Р E Ш Е Н И Е

383

гр.Плевен, 21 Септември 2016 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:                                                     Председател: Юлия Данева

                                                                       Членове:  Елка Братоева

                                                                                              Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 525 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 165 от 15.03.2016 г., постановено по нахд № 67/2016 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 87 от 09.11.2015 г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр.София, с ЕИК 831642181, представлявано от А. И. Д., на основание чл.53 и чл.83 от ЗАНН, във връзка с чл.335, във връзка с чл.336 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), във връзка с чл.4 ал.1 т.1 от Наредба № 6 от 13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.335, във връзка с чл.336 от ЗЕС, във връзка с чл.4 ал.1 т.1 от Наредба № 6 от 13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС  затова, че за периода 13.03.2015 г. – 31.03.2015 г. не е осигурило на А. А. А. – краен потребител на универсална услуга, предоставяна чрез телефонен пост с номер ***, 24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата възможности за приемане  и осъществяване на национални и международни повиквания от/към географски и негеографски номера, както и приемане и предаване на факсимилни съобщения на адреса на ползване на услугата – с.Горталово, общ.Плевен.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,  чрез адвокат С. Ш. от Адвокатска колегия – София, която счита същото за издадено в противоречие с материалния закон, с процесуалния закон, без съблюдаване целта на закона и необосновано, т.к. съдържа неправилни правни констатации, които не обхващат всички аспекти на правния спор за законосъобразността на атакуваното НП. Сочи, че АУАН, въз основа на който е издадено НП, е предявен и връчен на неупълномощено от жалбоподателя лице, което представлява съществено процесуално нарушение, неотстранимо на следващ етап от производството и това не е взето предвид от ПлРС при постановяване на обжалваното решение. Според касатора БТК не е извършило твърдяното нарушение, а е действало изцяло законосъобразно в съответствие с одобрените от КРС Общи условия за предоставяне на услугите. Счита, че нарушението не е безспорно установено, т.к. не са налице доказателства, които го удостоверяват. Навежда доводи, че проверката не е извършена в цялост и твърдяното нарушение не е доказано по никакъв начин. Сочи, че при издаване на АУАН и впоследствие на НП КРС не е съобразила необходимостта от извършване на проверка, която да установи дали издаването на АУАН е обосновано. Счита, че в конкретния случай при издаване на НП КРС е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, които от своя страна представляват формално основание за отмяна на НП.  Намира, че липсата на правилно обосноваване и съответно квалифициране на установените по преписката обстоятелства, е равнозначна на липса на посочване на нарушената от наказаното лице законова разпоредба. Според касатора посоченото обстоятелство е съществено, т.к. води до нарушаване правото на защита на наказаното лице, защото то не е научило за нарушение на кой закон е наказано, поради което е ограничена и възможността му своевременно пълноценно да се защити срещу издаденото НП. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление. Алтернативно прави искане за намаляване размера на наложената санкция до законовия минимум.

В съдебно заседание касаторът не се представлява. Взема подробно становище по съществото на спора в депозирани по делото писмени бележки.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Комисия за регулиране на съобщенията – гр.София не се представлява, депозирал е писмено становище, в което е изложил подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че оспореното  наказателно постановление е издадено за това, че за периода 13 03.2015 г. - 31.03.2015 г.,  БТК ЕАД не е осигурило на краен потребител на универсална услуга, предоставяна чрез телефонен пост с номер ***, 24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата възможности за приемане и осъществяване на национални и международни повиквания от/към географски и негеографски номера, както и приемане и предаване на факсимилни съобщения на адреса на ползване на услугата - с. Горталово. На основание § 7 от ПЗР на Закона за електронните съобщения, във връзка с т. 2.5. от Решение N° 1317 от 2006 г. на КРС, БТК ЕАД е задължено да продължи да изпълнява предвидените в Закона за далекосъобщенията (отм.) и в Индивидуални лицензия, ведно с нейните изменения, задължения, свързани с предоставяне на универсална Далекосъобщителна услуга. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/2008 г. за универсалната услуга по Закона за електронните съобщения, БТК  ЕАД е длъжно да осигурява на крайните потребители 24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата възможности за приемане и осъществяване на национални и международни повиквания от/към географски и негеографски номера, както и приемане и предаване на факсимилни съобщения. Като не е осигурило на своя абонат 24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата възможности за приемане и осъществяване на национални и международни повиквания от/към географски и негеографски номера, както и приемане и предаване на факсимилни съобщения, БТК  ЕАД е нарушило чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/2008 г. за универсалната услуга по Закона за електронните съобщения (ЗЕС).

Съдът изложил мотиви, че така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприел и кредитирал показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител А. и свидетел Г.. От тях установил времето и мястото на извършеното нарушение, кой е извършителят. Съдът изложил мотиви, че съгласно разпоредбата на чл. 4 от Наредбата дружеството е длъжно да осигурява на крайните потребители 24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата възможности за приемане и осъществяване на национални и международни повиквания от/към географски и негеографски номера, както и приемане и предаване на факсимилни съобщения. Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства установил по категоричен начин, че дружеството не е изпълнило това си задължение по наредбата и А. А., като абонат, въз основа на сключен договор със същото, не е могла да ползва съответната услуга именно по вина на дружеството. Съдът приел, че  съгласно Наредба № 6/2008 г. БТК е била длъжна да предостави универсална услуга, т.е. да предложи алтернативен вариант за ползване на универсалната услуга на абоната, което не е сторила.Съдът се позовал на разпоредбата на  чл. 46.2 от общите условия на договора между БТК ЕАД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, и въз основа на това приел, че е длъжно да отстранява, в рамките на съществуващите технически и производствени възможности, в работно време, възникнали повреди по Мрежата и съоръженията, като спазва следните срокове: за повреди, възникнали в станционните съоръжения - до 6 часа; за повреди, възникнали в кабелни трасета - до 10 работни дни. Съдът констатирал от доказателствата, че в случая телефонната повреда е възникнала на 13.03.2015 г. и е била отстранена на 31.03.2015 г., което представлява извършено нарушение на посочената по-горе Наредба, респ. на чл. 335 от Закона за електронните съобщения. Въпросът дали, как и кога БТК ще компенсира или не своите абонати поради липсата на възможност да се ползват телефонни услуги за предоставените им фиксирани географски номера съдът счел за  такъв в сферата на облигационните отношения и за неотносим от гледна точка дали има извършено административно нарушение или не. На основание § 7 от ПЗР на Закона за електронните съобщения (ЗЕС), във връзка с т. 2.5 от Решение № 1317 от 2006 г. на КРС, съдът направил извод, че БТК е задължено да продължи да изпълнява предвидените в Закона за далекосъобщенията (отм.) и в Индивидуална лицензия № 100-0001/28.01.2005 г. ведно с нейните изменения, задължения, свързани с предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга. Направил извод, че БТК е единственото предприятие на пазара на обществени електронни съобщителни услуги, което осигурява универсална услуга. Съгласно т. 2.5 от Решение № 1317 от 2006 г. на КРС е задължила БТК да продължи да изпълнява задълженията си, предвидени в закона и в лицензията и касаещи предоставянето на универсална услуга. Съдът изложил мотиви, че съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3, буква „А” от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), цел на този закон е да се подкрепят интересите на гражданите чрез осигуряване достъп на всички до универсалната услуга, а съгласно чл. 30, т. 6 от ЗЕС, КРС възлага предоставянето на универсална услуга. Именно КРС е органът, който е издавал лицензии по отменения Закон за далекосъобщенията, а към момента издава разрешения на предприятията, осъществяващи електронни съобщения при условията и по реда на ЗЕС. Чл. 190 и чл. 191 от Закона за електронните съобщения дават правомощие на КРС да определи предприятие със задължение да предоставя универсална услуга.

 Съдът изложил мотиви още, че достъпът до универсална услуга е от съществено обществено значение и по своята същност би могло да се приравни с достъп до национални радио и телевизионни програми, поради което законодателят е въвел изискване за непрекъснатост при предоставяне на универсална услуга, а при възникнали повреди - своевременното им отстраняване в кратки срокове, отразени в т. 46.2 в одобрените от КРС Общи условия.

На тези основания съдът потвърдил оспореното пред него НП.

 Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност на вмененото на дружеството нарушение. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

            Неоснователно е първото въведено с касационната жалба оплакване, свързано с ненадлежно връчване на съставения акт за установяване на административно нарушение. От изискването за законоустановеност на нарушението следва, че актът за нарушение се съставя при стриктно и точно спазване на императивните норми на процесуалния закон - ЗАНН. Видно е от АУАН №ВТ-088/15.06.2015 год., че същият е бил съставен срещу „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, а е бил връчен на същата дата на П. И. И. в качеството й на пълномощник на дружеството съгласно приложеното на л.20 от делото на РС пълномощно от 06.01.2015 год. По силата на посоченото пълномощно упълномощеният е имал права да представлява БТК пред всички териториални звена на КРС при извършване на проверки и съставяне на констативни протоколи, като участва в съответното производство пред КРС, вкл. да подписва и подава становища от името на дружеството, представя оригинали и копия на документи, както и да извършва всички необходими действия от името на дружеството в съответното производство.  Следователно, същото има характер на общо упълномощаване. Това  пълномощно с посоченото съдържание не  е могло да породи валидни правни последици за упълномощителя, защото пълномощникът, в присъствието на който е съставен акта, не е бил упълномощен, с права да представлява наказаното лице  при подписване на актове за нарушения и наказателни постановления за нарушения на правилата за регулиране на съобщенията ( такова пълномощно не се съдържа в кориците на делото на ПРС),  а  упълномощаването за действията, съдържащи се в наличното пълномощно  има характер на общо (т.нар.генерално), по което пълномощникът няма представителни права на изрично упълномощен да представлява наказаното лице при подписване на акт за извършено административно нарушение. Ето защо приложеното пълномощно не се възприема като валидно такова, пораждащо права за получаване на акта за нарушение.

Независимо от горното, касационната инстанция намира, че в случая разписаната в чл. 40 ЗАНН процедура е била спазена, по следните съображения: Цитираната разпоредба въвежда по императивен начин изискването за съставяне на акта в присъствие на нарушителя и при условията на ал. 2 да може да се състави акт в негово отсъствие, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. Нарушител е лицето, на което се вменява виновно нарушение, в случая това е наказаното дружество. Последното е било надлежно поканено за съставяне на акта за нарушение. В кориците на нахд №67/2016 год.-л.35, е приобщена покана за съставяне на акта за нарушение  на конкретните правила на ЗЕС, което нарушение обстойно е било описано в поканата. Последната е била  връчена надлежно, по пощата с писмо с обратна разписка на 20.05.2015 год., на упълномощено от дружеството лице-Христова.  При тези доказателства, съдът приема, че наказаното лице е било поканено надлежно за съставяне на АУАН, но последното не се е явило за неговото съставяне, поради което актът законосъобразно е бил съставен в негово отсъствие на основание чл.40, ал.2, пр.2 от ЗАНН.

Противно на оплакванията в касационната жалба настоящият състав на съда приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се установява по безспорен начин, че действително жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 335, във връзка с чл. 336 от Закона за електронните съобщения, във връзка с чл. 4, ал.1, т.1 от Наредба № 6 от 13.03.2008 г. за универсалната услуга по Закона за електронните съобщения. Съгласно § 7 от ПЗР на Закона за електронните съобщения, във връзка с т. 2.5. от Решение № 1317 от 2006 г. на КРС, "БТК" ЕАД е задължено да продължи да изпълнява предвидените в Закона за далекосъобщенията (отм.) и в Индивидуална лицензия № 100-0001/28.01.2005 г., ведно с нейните изменения, задължения, свързани с предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга. В този смисъл не може да се сподели виждането на касатора, че БТК не е адресат на задължението  за предоставяне на универсална услуга на своите абонати. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № 6 от 13.03.2008 г. за универсалната услуга по Закона за електронните съобщения, "БТК" ЕАД е длъжно да осигури на крайните потребители 24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата възможности за приемане и осъществяване на национални и международни повиквания от/към географски и негеографски номера, както и приемане и предаване на факсимилни съобщения. Като не е осигурило на своя абонат А. А. 24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата възможности за приемане и осъществяване на национални и международни повиквания от/към географски и негеографски номера, както и приемане и предаване на факсимилни съобщения, БТК ЕАД е нарушило чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 13.03.2008 г. за универсалната услуга по Закона за електронните съобщения, във връзка с чл. 335 и чл.336 от Закона за електронните съобщения. По делото по безспорен и категоричен начин е установено чрез приложените писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели това обстоятелство, а именно: Констативен протокол №ВТ-НА-006/21.04.2015 г. ведно с доказателствата към него, а именно-жалбата на кметски наместник на Кметство с.Горталово, съдържат данни, че А. е абонат на БТК; от показанията на разпитаните свидетели  А. и Г.  се установява, че през периода на констатираната повреда (13.03-31.03) са прозвънявали към абонатите, за да установят  дали телефоните работят и са установили, че не работят; приложение №3 към КП № ВТ-НА-006/21.04.2015 г. От тяхната съвкупна преценка следва безспорния извод, че за посочения в АУАН и НП период е била налице повреда на телефонния пост на абоната. Неоснователно е и възражението, че дружеството не е извършило нарушението. Действията по компенсиране на абоната, изразяващи се в корекция на всички месечни сметки е неотносимо към установеното нарушение, тъй като задължението да осигурява на крайните потребители възможности за приемане и предаване на национални и международни повиквания и пр. не отпада при компенсиране на абоната в случай на неотстраняване на повредата в срок. Компенсирането има обезщетителна функция и дали дружеството ще компенсира абоната или не, как и кога, е въпрос от сферата на гражданските и търговските взаимоотношения между дружеството и клиента и не изключва понасянето на административно-наказателна отговорност при неизпълнение на задълженията, регламентирани в Наредба № 6/2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС. 

Правилно е определен и размерът на така наложеното наказание. Предвиденото наказание е от 500 до 5000 лв. С НП, наказващият орган е наложил наказанието си около и малко над средния размер, предвиден от закона, като е съобразил и е изложил мотиви в тази насока относно продължителния период, през който абонатът е бил лишен от услугата и факта, че наказаното дружество единствено предоставя тази услуга.

Ето защо решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 165 от 15.03.2016 г., постановено по нахд № 67/2016 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                         2.