Р E
Ш Е Н И Е
№ 398
гр.Плевен, 27 Септември
2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети септември, две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Председател: Полина
Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван
Шарков като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 542 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и
чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 350 от 27.05.2016 г., постановено
по НАХД № 802 по описа за
Срещу решението е
подадена касационна жалба от И.Д.К., в която се счита, че тъй като е доказано,
че не е извършил престъпление, няма висящо наказателно производство срещу него,
не е престъпник, то няма и основание полицейският служител да го третира като
такъв и да му се налага санкция две години по-късно, като му се връчва антидатирано
наказателно постановление. Посочва се, че в производството по делото са
представени убедителни доказателства в подкрепа на твърденията му, които не са
взети предвид от съда. В заключение се моли за отмяна на решението на районния
съд.
От ответника е подадено възражение по касационната
жалба с наведени доводи за нейната неоснователност.
В съдебно заседание
касаторът И.Д.К. се явява лично и моли решението да бъде отменено. Сочи, че е
посъветват от своя адвокат да откаже да даде отпечатъци.
В съдебно заседание
ответникът – ОД на МВР - Плевен се представлява от юрисконсулт П., която счита касационната жалба за неоснователна по подробно
изложени мотиви в писмени бележки, в които прави искане за присъждане на
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че с Постановление на
прокурор в ОП-Плевен е образувано наказателно производство за извършено
престъпление по чл.255 ал.1 т.3 от НК, като в хода на производството в
качеството на обвиняем е привлечен К.. Последният е поканен от разследващият
полицай да му бъде извършена криминалистическа регистрация по чл.59 ал.3 от
ЗМВР (в редакцията към момента на извършване на нарушението), но последвал
отказ, за което лицето е подписало декларация от 13.03.2014г. На К. е съставен
АУАН за нарушение по чл.275 във вр. с чл.59 ал.3 от ЗМВР, за това, че
противозаконно попречил на водещият разследването полицай да изпълни функциите
си по чл.59 от ЗМВР за „предаването му в качеството на обвиняем”. Въз основа на
акта е издадено обжалваното наказателно постановление. От фактическа страна по
делото е установено още, че с Постановление от 08.04.2014г. наказателното
производство срещу К. е прекратено, което постановление е влязло в сила на
14.05.2014г.
При така установеното от към факти, съдът е приел от
правна страна, че К. е осъществил състава на вмененото му нарушение, тъй като
разпоредбата на чл.59 от ЗМВР (в редакцията към момента на съставяне на акта)
регламентира процедурата по регистриране на лицата, които са привлечени като
обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Посочил е, че с
възникването на предвидената в закона материалноправна
предпоставка-привличането на дадено лице като обвиняем за извършването на
умишлено престъпление от общ характер следва да бъде осъществена и процедурата
по полицейска регистрация на това лице. Счел е, че не е необходимо издаването
на специално разпореждане спрямо привлеченото като обвиняем лице, тъй като задължението
за извършване на регистрация възниква по силата на закона. В заключение е
посочил, че към датата на съставяне на акта К. е подлежал на криминалистическа
регистрация, като в случай, че наказателното производство бъде прекратено,
полицейската регистрация би могло и следва да бъде снета по реда на чл.160 ал.2
т.2 от ЗМВР. Счел е, че сействията по отказа да даде дактилоскопични данни
представляват препятсване на разследващия полицай да осъществи регистрацията.
Съдът е посочил също, че вида и размера на наказанието съответстват на степента
на обществената му опасност, а именно в минималния по закон размер. Воден от
горните мотиви районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление.
Касационната инстанция намира, че решението е правилно,
постановено в съответствие с материалния закон (в редакцията към момента на
извършване на нарушението) и доказателствата по делото. Фактите са установени
правилно и в пълнота от районния съд, противно на изложеното в касационната
жалба, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за
законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на
лицето. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се
споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното
преповтаряне.
По касационните възражения съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че К. е отказал писмено да предостави дактилоскопични данни, с
което е възпрепятствал полицейски орган да изпълни своите задължения по закон и
да извърши регистрация на лице привлечено като обвиняем за умишлено
престъпление от общ характер. „Пречене” по смисъла на чл.275 от ЗМВР (отм.)
може да бъде осъществено, както с активно поведение, така и с пасивно –
бездействие и отказ да даде дължимото съдействие. Противозаконността се
изразява в това, че според чл.59 ал.4 от ЗМВР (отм.) за извършване на
регистрацията не се изисква съгласието на лицата, т. е. същите не могат да
откажат, освен образци за ДНК профил, което пък са длъжни да предоставят или да
се изземе принудително с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен
съд. Налага се извода, че безспорно К. е нарушил разпоредбата на чл.275 от ЗМВР
(отм.), като противозаконно е пречил да бъде регистриран по чл.59 ал.1 от ЗМВР
(отм.). Следователно правилно с обжалваното наказателно постановление е
ангажирана отговорността му и правилно районният съд е потвърдил същото. В
разпоредбата на чл.264 от ЗМВР (ДВ, бр. 53
от 27.06.2014 г.) също е предвидена административно наказателна отговорност за
лица, които противозаконно пречат на
орган на МВР да изпълнява функциите си, т.е. това противоправно деяние отново
подлежи на санкция и по новия ЗМВР. Обстоятелството, че последствие с
постановление на прокурор е прекратено наказателното производство срещу К. е
ирелевантно обстоятелство след като към датата на съставяне на акта са били
налице материално правните предпоставки на закона за извършване на регистрация
по реда на чл.59 от ЗМВР (отм.). Като е достигнал до аналогични правни изводи
районният съд е постановил решение, което следва да бъде оставено в сила.
Независимо от изхода на делото искането за присъждане
на разноски от страна на процесуалния представител на ответника следва да бъде
оставено без уважение. Съгласно ТР №2 от 03.06.2009г. на ОС на ВАС по ТД
№7/2008г. административните съдилища не присъждат разноски в производства по
касационни жалба срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни
дела.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 350 от 27.05.2016 г.,
постановено по НАХД № 802 по описа за
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски
направено от процесуалния представител на ОД на МВР-Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.