ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 741

гр.Плевен, 20.07.2016г.

Административен съд – Плевен, пети състав, в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Съдия-докладчик: Снежина Иванова

като разгледа докладваното от съдията и.административно дело № 549 по описа за 2016 на Административен съд - Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:

С определение № 152/03.02.2016 година на Окръжен съд Плевен е изпратено делото по подсъдност в частта относно предявената искова молба от Ц.Ц.Д. и Д.В.Д.,*** за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 84 250 лева, представляваща равностойността на апартамент *** в ЖСК „***-***, ведно с прилежащите му таван, маза и идеални части от правото на строеж върху държавна земя, с което са обезщетени по реда на чл. 100 от ЗТСУ (отм.), поради незаконна административна дейност на служители в ответната Община.

В исковата молба са изброени хронологично множество обстоятелства, свързани с издаването на различни административни актове от органа по чл. 95 от ЗТСУ/отм/, поддържа се теза за поведение на неизпълнение на задълженията на същия, произтичащи от закона, изразяващи се в издаване на незаконосъобразни административни актове, действия и бездействия, като със същата са представени множество документи, съставени през периода 1964 г.-2015 г., като се посочва, че следва да бъдат обезщетени със жилище, тъй като ищцата Ц.Д. е законен наследник, заедно с брат си П. М. на родителите си Ц. и О. М., починали през 1998 г. и през 1993 година е издадена заповед № № РС-15-3072/30.12.1993 г. на кмета на Община Плевен, постановена по реда на чл. 100 от ЗТСУ, с която същата е посочена вместо баща си , от който е отчужден имот, да бъде обезщетена с апартамент *** в ЖСК „***-***, ведно с прилежащите му таван, маза и идеални части от правото на строеж върху държавна земя. Посочва се, че тази заповед е прогласена за нищожна и Община следва да обезщети ищците за имота, посочен в прогласената за нищожна заповед.

Съдът като съобрази посоченото в исковата молба, представените документи и закона, намира, че исковата молба е недопустима, тъй като не са налице предпоставките за допустимост по чл. 230 от АПК – отменен като незаконосъобразен административен акт или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган.

Съгласно чл.203, ал. 1от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на АПК, а съгласно чл.204, ал. 1 от АПК иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Кодексът в ал. 2 допуска и възможност при оспорване на административния акт да се предяви иск, но най късно до приключване на първото по делото заседание.

В случая родителите на ищцата са били собственици на идеална част от недвижим имот с пл. № 7674 в гр. Плевен, а по силата на договор за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане синът им П. М. е бил собственик на друга идеална част от имота. Недвижим имот с пл. пл. № 7674 в гр. Плевен е отчужден от собствениците му със заповеди съответно № РД-15-941/24.06.1987 г. ( от Ц. М.)и РД -15-940/24.06.1987 г. ( от П. М.)на Председателя на ИК на ОбНС-Плевен, поради което на Ц. М. и на П. М. са определени обезщетения с отделни жилища в ЖСК „***-***.

Със заповед № РД-15-85/09.01.1989 г. на Председателя на ИК на ОбНС-Плевен на основание чл. 100 от ЗТСУ/отм./, Ц. М. е обезщетен за отчуждения имот с апартамент *** в ЖСК „***-***, ведно с прилежащите му таван, маза и идеални части от правото на строеж върху държавна земя, а със заповед № РД-15-86/09.01.1989 г. на Председателя на ИК на ОбНС-Плевен на основание чл. 100 от ЗТСУ /отм./, синът му П. М. е обезщетен за отчуждения имот с апартамент XXX в ЖСК „***-***, ведно с прилежащите му таван, маза и идеални части от правото на строеж върху държавна земя.

На 04.12.1989 г. е сключен предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане между Ц. и О. М. от една страна и дъщеря им Ц.Д. от друга, по силата на който М. са се задължили да прехвърлят на дъщеря си собствеността върху апартамент *** от ЖСК „***-***, ведно с прилежащите му таван, маза и идеални части от правото на строеж върху държавна земя, с който са обезщетени въз основа на цитираната по-горе заповед по чл. 100 от ЗТСУ . Подадено е заявление на 09.06.1993 година от Ц. П. М. и О. И. М., на л. 101 по гр. дело № 1001 по описа за 2015г. на Окръжен съд –Плевен, с което искат дъщеря им Ц. Ц. Д. да бъде посочена в заповедта за определяне на обезщетението № РД-15-941/24.06.1987 г и заповед №РД-15-85/09.01.1989 г..

По така подаденото заявление е издадена е заповед № РД-15-3072/30.12.1993 г. на кмета на Община Плевен, постановена по реда на чл. 100 от ЗТСУ, с която ищцата Ц.Д. е вписана вместо баща си като обезщетена с апартамент *** в ЖСК „***-***, ведно с прилежащите му таван, маза и идеални части от правото на строеж върху държавна земя. Тази заповед е обжалвана с искане за прогласяване на нищожността й и с решение № 274/07.06.2006 г. по гр. д. № 239/2005 г. по описа на ПлОС е прогласена за нищожна. Решението е обжалвано и е потвърдено с решение № 11193/14.11.2006 г. по адм. дело № 7814/2006 г. на ВАС т.е. макар и прогласена за нищожна заповедта от 1993 година не поражда права за ищцата и съпруга й като член на семейството, тъй като се възстановява положението преди издаването й – обезщетен за отчуждения имот през 1987 година е бащата на Ц.Д. и по отношение на нея не е налице незаконосъобразен административен акт, от чиято отмяна същата може да претендира обезщетение поради претърпени вреди.

Съдът намира, че не е налице и бездействие на администрацията по завършване на процедурата по отчуждаване от 1987 година, тъй като процедурата е по отношение на наследодателя на ищцата и баща й е обезщетен с апартамент в ЖСК „Х.Д. -87”, като по отношение на Ц.Д. не е издавана заповед за отчуждаване, не е определен имот, с който се обезщетява т.е. не е налице правен интерес за обезщетение поради незавършена процедура по обезщетяване ,а и искане за установяване на незаконосъобразност на действия респ. бездействие на длъжностни лица при Общинска администрация на Община Плевен не е заявено. С оглед представените документи се установява , че ищцата Ц.Д. е предявила иск по чл. 39 от ЗЖСК за отмяна на решение от 28.06.2005 г. на ОС на ЖСК „***-***, с което за член-кооператор е приета С. П. М. и за същата да бъде разпределен апартамент *** в ЖСК „***-***, ведно с прилежащите му таван, маза и идеални части от правото на строеж върху държавна земя, който иск е оставен без разглеждане с решение № 80/25.07.2008 г. по гр. д. № 1838/2005 г. на ПлРС, а с решение на ОС на ЖСК „***-***, обективирано, в представен по делото окончателен разпределителен протокол от 10.02.2014 г., с което е извършено разпределение на процесния апартамент на основание чл. 35, ал. 1 от ЗЖСК в полза на различно от ищците лице т.е. ищцата не представя доказателства, които обосновават правния й интерес за предявяване на иск за заплащане на обезщетение за претърпени вреди.

Съдът намира, че в случая липсва предпоставка за допустимост на настоящото производство – отменен по съответния ред административен акт или обявено за незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган и съдебното производство следва да бъде прекратено.

Предвид горепосоченото и на основание чл. 204, ал.1 вр. чл. 203, ал.1 от АПК, Административен съд –Плевен, пети състав

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане исковата молба на Ц.Ц.Д., ЕГН ********** и Д.В.Д. ЕГН ********** *** за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на сумата от 84 250 лв., представляваща равностойност на апартамент *** в ЖСК „***-***, ведно с прилежащите му таван, маза и идеални части от правото на строеж върху държавна земя, с което според ищците същите не са обезщетени по реда на чл. 100 от ЗТСУ /отм./ поради незаконна административна дейност на служители в ответната Община.

Прекратява съдебното производство по исково адм. дело № 549 по описа за 2016 г на АС –Плевен.

Препис от настоящото определение да се изпрати на ищците и кмета на Община Плевен .

Определението може да се оспорва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 -дневен срок от съобщението до страните.

СЪДИЯ: