Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

 

394 / 26 Септември 2016 г.

гр. Плевен

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

        АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД- гр. Плевен, първи   касационен  състав, в публично заседание на шестнадесети септември, две хиляди и шестнадесета  година , в състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ ДАНЕВА

                                         ЧЛЕНОВЕ:ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                           КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

        Секретар: М.К.

        Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

        Като разгледа докладваното от съдия  Юлия Данева  касационно административно дело № 544 по описа за 2016година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

         С решение № 375/02.06.2016г., постановено по НАХД №773/2016г.  Плевенският  районен съд  е потвърдил   Наказателно постановление № 2015-038312  /26.11.2015г.на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе съм ГД „Контрол на пазара” към  Комисия за защита на потребителите, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД София , на осн. чл. 27,чл. 28,чл.53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП / са наложени имуществени санкции както следва:1. На осн. чл. 222 от ЗЗП имуществена санкция в размер на 500 лв.  за нарушение на чл. 127,ал. 3 от ЗЗП; 2. На осн. чл. 221 от ЗЗП имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на   чл. 119,ал. 1, т. 1  във вр. с чл. 113,ал. 4 от  ЗЗП  за това, че  при извършена на 24.03.2015г. проверка в магазин”Виваком 5204” гр. Плевен , ул. „Д.Попов” № 13, стопанисван от търговеца  по повод постъпила  жалба вх. № Р-03-478/21.03.2015 г. от потребителя Х. О. Х., е установено: 1. На 20.03.2015 г. търговецът не е описал рекламацията на Х. Х. за мобилен телефонен апарат „SAMSUNG GALAXI S” в регистъра на  предявените рекламации; 2. В  заявлението за предоставяне на търговска гаранция не се съдържа задължителна информация за правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112-115 от ЗЗП и не посочва ясно, че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря  за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба, съгласно гаранцията по чл. 112-115 от ЗЗП, което ограничава  правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 113,ал.4 от ЗЗП.

          Срещу така  постановеното решение е постъпила  касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД София , подадена от юрисконсулт А. Д.  с наведени доводи за  неговата неправилност поради нарушение на материалния и на процесуалния закон,противоречие с целите на закона и необоснованост. Жалбоподателят твърди, че в наказателното постановление  липсва посочване на дата на извършеното нарушение, а се съдържа само дата на извършване на проверката. Твърди още, че не посочено и  място на извършване на нарушението.   Поради това оспорва извода на съда, че не е открил съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП. На следващо място счита, че  наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон, тъй като не е осъществено нарушение по чл. 119,ал. 1, т. 1 от ЗЗП. Счита, че в закона липсва  въведено  задължение за вписване в заявлението  за предоставяне на търговска гаранция на информация за правата на потребителите, произтичащи от  гаранцията по чл. 112-115 от ЗЗП. Посочено е само конкретно изискване за съдържание на заявлението. Освен това в НП не е вписано каква точно информация липсва в търговската гаранция.По-нататък твърди, че БТК не е осъществило състава на чл. 127, ал. 3 от ЗЗП. Описаната в НП фактическа обстановка не отговаря на обективната истина. Счита,че в НП липсват данни, че потребителят изобщо е посетил магазина на сочената дата, а още по-малко-че е направил процесната рекламация.  Наказващият орган се е позовал  единствено на твърденията  на самия потребител.  По изложените съображения моли да бъде отменено решението и потвърденото с него НП. 

            Ответникът по жалбата, в подадено писмено становище  я оспорва и моли да се потвърди решението на Районния съд.  Твърди, че в АУАН и НП е описано подробно и  непротиворечиво изпълнителното деяние по отношение на нарушението на чл. 127,ал. 3 от ЗЗП  и обстоятелствата при извършването му, включително дата и място. По отношение на нарушението по чл. 119,ал. 1, т. 1 от ЗЗП  счита, че търговецът не  се е съобразил с изискванията на ЗЗП за  предоставянето  на търговската гаранция, като  при продажба на мобилни телефони с  определена марка , в  представената гаранционна карта липсва обоначение на лицето, което я предоставя, както  и изискуемата съгласно чл. 119,ал. 1, т. 1 от ЗЗП информация в писмен вид.  Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

         Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.  Счита , че решението е правилно и законосъобразно и моли  да бъде потвърдено.

         Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените  от жалбоподателя  основания, становищата на страните  и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

         Разгледана по същество  е частично основателна.

         С обжалваното решение Плевенският районен съд  е приел, че отразената в АУАН и НП фактическа обстановка  се потвърждава  от писмените и  гласни доказателства по делото, от които е приел за установено, че, на първо място,на 20.03.2015 г.  търговецът не е описал рекламацията на Х. Х. за мобилен телефонен апарат в регистъра на  предявените рекламации. За да достигне до този извод се е позовал на показанията на актосъставителя и свидетел по делото С. Н. и на свидетеля Д. Б..   Настоящият съд споделя фактическите доводи на решаващия по отношение на  извършеното по чл. 127, ал. 3 от ЗЗП нарушение. Неоснователно е оплакването на касатора, че такова нарушение не е извършено, тъй като липсват данни и доказателства на същата дата  потребителят въобще да е посещавал магазина  и да е направил процесната рекламация, респ. не  е доказано нарушение, изразяващо се в невписване на рекламацията в съответния регистър От  приложената към делото сервизна карта  № 5204011151/20.03.2015 г./ л.24 от делото на РС/ се установява, че на същата дата уредът- надлежно описан  телефонен апарат, е приет  за  ремонт по  направена на същата дата рекламация. Не са налице  доказателства, а и не се твърди такова обстоятелство, рекламацията да е вписана в  съответния регистър  и на потребителя да е  издаден документ, съдържащ датата и номера , под който е вписана в този регистър. При правилно установени факти/ макар и без да се позове и обсъди  цитираната  сервизна карта, установяваща предявяването на рекламацията/, решаващият съд е направил законосъобразен извод за извършено  административно нарушение по чл. 127, ал. 3 от ЗЗП и правилно наложено наказание  на осн. чл. 222 от с.з. В чтази част  решението следва да бъде потвърдено.

           Касационният състав не споделя извода на решаващия съд за  законосъобразност на НП в частта, с която   е наложено наказание за нарушение  на чл. 119, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 113,ал4 от ЗЗП. РС е приел, че  в заявлението за  предоставяне на търговска гаранция не  се съдържа изискуемата по чл. 119 ,ал. 1 от ЗЗП информация  относно правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112-115 ЗЗП. Настоящият съдебен състав споделя принципно изложените от  решаващия съд правни доводи , че заявлението за  предоставяне на търговска гаранция  следва да съдържа  описаната по-горе задължителна информация за правата на потребителите, произтичащи от гаранцията  по чл. 112-115 ЗЗП. В разглеждания конкретен случай обаче,  съдът намира, че  оплакванията на касатора за  допуснати при издаването на НП съществени процесуални нарушения са основателни.  Действително, нито от  обстоятелствената част на НП, нито от текста на предхождащите го  документи- АУАН и констативен протокол  може да се направи извод  за конкретно констатиран  случай, при който в заявлението  за предоставяне на търговска гаранция не се съдържа  задължителната информация за правата на потребителите. Вярно е, че проверката е извършена по повод постъпила от конкретно лице  жалба  на потребител, но  в НП, както и в предхождащите документи и актове не е посочено, че именно   в заявлението, касаещо този потребител, или друг конкретен потребител  липсва  нужната информация.  В пряка връзка с това е и  основателността на оплакването на касатора, че  в НП не се съдържа дата на извършване на нарушението.  Нарушението е конкретно, за всеки един случай, при който, при сключването на   договора за продажба или за услуга или  при приемането на  продукта, на клиента не се предоставя  документ,съдържащ информация за правата му, произтичащи от гаранциите по чл. 112-115 от ЗЗД. В тази връзка  не се споделя довода на  ответника по касация, че нарушението е  извършено на датата на проверката в обекта- 24.03.2015 г. , когато е установено.  Ако  административнонаказващият орган е имал предвид нарушение,извършено при  предоставяне на търговска гаранция на лицето, подало сигнала, то това нарушение няма как да е извършено на датата на проверката, тъй като  предоставянето на търговската  гаранция  се извършва   с предоставяне на гаранционната карта, при покупката на  продукта, и очевидно в един   по-ранен момент.  От друга страна, ако проверяващият орган е констатирал при извършването на  проверката извършване  на административно нарушение, при което, при сключен  на същата дата договор на клиент не е предоставена  изискуемата задължителна информация, е следвало  това нарушение да бъде описано с посочване на  конкретния потребител и  конкретния договор, с приложение на съответния документ, в  който не се съдържа тази информация. Наличието на бланки  от документи, съставляващи  заявление по смисъла на чл. 119, ал. 1 от ЗЗП, в които не се съдържа информация  за правата на потребителя, произтичащо от гаранциите  по чл. 112-115 от ЗЗП не изчерпва  фактическия състав на нарушението, наказуемо  на осн. чл. 221 от ЗЗП.   В НП липсва описание на конкретен случай, при който, при сключване на договора, респ. при предаване на  стоката, в горните документи  не е налице изискуемата информация.  След като при проверката  конкретна   продажба и  непредоставяне на  търговска гаранция не е установено, следва извод, че от обективна страна не е констатирано и описано  извършване на административно нарушение, от което следва, че наказателното постановление в тази част, както и потвърждаващото го решение в тази част  следва да бъдат отменени.

          Водим от горното  съдът

        

                                                      Р Е Ш И :

      ОТМЕНЯ решение № 375/02.06.2016г., постановено по НАХД №773/2016г.  на Плевенския  районен съд   в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 2015-038312  /26.11.2015г.на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе съм ГД „Контрол на пазара” към  Комисия за защита на потребителите, в частта му, с която на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД София , на осн. чл. 27,чл. 28,чл.53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП / е наложена имуществена  санкция размер на 500 лв. за нарушение на   чл. 119,ал. 1, т. 1  във вр. с чл. 113,ал. 4 от  ЗЗП  за това, че в заявлението за предоставяне на търговска гаранция не се съдържа задължителна информация за правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112-115 от ЗЗП и не посочва ясно, че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря  за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба, съгласно гаранцията по чл. 112-115 от ЗЗП и вместо него постановява:

      ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2015-035363/25.08.2015г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе съм ГД „Контрол на пазара” към  Комисия за защита на потребителите в частта му, с която на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД София , на осн. чл. 27,чл. 28,чл.53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП / е наложена имуществена  санкция размер на 500 лв. за нарушение на   чл. 119,ал. 1, т. 1  във вр. с чл. 113,ал. 4 от  ЗЗП  за това, че в заявлението за предоставяне на търговска гаранция не се съдържа задължителна информация за правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112-115 от ЗЗП и не посочва ясно, че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря  за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба, съгласно гаранцията по чл. 112-115 от ЗЗП.

        ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 375/02.06.2016г., постановено по НАХД №773/2016г.  на Плевенския  районен съд   в останалата част.

        Решението не подлежи на обжалване.

                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

                               

 

                               ЧЛЕНОВЕ:  1.                                 2.