29 год. 10 мес. 04 дни; на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към III-та категория труд – 35 год. 04 мес. 18 дни, при което е определен нов размер на пенсията е 519.16 лв.

            Административният орган изложил мотиви, че при обработка на документите в пенсионното досие на лицето са установени несъответствия. От данните, съдържащи се в приложеното към пенсионната преписка Удостоверение Обр. УП-3 Изх. № ФСД 94Р-1803-1/16.06.2015 г. изд. от Община Плевен /л.42/ е установено, че Д. е работила на длъжност „началник-отдел“ от 01.09.1992 г. до 01.05.1997 г. и от 01.08.1998 г. до 09.06.2000 г. като е отразено, че лицето е възстановено с Решение на Районен съд от 24.10.1996 г. по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Така отразените данни в удостоверението се разминават с вписванията в трудовата книжка на лицето, по повод на което  е изготвено писмо изх. № 2113-14-1288#1/20.11.2015 г. до Община Плевен /л.24/ за изготвяне на обр. УП-2 за времето от 01.01.1997 г. до 05.06.2000 г. и да бъдат изпратени заверени копия на съдебните решения, като при изготвяне на удостоверението да бъде съобразено обстоятелството, че за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от КСО, които са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи и получили обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ до 31.12.1999 г. се посочва полученото обезщетение по КТ. От 01.01.2000 г. до 31.12.2001 г. в случай, че лицата не са работили при друг работодател се посочва полученото брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на уволнението; в случай, че лицата са работили при друг работодател, не се посочва осигурителен доход от работодателя, извършил неправомерното уволнение. Писмото е получено от осигурителя на 26.11.2015 г. /обратна разписка на л.25/. Отговор не е постъпил, поради което с писмо изх. № 2113-14-1288/15.01.2016 г. до Началник-отдел КПК при ТП на НОИ-Плевен /л.26/ е поискано извършване на проверка в осигурителя Община Плевен за Р.И.Д., ЕГН **********. Посочено е, че лицето е било уволнено от работа, което е признато за незаконно от компетентните органи и следва да се изготви обр. УП-2 за времето от 01.01.1997 г. до 05.06.2000 г. Във връзка с така отправеното искане е извършена проверка в осигурителя, за което е съставен Констативен протокол № КП-5-14-00106114/05.02.2016 г. /л.27/. Установено е, че Р.Д. *** на длъжност началник отдел „Държавна и общинска собственост“. Със Заповед № РД-15-118/14.02.1996 г. на кмета на Община Плевен е прекратено трудовото й правоотношение, считано от същата дата. Посочено е, че лицето е обжалвало уволнението и заповедта за него е отменена като незаконосъобразна, за което има постановено решение на Плевенски районен съд от 24.10.1996 г. по гр. д. № 1717/96 г., потвърдено с решение на Окръжен съд Плевен от 09.12.1996 г. по гр. д. № 976/96 г. Община Плевен е осъдена да заплати на лицето сумата 68 605.20 лв. /неденом. лв./ представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 15.02.1996 г. - 15.08.1996 г. Посочено е, че не са представени писмени доказателства, от които да е видно, че е изпълнено съдебното решение на ПлОС от 09.12.1996 г. и Д. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Със Заповед № РД-15-1738/27.12.1996 г. на кмета на Община Плевен служителката отново е уволнена, считано от същата дата 27.12.1996 г., поради което се приема, че в периода 09.12.1996 г. - 26.12.1996 г. лицето е работило, въпреки че за този период няма налични документи. Отразено е, че за периода 27.12.1996 г. - 04.06.2000 г. Д. не е работила в осигурителя и не фигурира във ведомостите за възнаграждения, а в последствие е назначена отново със заповед № 1/05.06.2000 г. на кмета на Община Плевен, считано от 05.06.2000 г. и със Заповед № 134/08.06.2000 г. от същата дата служебното й правоотношение е прекратено. При така отразените данни е прието, че периодът 27.12.1996 г. - 05.06.2000 г., посочен в трудовата книжка на лицето, не следва да се зачита за осигурителен стаж и доход, съответно записът за този период следва да се счита за грешен и Удостоверение обр. УП-3 Изх. № ФСД 94Р-1803-1/16.06.2015 г. също да се счита за грешно издадено. Указано е осигурителят да издаде ново удостоверение Обр. УП-3 с верните данни за периодите 01.09.1992 г. - 27.12.1996 г. и 05.06.2000 г. - 09.06.2000 г. Констативният  протокол е връчен на осигурителя. Във връзка с отразените данни в протокола е издадено ново Удостоверение обр. УП-3 от Община Плевен Изх. № ФСД-94Р-1803-2/08.02.2016 г. /л.43/, в което е отразено, че лицето е работило на длъжност „началник-отдел“ в осигурителя за периодите както следва: 01.09.1992 г. - 14.02.1996 г.; 15.02.1996 г. - 27.12.1996 г. и 05.06.2000 г. - 09.06.2000 г. На това основание административния орган е посочил, че е зачел за осигурителен стаж периода от 01.09.1992 г. до 15.02.1996 г. и от 15.02.1996 г. до 27.12.1996 г., поради което претенциите на лицето по отношение на този период приел за неоснователни.

            В оспореното решение е прието още, че за  периода 27.12.1996 г. - 05.06.2000 г. Д. не е работила в осигурителя Община Плевен и не фигурира във ведомостите за възнаграждения. Във връзка с оплакванията в жалбата, че на 27.12.1996 г. е повторно уволнена от кмета на Община Плевен и възстановена на работа от съда през м. юни 2000 г., като със Заповед № 1/05.06.2000 г. на Кмета на Община Плевен същата е възстановена на длъжността заемана преди прекратяване на трудовото правоотношение, както и във връзка с направеното  искане след като се приспадне времето, през което лицето е работило в този период в Областна администрация Ловеч за времето от 01.05.1997 г. до 01.08.1998 г. да се признае стажът за времето на неправомерното уволнение в размер на 01 год. 09 мес. 04 дни, органът е приел, че по преписката не е налично съдебно решение за този период, което да обосновава такъв категоричен извод у административния орган. Единствено част от този спорен период /01.05.1997 г. - 31.07.1998 г./, през който Д. е работила в Областна администрация – Ловеч и който период се потвърждава от данните в Регистъра на осигурените лица е зачетен за осигурителен стаж на лицето.

            Административният орган, позовавайки се на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО, според който  осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец и вземайки предвид установеното разминаване от една страна на данните отразени в двата документа –трудовата книжка на лицето и Удостоверение Обр. УП-3 Изх. № ФСД 94Р-1803-1/16.06.2015 г. от Община Плевен и от друга страна, съобразявайки резултатите, обективирани в констативния протокол от извършената проверка и новоиздаденото Удостоверение обр. УП-3 Изх. № ФСД94Р-1803-2/08.02.2016 г., направил извод за правилност на преценката, че следва да бъдат съобразени отразените нови данни в издаденото удостоверение и зачетени за осигурителен стаж периодите както следва:  01.09.1992 г. - 14.02.1996 г.;  15.02.1996 г. - 27.12.1996 г.;  05.06.2000 г. - 09.06.2000 г. На тези основания потвърдил оспореното разпореждане. Това решение е предмет на оспорване в настоящото производство.

            По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, чието заключение е приобщено на л.л. 130-142. По отношение на спорния по делото период 27.12.1996 г. – 05.06.2000 г. е посочено, че трудовото правоотношение на Д. *** е прекратено със заповед № РД-15-1738/27.12.1996 г. на кмета на община Плевен. Д. е обжалвала заповедта, като с решение от 15.03.2000 г. по гр.д. №8/2000 на Плевенски окръжен съд е отменена заповед № РД-15-1738/27.12.1996 г. на кмета на община Плевен като незаконосъобразна и Д. е възстановена на длъжността преди уволнението – “Началник отдел държавна и общинска собственост”, смятано от 05.06.2000 г. - Заповед №1/05.06.2000 г. на кмета на община Плевен. През този период от 01.05.1997 г. до 31.07.1998 г. Д. е работила на длъжност “експерт” и “главен специалист регион Плевен” в Областна управа Ловеч. Периода от 27.12.1996 г. – 01.05.1997 г. и от 01.08.1998 г. – 31.12.1999 г. следва да бъде зачетен за осигурителен стаж. Същият е в размер общо на 1 година, 09 месеца и 3 дни. По тази причина общият осигурителен стаж от ІІІ категория към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за ОСВ следва да е 31 години, 07 месеца, 07 дни и 04 часа. Заедно с придобития трудов стаж от ІІ категория в размер на 04 години, 05 месеца и 05 дни общият осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория труд, е 37 години, 01 месеца, 21 дни, 04 часа /към същата дата/.

            Назначена е допълнителна СИЕ, чието заключение е приобщено на л.л.152-157. При зачитане на периода от 01.01.2000 г. до 05.06.2000 г. - 0 години, 05 месеца и 04 дни за осигурителен стаж, общият осигурителен стаж на Д. към 11.11.2015 г. /датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за ОСВ/, превърнат към ІІІ категория труд е 37 години, 06 месеца, 25 дни, 04 часа. Осигурителният стаж към 30.06.2015 г. /датата на навършване на възрастта по чл.68 КСО/ е 37 години, 02 месеца, 14 дни. Изчислен е размерът на пенсията за ОСВ към двете дати – съответно 546,33 лева и 541,43 лева. Посочено е, че за периода до 31.12.1999 г. не се зачита осигурителен доход, а за периода от 01.01.2000 г. до 05.06.2000 г. следва да се приеме осигурителен доход, равен на минималната работна заплата /МРЗ/, доколкото последното получено брутно трудово възнаграждение за месец януари 1996 г. в размер на 11434,20 неденоминирани лева /11,43 деноминирани лева/, е по-малко от МРЗ.

От Плевенски районен съд /РС/ е получено писмо /л.86/, от което е видно, че от справка, направена в описната и срочна книга на РС, гр.д. №1148/1997 г. е образувано съдебно производство на основание чл.344 от КТ с ищец Р.И.Д. ***, като същото е приключило с решение от 01.06.1998 г., с което са отхвърлени  като неоснователни исковете по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на заповед №РД 15-1738/27.12.96 г., по т.2 за възстановяване на длъжност началник отдел  “ДОС” и по т.3 от КТ и чл.225/1/ за заплащане на обезщетение 50000 лева и по чл.221, ал.2 от КТ. В описната книга има отбелязване, че делото е обжалвано в ОС-Плевен. Повече данни не могат да се дадат, тъй като срокът  на съхранение е изтекъл и делото е унищожено.

От удостоверение от ОС-Плевен /л.59 от делото/ се установява, че на 08.01.2000 г. е образувано гр.д. №8/2000 г. на ОС със страна Р.И.Д. по гр.д №1148/1997 г. на Плевенски РС, което е върнато на 26.05.2000 г. По данни от срочната книга, с решението си от 15.03.2000 г. ПлОС отменява решение на ПлРС по гр.д. №1148/1997 г., в отхвърлителната част и вместо това постановява: Отменява заповед РД 15-1738/96 г. на кмета на община Плевен като незаконосъобразна. Възстановява Р. И. Д. на длъжност преди уволнението -Началник отдел “Държавна и общинска собственост”.

Съгласно справка от община Плевен /л.102/, Д. *** на длъжност “Началник отдел Държавна и общинска собственост” във времето от 01.09.1992 г. до 09.06.2000 г. Приобщена е заповед №1 от 05.06.2000 г. на кмета на община Плевен /л.104/, съгласно която Д. е назначена за началник отдел на основание  решение от 15.03.2000 г. по гр.д. №8/2000 г. на ПРС, като е постъпила на служба от 05.06.2000 г.

По делото са приобщени и заповед за уволнение на Д. от 09.06.2000 г., както и съдебни решения по същата, които засягат периоди, за които не се спори между страните.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Решение №2153-14-53/13.06.2016 год. на Директора  на ТП на НОИ Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка до адвоката на жалбоподателката и е получено на 16.06.2016 г. /обратна разписка на л.7 от делото/. Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ (РУСО) е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена на 29.06.2016 г., видно от клеймото на запазения пощенски плик на л.16. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

             Разгледана по същество, жалбата е основателна.

             Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ  се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение №2153-14-53/13.06.2016 год. е издадено от Директора на ТП на НОИ – Плевен. Ето защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

            Оспореното Решение е писмено, издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО, спазена е  изискуемата форма и реквизити, спазени са административнопроизводствените правила при постановяване на същото.

Относно съответствието на решението с материалния закон, настоящият състав съобразява следното:

По делото не са могли да бъдат приобщени заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от 27.12.1996 г., нито съдебните решения на районния и окръжния съд по оспорването и. Приобщени са доказателства за съответните дела пред съдилищата, от които е видно, че тази заповед е била отменена. Приобщена е и заповедта от 05.06.2000 г., издадена въз основа на решението на съда за отмяна на уволнението, в която заповед това е изрично посочено. По тази причина съдът счита, че в периода 27.12.1996 г. – 05.06.2000 г. Д. е била незаконосъобразно уволнена от община Плевен.

С оглед така направеното установяване, следва да се приложи действащия материален закон към този период, уреждащ случаите на незаконосъобразно уволнение.

По отношение на претендирания трудов стаж до 31.12.1999 г. се прилагат материалноправните разпоредби, действащи към момента на полагането на труда. По силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО за осигурителен стаж по кодекса се признава времето до 31.12.1999 г., което са зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране съгласно действащите дотогава разпоредби.

Разпоредбата на  чл. 354, т. 1 от Кодекса на труда /КТ, в тогава действащата редакция, понастоящем чл.354, ал.1, т.1 от КТ/ приравнява на трудов стаж без да е съществувало трудово правоотношение времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа. Признатото за незаконно по установения ред уволнение е обстоятелство, което на основание чл. 5, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж е подлежало на вписване и е вписано в трудовата книжка от работодателя, прекратил трудовото правоотношение. В разглеждания случай от приложеното в административната преписка (л. 66) извлечение от трудова книжка се установява извършено вписване от работодателя, заверено с подпис и печат, и отразен трудов стаж в размер на 3 години, 5 месеца и 8 дни – целият период на уволнението от 27.12.1996 г. до 05.06.2000 г. По безспорен начин са установени началната дата на уволнението и датата на възстановяване на работа, за която е представена и заповед на кмета на общината. По тази причина липсва разминаване на вписаното в трудовата книжка и издаденото УП от 16.06.2015 г. от община Плевен, както счита органът. Правилно в това УП като стаж в община Плевен не е отразен периодът, в който Д. е работила в Областната администрация – Ловеч, и който период обхваща част от времето, в което е била незаконно уволнена. Същото е в съответствие с действащата до 31.12.1999 г. разпоредба на чл.82, ал.1 от Правилника за приложение на Закона за пенсиите /ППЗП/, която гласи: „Времето, прекарано вън от работа поради уволнение, което е признато за неправилно от съда, помирителната комисия или администрацията, както и на уволнените поради задържане от властите, срещу които не е възбудено наказателно преследване или възбуденото наказателно преследване е било прекратено, или пък са били оправдани, се зачита за трудов стаж от категорията на трудовия стаж преди уволнението.“

След като фактът на незаконното уволнение на работника (служителя) е установен с приложените удостоверения от съдилищата, времето от 27.12.1996 г. до 31.12.1999 г. следва да се зачете като трудов стаж. Съгласно  § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби се признава за осигурителен стаж по този кодекс.  По тази причина този период неправилно не е бил зачетен като осигурителен стаж в частта му за периодите 27.12.1996 г. – 01.05.1997 г. и 01.08.1998 г. – 31.12.1999 г., доколкото е признат за трудов такъв, а трудовия стаж в този период КСО приравнява на осигурителен. Следва да се посочи, че за този период е приложима разпоредбата на чл.46, ал.4, т.9 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, съгласно която: „Зачита се за осигурителен стаж, но не се взема предвид при определяне на осигурителния доход: времето до 31 декември 1999 г. включително, през което лицата по чл. 9, ал. 3, т. 2 и 3 КСО са били без работа, с изключение на периодите, през които са получавали обезщетение по Кодекса на труда;“ Доколкото няма доказателства за получено обезщетение в спорния период до 31.12.1999 г., не следва да се определя осигурителен доход за подпериодите 27.12.1996 г. – 01.05.1997 г. и 01.08.1998 г. – 31.12.1999 г., за които подпериоди липсват доказателства за получаван доход. Такъв осигурителен доход правилно е определен от органа за периода 01.05.1997 г. – 01.08.1998 г., когато е било налице осигурително правоотношение с друг работодател, върху получения осигурителен доход от този работодател.

По отношение на периода 01.01.2000 г. - 04.06.2000 г., съдът съобразява следното:

Съгласно  чл. 10, ал. 2, т. 5 от КСО в редакция преди изменението с ДВ, бр. 1/2002 г. в сила от 01.01.2002 г., за осигурителен стаж се зачита и времето през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването му на работа. По силата на чл. 10, ал. 4 от КСО отново в редакция към процесния период (2000 г.), за времето, зачетено за осигурителен стаж по ал. 2, т. 4, 5, 6 и 7, се внасят осигурителни вноски за целия период, признат за осигурителен стаж, определени върху последното трудово възнаграждение преди уволнението или недопускането на работа. Осигурителните вноски по ал. 2, т. 8, 9 и 10 се внасят върху определените обезщетения. Осигурителните вноски са в размера, определен във фонд "Пенсии", и се внасят изцяло от работодателя в случаите по ал. 2, т. 4, 5 и 8, а по ал. 2, т. 6 и 7 - за сметка на републиканския бюджет. Осигурителните вноски по ал. 2, т. 10 за работещите по трудово правоотношение се внасят в съотношението по чл. 6, ал. 3.

Анализът на цитираните норми сочи, че законодателят не е обвързал зачитането на осигурителния стаж за времето на незаконно уволнение с обстоятелството дали в този период лицето работи при друг работодател и/или при други условия на труд. Такова обвързване не е налице и към настоящия момент, когато законодателят е диференцирал единствено задължението за внасяне на осигурителните вноски съобразно размера на получавания доход. Точно обратното, към настоящия момент е и изрично уреденото в чл. 9, ал. 4 от КСО, че осигурителният стаж в случаите по ал. 3, т. 1 - 4 (времето на незаконно уволнение понастоящем е уредено в чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО) се зачита от категорията труд, по която лицето е работило преди незаконното недопускане или отстраняване от работа, уволнението, изтърпяването на наказанието лишаване от свобода и времето, през което трудоустроеният не работи, ако това е по-благоприятно за лицето.

Правната теория и съдебната практика са единодушни по отношение на това, че отмяната на незаконно уволнение, независимо дали е по КТ, по ЗДСл или във връзка със специален закон, винаги има за последица заличаване с обратна сила на последиците от незаконното уволнение, при което правоотношението се счита все едно не е било прекратявано въобще. От това принципно становище произтича и разбирането, че това време се признава за трудов и осигурителен стаж, независимо от това дали за целия или за част от периода се дължи обезщетение или пък от това кой и по какъв ред е длъжен да заплати дължимите осигурителни вноски. Видно от действащите през 2000 г. разпоредби, за периода 01.01.2000 г. – 04.06.2000 г. са били дължими осигурителни вноски изцяло за сметка на работодателя, в случая община Плевен, и същата е била длъжна да ги внесе. Нито невнасянето, нито липсата на начисляване на възнаграждения от страна на общината по отношение на Д. водят до извод, че периодът не следва да бъде зачетен за осигурителен стаж. Напротив, същият следва да се зачете за такъв, доколкото са дължими осигурителни вноски за сметка на осигурителя – община Плевен. По отношение на периода преди това – преди 31.12.1999 г., както е посочено по-горе, е приложима разпоредбата на §9, ал.1 от КСО, която изисква трудовия стаж да бъде признат за осигурителен.

С оглед на посоченото до тук съдът намира, че ответникът въобще не е приложил относимите разпоредби на чл.354, т.1  /изм./ от КТ  вр. §9, ал.1 от ПЗР на КСО, както и чл. 10, ал. 2, т. 5 от КСО (изм.) като незаконосъобразно е приел, че докато лицето е било незаконно уволнено, поради неначисляването на трудово възнаграждение не следва да се зачита осигурителен стаж. В случая законът за периода до 31.12.1999 г. приравнява трудовия на осигурителния стаж, а за периода след 01.01.2000 г. изисква внасянето на осигуровки от работодателя, като същите в случая са дължими и макар да не са внесени, лицето има право този период да му се зачете за осигурителен стаж.

В обобщение на казаното дотук настоящият съдебен състав намира, че необосновано и в противоречие с относимите материалноправни норми, са издадени Разпореждане №7/08.03.2016 год. на ръководител „ПО”  и потвърдилото го Решение №2153-14-53/13.06.2016 год. на Директора  на ТП на НОИ Плевен. Това противоречие с материалния закон обосновава незаконосъобразността както на разпореждането, така и на потвърдилото го решение на Директора на ТП на НОИ – Плевен. Доколкото оспорените административни актове са постановени в хода на производство по определяне на действителния размер на отпуснатата пенсия на Д., то преписката следва да бъде върната на Ръководителя по пенсионно осигуряване за продължаване на процесуалните действия по определяне на размера на пенсията на Д. съобразно правилата на чл.чл. 70 – 70а от КСО. Следва след като се зачетат за осигурителен стаж периодите 27.12.1996 г. – 01.05.1997 г. и 01.08.1998 г. – 04.06.2000 г., а по отношение на периода 01.01.2000 г. - 04.06.2000 г. да се изчисли от органа по предвидения в закона ред и осигурителния доход, за да се определи размера на пенсията. Видно от заключението на ВЛ, за осигурителен доход в този период следва да се приеме установената минимална работна заплата, доколкото последната получена от Д. заплата през януари 1996 г. /последната преди незаконното уволнение/ е по-ниска от минималната такава през 2000 г.

Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.82, ал.1 от ППЗП, действаща до 31.12.1999 г., признава за трудов стаж времето „вън от работа“. С оглед на това периодът, в който Д. е работила в Областна администрация – Ловеч, не се зачита за трудов стаж в община Плевен. Този период, от 01.05.1997 г. до 01.08.1998 г., е признат за трудов и осигурителен стаж, при съответен осигурителен доход, и съдът не намира основание да укаже на органа да се извършва промяна.

Новото разпореждане ще подлежи на оспорване по административен и съдебен ред. Съгласно чл.174 АПК, съдът следва да определи срок за произнасянето. Доколкото доказателствата са вече събрани, съдът приема, че това произнасяне следва да стане в едномесечен срок от влизане на настоящето съдебно решение в сила.

С оглед благоприятния за жалбоподателката изход на делото, следва да се присъдят  поисканите разноски в размер на 200 лева за депозити за първоначална и допълнителна СИЕ съгласно списък на разноските на л.160, и доказателства за внасянето им на л.л.95, 151. Не следва да се присъди поисканата сума за държавна такса, тъй като съгласно чл.120, ал.1 КСО такава не се дължи и не може да бъде възложена в тежест на ответника.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд-Плевен, VI-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №2153-14-53/13.06.2016 год. на Директора  на ТП на НОИ Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 7/08.03.2016 год. на ръководител „ПО” /посочено и под №********** от същата дата/.

ВРЪЩА преписката на ръководител на “ПО” в ТП на НОИ-Плевен за постановяване на ново разпореждане съобразно мотивите на настоящето решение, в едномесечен срок от влизането му в сила.

ОСЪЖДА ТП на НОИ-Плевен да заплати на Р.И.Д. *** направените по делото разноски общо в размер на 200 (двеста) лева.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                                             

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: