О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 726

гр.Плевен, 14 Юли 2016 год.

 

Административен съд - гр.Плевен, VІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:       

                                                                        Председател: Цветелина Кънева

                                                       

като разгледа докладваното от съдията Кънева адм. дело № 551/2016 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по жалба от С.Т. *** против мълчалив отказ по заявление по ЗДОИ от 16.05.2016г. на административен ръководител на Главна прокуратура на Република България.

            В жалбата се твърди, че е недопустимо да има мълчалив отказ по ЗДОИ и се иска да бъде отменен мълчаливия отказ на АР на Главна прокуратура на Република България като незаконосъобразен.

            Препис от жалбата е изпратен на Главен прокурор на Република България за сведение и становище по допустимостта и основателността на жалбата, както и да се посочи дали заявление по ЗДОИ с дата 16.05.2016г. от лицето С.Т. е получавано по пощата или по електронен път и ако е получавано, заведено ли е с вх.№/дата и има ли отговор по него, и да се представи преписката, образувана по това заявление.

            При проверка редовността на жалбата, съдът е указал на оспорващия да посочи мълчалив отказ на кой орган и по кое заявление се обжалва, като уточни кога е подадено заявлението, с какъв вх.№/дата е заведено, каква информация се иска с него, като представи заверено копие от заявлението.

            На 06.07.2016г. по електронен път от Т. е подадено заявление, с което е представено копие от жалбата до съда, ведно със заявлението от 16.05.2016г. до Главен прокурор на Република България и приложенията към него.

            На 12.07.2016г. отново по електронен път от Т. е представено заявлението по ЗДОИ и приложените към него документи.

            На 13.07.2016г. по електронен път от Т. е подадено заявление, с което се представя писмо изх. ГП№1441/25.05.2016г. на Заместник на Главния прокурор при ВКП, като се твърди, че не е видял в списъка на вх.писма по електронна поща, че има отговор от ПРБ. В заключение се сочи, че се обжалва изричният отказ и се иска неговата отмяна като незаконосъобразен.

            С писмо вх.№2441/14.07.2016г. от Прокуратурата на Република България е представена преписката, образувана по подадено от Т. на 16.05.2016г. заявление  по ЗДОИ, което е регистрирано с вх.ГП №1441/2016г. от 17.05.2016г. Счита се, че жалбата е недопустима, тъй като не е формиран мълчалив отказ, поради факта, че на лицето е отговорено с писмо с изх.№ ГП№1441/25.05.2016г. на Заместник на Главния прокурор при ВКП, изпратено на електронния адрес на заявителя. Моли се жалбата да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено, алтернативно жалбата да бъде отхвърлена. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби, намира жалбата за недопустима поради следното:

На първо място следва да се посочи, съобразно уточнението от 13.07.2016г. на Т., че предмет на производството по делото е писмо с изх.№ ГП№1441/25.05.2016г. на Заместник на Главния прокурор при ВКП, което спорен оспорващия представлява изричен отказ да се предостави информация по ЗДОИ.

Видно от приложената административна преписка, оспорващият е подал до Главен прокурор на Република България заявление с вх.ГП №1441/17.05.2016г. по ЗДОИ, с което е поискал да получи отговор на следните въпроси:”1.Допустимо ли е Наказващ /ПРБ/ да Иска лечение?! /=инициира сваляне на НК отговорност/, 2.Конституционни ли са  ЗСВ и чл.157 и чл.146 (1) от ЗЗ?!, 3.По чия инициатива и Кой е компетентен да установява 8съответно съхранява и опазва тази информация/-държавен административен орган или….частни експерти?, 4.Ако данните за психичното здраве на Главния прокурор на РБ са лични данни, т.е.тайна, то защо моите също да не са такива /РП иска публично установяване в ЧНД/?!, 5.Нормално ли е санкцията за изтичане на изключително сериозна информация-за наличие у даден гражданин на освобождаващо от НК отговорност психично заболяване, да е административно наказание в размер на…….10лв?!, 6.Кой и кога официално е поставял искане за създаване на задължителния електронен Регистър (чл.147а ал.1 и ал.2 от ЗЗ), позволяващ елементарен ред за контролиране и архивиране на достъпа?! И кой му е отказал?”

По заявлението Т. е получил отговор изх.№ ГП№1441/25.05.2016г. на Заместник на Главния прокурор при ВКП, с който лицето е уведомено, че правото на достъп до обществена информация се упражнява при условията и реда, определени в Закона за достъп до обществена информация, като съгласно чл.3 ал.1 от същия, предвиденият в закона ред се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или съхранява от държавните органи. Посочено е още, че поисканата със заявлението информация не се създава, нито съхранява от Главния прокурор като задължен субект по смисъла на ЗДОИ, както и че не е свързана и с дейността на прокуратурата, чиито правомощия са разписани в чл.127 от Конституцията на Република България и доразвити в ЗСВ, НПК и др. В заключение е посочено в писмото, че поради изложеното поисканата информация не може да бъде предоставена по реда на ЗДОИ.

Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в глава III на ЗДОИ. В чл.28 ал. 1 от ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл. 3 да разгледат подадените до тях заявление за достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено със срок – не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал.2 на чл. 28 от ЗДОИ в определения от закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Член 37 – чл. 39 от ЗДОИ императивно регламентират основанията за отказ, съдържанието на решението за отказ, както и редът за неговото съобщаване на заявителя, а съгласно  чл. 33 от ЗДОИ органът, ако не разполага с поисканата информация и няма данни за нейното местонахождение, уведомява за това заявителя.

            В контекста на горното от фактическа и правна страна съдът намира, че в конкретния случай не е налице изричен отказ за предоставяне на информация по ЗДОИ.

Налице е уведомление по чл.33 от ЗДОИ, че органът не разполага с исканата информация и няма законово задължение да събира такава информация. В случая заявлението е за достъп до обществена информация. По дефиницията на чл.9 от ЗДОИ обществена е информацията, създавана и съхранявана от органите и техните администрации. В тази връзка, съгласно цитираната разпоредба на  чл.33 от ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, той уведомява за това заявителя. Тези норми сочат, че за да се осигури достъп до обществена информация е необходимо тя фактически да съществува, като е материализирана върху обичайните за целта носители - хартиен такъв, снимков или филмов материал и др. подобни и да е налична при сезирания административен орган. Достъп до искана обществена информация не може да бъде предоставен, ако задълженият субект обективно не разполага с нея. В конкретния случай не са налице доказателства, които да установяват, че исканата информация е налична при органа.

Следва да се посочи още, че разпоредбата на  чл. 33 от ЗДОИ се отнася до случаите, в които органът не е нормативно задължен да създава и съхранява исканата информация. В тази хипотеза той не е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ и уведомлението, че не разполага с информацията не носи белезите на административен акт и не подлежи на съдебен контрол. На съдебен контрол за законосъобразност в производството, развиващо се на основание чл.40 от ЗДОИ във вр. чл. 145 и сл. от АПК, подлежи решението за предоставяне на достъп до обществена информация, постановено на основание чл. 34 във вр. чл. 28, ал.2 от ЗДОИ, както и отказът за предоставяне на обществена информация, издаден на правно основание чл. 38 от ЗДОИ. Разпоредбата на чл. 37, ал.1 от ЗДОИ императивно регламентира основанията за отказ – всички те се отнасят за информация, която е налична, но която не може да бъде предоставена, тъй като попада във визираните в разпоредбата хипотези. В конкретния случай заявителят е уведомен, че административният орган не създава, нито съхранява, т.е. не разполага с исканата информация. Ето защо предмета на настоящето производство писмо изх.№ ГП№1441/25.05.2016г., представляващо уведомление по  чл.33 от ЗДОИ, няма белезите на административен акт, с него не се засягат права и законни интереси, и не могат да произтекат неблагоприятни правни последици за адресата му, поради което и не подлежи на съдебен контрол. Доколкото са били налице предпоставките по  чл. 33 от ЗДОИ ответният орган няма задължение да се произнесе с мотивирано решение. С оглед на това подадената жалба е процесуално недопустима поради липса на годен предмет за обжалване и на основание чл.159 т.1 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане.

За пълнота следва да се посочи, че видно от съдържанието на заявлението на Т., в по-голямата си част то не представлява искане за достъп до обществена информация, а се иска мнението  на органа по зададените му въпроси или представлява юридическа консултация.  Механизма за достъп до обществена информация не е средство за комуникация между заявителя и органа по зададени му от заявителя въпроси, а способ за предоставяна на вече създадена и съхранявана у органа обществена информация по смисъла на чл. 2 ал. 1 ЗДОИ. По отношение на Регистъра по чл.147а ал.1 и ал.2 от ЗЗ , видно от последните норми, същият се създава от Министерство на здравеопазването, а редът и условията за воденето му се определят в специална наредба на министъра на здравеопазването.Т.е. искането не е насочено към надлежен субект.

По отношение на искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на ответника в писмо вх.№2441/14.07.2016г. съдът намира за установено следното:

         За да се приеме за основателно искането за разноските следва да са налице кумулативно следните предпоставки: 1. По делото да са представени доказателства за направени разноски; 2. Да е направено искане за присъждането им от съответната страна в срок до приключване на последното съдебно заседание;3. Страната, която иска присъждането им да е представила списък на  направените разходи по делото, дори и в случаите, когато разходът е един. Отсъствието на която и да е от изброените предпоставки води до неоснователност на искането.

В конкретния случай, действително с писмо вх.№2441/14.07.2016г., подадено чрез процесуален представител на ответника, е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено в срок и преди постановяване на определението за прекратяване на делото, т.е. налице е една от предпоставките за основателност на искането за разноски.

        Съдът намира, обаче, че не са налице останалите две, кумулативно изискуеми, предпоставки наред с наличната такава.  Ответникът не  сочи какъв  размер   разноски претендира, дори не е направена препратка към Наредбата по чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата и предвиденият в нея минимален размер на адвокатско възнаграждение. В тази връзка следва да се посочи, че с ДВ бр.28/28.03.2014г. Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е  изменена и възнаграждението за процесуално представителство по административни дела е според това дали делата са с материален интерес или без такъв интерес, като няма вече общ фиксиран минимум. Отделно от това, ответникът не е представил  доказателства за направени разходи и списък на същите. Списък на разходите, които страната е направила и които счита, че следва да бъдат  присъдени, е необходим и представлява  доказателство за тяхната основателност, дори и когато разходът е един, какъвто е юрисконсултското възнаграждение. Непредставянето на такъв списък нарушава правото  на защита на другата страна в процеса, която има правната възможност да направи възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, както и до невъзможност на съда да направи  преценка за съотношението на претенцията спрямо фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения искането на ответника за  присъждане на разноски в негова полза не следва да бъде уважено.

Воден от горното и на основание чл.159 т.1 от АПК, съдът

 

                                               ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Т. *** срещу изричен отказ, обективиран в писмо изх.№ ГП№1441/25.05.2016г. на Заместник на Главния прокурор при ВКП.

 ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №551 по описа за 2016 г. на Административен съд-Плевен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на представителя на административния орган, направено в писмо вх.№2441/14.07.2016г., за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на С.Т. и Главен прокурор на Република България.           

                                                                                             

 

                                                                                                                                                                                                                                            СЪДИЯ: