Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№519

23 Ноември 2016 г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, ІІ-ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и  пети октомври 2016 г. в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЮЛИЯ ДАНЕВА

 

         Секретар: Д.Д.

Като разгледа докладваното от съдия ДАНЕВА Административно дело № 530/2016 г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 179 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 45, ал. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).

Образувано е по жалба на Г. С. – кмет на община Плевен, срещу Решение № 218 от 14.06.2016 г. на Общински съвет /ОбС/ - Плевен. С това решение, постановено относно корекция на задължение по компонент от такса битови отпадъци /ТБО/ в т.1 ОбС е задължил читалищата на територията на община Плевен да подадат декларации по чл.14, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ в едномесечен срок. В т.2 от същото решение, е приел да не се начисляват задължения за периода от 2011 до 2015 г. на читалищата в Община Плевен. Кметът на общината моли съда на отмени като незаконосъобразно решението, като излага следните мотиви:

На предходно заседание на ОбС по предложение на комисията по образователна политика и читалищна дейност е прието решение №207 от 26.05.2016 г., относно корекция на задължението по компонент от такса битови отпадъци. Същото е прието на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА и чл.14, ал.3 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. Това решение е върнато за ново обсъждане от кмета на общината на основание чл.45, ал.5 от ЗМСМА. С решение №218 от 14.06.2016 г. ОбС изменя върнатия за ново обсъждане акт, но по същество решението остава със същото съдържание. Сочи, че съгласно чл.8, ал.6 от ЗМДТ ОбС може да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси по ред, определен с наредбата по чл.9 от с.з. Действието на освобождаването е занапред, а не с обратна сила. То действа през календарната година, следваща годината на приемането на решението за промяна на размера на дължимите такси. Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, “публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.” В случая давността е приложена по отношение на задълженията на читалищата преди 2011 г. Съгласно чл.98, т.12 от Конституцията на Република България, компетентен орган да опрощава несъбираеми задължения се само президентът на Република България, ако прецени, че тези задължения са такива. Посочената като основание за приемането на предходното решение №207 разпоредба на чл.14, ал.3 от ЗНА гласи, че “Не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените.” Същата разпоредба няма нищо общо с приетото решение, което по своята същност представлява общ административен акт съгласно чл.65 АПК. Сочи, че съгласно чл.15, ал.5 от Наредба №17 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Плевен /по-долу Наредба №17/, “Не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване и такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа: 5. За сгради, собственост на организации на хора с увреждания, които не са отдадени под наем; за сгради на училища, висши училища и академии, използвани за учебен процес и научна дейност; за музеи, галерии, библиотеки и читалища, които не са отдадени под наем.” По тази причина читалищата са освободени само от една част от компонентите, формиращи ТБО. Начислена е и дължима такса за “почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.” Сочи, че аргументът на ръководствата на читалищата, че до този момент такава такса не им е начислявана и съответно не са я плащали, е правно неиздържан, доколкото задължение на самите читалища е да декларират в Дирекция “Приходи от местни данъци и такси” сградите, които са им предоставени за управление или са придобили в собственост. Едва след извършване на това деклариране, ще им бъдат изчислени дължимите такси. Незнанието на закона не оправдание. Моли да се отмени като незаконосъобразно решението на ОбС.

По същество жалбоподателят поддържа жалбата  на посочените в нея подробни аргументи, които отново навежда. Сочи, че не са декларирани имотите като предоставени за безвъзмездно ползване на съответното читалищно лице. Решението не се оспорва по целесъобразност, а само по законосъобразност, и не се оспорва поради нарушения на процедурата по приемането му. Моли да бъде отменено.

Ответникът – Общински съвет на община Плевен, чрез процесуален представител адв. А. от АК-Плевен. оспорва жалбата. Моли дабъде отхвърлена. Счита решението за законосъобразно, издадено от компетентен орган с необходимото мнозинство, описано в представения подробен протокол от заседанието на Общинския съвет. Спазена е установената от закона форма. Няма нарушение на административно-производствените правила. По отношение на материално-правните разпоредби мотивира изводи по целесъобразността на решението с писмено становище. В същото сочи, че на основание чл.8, ал.6 от ЗМДТ ОбС има право по целесъобразност да освобождава определени категории лица от заплащането на местни такси, което е направено с процесното решение. Моли да бъдат присъдени направените разноски по делото.

Заинтересованите страни ЧИТАЛИЩЕ „СЪГЛАСИЕ 1869”-ПЛЕВЕН, чрез процесуален представител адв. П.И. ***; НЧ „Изгрев 1926” - с. Върбица; НЧ „Развитие 1998” – гр. Плевен; НЧ „Климент Бранитски 1900” – гр. Славяново; читалище „Ракитин 1969” – гр. Плевен; НЧ „Пробуда 1990” – гр. Плевен; НЧ „Лик 1959” – гр. Плевен; НЧ „Асен Златаров 1939” с. Къшин; НЧ „Христо Ботев 1959” – гр. Плевен; НЧ „Извор 1959” – гр. Плевен; НЧ „Парашкев Цветков 2003” – гр. Плевен; НЧ „Просвета 1997” – с. Радишево; НЧ „Изгрев 1929” – с. Опанец; НЧ „Просвета 1923” – с. Ясен; НЧ „Пробуда 1997” – с. Дисевица; НЧ „Св. Св. Кирил и Методий 1928” – с. Търнене; читалище „Паисий Хилендарски 2001” – гр. Славяново; НЧ „Христо Ботев 1927” – с. Коиловци; НЧ „Цветан Спасов 1959” – гр. Плевен, конституирани като страни в съдебно заседание, също с процесуален представител  от адв. П.И. *** оспорват жалбата. Чрез пълномощника си  описват начина на приемане и правните и фактически основания  на решението. Сочат, че съгласно чл. 98 от Конституцията на Република България, президентът на Републиката опрощава несъбираеми държавни взимания. Съгласно чл. 162, ал. 1 от ДОПК, държавните и общинските вземания са публични и частни. В жалбата се цитира чл. 173, ал. 1 от ДОПК,  който посочва, че вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон. С решението на Общински съвет-Плевен се решава въпросът относно задълженията на читалищата в Община-Плевен. Съгласно чл. 168, т. 4 от ДОПК, публичното вземане се погасява при опрощаване и Общински съвет-Плевен в своето решение се е възползвал от това.  Становищата на общинските съветници са отразени в протокол № 09/26.05.2016 г., приложен по делото. Общинският съвет е спазил разпоредбите на чл. 169 от АПК. Твърдят, че оспореното решение е гласувано от 21 общински съветника, като съветът се състои от 40 съветника. Решението на Общински съвет-Плевен е прието и във връзка с чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от ЗНА, като правното основание за приемане на оспорения акт е чл. 21, ал. 1, т. 23 и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА. В същото, няма регламентирани ограничения, които да забраняват възприетото от общинския съвет. Той е упражнил своите правомощия в съответствие с целта на закона. Считат, че  опрощаването  на тези задължения, на тази такса, е с оглед ограничения финансов бюджет на читалищата в Община-Плевен. Те получават държавна субсидия и средствата ще отидат в общинския бюджет. При недостиг, средствата се осигуряват от общинския съвет, с което се цели да не се натоварват с допълнителни разходи читалищата и да не се затруднява общинския бюджет. В чл. 14, т. 2 от Закона за общинските бюджети е посочено, че в общинският бюджет може да се предвиди резерв за неотложни и непредвидени разходи, за местни дейности в размер определен от общинския съвет. В чл. 30, ал. 1 сочи, че годишният отчет за изпълнението на бюджета се разглежда и приема от общинския съвет в съответствие с единната бюджетна класификация. Твърдят, че в жалбата е посочено, че е начислена такса за почистване на площади, алеи, улични платна и паркове, като не се посочва, как е изчислена тази такса. Видно от представените документи от отдел „Местни данъци и такси” при Община-Плевен, може да се направи извод за едно противоречие в действията на тази общинска дирекция. С удостоверение с изх. № УД001024/17.03.2016 г. се посочва, че Читалище „Съгласие 1869”-Плевен няма непогасени задължения по ЗМДТ, докато със съобщение с изх. № СВ000001/28.04.2016 г. се твърди, че задълженията на читалището се в размер на 29018.57 лв. С друго удостоверение от 14.05.2016 г. се сочат задължения в размер на 24790.17 лв. Възниква логичният въпрос: кое е вярното задължение. В справката за облагаемата основа на декларация ДК 14001711/22.04.2016 г. се посочва, че данъчната оценка за Читалище „Съгласие 1869”-Плевен е в размер на 2249927.80 лв. Не само Читалище „Съгласие 1869”-Плевен, но и всички читалища няма да могат да участват   в различни проекти, тъй като трябва да имат удостоверение, че не дължат, а те ще дължат тези суми. В  чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ е посочено, че: когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2016 г. Била е противоречива съдебната практика. Представя тези доказателства, за да се види какво разминаване има. Това са мотивите на Общински съвет-Плевен да изчисти тези спорове. Твърдят, че досега  не са плащали, но съгласно отчетите на Сметната палата няма доказателства, че Община-Плевен, след като досега не е събирала тези задължения, има извършени нарушения или пропуски. Смятат, че  Общински съвет-Плевен на основание чл. 20 от ЗМСМА, във връзка с чл. 17, ал. 1 има това право да се произнесе с това решение, което е законосъобразен нормативен акт. Считат, че жалбата следва да се отхвърли.  

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от предложение до ОбС от Постоянната комисия /ПК/ “Образователна политика и читалищна дейност”, на 12.05.2016 г. се е провело извънредно заседание на комисията /л.6/. На същото заседание е разгледано заявление от читалищата на територията на общината да бъдат освободени от задължения по компонент “чистота на териториите за обществено ползване”, начислени от 2011 до текущата 2016 г. Твърди се, че към момента имотите с учредено право на ползване от читалищата нямат открити партиди съгласно чл.82 ДОПК и досега не са уведомявани за наличие на задължение по чл.69, ал.2 от ЗМДТ. Счита, че е налице правна последица с характер на финансова санкция за предходен период. Предлага на основание чл.21, ал.1 от ЗМСМА, във вр. с чл.14, ал.1 и ал.3 от ЗНА, да се приеме решение в две точки: 1.  Да се отпишат задълженията на читалищата на територията на община Плевен, начислени за периода 2011 – 2015 г. 2. Задълженията, разписани в чл.15, ал.1 от Наредба №17 на ОбС Плевен остават в сила за календарната 2016 г. По така направеното предложение е проведено обсъждане в ОбС /Протокол №9/26.05.2016 г. - л.л.29-39 от делото/, като в същия е посочено, че преди 20 дни читалищата са били поканени да декларират имотите, които стопанисват, и декларациите довеждат до финансова санкция, като е начислена ТБО по третия компонент за 5 години назад. Подкрепя се идеята за опрощаване на тези задължения. Сочи се, че читалищата не са били уведомявани за задължения, а по-голямата част от имотите са общинска собственост, и задължение на собственика на имота е да открие партида, а не на ползвателя. Дирекция МДТ е издала противоречащи си документи. Кметът на общината сочи, че ОбС няма право да опрощава задължения, има право с наредба да се освободят от заплащане на местни такси определени категории лица, но това може да стане само занапред. Опрощаване може да се извърши само от президента на републиката. Трябва да се подаде декларация, че имота е предоставен за управление, за да се изпрати съобщение за дължими суми. С изменение в Наредба №17 могат да не се начисляват задължения занапред. Досегашните могат да бъдат опростени само от президента на републиката. Сумите са около 30000 лева, основната е за читалище “Съгласие” - около 24000 лева. Сочи, че само читалище “Съгласие” е собственик на имота си, а другите читалища са в имоти – общинска собственост. Твърди, че читалище, получавайки общински имот, следва да подаде данъчна декларация. Общината е предоставила само на държавни институции над 40 имота, за които такси също се дължат. Проблемът е, че тези имоти не са декларирани и при декларирането се начислява ТБО за 5 години назад. Без липса на данъчни задължения не може да се кандидатства по програми.

За предложеното решение, прието под №207/26.05.2016 г., са гласували 21 общински съветници, 7 са били против и 5 са се въздържали. Общия брой на общинските съветници е 41. Решението /л.38/ е “Относно: корекция на задължение по компонент от ТБО на читалищата от община Плевен”, като възпроизвежда двете точки на предложението на ПК, и е на посочените в същото предложение правни основания.

Решението е било върнато в ОбС от кмета на общината на основание чл.45, ал.5 от ЗМСМА с писмо № РД-100-00-35/06.06.2016 г., като е обсъдено на заседанието на ОбС на 14.06.2016 г. /протокол №10 от същата дата – л.л.61-77/. След разисквания, е прието ново решение №218 от 14.06.2016 г. /л.76/, относно преразглеждането на решение №207, като на основание чл.21, ал.1, т.23 и чл.21, ал.2 от ЗМСМА ОбС е решил: 1. Задължава читалищата на територията на община Плевен да подадат декларациите си по чл.14, ал.1 от ЗМДТ в едномесечен срок. 2. Не се начисляват задължения за периода от 2011 г. до 2015 г. на читалищата на територията на община Плевен. По време на обсъждането кметът на общината  е посочил отново същите основания за незаконосъобразност, а подкрепящите решението общински съветници – че много организации ползват общинска собственост, но не плащат ТБО, и действията на дирекция “МДТ” са срещу читалищата, които не са в добро финансово състояние. Целесъобразно е да бъдат освободени от тези финансови задължения. Като длъжници те не могат да кандидатстват по проекти. Решението е прието с гласовете на 22 общински съветници, 5 са били против и 4 са се въздържали.

Жалбата на кмета на общината срещу решение №218 от 14.06.2016 г. е подадена чрез ОбС на 23.06.2016 г., видно от поставения вх.№ /л.1/.

По делото се приобщени решението за приемане бюджета на общината за 2016 г. /л.л.115-119/, и Правилник за организацията и дейността на ОбС-Плевен, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация за мандат 2015 - 2019 г. /л.л.120 – 143/.

Приобщени са удостоверения и съобщения за публични общински вземания /л.л.144-150/ по отношение на читалище “Съгласие 1869”, като според удостоверение от 17.03.2016 г. същото няма непогасени задължения по ЗМДТ, според съобщение от 28.04.2016 г. има задължения от 2011 г. до 2016 г. за ТБО и данък върху недвижимите имоти /ДНИ/, като заедно с лихвите размерът е 29018,57 лева; удостоверение от 14.05.2016 г., съгласно което има негопогасени задължения от 2011 г. до 2015 г. за ТБО и ДНИ в размер на 24790,17 лева. Според приложена справка от МДТ читалището дължи ДНИ за обект кафе-тераса, а по отношение ТБО – за компонент поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, като подробно е описан начинът на изчисляване. Посочено е, че читалището е подало декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ №1711 от 22.04.2016 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като се има предвид, че изменителното решение след връщането на първоначалното е прието на 14.06.2016 г., а на 23.06.2016 жалбата срещу него, подадена от кмета на общината е постъпила в ОбС, видно от поставения входящ номер /л.1/.

Насочена е срещу общ административен акт по смисъла на чл.65 АПК, който акт подлежи на съдебен контрол, съгласно разпоредбата на чл. 179 АПК и специалната разпоредба на чл.45, ал.11 от ЗМСМА.

Оспорването е съобщено по реда на чл. 181, ал.1 и ал.2 от АПК, чрез публикуване на обявлението в бр.62/2016 г. на "Държавен вестник" /л.96 от делото/ и в сайта на Върховен административен съд, както и чрез поставяне на обявление в сградата на Административен съд-Плевен. По делото до началото на устните състезания са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл. 182, ал.2 от АПК, които са надлежно конституирани.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Решението не е постановено от компетентен орган. Задължението по чл.14, ал.1 от ЗМДТ касае собствениците и носителите на ограничени вещни права върху недвижими имоти – да подадат декларация за тези имоти. В представената в пълнота административна преписка по издаване на решението не са представени доказателства /нотариални актове или други документи за собственост/, от които да е видно, че читалищата следва да изпълнят предписаното от тази разпоредба, защото са собственици или носители на ограничени вещни права. Напротив, от изразените мнения при обсъждането в ОбС е видно, че само читалище Съгласие 1869 е собственик на сградата, в която се помещава, а другите читалища се помещават в сгради – общинска собственост. Читалище “Съгласие 1869” е подало декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ, видно от приложената по делото справка. Неподаването на такава декларация е административно нарушение по смисъла на чл.123, ал.1 от ЗМДТ. Съгласно чл.128, ал.1 от ЗМДТ актовете за установяване на нарушенията се съставят от служителите на общинската администрация, а наказателните постановления се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица. Липсва каквато е и да е компетентност ОбС да задължава читалищата да подават декларации по чл.14, ал.1 от ЗМДТ. Видно от обсъжданията в ОбС, читалищата /освен читалище “Съгласие 1869”, което е подало декларация/, не притежават право на собственост или ограничено вещно право върху недвижими имоти. За същите имоти се твърди, че са общинска собственост. Общината, ако действително е собственик на тези имоти, в качеството си на собственик следва да декларира имотите по реда на чл.14, ал.1 от ЗМДТ, доколкото задължението за това е изключително на собственика/носителя на ограничено вещно право. Няма доказателства, че читалищата притежават ограничено вещно право върху съответните имоти, като съдът отбелязва, че предоставянето на имот за управление, включително безвъзмездно, не е ограничено вещно право по смисъла на закона. Въпреки че съгласно чл.11, ал.5 и чл. 64 от ЗМДТ за имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено и задължено за ТБО е лицето, на което имотът е предоставен за управление, върху това лице не тежи задължението да подава декларации по чл.14, ал.1 от ЗМДТ. Решението в неговата т.1 следователно е нищожно и с оглед липса на материално правно основание, доколкото лицето, на което имот - държавна или общинска собственост, е предоставен за управление, не е задължено от закона да подава декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ, това задължение тежи върху собственика – в случая община Плевен. Никой държавен орган не може да вмени на читалищата задължение, което не им е вменено по закон, а напротив – е вменено като задължение на друго лице, в случая на самата община.

За пълнота съдът отбелязва, че при подаване на декларация по чл.14, ал.1 от общината като собственик, същата е длъжна да представи всички документни за точно определяне на ТБО съгласно разпоредбата чл.67, ал.2 от ЗМДТ в действащата в периода 2011-2015 г. редакция, във вр. чл.14, ал.2 от ЗМДТ. Това означава да се представят съответните актове, с които имотите са предоставени за управление /каквито се твърди, че съществуват, макар да не са приложени по преписката/.

Липсва компетентност на ОбС и по отношение на решението в неговата т.2. Въпреки че е използва изразът “не се начисляват задължения за периода от 2011 до 2015 г. на читалищата на територията на община Плевен”, в случая е налице опрощаване на тези задължения. Задълженията за ТБО – в случая за компонент поддържане чистотата на територии за обществено ползване, възникват въз основа на закона и съответната Наредба на ОбС, издадена на основание чл.9 от във вр. с чл.8, ал.6 от ЗМДТ, в случая това е Наредба №17, достъпна на сайта на община Плевен- Съгласно чл.15, ал.5, т.5 от същата, не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване и такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа: За сгради, собственост на организации на хора с увреждания, които не са отдадени под наем; за сгради на училища, висши училища и академии, използвани за учебен процес и научна дейност; за музеи, галерии, библиотеки и читалища, които не са отдадени под наем.; Следователно читалищата следва да заплащат ТБО само в нейния компонент поддържане чистотата на територии за обществено ползване, доколкото са освободени от плащане по останалите два компонента на ТБО. Читалищата обаче не може да бъдат освободени от заплащане и на този компонент, каквато е волята на ОбС, със задна дата. След като има нормативна уредба, според която те дължат ТБО в този неин компонент, задължението за тази такса не възниква от декларирането на имота и съставяне на съобщение от служителите на ДМТ, а по силата на закона. Волеизявлението на данъчния орган само констатира възникналото въз основа на закона задължение за ТБО.

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК задълженията за такса битови отпадъци са публични държавни вземания. Компетентен да опрощава държавни вземания е само президентът, предвид чл. 98, т. 12 от Конституцията на Република България, като опрощаването винаги е индивидуално, а не по категория лица. В този смисъл е Решение № 1584 от 12.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6721/2014 г.

С процесното решение Общинският съвет изземва това правомощие на президента, което не се допуска от закона. Доколкото само президентът може да опрости несъбираемо държавно вземане, то решението му в тази част също е взето от некомпетентен орган – ОбС.

Решенето е писмено, но изискуемата форма не е спазена с оглед липсата на мотиви. Мотивите са съвкупност от фактическите и правни основания за издаването на акта, в случая решението на ОбС. Изложените твърдения за затруднено финансово състояние на читалищата в общината не са подкрепени със съответни доказателства. Но дори да са надлежно доказани, влошеното финансово състояние не дава право да ОбС да възлага на читалищата задължение за деклариране, които в ЗМДТ са възложени на други лица, нито да опрощава техни парични задължения, които вече са възникнали, доколкото това е правомощие само на президента на републиката. Разпоредбата на чл.21, ал.1, т.23 от ЗМСМА, посочена като правно основание в процесното решение, не може да бъде тълкувана в смисъл, че ОбС има право да приема каквито решения намери за добре, без да се съобразява с установения правов ред. Съгласно тази разпоредба, ОбС решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи. В случая решените въпроси са от изключителната компетентност на други органи, поради което решението е нищожно поради некомпетентност, както е посочено по-горе.

Посочената като правно основание разпоредба на чл.21, ал.2 от ЗМСМА не дава право да се приема решение, което с обратна сила да преуреди възникнали правоотношения за ТБО. Няма пречка ОбС да приеме разпоредба в наредба по чл.9 във вр. с чл.8, ал.6 от ЗМДТ, с която да предвиди изцяло, във всички компоненти на ТБО освобождаване от същата такса на читалищата. Такава разпоредба обаче не може да има обратно действие. Съгласно нормата на чл.14, ал.2 от ЗНА, “Обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден.“. Разпоредбата на чл.8, ал.6 от ЗМДТ дава право да се освободят с наредба по чл.9 от ЗМДТ от плащане на ТБО определена категория лица, но не дава право за издаване на наредба, съдържаща разпоредби с обратно действие, доколкото самите разпоредби на чл.9 и чл.8, ал.6 от ЗМДТ не са с обратно действие. Решенията на ОбС не могат да противоречат на правните норми, които са в по-високи по степен нормативни актове – Конституцията, ЗМДТ.

Решението е постановено и при съществено нарушение на административно производствените правила. Съдът е длъжен и следва да съобрази спазването на тези правила на основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.146, т.3 и чл.184 АПК, въпреки твърдението на жалбоподателя, че не оспорва решението на ОбС на това основание.

Оспорения акт е общ административен. С него са създадени права и задължения на определена категория лица по смисъла на чл.8, ал.6 от ЗМДТ, но не в наредба. Законодателят не е дал определение на употребеното понятие "категория", поради което и с оглед на чл. 36, ал. 1 от Указ 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове смисъла му трябва да бъде в съответствие с общоупотребимия български език. Категория, в контекста на предмета на делото, означава група задължени за такса битови отпадъци лица, обединени от общи характеристики. Щом са група лица и щом законодателят позволява тяхното освобождаване само като група, на база на общите им характеристики, то следва, че тогава, когато не е инкорпориран в наредбата по чл. 9 ЗМДТ и следователно ще има съдържанието на правило с многократно правно действие, актът на общинския съвет ще бъде общ административен акт. Той няма да бъде обединен в един акт множество индивидуални актове. В случая “категория” са читалищата на територията на община Плевен.

Органът въобще не провел производството по глава десета, раздел втори "Общи административни актове". Не е извършено уведомяване за предстоящото издаване на акта съгласно чл. 66 АПК, не е извършено публично оповестяване на формите на участие на заинтересованите лица съгласно чл. 69 АПК, не е извършено и съобщаване на акта съгласно чл. 72 АПК.

Ако органът бе спазил процедурата по уведомяване на предстоящото издаване на общия административен акт той би могъл да има мнения, предложения и възражения на заинтересованите граждани и техните организации и тогава, в съответствие с чл. 71 АПК, след като е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, би постановил един законосъобразен акт. Като не е сторил това органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като става въпрос за правила, които са гаранция за законосъобразност на акта.

В подобен смисъл е Решение № 672 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6312/2013 г. Следователно в случая решението на ОбС не е нормативен акт, както твърдят заинтересованите страни.

По отношение съответствието с целта на закона съдът съобрази следното:

Дейността на читалищата се урежда от ЗАКОН за народните читалища /ЗНЧ/ - Обн., ДВ, бр. 89 от 22.10.1996 г., последно изм. към датата на постановяване на решението бр. 68 от 2.08.2013 г., в сила от 2.08.2013 г. В същият закон в първоначалната му редакция §7 от ПЗР (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., предишен § 6 - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) е предвиждал, че читалищата се освобождават от всякакви държавни и местни данъци, такси и мита върху основните им дейности и имуществата, свързани с тях.; Тази разпоредба е отменена, и към настоящия момент читалищата са задължени за ТБО по общия ред на ЗМДТ, като както бе посочено по-горе, може да бъдат освободени от нейното заплащане - частично или изцяло, с наредба по чл.9 във вр. чл.8, ал.6 от ЗМДТ, но само занапред. Разпоредбата на чл.25 от ЗНЧ предвижда, че недвижимото и движимото имущество, собственост на читалищата, както и приходите от него не подлежат на принудително изпълнение освен за вземания, произтичащи от трудови правоотношения; Следователно върху такова имущество не може да се насочи принудително изпълнение за задължения за ТБО. Принудително изпълнение върху получавана от читалищата държавна субсидия не може да се насочи срещу същата съгласно чл.520, ал.1 от ГПК: “Не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия от държавния бюджет.” По тази причина читалищата са достатъчно добре защитени от принудително изпълнение срещу имуществото им, което би могло да доведе до увреждане на основната им дейност. Опрощаването по отношение на задължения за ТБО за минало време, което процесното решение иска да им осигури, може да се извърши обаче само с указ на президента на републиката, но не и с акт на ОбС.

По останалите твърдения и искания на страните съдът съобрази следното:

Приложените по делото удостоверения и съобщение по отношение дължими суми от читалище “Съгласие 1869” са с различни суми, с оглед на различните обстоятелства, видно от самите тях. Удостоверението, че не се дължат суми /л.144/, е от 17.03.2016 г., преди подаване на декларация за притежаван имот /видно от справката на л.148, декларацията е подадена на 22.04.2016 г./, а съобщението и другото удостоверение са след тази дата, съответно от 28.04.2016 г. и 14.05.2016 г. Разликата по отношение на дължимите суми в тях дължи на факта, че в издаденото по-късно удостоверение не фигурира дължима сума за 2016 г., а сумите за лихви са по-големи, доколкото са изчислени към по-късна дата. Не е ясно защо се твърди, че съдебната практика по отношение ТБО е противоречива. Ако читалището оспорва размера на задълженията за ТБО, може да поиска издаване на Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/, който подлежи на оспорване за законосъобразност по административен и съдебен ред. С влязло в сила съдебно решение ще се установи със сила на присъдено нещо размера на дължимите суми. В случая няма твърдения или доказателства, че такива АУЗД са издавани.

Съдът няма право да преценява целесъобразността на административния акт, но е длъжен да прецени неговата законосъобразност. Дали ОбС с наредба по чл.9 във вр. с чл.8, ал.6 ще освободи изцяло читалищата от ТБО, или ще им възложи същата изцяло или частично, е въпрос, който не подлежи на съдебен контрол. Но ОбС не може да опрощава възникнали вече вземания за ТБО, доколкото това е правомощие само на президента на републиката. Дали приходите от ТБО на имотите, в които се помещават читалищата, са предвидени в бюджета на общината, няма никаква връзка със законосъобразността на процесното решение на ОбС, поради което този бюджет не следва да бъде обсъждан.

Съгласно чл.168, ал.2 АПК, приложим съгласно чл.184 АПК, съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Оспореният акт е не само незаконосъобразен поради липса на мотиви и съществено нарушение на административно производствените правила, но и нищожен като издаден от некомпетентен орган и при липса на материално правно основание, поради което съдът следва да го прогласи за нищожен.

Водим от горното и на осн. чл. 184 във вр. с чл. 172, ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 218 от 14.06.2016 г. на Общински съвет - Плевен.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

            АДМИНИСТРЕТИВЕН СЪДИЯ :