Р E Ш Е Н И Е

№ 401

гр.Плевен, 27 Септември  2016 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети септември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                          

                                                        Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                          Членове: Цветелина Кънева

                                                                          Снежина И.

При секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно дело № 527 по описа за 2016 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.37в, ал.4 и ал.12 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.).

            С Решение № 289 от 26.02.2016г., постановено по гр.дело №5240/2014г., Районен съд – Плевен е отменил Заповед №РД – 314/07.11.2014год. на Директора на Областна дирекция “Земеделие” гр.Плевен  за разпределение на масивите за ползване за стопанската 2014/ 2015 год. в землището на  с.Садовец. С допълнително решение №692 от 03.05.2016г. е отхвърлил като неоснователна молбата на В.Г.В. за допълване на решението в частта му за разноските.

Срещу постановеното решение № 289 от 26.02.2016г. са постъпили две касационни жалби. В касационната жалба на „Дарина 111” ООД, „Дилчеви” ООД, „Еврозърно” ЕООД, А.М.Я., „Боян 82” ООД, ЕТ „П. Д.”, С.Л.С., Т.В.Д., Х.И.С., Я.Д.Я., ЕТ „Лиляна - Л. Н.” с.Садовец, С.Ц.И., подадена чрез адв. Г. ***, са изложени твърдения, че решението е неправилно. Сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган, като е спазен чл.37в от ЗСПЗЗ. Сочи се също, че споразумението между ползвателите на земеделски земи влиза в сила при условие, че обхваща не по-малко от 2/3 от общата площ на масивите за ползване в съответното землище, като за останалите земеделски земи, необхванати от доброволното споразумение, комисията изготвя проект за служебно разпределение, съобразявайки изискванията на чл.37в, ал.3 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че въз основа на сключено доброволно споразумение и проект директорът на ОДЗ издава заповед, с която разпределя масивите в землището. Твърди се още, че законът не предвижда задължение в доброволното споразумение да участват всички ползватели, които са подали декларации за съответната година. Според касаторите е достатъчно да са обхванати поне 2/3 от земите в землището, а ползвателите, които участват, да са заплатили задълженията за ползване на “бели петна”. Сочи се, че жалбоподателите пред районния съд са подавали декларации за участие в споразумението, а впоследствие са ги оттегляли. Подробно се описват изискванията на чл.37в, ал.3 от ЗСПЗЗ, като се твърди, че същите са спазени, видно и от извършената експертиза. Твърди се също, че срокът по чл.75а, ал.1 от ППЗСПЗЗ е инструктивен, поради което издаването на заповедта след срока не води до нейната незаконосъобразност. Моли се за отмяна на решението, като се потвърди заповедта и да присъдят разноски.

 В касационната жалба на Директора на ОД”Земеделие”-Плевен са изложени твърдения за неправилност на решението. Сочи се, че тримата жалбоподатели пред районния съд са заявили желанието си за участие в споразумение за разпределение на обработвани земеделски земи в землището на с.Садовец.  Сочи се още, че на същите са разпределени земеделски земи, като са им разпределени допълнително т.нар. “бели петна”, и са получили земи в по-голям размер. В тази връзка се твърди, че вещото лице е установило, че жалбоподателите са настанени в декларираните от тях площи, както и в масивите, в които имат преобладаващо участие. Сочи се, че заповедта е издадена след срока, но след получено писмо от Министерството на земеделието и храните, като е налице хипотезата на чл.37в, ал.12 от ЗСПЗЗ, поради което е издадена от компетентен орган. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд.

По делото са постъпили отговори на касационните жалби от В.Г.В., чрез адв. К., в които се сочи, че същите са неоснователни. Твърди се, че се е отказал от участие в доброволното споразумение и това е негово право. Моли се решението на районния съд да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание за касаторите „Дарина 111” ООД, „Дилчеви” ООД, „Еврозърно” ЕООД, А.М.Я., „Боян 82” ООД, ЕТ „П. Д.”, С.Л.С., Т.В.Д., Х.И.С., Я.Д.Я., ЕТ „Лиляна - Л. Н.”, С.Ц.И., редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

В съдебно заседание касаторът и ответник по другата касационна жалба ОД”Земеделие”-Плевен, редовно призован, се представлява от юрк.Д., който поддържа касационната жалба. Счита, че съдът неправилно е приел, че е нарушен принципа за разпределение. Твърди, че с нарочно заявление Х.В.Г. и В.Г.В. са поискали служебно разпределение, съобразно площите, декларирани и заявени от тях. Сочи, че с експертиза на вещо лице е направено служебно разпределение, а именно настаняване на ползвателите с най-голямо правно основание, и същата следва да се кредитира. В заключение счита, че неправилно районният съд е приел, че заповедта е издадена след законоустановения срок и моли решението да бъде отменено.

В съдебно заседание ответникът и заинтересована страна В.Г.В. – редовно призован, се явява лично и с адвокат В.И.К. от Адвокатска колегия – гр.Ловеч с пълномощно от първата инстанция. Пълномощникът моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Сочи, че предмет на настоящото дело не е спор за размера на ползваните земеделски земи, а спор относно незаконосъобразността на издадената заповед. В тази връзка счита, че правилно районният съд е приел срока 10.10. като преклузивен и издаването на процесната заповед като незаконосъобразно издадена извън този срок. Не претендира разноски пред настоящата инстанция, а само за пред районния съд.

В съдебно заседание ответникът Х.В.Г. – редовно призован, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание заинтересованите страни М.П.М., „Агримарт” ЕООД, „Агроел” ЕООД, „Ресен” ЕООД, А.В.Г., В.П.П., В.П.М., Г.П.Х., ЕТ „АГРО – С. Д.”, Н.П.П., Н.П.П., П.Д.К., С.Й.Ц., Х.В.Г., „Дарина 111” ООД, „Дилчеви” ООД, „Еврозърно” ЕООД, А.М.Я., „Боян 82” ООД, ЕТ „П. Д.”, С.Л.С., Т.В.Д., Х.И.С., Я.Д.Я., ЕТ „Лиляна Л. Н.”, С.Ц.И. – редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационните жалби са подадени в законоустановения срок и от надлежни страни и са допустими за разглеждане.

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

При разглеждането на делото районният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения частичен проект за разпределение на масивите за ползване на зем.земи за землището на с.Садовец за стопанската 2014/2015 г., комисия  назначена със заповед на Директора на ОД Земеделие е  разгледала подадените в ОСЗ Д.Дъбник декларации от собствениците на земеделски земи и е констатирала, че за землището на с.Садовец не е постигнато доброволно споразумение за ползване на зем. земи за стопанската 2014/2015 г. Комисията е предложила частичен проект за разпределение на масивите за ползване на  зем.земи за участниците –жалбоподатели по делото и П.К.. 

Видно от представеното  споразумение на масиви за ползване на зем. земи, изготвено на осн. чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2014/2015 г. от 12.09.2014 г. за землището на с.Садовец  е, че последното не е подписано от В.Г.В., Х.В.Г. и П.Д.К..

          От представената заповед  издадена на осн.  чл. 37в, ал.4 от ЗСПЗЗ е видно, че е одобрен частичния проект за разпределение на масивите за ползване на зем. земи за землището на с.Садовец.

         От заключението на ВЛ по назначената експертиза е видно, че границите на масивите за разпределение по отношение на участниците в споразумението са формирани  според площта на участие в разпределението и според преобладаващата част от масивите заявени за обработка през процесната 2014/2015 г. - за землището на с.Садовец. Общата площ за разпределение на имотите през стопанската 2014/2015 г. е 30224,460 дка. ВЛ е установило, че жалбоподателят В.В. е  заявил площ  в размер на 687,347 дка, а жалбоподателят Х.Г. е заявил за разпределение 294,293 дка.

В приложения доклад по чл.72в, ал.1 от ППЗСПЗЗ, вх.№ 2169-1/ 30.09.2014 г. е отразена в хронологичен ред дейността на комисията по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ за създаване на масиви за ползване на земеделски земи за стопанската 2014/2015 г. по споразумение между собственици и ползватели в землището на с.Садовец, общ.Долни Дъбник. Посочено е, че на 19.08.2014 г. е проведено първо заседание на комисията, на което са определени границите на масивите за ползване върху копие от КВС, след което е изготвена карта на масивите за ползване и регистър към нея, който съдържа данни за имотите, заявени за участие в споразумението, и за имотите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ. Посочено е, че на 26.08.2014 г. е проведено второ заседание, а на 09.09.2014 г. е получена молба вх.№263/09.09.2014 г. от арендатори, собственици и ползватели за отсрочване на датата на представяне на доброволното споразумение. В доклада е посочено, че това доброволно споразумение е прието от комисията, която въз основа на него е изготвила проект на карта на масивите за ползване и регистър към нея, които били оповестени по реда на чл.74, ал.3 от ППЗСПЗЗ. В последния се съдържа в табличен вид баланс на обработваемите земи в землището на с.Садовец за стопанската 2014/2015г., баланс на белите петна по ползватели за 2014/2015 стопанска година /с посочена сума на площта и дължимо рентно плащане/ и регистър на белите петна по ползватели за 2014/2015 стопанска година /с посочен ползвател, ползвана площ, площ на имота, собственик на имота, номер на имота по КВС/. Доклада на комисията е подписан от председателя й и от всички членове. Към доклада е приложено споразумението с вх.№1/12.09.2014 г. и Регистъра по чл.74, ал.1 от ППЗСПЗЗ. От представеното споразумение за масиви за ползване на земеделски земи, изготвено на основание чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за 2014/2015 стопанска година е видно, че в същото са посочени 27 лица в качеството на собственици или ползватели на общо 30224.460 дка земеделски земи в землището на с.Садовец. В споразумението са участвали 27 лица, като е посочено по отношение на всеки ползвател - площта на имотите, ползвани на правно основание, площта на имотите, ползвани на основание чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ, както и разпределените масиви съгласно проекта /по номера на масивите/. Подпис на споразумението не са положили лицата – В.Г.В., Х.В.Г. и П.Д.К.. Неразделна част от споразумението е Приложението с опис на масивите и имотите по ползватели, както и регистър на белите петна по ползватели.

С атакуваната Заповед № РД-314/07.11.2014г. Директорът на Областна дирекция  „Земеделие” гр.Плевен е определил разпределение на масивите за ползване в землището на с.Садовец съгласно подписаното между собствениците и ползвателите споразумение за създаване на масиви за ползване за стопанската 2014/2015 година, окончателните регистри по чл.74, ал.1 от ППЗСПЗЗ и карта на ползването, които са неразделна част от заповедта; определено е и разпределението на земите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ между ползвателите, съгласно таблица, включваща ползвателя, сумата на ползваната площ и дължимото рентно плащане.

При така установеното от фактическа страна, районният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган - Директора на ОД „Земеделие” Плевен. С атакуваната заповед е определено разпределение на ползването на масивите за ползване в землището съгласно сключеното споразумение, което не е пресъздадено в заповедта, но е приложено като неразделна част от нея. Заповедта е издадена в изпълнение на правомощията на органа по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ. Същата е издадена на 07.11.2014 г., т.е. извън срока предвиден в чл. 37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, който е инструктивен и е пряко свързан и постигане целта на закона. Целта на производството по чл. 37в от ЗСПЗЗ, респ. чл. 70 и сл. от ППЗСПЗЗ е да регулира обществените отношения в областта на ползването на обработваемите земеделски земи в страната, като създаде облекчения и подходящи условия за тяхното окрупняване. Тази цел се преследва за всяка стопанска година, тъй като съгласно чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ споразумението между собствениците и/или ползвателите се сключва и актуализира всяка година до 30 август за следващата стопанска година. Съгласно § 2, т. 3 ДР на Закона за арендата "стопанска година" започва на 1 октомври на съответната година и приключва на 1 октомври на следващата година, затова и сроковете по чл. 37в от ЗСПЗЗ са съобразени с продължителността на стопанската година. В тази връзка съдът е посочил, че сключването на споразумението става до 30 август, съставянето на проект за разпределение на ползването на земите по масиви /когато не е постигнато споразумение/ е до 15 септември съгласно чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ, издаването на заповед за разпределение на масивите в землището в срок е до 1 октомври (ал. 4), нейното обявяване е до 10 октомври (ал. 5) и обжалването на заповедта не спира изпълнението й (ал. 6). Посочил е още, че целта на всички тези срокове е до започването на съответната стопанска година да приключи административното производство по разпределение ползването на обработваемите земеделските земи между собствениците и/или ползвателите, като в случаите когато не е издадена съответната заповед от директора на ОД ”Земеделие” в предвидените срокове - до 1 октомври, всяко заинтересовано лице може да поиска издаването й от министъра на земеделието и храните (ал. 12), където срока за произнасяне е едномесечен (ал. 13). Предвид последното е направил извод, изхождайки от целта на тази процедура, че издаването на заповедта по чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ следва да стане преди или най-късно в началото на стопанската година, но преди да е започнало обработването и засяването на земеделските земи. Счел е, че посочените срокове са инструктивни, някакво движение в тях е възможно, доколкото в процедурата участват много правни субекти и съгласуването на волите им е трудно, но последния момент, до който заповедта по чл. 37в ЗСПЗЗ може да бъде издадена без да се изпадне в противоречие с целта на закона е 10 октомври, като на този ден едновременно бъде издадена заповедта и бъде обявена на интернет страницата на общината и на другите места по закон. Посочил е, че пропускът на директора на ОД Земеделие да се произнесе е юридически факт пораждащ правото на собствениците/ползвателите да отнесат административния въпрос за създаването на масиви за ползване пред министъра на земеделието и храните и правомощието на последния да издаде заповедта по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Отбелязал е, че същото е и по отношение на срока за сключване на споразумението по чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ - неспазване на срока за сключване на споразумението – 30 август, поражда задължението на комисията да състави проект за разпределение на ползването на земите по масиви до 15 септември. В заключение е направил извод, че в процесния случай заповедта е издадена на 07.11.2014 г., т.е. след максимално допустимия срок /10.10/ за издаването й, без да се наруши целта на закона, и включва територии, за които няма съгласие /тези на жалбоподателите и на П.К./, което е недопустимо и противоречи на целта на закона. Предвид последното съдът е стигнал до извод, че заповедта е незаконосъобразна и е отменил същата. С оглед естеството на административния акт и наличието на споразумение между останалите ползватели, районният съд е приел, че не може да реши въпроса по същество, поради което е върнал преписката на ОД „Земеделие” Плевен за произнасяне при съобразяване на дадените указания съгласно чл.173, ал.2 от АПК.

Решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила, а по заявените касационни основания съдът съобрази следното:

Споразумението между ползвателите на земеделски земи може да влезе в сила при условие, че обхваща не по-малко от 2/3 от общата площ на масивите за ползване в съответното землище, но също така в него трябва да участват всички ползватели, с изключение на тези, които не са изпълнили условията на чл.37в, ал.2, изр. четвърто. Съгласно тази разпоредба в споразумението участват ползватели, които са изплатили задълженията си по ал. 7 и по чл. 34 за земите по ал. 3, т. 2 за предходните стопански години, както и задълженията си към държавния и общинския поземлен фонд. Когато дори един ползвател, който иска да участва в масиви за ползване и има право да участва в споразумението, не подпише проекта за споразумение, споразумение не е налице, такова не е постигнато. Когато е налице непостигане на споразумение, както в случая – проектът не е бил подписан от трима от ползвателите, е налице хипотезата на липса на споразумение. Вместо да издаде заповед за служебно разпределение по предвидения от ЗСПЗЗ ред, при съобразяване с предвидените в чл.37в, ал.3 изисквания, която заповед се издава вместо липсващото споразумение, директорът на ОДЗ е одобрил споразумението /което не постигнато/ и същевременно в заповедта е определил земи за неподписалите споразумението ползватели, т.е. постановил е своеобразен “хибрид” между споразумение и заповед при липса на споразумение, каквато възможност ЗСПЗЗ не му предоставя. Ето защо решението на районния съд е правилно, доколкото е отменена заповед, одобряваща липсващо споразумение. Със заповед за одобряване на споразумение може да се одобри само съществуващо такова. Когато споразумение не се постигне, директорът на ОДЗ следва да издаде заповед за служебно разпределение, съобразявайки изискванията на закона и специално чл.37в, ал.3, т.1 и т.2.

Основателно, обаче, е възражението, че макар и издадена след срок, заповедта не е незаконосъобразна на това основание. Съгласно чл.37в, ал.12 от ЗСПЗЗ, когато в срока по ал. 1 и 4 директорът на областната дирекция "Земеделие" не издаде заповедта, всяко заинтересовано лице може да поиска издаването й от министъра на земеделието и храните /МЗХ/. В случая са налице две искания за издаване на заповед по този ред, съответно от 21.10.2014 г. и 13.10.2014 г., приобщени на л.л.383,384 от делото пред районния съд. Разпоредбата на чл.37в, ал.13 дава възможност МЗХ да оправомощи лице да издаде такава заповед. По делото пред РС е приобщена Заповед №РД 46-401/17.10.2014 г. на МЗХ /л.л.385-387/, съгласно която на директора на ОДЗ е възложено да издава заповеди по чл.37в, ал.1 и ал.4 в хипотезата на чл.37в, ал.12 – т.11 от същата заповед. Следователно заповедта е издадена в срок от надлежно упълномощено лице. С оглед на този факт е безпредметно да се коментира срокът по чл.75а, ал.1 от ЗСПЗЗ, който е инструктивен. В тази връзка следва да се отбележи, че целта на определените срокове и на възможността за издаване на заповедта от МЗХ е да се издаде заповед, с която да се окрупнят масивите и се създадат възможности за ефективно обработване на земеделската земя, поради което дори ако заповедта е издадена след срока, тя не е незаконосъобразна на това основание.

Основателно е и твърдението, че са спазени изискванията на чл.37в, ал.3 от ЗСПЗЗ, както е установило вещото лице, но доколкото със заповедта е одобрено споразумение, което не е постигнато, спазването на тези изисквания не прави заповедта законосъобразна, т.е. не санира допуснатия порок. По тази причина при новото произнасяне Директорът на ОДЗ следва да издаде заповед за служебно разпределение на земеделските земи на всички ползватели, като няма пречка същата да възпроизвежда разпределението по отменената заповед, доколкото изискванията на чл.37в, ал.3 са спазени. Не може, обаче, в заповедта за служебно разпределение да е налице  позоваване на споразумение, каквото не е постигнато. Заповедта за служебно разпределение следва да бъде израз само на волята на органа в съответствие със закона. Доколкото въпросът е изяснен, следва на основание чл.174 АПК да се определи срок за новото произнасяне, а именно новата заповед следва да бъде издадена в срок от 14 дни от постановяване на настоящето решение.

При този изход на делото, разноски на касаторите не могат да се присъдят, а по отношение на искането на ответника по касация В.Г.В. за присъждане на разноски съдът съобрази следното:

От процесуалния представител на В. се претендират разноски не пред тази инстанция, а само за пред районния съд. Последният е бил сезиран с молба за присъждане на разноски /доколкото не се е произнесъл с Решение № 289 от 26.02.2016 г. относно разноските/, като по тази молба за присъждане на разноски е постановил допълнително решение №692 от 03.05.2016г., с което е отхвърлил като неоснователна молбата за допълване на решение № 289 от 26.02.2016 г. в частта му за разноските. Това допълнително решение е било надлежно съобщено на В., като срещу него не е подадена касационна жалба, поради което е влязло в сила. По тази причина настоящият състав не може да се изследва законосъобразността на отказа да се присъдят разноски пред районния съд.

Воден от горното и на основание чл.174 и чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 289 от 26.02.2016 г., постановено по гр.дело № 5240/2014 г. на Районен съд – Плевен.

ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок, считано от датата на постановяване на настоящето решение, в който Директорът на ОДЗ Плевен да издаде заповед за служебно разпределение на масивите за ползване за стопанската 2014/2015 год. в землището на  с.Садовец.

ОТХВЪРЛЯ искането на В.Г.В. за присъждане на разноски пред първата инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                    2.