Решение по Административно дело 534/2016г.

РЕШЕНИЕ

№ 557

гр.Плевен, 14 Декември 2016год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, VІ –ти състав, в открито съдебно заседание на първи декември две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №534 по описа на Административен съд-Плевен за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от П.П.Г. ***, против Заповед рег.№2853-64/22.06.2016 год., с която е постановен отказ да бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него за самоотбрана.

В жалбата се навеждат доводи, че оспорената заповед е неправилна. Жалбоподателят сочи, че е представил всички необходими документи за продължаване срока на издаденото разрешително за носене на оръжие, подал е тези документи в срок и въпреки това оръжието, включително ловното такова, му е било иззето. Счита, че заповедта е издадена при наличието на личен мотив затова. Моли съда да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. П. *** с надлежно пълномощно на л.48 от делото, която поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Сочи, че в заповедта административният орган приема, че не са ангажирани конкретни факти и обстоятелства. До този извод е стигнал след като е указал на заявителя, че следва да ангажира доказателства затова. Същият в дадения срок е ангажирал доказателства и е описал подробно за какво желае да бъде продължен срока, т.к. съпругата му е извършвала търговска дейност и е ангажиран във връзка с тази дейност, занимава се и като помага в отглеждането на пчелите от сина му. Твърди, че в качеството му на дългогодишен кмет на селото по отношение на него е имало множество лични заплахи за здравето, живота и имуществото му и вместо да направи проверка, административният орган е отразил в заповедта, че опасността съществува хипотетично. Твърди, че изводите на органа са неправилни и направени, без да се извърши цялостна проверка и да се изясни желанието на молителя. Сочи, че по делото в хода на самото производство са представени множество писмени доказателства, удостоверяващи необходимостта от продължаване срока на разрешителното, разпитани са свидетели, които са възприели факти и обстоятелства относно заплахи по отношение на Г., когато е бил кмет, като те са били отправени, че ще бъдат осъществени след като престане да бъде кмет. Твърди, че показанията на свидетеля П. И. Г., който е заявил, че Г. е употребил оръжие по отношение негов бус, каращ хляб в село Бреница, са неотносими, тъй като от една страна в оспорената заповед липсват мотиви в тази насока и от друга, в заявителския материал на районното управление няма подаден сигнал и пострадало лице вследствие употреба на оръжие от Г.. Счита, че показанията на разпитаната свидетелка А. следва да се кредитират, тъй като от тях се установява причината за отказа на органа, а именно възникналият личен конфликт между жалбоподателя и административния орган. Счита, че в хипотезата на чл.6 ал.3 т.1 от ЗОБВВПИ всеки гражданин има право да подаде заявление, когато иска разрешително за оръжие за самоотбрана и други цели, а административният орган е длъжен да направи цялостна проверка, което не е направил.

Ответникът по жалбата- Началникът на РУ на МВР-Кнежа е депозирал писмен отговор на л.40-43, в който излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание се явява лично и с юрисконсулт Н.П. с надлежно пълномощно на л.44 от делото, които считат подадената жалба за неоснователна. Упълномощеният юрисконсулт счита, че както в административното, така и в съдебното производство жалбоподателят не представя убедителни доказателства относно наличието на основателна причина, налагаща притежаването и носенето на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Не е доказано, че във връзка с работата му към фирмата на съпругата му носи големи суми в брой, а твърденията му са категорично оборени от внесените от самия него писмени доказателства- приложените към дело фактури от Метро, в които е посочено начин на плащане с кредитни карти, начин на плащане с дебитни карти и едва две от приложените фактури са за суми в брой, някои от които пренебрежимо малки. Според ответника неубедително доказателство е и приложената данъчна декларация за годишния оборот на цитираната фирма, за която по думите на жалбоподателя се налага да носи по 4000 – 5000 лв. в брой при зареждане, при деклариран годишен оборот 2026 лв. Сочи, че не са подкрепени с доказателства и твърденията на Г., че във връзка с откриването на ново заведение за изграждане и ремонти му се налага да носи много пари в брой. Единственият доказан разход е приложения договор за наем на стойност 100 лв. месечно. Счита за изцяло хипотетични наведените доводи, че при посещаването на пчелина и наследствените имоти може да бъде нападнат, ако завари крадци, както и че притежаваните от него инструменти са апетитни за крадци и нападение. Обстоятелството, че е бивш кмет според ответника, не мотивира само по себе си необходимостта от издаване на разрешително за носене и употреба на огнестрелно оръжие. Ответникът счита за недоказано още, че Г. се нуждае от оръжие за самозащита, т.к. залавяни от него престъпници ще намерят възможност и мотивация да му отмъстят, предвид показанията на свидетелите К. Б. и И. И., от които става ясно, че са чували заплахи срещу Г., но Б. очертал период 2012 – 2013 г. Същият като шофьор на Г., а понастоящем като шофьор на новия кмет потвърдил, че кражби на дървесина продължава да има, но за заплахи срещу новия кмет не е чувал. Последното според ответника обуславя извод, че личните качества и отношения на Г. са дали повод за тези заплахи. Другият свидетел по делото И. И., бивш служител на РУ Кнежа, си спомнил за заплахи, които отнесъл към периода 2011-2012 г. Цитираните случаи според ответника не са основателна причина за носене на огнестрелно оръжие, доколкото не представляват реална заплаха или той не е обект на нападение и поради отдалечеността на периода от време, за който се отнасят. Позовава се на справка от РУ Кнежа № 31600031743 от 08.09.2016 г., от която е видно, че след напускане на поста кмет на Бреница по повод лицето Г. не са постъпвали сигнали или жалби за посегателства срещу него или имуществото му, а цитираният от жалбоподателя случай на нападение срещу него е от 2002 г. и не може да презумира непосредствена опасност за живота и здравето му 14 години по-късно, още повече, че от приложеното по делото постановление за прекратяване на наказателното производство е видно, че лицата, привлечени като обвиняеми за нападение срещу него, не са били подведени под наказателна отговорност. Моли съда да отхвърли подадената жалба.

Административният съд, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

П.П.Г. е подал до Началника на РУ-Кнежа заявление вх.№285000-654/2016 год. на л.31 от делото, в което е посочил, че желае да му бъде подновено разрешителното за съхранение, носене и употреба на притежаваните от него огнестрелни оръжия, подробно описани, за самоотбрана и за ловни цели.

Във връзка с постъпилото заявление, ответникът е изпратил до Г. съобщение рег.№285/2992/20.05.2016 год. последният да обоснове основателна причина за подновяване на разрешителното за съхранение, носене и употреба на притежаваните от него огнестрелни оръжия за самоотбрана, като му е предоставен 30 дневен срок затова. Съобщението е връчено на Г. на 26.05.2016 год.

Подадено е допълнение към заявление с вх.№285 000-787/30.05.2016 год. , с което е направено следното уточнение от страна на молителя : Сочи, че три мандата е бил кмет на с.Бреница и в тази връзка многократно е получавал заплахи , в т.ч. за убийство, които са регистрирани в РУ-Кнежа. През 2004 год. е бил нападнат от крадци на автомобил, които му счупили ръката на 8 парчета и след три операции в „Пирогов” повече от година се е възстановявал. Твърди, че има регистрирани в РУ-Кнежа множество преписки за кражби на личното му имущество от негов имот на ул „Арда” №4. Твърди, че във връзка с работата на фирмата на съпругата му ЕТ „ПСМ” му се налага да пренася пари в брой. В момента изгражда кафе- аперитив в с.Бреница, на ул „Стефан Кратунски” №50, което е свързано с пренасянето на скъпи материали, инструменти и оборудване за няколко десетки хиляди лева. Сочи, че синът му С. Г. има пчелин, който жалбоподателят редовно посещава с цел предотвратяване на кражби. Притежава наследствена земя и гора, която обработва и в които кражбите съвсем не са рядкост. Твърди, че по професия е електротехник и инструментите, които носи при работа са : перфоратор, фреза, скенер за откриване на кабели, къртач, ел.клещи, кабели, алуминиева стълба, ел. тела и друго оборудване за няколко хиляди лева. Твърди, че като кмет на село Бреница до 25.10.2015 год. е залавял престъпници, които не са доволни от тези действия, а като обществена личност активно участва в обществения и политическия живот, повече от 20 години има разрешително и носи оръжие.

До молителя е изпратено съобщение рег.№285000-875/13.06.2016 год., с което на основание чл.26, ал.1 от АПК е уведомен във връзка с подаденото заявление за подновяване на разрешение за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси, че е извършена служебна проверка, при която не са установени основателни причини за подновяване действието на разрешителното за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана. Уведомен е, че е започнало производство по постановяване на отказ и му е дадена възможност за възражения и представяне на доказателства. Съобщението е връчено на Г. на 14.06.2016 год.

Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед рег.№2853-64/22.06.2016 год., с която е постановен отказ да бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него за самоотбрана. За да постанови този резултат, сезираният орган е приел, че в постъпилото заявление не е посочена основателна причина по смисъла на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ , която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешително за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Посочено е още в мотивите на оспорената заповед, че при извършените служебни проверки по образувана преписка в РУ-Кнежа не са установени данни и няма постъпвала явна или оперативна информация за отправяни заплахи спрямо молителя. Посочено е, че Г. не заема длъжности в местната администрация, местното самоуправление или държавни органи и организации, поради което при изпълнение на служебните си задължения или работата си на тези длъжности да засяга интереси на трети лица, което да води до негативно и отрицателно отношение на тези лица към него, или до пряк и непосредствен конфликт с тях и да е намирало израз в техни заявления и приготовления за физически посегателства, касаещи Г. или членове на неговото семейство. Описано е в заповедта, че посочените в допълнителното заявление на Г. причини за необходимостта от притежаване на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана са неоснователни, тъй като не са изложени конкретни факти и обстоятелства, които да обосновават несъмнен извод, че неговите или на членове на семейството му живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и боеприпаси. Посочено е още, че заплаха от противоправни действия срещу личността и имуществото съществува хипотетично за всеки гражданин и след като законът регламентира „необходимостта” като критерий за установяване основателността на искането за дейностите с огнестрелно оръжие, наличието на потенциална опасност и степен на застрашеност на охраняемите блага и обществени отношения, следва да е обосновано с конкретни факти и обстоятелства, сочещи на нужда от защита срещу евентуални посегателства. Направен е извод, че заявителят не е обосновал необходимостта от притежаване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях за самоотбрана с конкретни факти и обстоятелства, сочещи, че е застрашен до такава степен, че да се налага нуждата от самоохрана с огнестрелно оръжие.

По делото са приобщени още следните доказателства:

От удостоверение №85/18.08.2016 год. от община Кнежа на л.49 се установява, че Г. е заемал длъжността „кмет” на кметство с.Бреница за периодите : от 30.10.1990 год. до 23.10.1995 год.; от 08.11.2007 год. до 05.11.2015год.

От удостоверение рег.№9400-461/11.05.2011 год. на л.50 е видно, че С. П. Г. е настанил и отглежда 10 бр. пчелни семейства в с.Бреница, ул „Христо Ботев” №29, УПИ Х-250, кв.24. Имотът, в който се отглеждат пчелните семейства, е собствен на С. П. Г., видно от нотариален акт №199/2014 год. на л.55-57 от делото.

Установява се от решение №2979/18.12.2007 год. по ф.д.№1406/2002 год. на ПОС, че е регистриран ЕТ „ПМС-П. ***, като е вписано прехвърляне на фирмата и търговското му предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на М. Р. Г.. В същия смисъл е и приложеното на л.53-54 от делото удостоверение за актуално състояние.

По делото е приложен договор за наем на недвижим имот, сключен на 01.03.2016 год. между П.П.Г. като наемател и ТЕО МАКС ООД гл.София, като наемодател, като последният е предоставил на жалбоподателя под наем недвижим имот, представляващ обособена част от 180 кв.м.-кафе аперитив, срещу заплащане на наемна цена в размер на 100 (сто) лева месечно.

Видно е от приобщен на л.68 договор за съвместна дейност и сътрудничество от 21.02.2016 год. в с.Бреница е сключен договор между ЕТ „ПСМ-М. Г.” и жалбоподателя, по силата на който страните обединяват усилията си за организиране и извършване на съвместна дейност-подобряване работата на кафе аперитив, собственост на жалбоподателя и ползвано от ЕТ „ПСМ-М. Г.”.

По делото на л.90 и сл. е приложена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и приложение №7 за приходите от дейността на ЕТ „ПСМ-М. Г.” за 2015 год., в която са декларирани приходи от дейността в размер на 2826 лема , разходи в размер на 2038 лева.

Приобщени са данъчни фактури от л.104 до л.108 от „Метро кеш енд кери България „ ЕООД с купувач ЕТ „ПСМ-М. Г.” с.Бреница, като регистрираните плащания на сумите по фактурите са, както следва: по фактурите на л.104 и 108-с кредитна карта, фактурата на л.107-с дебитна карта, фактурите на л.105 и 106 на стойност съответно 5,87 лева и 224,52 лева-в брой; данъчни фактури на л.115 и сл. от делото, по които получател на доставката е ЕТ „ПСМ-М. Г.” с.Бреница, а плащането е извършвано в брой, като покупките по фактурите са извършени, считано от 06.06.2016 год. насетне.

Видно е от трудов договор №3168/01.11.2016 год., че считано от 01.11.2016 год. Г. е назначен на работа в Петромакс секюрити груп ООД като охранител.

Представено е и удостоверение №252/22.08.2016 год. от ОС”Земеделие” гр.Кнежа, от което се установява, че Г. е наследник на земеделска земя в землището на с.Бреница, която се обработва в реални граници.

От справка рег.№1149/25.04.2002 год. от РПУ-Кнежа на л.38 от делото се установява, че на 24.04.2002 год. около 02.45 часа в с.Бреница жалбоподателят е нападнат от две лица- Й. Т. Д. и Б. Т. Д., които му нанесли побой, тъй като е видял как лицата отнемат автомобил, паркиран пред заведението на Г.. При нанасянето на побоя е счупена входната врата на заведението и Г. е използвал за самоотбрана законно притежаван пистолет „Глок” кал.9 мм., за който притежавал разрешително и пушка-помпа „Мозберг”, за която също притежавал разрешително. Тримата били настанени в МБАЛ-Снежа, Г. бил с множество фрактури на дясната ръка и контузно разкъсни рани по тялото и лицето, с временна опасност за живота.

По делото на л.59- 61 е приложено Постановление на РП – Кнежа от 24.08.2006 год., с което частично е прекратено досъдебно производство №33/2003 год., водено срещу Й. Т. Д., Б. Т. Д., К. Л. Ц. и П.П.Г. поради това, че не е доказано участието на обвиняемите за престъпления по конкретно цитирани текстове от НК.

Приобщени са като доказателства на л.78-88 справки от РУ Кнежа за постъпилите от 2007 год. до момента в РУ-Кнежа жалби, сигнали и молби относно жалбоподателя. От обобщената справка на л.78 от делото се установява следното: През 2007 год. са регистрирани 3 материала, 2 от които служебни писма за предоставяне на ловно оръжие на Г. и за връчване на призовки; През 2008 год. са регистрирани 2 докладни във връзка със заявления на Г. за издаване на разрешителни за ловно и късоцевно бойно оръжие; През 2009 год. няма регистрирани жалби, сигнали , молби от и относно Г.; През 2010 год.е регистрирана 1 докладна записка за извършена проверка на ловното и късоцевно оръжие на Г.; През 2011 год. е регистрирано 1 служебно писмо за връчване на НП срещу Г.;*** са регистрирани 7 докладни във връзка със сигнали, постъпили чрез Г., 6 от които сигнали от граждани, предадени чрез него в качеството му на кмет и 1 сигнал от Гъртневски, че кучето му е прегазено; През 2013 год. в РУ-Кнежа са регистрирани 16 заявителски материала, докладни записки и 1 бр. служебно писмо за възлагане на действия по делегация за разпит на Г.; През 2014 год. са регистрирани 5 сигнала от Г. в качеството му на кмет на с.Бреница и 2 съпроводителни писма за връчване на 2 бр. АУАН срещу Г.; През 2015 год. са регистрирани общо два заявителски материала от Г., 3 докладни записки и 9 уведомителни писма; През 2016 год. в РУ-Кнежа са постъпили 2 заявления от П.Г. във връзка с удължаване срока на разрешителни за ловно и късоцевно бойно оръжие и 1 бр. съобщения във връзка с подадените заявления.

По делото са разпитани свидетелите И. З. И., К. С. Б., С. Ц. В., В. Н. Б., П. Щ. А. и С. И. Р..

Свидетелят И. З. И. съобщава, че познава жалбоподателя от 20 години. Бил е полицай и с жалбоподателя са работили съвместно от 2003 г. до 2015 г., постоянно са разкривали кражби. Сочи, че към Г. е имало отправяни заплахи 2011 – 2012 г. Твърди, че жалбоподателят в момента не е кмет, отглежда кошери, има заведение, фирма. Съобщава, че още като е бил кмет, към Г. е имало отправяни заплахи. Знае, че заради кошерите на жалбоподателя са отправяни заплахи, защото преди години съвместно са разкрили кражба на кошери и същите лица тази година пролетта са заплашвали да откраднат неговите.Сочи, че в момента Г. изгражда заведение в селото и по този повод носи големи количества пари, по 4-5 хил. лева. Сочи, че знае, че Г. е подавал сигнали за извършени кражби, по повод на което през 2011 – 2012 г. е бил заплашван и е било образувано досъдебно производство. Сочи, че още като е бил кмет са били отправяни заплахи срещу него, залавял е много крадци от ромски произход, дори преписки е имало образувани. През 2011-2012 г.е било заловено за кражба лице по прякор Р. П. и той отправял заплахи срещу кмета.

Свидетелят К. С. Б. при разпита си сочи, че познава жалбоподателя от много години, бил е кмет на с.Бреница три мандата, а свидетелят е бил негов шофьор. Твърди, че Г. е получавал заплахи от крадци, че ще го застрелят, ще го насекат. Той лично и непосредствено е възприел тези заплахи. Лицата, които са го заплашвали, са от ромски произход– от Кнежа, от с.Глава, през 2012-2013 г. Лицата, които са отправяли заплахи са казвали, че като се махне като кмет ще го насекат, ще го убият. Сочи, че веднъж по телефона е бил заплашван от лице по прякор Р. П. , който е заловен да краде дърва и е твърдял, че ще запали Г., тази информация е предадена на свидетеля от жалбоподателя. Твърди, че Г. носи големи суми пари в себе си , за да зарежда стопанисваното от него кафене. От жалбоподателя знае, че са заплашвали и жена му, и сина му, който е на 30 г. Сочи, че Г. отглежда кошери, встрани от дома му, които се охраняват лично от жалбоподателя. Твърди, че жалбоподателят многократно е подавал сигнали в полицията за кражби на дърва, за което е имало заплахи срещу него, че ще го убият, ще му запалят къщата. Съобщава, че преди около 10 години срещу Г. е имало нападение

Свидетелят С. Ц. В. твърди пред съда, че познава жалбоподателя от 20 години, самият той е кмет на село Писарово и взаимно са си оказвали съдействие , когато Г. е бил кмет. Сочи, че землищата на село Писарово и село Бреница са съседни и много пъти са хващали нарушители в землищата и когато П.Г. е излизал, се е обаждал за съдействие или свидетелят му се е обаждал за Писарово. Хващали са големи групи, предимно ромско население, които са били с резачки, агресивни, налитат. На свидетеля скоро му нарязали гумите на колата. Сочи, че много пъти е бил свидетел на заплахи срещу жалбоподателя в смисъл, че ще съжалява, че е хванал крадците. Още повече, че при залавянето се конфискуват резачки, каруци, а крадците заявявали, че знаят къде живеят тези, които са ги заловили. Твърди, че при всички случаи на заловени крадци, са били подавани сигнали в полицията и Г. е споделил със свидетеля, че се страхува.

Свидетелят В. Н. Б. твърди, че е работил в системата на МВР от 1995 г. до 2015 г., бил е квартален на Кнежа, а в Бреница квартален бил колегата му Ц. Ц., вече починал, от него чул като били действащи полицаи, че през 2011 год. , точно преди кметските избори, че лице от друго място с бял бус е докарало хляб в село Бреница на павилион, където се продава хляб и е възникнал инцидент и от този инцидент е станало случката, че лицето е преследвано и Г. е стрелял по буса. Лицето е спряло на центъра, Ц. е уведомил лицето с буса, по който е стреляно, за случая е снел сведения и обяснения. Какво е станало с преписката, не знае. Лично не е присъствал на инцидента, знае за него от колегата си.

Свидетелката П. Щ. А. твърди пред съда, че познава Г. ***, а началникът на полицията от един случай, в който й било взето детето - 14 годишно, в полицията и било тормозено, за което е издадено медицинско свидетелство. Тормозът твърди, че е станал в районно управление Кнежа и била притискана от служителите да си оттегли жалбата. Сочи, че Г. винаги е защитавал хората в селото и е поискала от него помощ, защото детето й било бито за едно разбито фургонче, но не била уведомена, че е в полицията. Потърсила съдействието на Г. и той се обадил на началника на полицията.

Свидетелят С. И. Р. съобщава, че свидетелства за станало сбиване пред кварталния магазин на с.Бреница преди 2-3 години. Той отивал за хляб и видял някакъв младеж да лежи пред магазина, отвън имало бял бус, който кара хляб , а хората казали, че младежа са го били. В това време Г., който бил кмет, дошъл, човекът от буса извадил оръжие и свидетелят се свил. Твърди, че шофьорът на буса извадил пистолет, кмета не е, тъй като свидетелят е бил до кмета Не е видял дали жалбоподателят е носил оръжие в себе си.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е връчена лично срещу подпис на жалбоподателя на 22.06.2016 год., видно от разписката за връчването й върху самата заповед на л.37 от делото. Жалбата е подадена чрез административния орган и е заведена в деловодството с вх.№316000-22685 от 30.06.2016 год., следователно същата е допустима за разглеждане като подадена в срок, от надлежна страна, за която оспореният акт е неблагоприятен, имаща право и интерес от оспорване .

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящия състав на съда намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ-Началникът на РУ-Кнежа.

По силата на разпоредбата на чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ - разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Отказът на административния орган е издаден на основание чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ - липса на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. Наличието на такава причина следва да се установи от лицето, направило искането и се преценява за всеки отделен случай. Изтъкнатите от жалбоподателя обстоятелства и събраните в тяхна подкрепа в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, според съда не обосновават по несъмнен начин нужда от носенето на оръжие за самоотбрана като физическо лице.

От приобщената по делото справка рег.№1149/25.04.2002 год. от РПУ-Кнежа на л.38 от делото се установява, че на 24.04.2002 год. около 02.45 часа в с.Бреница жалбоподателят е нападнат от две лица- Й. Т. Д. и Б. Т. Д., които му нанесли побой, тъй като е видял как лицата отнемат автомобил, паркиран пред заведението на Г..*** за този инцидент е бил подаден сигнал , по повод на което е проведено съответно наказателно производство, приключило с Постановление на РП – Кнежа от 24.08.2006 год., с което частично е прекратено досъдебно производство №33/2003 год., водено срещу Й. Т. Д., Б. Т. Д., К. Л. Ц. и П.П.Г.. Това нападение над жалбоподателя обаче, е осъществено през 2002 год. – четиринадесет години преди подаване на заявлението за подновяване на разрешението за носене на оръжие и предвид изминалия значителен период от време не може да обоснове на самостоятелно основание „нужда” от носене на оръжие.

От друга страна приобщените като доказателства на л.78-88 справки от РУ Кнежа за постъпилите от 2007 год. до момента в РУ-Кнежа жалби, сигнали и молби относно жалбоподателя се установява, че те съставляват основно служебни писма за предоставяне на ловно оръжие на Г., за връчване на призовки; докладни във връзка със заявления на Г. за издаване на разрешителни за ловно и късоцевно бойно оръжие; служебно писмо за връчване на НП срещу Г.; докладни във връзка със сигнали, постъпили от граждани чрез Г. в качеството му на кмет; заявителски материали, докладни записки и служебно писмо за възлагане на действия по делегация за разпит на Г.; сигнали от Г. в качеството му на кмет на с.Бреница; съпроводителни писма за връчване на АУАН срещу Г. и т.н. От всички тези сигнали, молби , заявления и докладни не са налични такива, които да съставляват жалби от Г. за извършени срещу него лично или срещу семейството му и неговите близки посегателства срещу живота, здравето и /или имуществото им. Макар съдът да приема за достоверни показанията на свидетелите И. З. И., К. С. Б. и С. Ц. В. относно факта, че Г. в качеството си на кмет е разкривал и предотвратявал много кражби и други престъпления, по повод на които е получавал закани за саморазправа, от приобщените по делото справки от РУ-Кнежа съдът не установи да са налични регистрирани подадени от Г. или негови близки жалби/сигнали за извършени спрямо тях посегателства. Свидетелите съобщават, че заканите са били в смисъл, че посегателствата ще се осъществят след като Г. вече не е кмет на селото, като видно от удостоверение №85/18.08.2016 год. от община Кнежа на л.49 Г. е заемал длъжността „кмет” на кметство с.Бреница до 05.11.2015 год., като включително след тази дата-05.11.2015 год. до подаване на заявлението за подновяване на разрешителното за носене на оръжие, а и след тази дата , няма данни за регистрирани на подадени жалби от Г. пред компетентните органи-полиция и прокуратура, за извършени посегателства срещу живота, здравето и имуществото на жалбоподателя и неговите близки. Ето защо съдът приема, че не е доказано по делото наличието на реално съществуваща, а само хипотетична опасност от евентуални посегателства срещу личността, живота, здравето и имуществото на Г. и неговите близки.

Съдът приема за доказано и обстоятелството, че синът на жалбоподателя отглежда 10 броя пчелни семейства, за което е представено удостоверение рег.№9400-461/11.05.2011 год. на л.50, в негов собствен имот, видно от нотариален акт №199/2014 год. на л.55-57 от делото. Макар част от разпитаните свидетели да съобщават, че не сина на жалбоподателя, а самият Г. отглежда тези кошери и сам се грижи за охраната им, съдът приема, че снабдяването с разрешение за носене на огнестрелно оръжие не съставлява механизъм за противодействие на крадците и другите лица, които отново евентуално (тъй като реално посегателство срещу пчелина не е доказано по делото) биха осъществили злонамерени действия. Жалбоподателят , или по –скоро неговият син, който е собственик на пчелните семейства и имота, в който се намират те, би могъл да осъществява охрана посредством сигнално охранителна техника, или по друг начин, защото и само по себе си наличието на разрешително за носене на оръжие не би могло обективно да съставлява механизъм за противодействие срещу евентуалните крадци.

Съдът кредитира с доверие и писмените доказателства, както и свидетелските показания, от които се установява, че жалбоподателят оказва фактическа помощ на съпругата си при работата в управлявания от нея едноличен търговец , стопанисващ кафе аперитив, в т.ч. не само физическа помощ във връзка с дейността на търговеца, а още и при осъществяване на покупките на стоки, необходими за задоволяване дейността на обекта като кафе-аперитив. Съдът приема обаче, че при съвременните възможности за осъществяване на доставки на стоки от съответни доставчици, респективно дори при лично закупуване на стоките за дейността на кафенето, разплащането би могло да се осъществява не само в брой, което да налага носене на големи количества банкноти, но и по банков път, чрез кредитни/дебитни карти или по друг начин. Поради което съдът прави извод, че необходимостта от носене на големи количества пари в брой не е изключителна и не съставлява единствена такава възможност за разплащане с доставчици, поради което и това обстоятелство не може да обоснове на самостоятелно основание необходимостта от носене на оръжие за самоотбрана при евентуално хипотетично нападение с цел кражба на пари в брой. Видно е от част от представените от самия жалбоподател и приобщени по делото фактурите –например на л.104, 107 и 108, че е плащано с кредитна или дебитна карта.

Ето защо за съда се налага извод, че всички тези релевирани обстоятелства от жалбоподателя не обосновават извод за наличие на онази основателна причина по смисъла на разпоредбата на чл. 58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ, която по несъмнен начин да налага издаване на разрешение на придобиване на огнестрелно оръжие. Предотвратяването на потенциални посегателства върху личността и имуществото не може да мотивира издаване на разрешение за оръжие. Осъществяването на правнорегламентираната дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а е мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато не съставляват аргументите за осъществявана дейност в помощ на фирмата на съпругата на Г., такава в помощ на дейността на сина на жалбоподателя и наличието на имущество (ел.инструменти) на по-висока стойност, както и отправяните заплахи за саморазправа в минал период, за които няма данни да са се осъществили, предвид липсата на подадени писмени жалби и сигнали от Г. в тази насока пред компетентните органи. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на жалбоподателя и неговото семейство и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Заплаха от противоправни действия срещу личността и имуществото съществува хипотетично за всеки гражданин и след като законът регламентира „необходимостта” като критерий за установяване основателността на искането за дейностите с огнестрелно оръжие, наличието на потенциална опасност и степен на застрашеност на охраняемите блага и обществени отношения, следва да е обосновано с конкретни факти и обстоятелства, сочещи на нужда от защита срещу евентуални посегателства, което не е сторено в настоящото производство.

Ето защо правилен се явява извода на административния орган, че жалбоподателят не е доказал основателна причина за носене на огнестрелно оръжие. В процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК – процесният отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на релевантните фактически основания, които обосновават правилното приложение на материалния закон и е съобразено с целта на ЗОБВВПИ.

При този изход на делото, с оглед направеното от ответника искане за присъждане на разноски (още с отговора по жалбата на л.43 от делото) и на основание чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004 год., на ответника следва да се присъдят поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.Г. ***, против Заповед рег.№2853-64/22.06.2016 год. на Началника на РУ-Кнежа, с която е постановен отказ да бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него за самоотбрана.

ОСЪЖДА П.П.Г. ***, с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: