РЕШЕНИЕ

178

гр.Плевен, 19.04.2016 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, V-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет четвърти март две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                          Председател: Снежина И.

 

при секретаря Д.Д. и с участието на прокурор от ОП-Плевен И. Шарков, като разгледа докладваното от председателя исково административно дело № 539 по описа за 2015година на Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 203, ал.1 от АПК вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

С определение № 7704/25.06.2015 година на ВАС, Осмо отделение адм. дело №109 по описа за 2015 г на Административен съд –Ловеч е изпратено за разглеждане на Административен съд -Плевен и е образувано настоящото исково административно дело.

И.Й.Г.  е подал искова молба  срещу ГД „Изпълнение на наказаният” -София с искане за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди за периода от 2010 г до май 2015 г. до окончателното постановяване на съдебното решение ведно с лихва за забава и пропуснати ползи. Обективно съединението искове са мотивирани – имуществените вреди – пътуване на родителите на ищеца от гр. Плевен, където живеят ,за свиждане в гр. Ловеч, което формира разходи да билети, гориво и неимуществените вреди – психически тормоз от невъзможността за свиждания с родителите, липса  на храна, което води до заболяване – инсулино-зависим диабет. Претендира обезщетение за материални вреди в размер на 2500 лева и неимуществени вреди в размер на 5 000 лева.

С пояснение от 09.12.2015 година ищецът посочва, че претенцията му е за периода от месец май 2006 година до 13.10.2015 година и лихви за забава до окончателното плащане и прави искане за установяване на незаконосъобразност на действията на администрацията.

С определение от о.с.з. от 28.01.2016г. съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на иска по отношение на периода и размера на претендираното обезщетение както следва – обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2500 лева плюс лихва за забава и пропуснати ползи за период от 13.10.2010г. до 28.01.2016г., настъпили в резултат на извършени разходи от родителите на ищеца за свиждане в Затвора Ловеч, където е настанен да изтърпява наложено наказание “лишаване от свобода”, и иск за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лева за същия период, ведно с лихвата за забава и пропуснати ползи за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически тормоз, лишаване от възможност за свиждане с родителите на ищеца и разболяване от инсулино-зависим диабет в резултат от стреса в процесния период.

По делото е постъпил отговор от процесуален представител на ГДИН с пълномощно на л. 73 от делото, в който се посочва, че исковата претенция е неоснователна и не е налице незаконосъобразна административна дейност. Направено е възражение за изтекла погасителна давност за периода преди 13.10.2010г., като счита, че на основание чл. 110 от ЗЗД правото на вземане на ищеца е погасено с изтичане на пет годишна давност, считано от момента в който е възникнало вземането. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от Наредба 1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

В съдебно заседание ищецът - И.Й. ***, ІІ ра група ст. 209 се явява лично подържа иска на заявените основания. Счита, че е налице причинна връзка между бездействието на затворническата администрация и настъпилата вреда, поради което моли за уважаване на иска.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София, не се представлява.

 Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на иска. Сочи, че липсва причинно-следствена връзка между претърпените вреди и поведението на администрацията на затвора.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Фактическото основание, въз основа на което е предявен искът на Г. са действия на затворническата администрация и настаняването му за изтърпяване на наказанието вместо в Затвора-Плевен в Затвора Ловеч, където е в невъзможност да бъде посещаван от родителите му  и това е довело до разходи за същите за транспорт и разболяването му от инсулинозависим диабет.

 От приложеното по делото писмо изх.№ 328/06г. от 10.07.2015г. (л. 9) се установява, че л св. И.Й.Г. бил приведен в Затвора Ловеч на 12.04.2006 г. за изтърпяване на наложеното му наказание от 18 години лишаване от свобода при първоначален “Строг режим”, с начало на наказанието от 18.02.2004г.

 От медицинска справка на л. 13 от делото се установява, че л.св. Г. е с поставена медицинска диагноза “Характеропатия – смесен тип у дисоциална личност. Трайна невротична декомпенсация. Диабет изт.”, като от 19.03.2015 г. е определено лечение с инсулин по схема, определена от д-р Делчев. Намира се  в добро общо състояние към датата на изготвяне на медицинската справка

На лист л. 5 от адм.дело 5007/15 на АССГ е приложено Експертно решение 2659 от 134/06.10.2014г. на ТЕЛК общи заболявания, с което на Г. е поставена диагноза “Смесени и други разстройства на личността. Неинсулинозависим захарен диабет, който е установен през м. септември 2013 г. Социално адекватен слух на дясното ухо. Дивиация на носната преграда в дясно.” Съдът приема, че ищецът е с установен неиинсулинов зависим диабет през септември 2013 година, като от 19.03.2015 г. е на инсулиново лечение, т.е. налице е обективно промяна на здравословното състояние, но не са ангажирани никакви доказателства относно обстоятелствата, поради които е налице промяна на терапията и не се установи промяната в здравословното състояние да е в резултат от ограничения според Геориев контакт с близките му поради изтърпяване на наказанието в Затвора Ловеч..

Представена е рецептурна книжка на л. 153 и сл. на ищеца , в която са отразени отпуснатите медикаменти за установените заболявания на лицето и съдът констатира, че за периода от 15.01.2014 г до 23.12.2015 г регулярно се изписват необходимите лекарства за лечение на „инсулинозависимия диабет”  и други лекарства с оглед терапията на лицето.

На л. 159 по делото е представена епикриза от МБАЛ „ Проф. д.р Параскев Стоянов” –гр. Ловеч за оказано лечение на ищеца в периода от 04.12.2015 г – 8.12.2015 г. поради влошено здравословно състояние, тъй като Г. не е поставял инсулин т.е. при влошаване на здравословното състояние са предприети съответни мерки за лечение на ищеца, обективното му лошо състояния е причинено именно поради непоставяне на инсулин от Г..

На л. 7 и 8 от същото дело са приложени Удостоверения за постоянен адрес №№608 и 609 от 11.05.2015г. на М.И.Й. и Й. Г.Й., от които е видно, че постоянните адреси са гр. Плевен, ж.к. Дружба, ***. от 29.01.2007 година т.е. родителите на ищеца живеят в гр. Плевен, което налага за свиждане да се пътува до гр. Ловеч.

С писмо рег. ЗД-328/06 от 11.02.2016г. по делото са представени молби от И.Й.Г.  от 2009, 2010 г., ,2014 и 2015 г.за преместване от Затвора Ловеч в Затвора Плевен и Затвора -Враца и съответните откази от страна на ГДИН, като срещу отказите за преместване не са ангажирани доказателства за съдебно обжалване и  за отмяната им като незаконосъобразни.

По делото на л. 135-137 е приложено предложение рег. 328/06 от 11.03.2014г. на началник Затвора Ловеч ищецът да бъде преведен в друг затвор и писмо рег. 2816/02.04.2014г. на ГДИН, с което по същество се отказва преместването.

Представени са още билети за проведени свиждания през април, юни , юли , септември  и декември 2014 година, февруари, май и октомври 2015 година, декември 2013 г март, септември и юли 2012 година между Г. и майка му,  с които се удостоверява, че майка му го е посещавала в Затвора в процесния период, като липсват доказателства относно периода 2010, 2011г., тъй като с оглед посоченото в съпроводителното писмо, документите, относно осъществените свиждания между лишените от свобода и техни близки, се пазят до три години.

По делото са представени и доказателства за здравословното състояние на М.И.Й., от които се установява влошено общо състояние.

По делото за доказване на неимуществените вреди, психическото състояние на Г. по искане на същия съдът допусна разпит на свидетели. От разпита на М.С. и Ж.Г. се установява, че ищецът бил притеснен за това, че майка му е болна и е била затруднена да идва на свиждане в Затвора Ловеч, като посочват, че следствие невъзможността за подържане на социални контакти на ищеца окапала косата, бил изнервен, притеснен. Свидетелстват, че е правил многократни постъпки за преместване.

Съдът като съобрази фактите, намира от правна страна следното:

Исковата молба в частта относно претендирано обезщетение  за претърпени имуществени вреди в размер на 2500 лева плюс лихва за забава и пропуснати ползи за период от 13.10.2010г. до 28.01.2016г., настъпили в резултат на извършени разходи от родителите на ищеца за свиждане в Затвора Ловеч, където е настанен да изтърпява наложено наказание “лишаване от свобода” е недопустима. Нито в исковата молба се твърди, нито от събраните по делото доказателства се установява за л. св. И.Й.Г. да са настъпили конкретни имуществени вреди - претърпени загуби и пропуснати ползи. Действително, съдът приема, че след като л. св. Г. е настанен в Затвора Ловеч, то за да дойдат на свиждане родителите му следва да извършат пътни разходи. Последното безспорно дава отражение в имуществената сфера на М. и Й. Й., но единствено те могат да претендират за възстановяване на тези разходи, и обратното, ищецът Г. не може да предявява чужди права. В тази част исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане и съдебното производство по делото да бъде прекратено.

Исковата молба в частта с искане присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева за периода 13.10.2010г. до 28.01.2016г. в частта за периода от 27.05.2015 г. до 28.01.2016 г. е недопустима, тъй като е  подадена на 26.05.2015 г. в АС-София град и до този момент могат да бъдат претендирани вреди, тъй като иск за бъдещи вреди е недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане и да бъде прекратено съдебното производство в тази част.

Искът за присъждане на обезщетение  в размер на 5 000 лева за периода 13.10.2010 г. - 26.05.2015 г.ведно с лихвата за забава и пропуснати ползи за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически тормоз, лишаване от възможност за свиждане с родителите на ищеца и разболяване от инсулино-зависим диабет в резултат от стреса в процесния период е допустим, но неоснователен. Ищецът намира, че вредите са настъпили в резултат на незаконосъобразни действия на ответника, изразяващи се в настаняването му в Затвора Ловеч, а не в затвора Плевен, където родителите му имат апартамент и могат да го посещават редовно.

За да е налице основание за ангажиране отговорността на държавата или общините е необходимо да са осъществени елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконни актове, действия или бездействия, извършени от длъжностно лице при ответника, претърпяна вреда от ищеца и причинна връзка между тях.. Правната норма на чл. 204, ал. 4 от АПК установява, че незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

От доказателствата по делото не се установява незаконосъобразна административна дейност от страна на администрацията на Затвора Ловеч или като цяло от ГДИН по отношение на л. св. И.Г.. Ищецът твърди, че многократно е искал да бъде преместен от Затвора Ловеч в Затвора Плевен, като в подкрепа на твърденията му от ответника с писмо рег. ЗД-328/06 от 11.02.2016г. са представени молби за преместване, предложение рег. 328/06 от 11.03.2014г. на началник Затвора Ловеч за преместване на ищеца, както и отрицателните становища на ГДИН и Министерство на правосъдието.

В случая обаче следва да бъде съобразени разпоредбите на чл. 57 от ЗИНЗС, тъй като настаняването респ. премественето на лишените от свобода не представлява действия на компетентните органи, а се извършва  по реда на чл.57 и сл. от ЗИНЗС. Разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от ЗИНЗС посочва, че разпределението на лишените от свобода се извършва по ред, определен от министъра на правосъдието, съобразно възможностите осъдените да изтърпяват наказанието в най-близкия до постоянния им адрес затвор или поправителен дом. Преместването на лишените от свобода от един затвор в друго място за изтърпяване на наказанието се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при условия и ред, определени в чл. 62 и сл. от ЗИНЗС и след преценка по критериите на ал.1, т.1 - т.4 от същата норма. Именно той е компетентният орган, който следва да се произнесе по направено искане за преместване, тъй като преценката по повод превода на лицата, лишени от свобода, от едно заведение за изтърпяване на наказанието в друго такова е специфична дейност, предоставена по закон изключително в дискреционната власт на МП и в частност на ръководителя на ГД "Изпълнение на наказанията". Съответно, заповедите за преместване или отказът на главния директор на ГД "ИН" да уважи молба за преместване, подлежи на обжалване пред министъра на правосъдието, на основание чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС. Както бе посочено по-горе, след отрицателно становище на ГДИН по отношение на преместването на И.Г., същият се е възползвал от възможността да се обърне към Министъра на правосъдието. Последвалият отказ да бъде уважено искането на л. св. Й. не е бил оспорен пред съда, поради което е налице влязъл в сила акт. В случая е недопустимо по реда на чл. 203 и сл. от АПК да се ревизира влязъл в сила административен акт, а и исковата претенция не е  за изплащане на обезщетение за причинени вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт, а е мотивирана с искане за установяване на незаконосъобразно действие на ответника, изразяващо се в настаняване за изтърпяване на наказанието в Затвора Ловеч, вместо в Затвора Плевен и се явява неоснователна.  

По отношение на претенцията за неимуществени вреди съдът намира, че в настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява да са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се според твърденията на ищеца във влошено здравословно състояние на ищеца от налагания психически тормоз поради това, че родителите му не могата да идват на свиждане. Обратното, от събраните по делото доказателства (билети за свиждане на л. 109-120) се установява, че л. св. Г. е посещаван от М.Й. в периода 2012 – 2015 г., но дори и да се приеме, че ищецът е преживял негативни психически преживявания, същите следва да се преценяват с оглед наложеното му наказание и статута му на осъден на лишаване от свобода, което безспорно ограничава неговите права и свободи.

Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия или бездействие на административния орган, като в случая не е налице незаконосъобразно действие на ответника.

Предвид горепосоченото, съдът намира, че исковата молба в частта, в която е допустима е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

В становището на ответника  е направено възражение за погасено по давност право на иск за периода преди 13.10.2010г., позовавайки се на чл. 110 от ЗЗД, но с оглед допуснатото изменение на иска и очертаването на нов период на претенцията от 13.10.2010г. до 13.10.2015г., направеното възражение е неотносимо.

 При този изход на делото, с оглед искането на пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 8 ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните адвокатски възнаграждения, заявено в становище на л.73 по делото, съдът намира, че разноски не следва да бъдат присъдени. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК когато съдът отхвърли оспорването , в случая е отхвърлен предявеният иск, подателят на иска заплаща всички разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат. За да бъде уважено искането за присъждане на разноски трябва да се налице две кумулативни предпоставки – искането да е своевременно направено до приключване на устните състезания и да е посочен размер на същото, за да е възможна проверка от страна на съда, дали претендираните разноски са основателни и следва ли да бъдат уважени в искания размер. В настоящия случай в писмен отговор на ответника на л. 73 по делото е направено искане за присъждане на разноски т.е. налице е първата предпоставка, но съдът констатира, че не е посочен размер на претендираните разноски, а се посочва да се определят съгласно Наредба №1 от съда. Съдът не следва служебно на определя размер на разноските , а следва да извърши преценка при своевременно искане, дали така претендираният размер следва да бъде уважен съгласно приложимите разпоредби на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. При липсата на посочване на претендираното възнаграждение, то съдът не може да го определи служебно.

Мотивиран от горното и на основание чл. 203, ал. 1 вр. чл. 204, ал. 4 от АПК, Административен съд  - Плевен, пети състав,

 

РЕШИ:

         Оставя без разглеждане като недопустима исковата молба  на И.Й. ***, ІІ ра група ст. 209 срещу ГДИН София в частта относно искане за изплащане на обезщетение  за претърпени имуществени вреди в размер на 2500 лева ,лихва за забава и пропуснати ползи за период от 13.10.2010г. до 28.01.2016г., настъпили в резултат на извършени разходи от родителите на ищеца за свиждане в Затвора Ловеч, където е настанен да изтърпява наложено наказание “лишаване от свобода”.

Оставя без разглеждане като недопустима исковата молба  на И.Й. ***, ІІ ра група ст. 209 срещу ГДИН София в частта относно искане за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода  от 27.05.2015 г. до 28.01.2016 г. изразяващи се в психически тормоз, лишаване от възможност за свиждане с родителите на ищеца и разболяване от инсулино-зависим диабет в резултат от стреса, причинен от действия на ответника – настаняване за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”в Затвора-Ловеч, вместо в Затвора Плевен.

Прекратява съдебното производство по исково адм. дело№ 539 по описа за 2015 година на Административен съд –Плевен в тази част.

Решението в частта с характер на определение подлежи на обжалване пред Върховен административен съд –София в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Отхвърля като неоснователна исковата молба  на И.Й. ***, ІІ ра група ст. 209 срещу ГДИН София в частта относно искането за  присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лева за 13.10.2010г. до 26.05.2015 г. ведно с лихвата за забава и пропуснати ползи за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически тормоз, лишаване от възможност за свиждане с родителите на ищеца и разболяване от инсулино-зависим диабет в резултат от стреса, причинен от действия на ответника – настаняване за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”в Затвора-Ловеч, вместо в Затвора Плевен.

Решението да се съобщи на страните.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба/протест пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: