РЕШЕНИЕ

№ 406

град Плевен, 28 Септември 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на тринадесети септември  две хиляди и шестнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Ц.Д.   и с участието на прокурор И. Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 539/2016 г.

 

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от И.Д.И. ***, срещу решение № 343/25.05.2016 г., постановено по а.н.д. № 609/2016  г. на Районен съд гр. Плевен с доводи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила.  Твърди, че изводът на съда, че концентрацията на алкохол в организма на водача е установена съгласно законните изисквания на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, респективно Наредба № 30/27.06.2001 г. , приета от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, е необоснован и противоречи на доказателствата по делото. Посочва, че на 29.02.2016 г., на основание чл. 20, ал. 3 от Наредба № 30/2001 г. той е поискал от наказващия орган да бъде извършен повторен химически анализ на взетата кръвна проба, за негова сметка. Твърди, че с писмо-отговор от 05.04.2016 г., приложено по делото, ОД на МВР-Плевен е отговорило, че не е извършвано повторно изследване на кръвната проба, без да се излагат каквито и да било мотиви защо това не е направено. Навежда доводи, че по този начин административно-наказващият орган съществено е ограничил правото на защита на касатора. Сочи, че показанията на техническото средство - „Алкотест 7410“ с което е извършена пробата, отчел показания 0,64 % промила и резултатите от първоначалното химическо изследване, отразени в протокол за химическа експертиза № 41-0,80 % промила, съществено се различават. Посочва, че медицинската експертиза е отчела значително по-висок резултат - 0,80 % промила, което е нелогично, с оглед на това, че е изминал период от време от тестването с техническия уред и вземането на кръвната проба и би следвало показанията при химическото изследване на кръвта, да са по-ниски. Навежда доводи, че или техническото средство, с което е извършена пробата е неизправно или изследванията на кръвната проба не са извършени по съответния ред. Сочи, че като не е извършено повторно изследване на кръвта, въпросът относно точната концентрация на алкохол в кръвта му е останал неизяснен, съответно не е доказано по категоричен начин нарушението въз основа на което е издадено обжалваното наказателно постановление. Твърди, че нарушението на прогласеният в Наредба № 30/2001 г. ред, подкрепя извода за несъставомерност на вмененото на касатора административно нарушение, като в този смисъл сочи решение № 67/28.03.2016 г. на ВКС по н.д. № 1/2016 г. Излага доводи, че тези обстоятелства не са обсъждани изобщо от първоинстанционния съд, въпреки че възражения в тази насока са били направени както в писмената жалба срещу наказателното постановление, така и в хода на съдебното заседание. Твърди, че с доверие са кредитиране от първоинстанционния съд само показанията на разпитаните във второ съдебно заседание четирима свидетели от Дирекция „Вътрешна сигурност“, а на разпитаните в първо съдебно заседание свидетели, доведени от жалбоподателя, показанията не са взети в предвид. Сочи, че  има съществени различия в показанията на свидетелите, доведени от И. и тези на свидетелите на вътрешна сигурност относно времето на пристигането до спрелия УАЗ, както и че не е възможно служителите да са пристигнали 2-3 секунди, само от автомобил движещ се със скорост над 100 км/ч  е в състояние да измине разстояние от 100-200 м. за това време. Посочва, че тези факти районният съд не е взел под внимание, не ги е анализирал и обсъдил, както и че немотивирано са кредитирани с доверие само показанията на едната група свидетели-тези на Дирекция „Вътрешна сигурност“. Направено е доказателствено искане за допускане до разпит като свидетели на Я. Г. Я. и К. П. К..

В съдебно заседание касаторът – И.Д.И. ***, се явява лично и с адвокати М.Л. *** и Ю.А. ***. Адвокат Л. посочва, че от името на доверителя му  поддържа  изцяло жалбата срещу решението на първоинстанционния съд. Моли съдът да постанови решение, с което същото да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и необосновано. Навежда доводи, че първоинстанционният съд  необосновано е приел, че нарушението, за което е издадено обжалваното наказателно постановление, е доказано по съответния предвиден от закона ред, но това не било така, тъй като в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е било  установено от приложените писмени доказателства, че в случая не са изпълнени разпоредбите на Наредба № 30/2001 г., съгласно която, чл.20 ал.3 от същата, нарушителят има право да поиска повторно изследване на кръвната проба в определен срок за негова сметка. Посочва, че в материалите по делото пред ПлРС е приложена молба, с която на следващия ден след връчване на НП неговият  подзащитен е поискал такова изследване. Сочи, че е приложено  писмено уведомление от страна на ОД на МВР, че такова не е направено, като този факт говори за съществено нарушение на процесуалните правила и съответно за незаконосъобразност на постановеното решение. Твърди, че в  жалбата е посочил две решения на ВКС, а именно решение 67/2016 г. по н.д.№ 1/2016 г., ІІ н.о. и решение № 221 от 2013 г., като в тези решения категорично е застъпено становището, че неизпълнението на изискванията по Наредба 30 представлява  абсолютно основание за отмяна на издаденото НП поради несъставомерност на деянието, ако тя произлиза именно от това, че не е доказано по съответния надлежен ред самата концентрация на алкохол. Счита, че самото решение на районния съд, с което е приел, че е доказано по надлежния ред, е незаконосъобразно. По отношение на обоснованост на решението счита, че в хода на съдебното следствие не е било доказано по категоричен и безспорен начин, че неговият подзащитен е управлявал МПС. Посочва, че към момента на проверката МПС-то е било в покой, с угасен двигател. Твърди, че са разпитани  свидетели в тази връзка, включително и за това, че в т.нар. преследване служителите не са имали пряка видимост към автомобила, за да видят кой управлява. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и наказателното постановление.

Адвокат А. отбелязва, че с доверие са кредитирани показанията от първоинстанционния съд на разпитаните свидетели само на тези от Вътрешна сигурност, а показанията на доведените от жалбоподателя свидетели не са взети предвид. Твърди, че като мотивиране за това първоинстанционния съд е посочил, че тези, доведени от жалбоподателя, са му приятели, колеги и т.н., като в същото процесуално отношение са и колегите от Вътрешна сигурност. Посочва, че отново е приложен милиционерски трик от Вътрешна сигурност – не са разпитани всички свидетели в едно заседание, а първо тези, доведени от жалбоподателя, а после тези от Вътрешна сигурност – запознават се с дадените показания и нагаждат своите по изгоден за тях начин. Обръща внимание, че твърдението на Вътрешна сигурност, че през цялото време са наблюдавали въпросния автомобил, е невярно. Посочва, че разстоянието между движението на трите автомобила – автомобилът на И. ***, другия по ул.“Скобелев“ – разстоянието между двете улици е около 200 м., в които има постройки, дървета, жилищни и стопански сгради, което затруднява виждането, не е възможно да се вижда автомобила на жалбоподателя. Твърди, че  първоинстанционният съд не взима в предвид, че са наблюдавали и са видели кой се качва в УАЗ-а, но това е след 17 часа през зимата, през тъмната част на денонощието и няма как да се види, кой от коя страна се качва. Сочи, че вторият автомобил се намира в същото състояние – на почти същото разстояние се намира ул. „И. *** – не е възможно наблюдението на въпросния автомобил както казват – на обекта. Навежда доводи, че  разработката по полицейския начин е извършена с месеци и когато не излезе едно мероприятие, не може да се докаже нищо, а им е поставена задача, те търсят начин с нещо да навредят на т.нар. обект на наблюдение и като няма друго ползват това, което им дойде. Твърди, че това е стар полицейски номер, за да оправдаят средствата, времето и труда като абсолютно по никакъв начин не може се докаже, че И.Д.И. е управлявал МПС-то, за което става дума. Моли съдът  да уважи жалбата и да отмени изцяло решението на ПлРС като неправилно и незаконосъобразно, с вземане предвид на процесуалните нарушения, които са извършени.

Ответникът – ОД на МВР-Плевен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че касационната жалба е основателна и предлага да бъде уважена.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е изменено наказателно постановление № 16-0838-00024/17.02.2016 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен, с което на И.Д.И. ***,  за това, че на 31.01.2016 г. в 17.30 часа, в гр. Пордим, ул. „Цар Калоян“  като водач на лек автомобил „Нисан съни“ с рег. № ЕН ***АР, управлява ППС под въздействието на алкохол с концентрация над 0,5 до 1,2 на хиляда, управлява МПС е наложена глоба, като същата е намалена от 700 лева на 500 лева и  лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца е намалено на лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като са отнети 10 контролни точки.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, постановено при правилно прилагане на материалния закон. Съдът е проверил обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление с допустимите по закон доказателствени средства, при спазване на съдопроизводствените правила. Обсъдени са събраните доказателства, като мотивите на РС Плевен, са подробни, ясни и логични, и се споделят напълно от настоящия състав, поради което не следва да се преповтарят.

Неоснователен е доводът на касатора за едностранчиво възприемане на показанията на една група свидетели и невъзприемане на показанията на свидетелите на И., тъй като първоинстанционния съд е обсъдил свидетелските показания и е изложил мотиви относно кредитирането и не е допуснал процесуално нарушение.

Твърденията на касатора, че не е установено безспорно, каква е концентрацията на алкохол в кръвта на наказаното лице и по този начин издаденото НП е незаконосъобразно, са  неоснователни. В жалбата пред РС е посочено, че на 29.01.2016 година е подадена молба за извършване на повторен химичен анализ на иззетата кръвна проба и такъв анализ с оглед писмо от 05.04.2016 година на  началник отдел „ОП” при ОД на МВР -Плевен, не е извършен, но това обстоятелство не може да обоснове отпадане на административно-наказателната отговорност на И. като нарушител. Това е така с оглед разпоредбата на чл. 16 от Наредбата, според която изследването се извършва по преценка от експерта по газхроматографския метод и/или по метода на Видмарк, като при всяко едно изследване се извършва анализ най-малко двукратно, като резултатите в отчетената крайна концентрация между тях не трябва да се различава с повече от 0,2 ‰ и именно този резултат се вписва като резултат от изследването на експертизата. След като е спазена очертаната в Наредбата последователност на взимане, съхраняване, изпращане на пробите до съответната лаборатория, както и редът, и методологията на самото изследване, съмнение в правилността на крайния извод на химическото изследване на кръвната проба и констатираното алкохолно съдържание в нея (отразено в протокола за химическа експертиза № 41 на лист 16 от първоинстанционното дело), не може да има.

От данните по делото е видно, че е спазен надлежният ред и начинът на установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на уличения – така както изисква нормата на чл. 174, ал.1 от ЗДвП, и поради това възраженията, че са допуснати процесуални нарушения и те са рефлектирали върху правото на ответника да се защитава адекватно, са неоснователни.

Поради това, оплакванията за процесуални нарушения, свързани с реализиране правото на защита и на нарушенията на правилата в Наредба № 30/27.06.2001 г., относно установяване концентрацията на алкохол в кръвта на нарушителя, не се подкрепят от доказателствата по делото. Отговорността на касатора като водач на МПС по чл. 174, ал.1 от ЗДвП е обоснована от ответника с резултатите в протокол № 41 и от заключението на химическата експертиза, както и от данните в АУАН за установеното алкохолно съдържание с техническо средство. Съгласно чл. 174, ал.1 от ЗДвП, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лева т.е. законът не налага установяването наличието на алкохол у водача да бъде направено кумулативно с техническо средство и с медицинско изследване, а е достатъчно този факт да бъде установен само по един от тези два възможни начина. В настоящия случай наличието на алкохол у ответника е установено, както с техническо средство Алкотест (в издишания въздух), така и чрез медицинско изследване по метода на Видмарк, като констатираните алкохолни стойности са практически идентични  и при наличието на толкова близки резултати съдът намира, че извършването на процесното деяние е установено по категоричен начин.

 Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 343/25.05.2016 г., постановено по а.н.д. № 609/2016 г. на Районен съд гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

 

 

                                                                                                      2.