РЕШЕНИЕ № 309

гр. Плевен, 24 Юни 2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на шести юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар В.М. и с участието на прокурор И. Шарков при Окръжна прокуратура – Плевен изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 549/2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба /ИМ/ от И.Й.Г., изтърпяващ наказание в затвора в гр. Ловеч срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ и служителите М. К. –Началник на затвора Ловеч, Г. Й. – ИСД в затвора Ловеч и Ц. Т. – директор на Здравна служба при затвора Ловеч с цена на иска общо 1 400 /хиляда и четиристотин/ лева от всеки ответник по отделно като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес /психически и физически/, уронване на човешкото достойнство, проявена жестокост.

С определение № 1434/23.10.2015г, настоящият състав е оставил без разглеждане ИМ и е прекратил производството по делото. Определението е оспорвано с частна жалба пред Върховен административен съд /ВАС/. Последният с определение № 349/13.01.2016г., постановено по амд. дело № 13846/2015г. е дал задължителни указания при продължаване на съдопроизводствените действия, съдът да остави без движение ИМ и да даде на ищеца лично и на неговия процесуален представител да уточнят изрично претендираното обезщетение в размер на 1400лева от ответника ГДИН за претърпени неимуществени ведри, изразяващи се в стрес /психически и физически/, уронвана на човешкото достойнство и проявена жестокост основават ли се на действията и бездействията на служителите М. К. – Директор на затвора Ловеч, Г. Й. – ИСД в затвора Ловеч и Ц. Т. – директор на Здравна служба при затвора Ловеч, описани в молбата му от 29.07.2015г или се основават на други действия и бездействия на органи и длъжностни лица при затвора Ловеч, които следва да посочи конкретно. Настоящият състав е изпълнил указанията на ВАС, като с определение № 95/27.01.2016г. е оставил ИМ без движение и е дал възможност на ищеца да уточни иска. Ищецът е депозирал пояснение вх. № 465/04.02.2016г. /л.59 от делото/, с което прави изменение на цената на иска, а именно увелича същия от 1400 лева на 5600 /пет хиляди и шестстотин/ лева със законната лихва считано от 29.07. 2015г. до окончателното изплащане на сумата, а като основания за иска си посочва действията и бездействията на служителите на ГДИН М. К. – Директор на затвора Ловеч, Г. Й. – ИСД в затвора Ловеч и Ц. Т. – директор на Здравна служба при затвора Ловеч, описани в молбата му от 29.07.2015г, изразяващи се в стрес /психически и физически/, уронване на човешкото му достойнство и проявена жестокост.

Въпреки дадената няколкократна възможност за уточняване на ИМ, ищецът и неговият процесуален представител не са достатъчно конкретизирали същата и предметът на доказване остава прекалено общ.

Ищецът е редовно призован за съдебното заседание, явява се лично и се представлява от адв. В.Ч. ***, назначена по реда на Закона правата помощ. Поддържат ИМ и я считат за доказана по основание и размер. Молят да бъде уважена.

Ответникът – редовно призоват, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че ИМ не е доказана по основание и размер и липсва причинно следствена връзка между действията и бездействията на администрацията на затвора Ловеч и претендираните от ищеца вреди. Предлага на съда ИМ да бъде отхвърлена.

Съдът приема, че е сезиран с ИМ срещу ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София с цена на иска общо 5600 /пет хиляди и шестстотин/ лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.07.2015г, до окончателното изплащане на същата като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца от действията и бездействията на служителите на ГДИН: М. К. – Началника на затвора Ловеч, Г. Й. – ИСД в затвора Ловеч и Ц. Т. – директор на Здравна служба при затвора Ловеч, описани в молбата му от 29.07.2015г, изразяващи се в стрес /психически и физически/, уронване на човешкото му достойнство и проявена жестокост. Периодът на увреждане е определен от 2006г. до 22.07.2015г.

Съдът приема, че ИМ е частично недопустима, поради неправилно посочен ответник. Съгласно практиката на ВАС – определение № 1167/29.01.2014г., постановено по адм. дело № 4672/2013г. на ВАС и други, това е въпрос по допустимостта на иска. ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София е юридическо лице по смисъла на чл. 205 от АПК с влизане в сила на ЗИНЗС - ДВ.бр. 25/03.04.2009г. До този момент е действал Законът за изпълнение на наказанията, който е отменен ДВ.бр. 25/03.04.2009г., съгласно който единствено Министерство на правосъдието е юридическото лице, към което се включват всички служители на всяка затворническа администрация. Следователно ИМ за периода от непосочена дата през 2006г. до 03.04.2009г. е следвало да бъде насочена срещу Министерство на правосъдието, като е насочил претенцията си към ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София за този период, ищецът е подал недопустима ИМ, която следва да бъде оставена без разглеждане в тази част, а производството по делото в същата част да бъде прекратено.

ИМ е недопустима и в още една част на основание чл. 204, ал.1 от АПК, а именно във връзка с твърдението, че Началникът на затвора Ловеч не е допуснал на среща с ищеца журналист. На първо място няма конкретно твърдение на ищеца – кой журналист е искал среща с него и кога не е допуснат от Началника на затвора Ловеч. В тази връзка, ищецът е представил две писва до майка си М. Й., едно /л. 94 от делото/ от зам.главен директор на ГДИН от 29.10.2010г., в което се обяснява, че няма случай представител на медиите да е поискал среща с ищеца и допускането му да е отказано, но няма данни за проявен интерес от медиите към ищеца. Второто е от 06.03.2009г. /л.95/ и не следва да бъде обсъждано, тъй като се отнася до случай, по който ИМ е намерена за недопустима. Налага се извод, че не е имало такъв конкретен случай – на недопускане на журналист на среща с ищеца в исковия период, най-вероятно ищецът се е свързал с някои медии през 2010г., но те не са проявили интерес към повдигнатия от него въпрос, поради което ищецът не може да даде точни данни кой журналист и кога го е търсил за среща и му е бил отказан достъп. Ищецът е представил и изрезка от вестник - без да е обозначено от кой вестник е и от коя дата е същия, с статия на И. З. и снимка на ищеца. Доказателството е приложено на л. 113 от делото. Последното категорично установява, че достъп на журналист е осигурен, когато е поискан. Съгласно чл. 91, ал.3 от ЗИНЗС - представителите на електронни и печатни медии могат да бъдат допускани в местата за лишаване от свобода и да провеждат интервюта с осъдени лица с разрешение на началника на затвора, според ал.4 на същата разпоредба отказите за достъп могат да се обжалват пред главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Ищецът не твърди и не представя доказателства, че се е възползвал от възможността да обжалва конкретен отказ за достъп на представители на медиите до него, поради което съдът приема, че е налице само общо твърдение в тази насока, което е неконкретно, необосновано и недоказано. Съгласно чл. 204, ал.1 от АПК - искът за обезщетение на вредите причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административните органи се предявява след отмяната на административния акт по съответния ред. В случая това е реда по чл. 91 ал.4 от ЗИНЗС, който не е спазен от ищеца. Не е налице отмяна на отказ на Началника на затвора Ловеч да допусне представител на медиите на среща с ищеца, поради което в тази част ИМ се явява недопустима.

На същото основание /чл.204, ал.1 от АПК/ е недопустима ИМ и относно претенцията, че Началник на затвора Ловеч е наложил няколко наказания - 14 денонощия в наказателна килия на ищеца, които са отменени от РС-Ловеч, а последното такава наказание не е било съответно на здравословното му състояние и степента на нарушението. По тези фактически твърдения на ищеца, съдът приема за установено следното от фактическа страна. Видно от заповед № 382/09.04.2015г. на Началника на затвора Ловеч /л.128,129 от делото/ на ищеца е наложено наказание – „изолиране в наказателна килия” за срок от 14 денонощия. Заповедта е потвърдена с определение № 407/23.04.2015г., постановено по нчх дело № 346/2015г. на РС-Ловеч /л.130,131 от делото/. От последното се установя, че пред РС-Ловеч, ищецът е претендирал, че наказанието му не е било съответно на здравословното му състояние и степента на нарушението, възраженията са били отхвърлени. Настоящият съд е обвързан с констатациите и правните изводи на РС-Ловеч, тъй като само последният е компетентен да се произнася относно законосъобразността на заповедите за налагане на наказания по ЗИНЗС. Не са представени доказателства за други наложи наказания от този вид, няма и конкретни твърдения /кога е наложеното такова наказание, с коя заповед и с кое определение на съда е отменена/ от ищеца в тази връзка. Приложена е, от ищеца, заповед за наказание – „лишаване от хранителна пратка” за срок от 1 месец от 01.04.2016г., която не следва да бъде обсъждана, тъй като се отнася до случай след исковия период - 2006г. до 22.07.2015г., определен от самия ищец и до друг вид наказание.

Следователно ИМ в тази част следва да се остави без разграждане и производството по делото да бъде прекратено в същата част.

По останалата част на ИМ.

Ищецът е недоволен и счита за незаконосъобразни действията и бездействията на М. К. – началник на затвора Ловеч, че е допуснал изтърпяване на наказание – изолиране в наказателна килия при много лоши битови условия. Още сочи, че в периода 2006г-2011г. Началникът умишлено не е изкарвал ищеца на работа.

По тези фактически твърдения на ищеца, съдът приема за установено следното от фактическа страна. Видно от заповед № 382/09.04.2015г. на Началника на затвора Ловеч /л.128,129 от делото/ на ищецът е наложено наказание – „изолиране в наказателна килия” за срок от 14 денонощия. Заповедта е потвърдена с определение № 407/23.04.2015г., постановено по нчх дело № 346/2015г. на РС-Ловеч /л.130,131 от делото/. Не се установява обаче изтърпяването на така наложеното наказание да е осъществено при лоши битови условия в наказателната килия. Видно от писмо рег. № ЗД-328/06/4.05.2016г. на Началника на затвора Ловеч /л.132,133 от делото/ наказателните килии са ремонтирани през 2008г., имат полезна жилищна площ от 4,88 кв/м и санитарен възел от 1,2 кв/м, оборудвани са със здрави легла, дюшеци, а на лицата изтърпяващи наказание се осигуряват постелъчни принадлежности. Разпитаните свидетели не дават конкретни сведения, които да оборят посочените по-горе доказателства. Напротив свидетелят С. казва, че наказателната килия е общо около 8 кв/м, но е разделена на две, което съответства на писмото, относно състоянието на наказателната килия, представено от ответника. Относно другото състояние на наказателната килия, съдът намира показанията на св. С. за неконкретни, предвид че същият не споделя от кога са впечатленията му относно състоянието на същата. Показанията са услужливи и заинтересовани, поради което съдът не ги кредитира с доверие. С оглед посоченото, съдът приеме, твърдението на ищеца, че е изтърпявал наложеното наказание – „изолиране в наказателна килия” за срок от 14 денонощия, при лоши битови условия за недоказано.

Относно твърдението, че Началникът на затвора Ловеч не е извеждал ищеца на работа, съдът намира: Ищецът е доказал с няколко молби, че е сезирал Началника на затвора Ловеч с искания да му бъде осигурена работа /л. 96, 106,110, 112/. Върху същите има резолюция, защо не могат да бъдат удовлетворени. От писмо на Началника на затвора Ловеч /л. 132,133/ и от ЕР на ТЕЛК /л.6,7/, представено от ищеца, се установява, че последният е с трайно намалена работоспособност 63 %, с начална дата на инвалидизиране 19.02.2002 година, тест значително преди исковия период, и вписани противопоказани условия на труд – значително психическо напрежение, наднормен шум, интелектуален труд и отговорност. Установява се още, че ищецът е бил разпреден в група за работещи и извеждан на работа – шиене на чехли през месец октомври 2010г., но е бил спрян поради несправяне с работата и преместен в затворническо общежитие Атлант, Троян, където също е работил от май 2011г. до юли 2012г. и от декември 2012г. до май 2013г.. Ищецът е работил и в мебелен цех към затвора Ловеч през септември и октомври 2014г. /данни от ведомост за парични трансфери – л. 28/. Може да се направи извод, че всички възможности за работа, които са съвместими с намалената работоспособност на ищеца са използвани и той е бил зает с тези трудови дейности. Налице е разминаване между желанието на ищеца за определена, желана от него работа, предвид горепосочените молби и възможностите за осигуряването й от страна на началника на затвора Ловеч. Отказите, записани от върху молбите съответстват на предписаните противопоказани условия на труд от ЕР на ТЕЛК и обективните възможност – например в заявлението от 09.06.2014г. /л.106/ ищецът желае да започне работа като магазинер, получил е отказ, поради това че вече е бил определен нов магазинер, но освен това може да се приеме, че тази работа изисква по-голямо психическо напрежение от обичайното и отговорност, които са посочени като противопоказни условия за труд на ищеца. В друг случай – молба на л.110 от делото, началникът на затвора е предложил работа в кухненския блок, но се е установило, че към момента, ищецът е имал кожно заболяване, поради което работа е отказана. Следователно отказите са обосновани и съответни на установените факти и възможности на затвора Ловеч към съответния момент. В тази връзка съдът не кредитира с доверие свидетелските показания на св.К. и Г., С. относно неосигуряването на работа, без да е посочена конкретна причина. Свидетелите не споделят за конкретни откази за работа на ищеца, които да не са обосновани, а казват общо че често ищецът не е избиран за работа, без да сочат каква точно работа, а те намират ищеца за по-образован и квалифициран от лицата, които са получавали работа отново без да конкретизират каква работа и в кой период се е случило това. Показанията са прекалено общи и не могат да помогнат за изясняване на допълнителни факти, както и не могат да оборят фактът, че по всички представени от ищеца молби и заявления за робата има конкретно произнасяне от Началника на затвора Ловеч. С оглед посоченото претенцията на ищеца, че необосновано и незаконосъобразно не е извеждан на работа от началника на затвора Ловеч е неоснователна и недоказана.

Следващата претенция на ищеца е за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразните действия и бездействия на Г. Й. – инспектор социални дейности /ИСД/ в затвора Ловеч. Същите са определени от ищеца в допълнението му към ИМ от 29.07.2015г., като: наклеветяване, лишаване от право на работа, нарушаване неприкосновеността на кореспонденцията му. Относно наклеветяването съдът се е произнесъл с определение № 1241/18.09.2015г., като е оставил без разглеждане ИМ в тази част и е прекратил производството в същата част. Определението е влязло в сила, поради което съдът не дължи произнасяне относно наклеветяване на ищеца от на Г. Й. – ИСД в затвора Ловеч, още повече че няма конкретни данни за случая – в какво се изразява наклеветяването, кога се е случило и т.н.

Относно претенцията, че на Г. Й. – ИСД в затвора Ловеч е лишил ищеца от работа. Съдът установи, че върху представените от ищеца заявления и молби за работа няма произнасяния на Г. Й. – ИСД в затвора Ловеч, а в ИМ не са посочени, конкретни действия или бездействия, с които този служител на затвора да е възпрепятствал допускането до работа на ищеца в периода по ИМ - 03.04.2009 г. – 22.07.2015г. В допълнение на ИМ /л.59 от делото/, ищецът сочи че относно действията и бездействията на Г. Й. – ИСД в затвора Ловеч и претъпените от тях вреди, ще доказва с разпита на св. Л.Г.. Същият е разпитан в съдебното заседание 14.04.2016г. /протокол от с.з. л.114 -122/, казва че не си спомня точно за затвора в Ловеч, но са били там заедно и има служител Й.. Свидетелят не дава информация относно действия или бездействия на Й. – ИСД в затвора Ловеч, в следствие на които ищецът да не е одобряван за работа. Тази претенция на ищеца е недоказана.

Св. Г. споделя за конфликт между ищеца и Й. относно това, че последният е отварял кореспонденцията му. Това е следващата претенция на ищеца, че Г.Й. като ИСД на затвора Ловеч неправомерно е отварял всичките му писма и с това е нарушавал принципа за неприкосновеност на кореспонденцията му. За това е представено и копие на жалба от майката на ищеца М. Й. от 01.07.2015г до Началника на затвора Ловеч, в която се правят същите твърдения /л.92/. Тук отново има непълнота на данните по ИМ, не е ясно кога, кои писма са били отваряни и какви са конкретните вреди от тези действия на ИСД при затвора Ловеч. На първо място чл. 86, ал.1, т.3 от ЗИНЗС не гарантира тайна на кореспонденцията, а само правото на лишените от свобода да имат кореспонденция. Чл.75 от ППЗИНЗС сочи в: ал.1 Осъдените на лишаване от свобода имат право на кореспонденция без ограничение в броя на писмата, които изпращат или получават. Но ал. 2 на същата разпоредба въвежда ограничение на правото на кореспонденция на лишените от свобода, като сочи, че получаваната и изпращаната кореспонденция на лишените от свобода се контролира в интерес на сигурността, като се цели предотвратяване извършването на престъпления. В ал. 3 на чл.75 ППЗИНЗС дава право на ИСД при осъществяването на този контрол – „писмата на и до лишените от свобода се изпращат и получават от инспектор по социална дейност и възпитателна работа в присъствие на служител от надзорно-охранителния състав. Пликът се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа неразрешени вещи.” Следователно нормативната уредба не само позволява, но и задължава на ИСД да отваря писмата на лишените от свобода.

Въпреки това, следва да се има предвид, че тайната на кореспонденцията е защитена свобода съгласно чл. 8, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, международните договори, които са ратифицирани по конституционен ред и са влезли в сила за страната са част от вътрешното право, като се ползват с върховенство спрямо нормите, които им противоречат. Ето защо установените обстоятелства по делото следва да се преценят от гледна точка съответствието им с изискванията на материалноправната норма на чл. 8, § 1 от ЕКПЧ. В редица свои дела Европейският съд по правата на човека сочи, че дори и в условията на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, правата на лишените от свобода по чл. 8, § 1 от ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на други основания и намесата от страна на властите в упражняването на тези права не може да бъде оправдана с други причини, освен тези по чл. 8, § 2 от ЕКПЧ. Последната нормата определя, че намеса на държавата е допустима само ако е предвидена в закон и необходима в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Следователно тази свобода не е абсолютна и неограничена.

Но, дори при прилагане на изключенията по § 2 на чл. 8 от ЕКПЧ се изисква прилагане на принципа на пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и свободи, т.е. намесата следва да отговаря на изискването за необходимост в едно демократично общество. В случая, намесата в правото на неприкосновеност на кореспонденцията е предвидена в закона и преследва легитимна цел, а именно защита на сигурността и предотвратяването на извършването на престъпления. Налице е легитимна цел и ограничение, което е допустимо от §2 на чл.8 ЕКПЧ. Няма твърдения в ИМ, няма и доказателства, които да сочат злоупотреба от страна на ИСД при затвора Ловеч относно кореспонденцията на ищеца. Колкото и общи да са свидетелските показания на св. Г. и св. С., дори и при отчитане на тяхната пристрастност и заинтересованост се налага извода, че и ищецът и Г.Й. имат буен характер, агресивни са и често са в конфликт, което създава у ищеца чувство за несправедливо отношение спрямо него от страна на ИСД. Но невъзможността на ищеца да опише конкретни случаи на особено отношение, които да бъдат проверени от съда, води до извод че такава няма и всичко се свежда до междуличностен конфликт, който на моменти ескалира. Съдът приема с оглед посоченото, че принципът на пропорционалност е спазен и Г.Й. не е допуснал нарушение, като е отварял писмата на ищеца.

Ищецът твърди още, че е понесъл нематериални вреди от действията и бездействията на служителя д-р Ц. Т., завеждащ Медицинския Център /МЦ/ към затвора Ловеч, които се изразяват в лишаване от право на здраве /неконкретизирано с какви действия и бездействия кога, как/, лишаване от хранителни добавки за инсулинова му диета /какви, кога не е уточнено/, лишаване от право на работа, недопускането му до лекар специалист. По делото е установено с доказателство представено от ищеца, че същият има трайно намалена работоспособност /ТНР/ – ЕР на ТЕЛК му признава 63% ТНР /л.6,7/. От това доказателства се установява, че ищецът е имал здравословни проблеми още от младини – освободен е от военна служба по медицински причини, както и че още преди постъпването му в затвора Ловеч /през 2006г./ е бил инвалидизиран - началната дата е определена на 19.02.2002г. ЕР на ТЕЛК сочи още, че общото му здравословно състояние е запазено при тези изходни данни и вътрешния му статус е съответен на възрастта. ЕР на ТЕЛК е от 06.10.2014г. следователно констатациите му се отнасят пряко към периода на ИМ. При данните от това ЕР не може да се направи извод, че здравето на ищеца се е влошило поради незаконосъобразни действия на лекаря към МЦ на затвора Ловеч. Констатациите за общото здравно състояние на ищеца по медицинска справка от МЦ при затвора Ловеч /л. 29/ съответстват на тези от ЕР на ТЕЛК. От медицинската справка се установява още, че ищецът през 2013г. два пъти е бил хоспитализиран в ХО на СБАЛЛС София, когато и където му е поставена диагноза новоткрит диабет ИНЗТ, наред с извършена хирургична интервенция. В последствие през 2015г. е консултиран със специалист ендокринолог по повод проследяване на поддържащото лечение на диабета. Удостоверява се още, че ищецът получава диета № 9 и необходимите медикаменти по рецептурна книжка от НЗОК. Налага се извод, че ищецът е бил консултиран с лекар специалист и хоспитализиран, когато това се е наложило. Претенцията, че лекарят при МЦ на затвора Ловеч лишава ищеца от право на здраве, консултация със специалист, диета и медикаменти е недоказана.

Относно претенцията, че лекарят при МЦ на затвора Ловеч не го е допускал до работа. Съдът установи, че само на молбата на ищеца на л. 110 е налице отбелязване на допълнително листче от Ц. Т., че ищецът е с кожно заболяване, поради което не може да работи в кухненския бокс. Ищецът не твърди в ИМ, че не е имал такова заболяване и не е представил такива доказателства. За постъпването на каквато и да било работа /и извън местата за лишаване от свобода/ се изисква медицинско свидетелство, а при постъпване на работа в обекти за търговия, преработка и т.н на храни и здравна книжка, която удостоверява, че лицето има здравните показатели, за да работите с храни и да не е потенциален преносител на зараза. Здравната книжка се заверява след извършване и получаване на резултати от актуални изследвания. Следователно в случая за работа в кухненски блок, задължително е било Началникът на затвора да се консултира с лекаря, дали ищецът може да работи там. При другите, представени от ищеца, молби и заявления за работа няма данни, Началникът на затвора да е отказал, поради препоръка на лекаря при МЦ на затвора Ловеч. В тази връзка съдът намира, че и тази претенция на ищеца е недоказана.

Налага се извод, че ИМ в допустимата й част е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.

Съдът констатира, че ищецът не е изпълнил определение № 1241/18.09.2015г. и не е внесъл държавна такса за завеждане на административно дело в размер от 10 лева по сметка на Административен съд – Плевен, поради което същият следва да бъде осъден да плати държавната такса.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛАЖДАНЕ исковата молба на И.Й.Г., изтърпяващ наказание по НК в затвора Ловеч, срещу ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София с цена на иска общо 5600 /пет хиляди и шестстотин/ лева, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.07.2015г, до окончателното изплащане на същата като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца от действията и бездействията на служителите на ГДИН: М. К. – Началника на затвора Ловеч, Г. Й. – ИСД в затвора Ловеч и Ц. Т. – директор на Здравна служба при затвора Ловеч, описани в молбата му от 29.07.2015г, изразяващи се в стрес /психически и физически/, уронване на човешкото му достойнство и проявена жестокост за периода от 2006г до 03.04.2009г., както и относно твърденията за отказ на Началника на затвора Ловеч да допусне представители на медиите на среща с ищеца и относно неправомерно наложени наказания – изолиране в наказателна килия на ищеца за 14 денонощия.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 549/2015г. в същата част.

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на И.Й.Г., изтърпяващ наказание по НК в затвора Ловеч, срещу ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София с цена на иска общо 5600 /пет хиляди и шестстотин/ лева, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.07.2015г, до окончателното изплащане на същата като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца от действията и бездействията на служителите на ГДИН: М. К. –Началника на затвора Ловеч, Г. Й. – ИСД в затвора Ловеч и Ц. Т. – директор на Здравна служба при затвора Ловеч, описани в молбата му от 29.07.2015г, изразяващи се в стрес /психически и физически/, уронване на човешкото му достойнство и проявена жестокост за периода от 03.04.2009г до 22.07.2015г. в останалата й част.

ОСЪЖДА И.Й.Г. С ЕГН **********, изтърпяващ наказание по НК в затвора Ловеч да плати в полза на Административен съд Плевен сумата от 10 /десет/ лева за завеждане на административно дело № 549/2015г.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/