ОПРЕДЕЛЕНИЕ

998

гр.Плевен, 3 Октомври 2016г.

 

            Административен съд-Плевен, втори касационен състав, в закрито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                              Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                     Членове:  Цветелина Кънева

                                                                                      Снежина И.

Като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело №527 по описа за 2016г на Административен съд-Плевен, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производство по реда на чл.251 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С Решение № 289 от 26.02.2016г., постановено по гр.дело №5240/2014г., Районен съд – Плевен е отменил Заповед №РД – 314/07.11.2014год. на Директора на Областна дирекция “Земеделие” гр.Плевен  за разпределение на масивите за ползване за стопанската 2014/ 2015 год. в землището на  с.Садовец и е върнал преписката на ОД „Земеделие” Плевен за ново произнасяне при съобразяване на дадените указания съгласно чл.173, ал.2 от АПК. С допълнително решение №692 от 03.05.2016г. е отхвърлил като неоснователна молбата на В.Г.В. за допълване на решението в частта му за разноските.

При инстанционен контрол с решение №401 от 27.09.2016г. по кас.адм.дело №527/2016г. на Административен съд-Плевен касационната инстанция е оставила в сила решението на районния съд, като в изпълнение на разпоредбата на чл.174 от АПК е определила 14-дневен срок за издаване на заповед за служебно разпределение на масивите за ползване за стопанската 2014/2015г. в землището на с.Садовец. Със същото решение е отхвърлено искането на В.Г.В. за присъждане на разноски пред първата инстанция.

С писмо вх.№3175/29.09.2016г. от Директора на ОД „Земеделие”-Плевен на основание чл.251 от ГПК е поискано официално тълкуване на решението на касационната инстанция, като са посочени конкретни въпроси, а именно: 1.Как следва да се издаде индивидуален административен акт със задна дата?; 2.Тъй като по своята същност заповедта по чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ представлява административен акт, пораждащ действие единствено и само за една стопанска година, в процесния случай от 01.10.2014г. до 30.09.2015г., какви правни последици ще породи издаването на нова заповед за вече отминал времеви период?; 3.Предвид факта на специфичната дейност, която се регулира със заповедта по чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ, а именно изораването, засяването, отглеждането и прибирането на земеделската продукция или обобщено целият цикъл на обработване на земеделска земя в рамките на една стопанска година, както и участието в кампанията за директни плащания, моля да поясните по какъв начин ще афектира издаването на нова заповед за един вече приключил цикъл за обработване на земеделска земя?; 4.Издаването на нова заповед по реда на чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ за периода 01.10.2014г. до 30.09.2015г., ще засегне ли по някакъв начин заповедите, издадени по същия ред, за стопанските 2015/2016г. и 2016/2017г. в землището на с.Садовец?.

Настоящият касационен състав, след като се запозна с материалите по делото и с поставените въпроси в искането за тълкуване по реда на чл.251 от ГПК, намира за установено следното:

Съгласно нормата на чл.251 ал.1 от ГПК, спорове по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил. В конкретният случай решението от 27.09.2016г. по кас.адм.дело №527/2016г. на Административен съд-Плевен, чието тълкуване се иска, е окончателно, а самото искането е направено пред съда, който го е постановил, поради което е допустимо.

Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

Съгласно правната теория и съдебната практика едно решение се нуждае от тълкуване, когато е неясно. Иначе казано, на тълкуване подлежат такива съдебни актове, от чиито мотиви и диспозитив не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на съда по правния спор. На тълкуване подлежи диспозитива на съдебния акт, а мотивите могат само да подпомогнат установяването на действителната воля, изразена в съдебния акт, тъй като са указание за нея. Тълкуването е необходимо, за да се отстранят неяснотите на решението, за да може да се обезпечи неговото правилно прилагане.

Настоящият състав счита, че с писмо вх.№3175/29.09.2016г. на Директора на ОД „Земеделие”-Плевен не се поставят въпроси свързани със неясноти в постановеното решение, а се касае до въпроси свързани с изпълнението на съдебния акт. Видно от поставените въпроси е, че административният орган правилно е разчел волята на съда, но са налице затруднения от негова страна при изпълнението на съдебния акт. При тези данни съдът намира, че така постановеното касационно решение не се нуждае от тълкуване. Волята на съда както в мотивите, така и в диспозитива е ясно и недвусмислено изразена и следователно не е налице неяснота на решението, която да бъде отстранена по тълкувателен път. Ето защо искането е неоснователно и следва да се отхвърли.

За пълнота на изложеното по-горе е необходимо да се посочи, че издаването на нова заповед за служебно разпределение на масивите за ползване за стопанската 2014/2015г. в землището на с.Садовец не следва да бъде със задна дата, а с актуална такава, но за отминала стопанска година, а нейното издаване ще спомогне уреждането на имуществените взаимоотношения между ползвателите, които реално са обработвали земеделските земи по масиви в землището на с.Садовец за вече отминалата 2014/2015г. стопанска година.

            Воден от горното, съдът

 

                                           ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ искането, обективирано в писмо вх.№3175/29.09.2016г. на Директора на ОД „Земеделие”-Плевен, за тълкуване на решение №401 от 27.09.2016г. по кас.адм.дело №527/2016г. на Административен съд-Плевен.

Определението не подлежи на оспорване, съобразно чл.251 ал.5 от ГПК.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.