Р E Ш Е Н И Е

№ 382

гр.Плевен, 21 Септември 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 524 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 367 от 31.05.2016 г., постановено по нахд № 954/2016 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 2016-038214 от 09.02.2016 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара” към „Комисия за защита на потребителите” гр.Плевен, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр.София, с ЕИК 831642181, представлявано от А. И. Д., на основание чл.27, чл.28, чл.53 и чл.83 от ЗАНН, чл.233 ал.2 и чл.222а, във връзка с чл.231 от Закона (ЗЗП), е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лева за нарушение на чл.113 ал.2 от ЗЗП затова, че при извършена на 10.07.2015 г. проверка в магазин „Vivacom 5204” в гр.Плевен на ул. „Данаил Попов” № 13, стопанисван от търговеца, във връзка с постъпила жалба от потребител относно предявена на 18.03.2015 г. рекламация за мобилен телефонен апарат „LG”, във връзка с която апаратът е връщан четири пъти в сервиз, без да е получаван от потребителя, т.к. след всяко връщане е тестван в магазина и е проявявал дефект, поради което потребителят е пожелал замяна на стоката с нова или възстановяване на заплатената сума, е установено, че апаратът не е приведен в съответствие с договора за продажба в едномесечен срок след предявяване на рекламацията.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, представлявано от изпълнителния директор А. Д., чрез юрисконсулт Б. П., която счита същото за неправилно поради противоречие с материалния закон, процесуалния закон, противоречие с целите на закона и необоснованост. Твърди, че решението на районния съд съдържа неправилни правни констатации, които не обхващат всички аспекти на правния спор за законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, поради което счита, че то е издадено в противоречие с материалния закон, без съблюдаване целите на закона и е необосновано. Твърди също, че НП не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, т.к. в него не е посочена датата на твърдяното нарушение, не е посочено мястото на извършване на твърдяното нарушение и липсва описание на рекламираната стока. Твърди, че в НП липсва описание на дефекта, заради който е подадена рекламацията на 18.03.2015 г. От посочените констатации прави извод, че в НП няма описание на нарушението. Навежда доводи, че в обжалваното НП не се посочват доказателствата, които са проверени и събрани и които потвърждават, че някоя рекламация не е удовлетворена. Прави извод, че в административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя и в частност правото му да узнае всички елементи на нарушението, за което е привлечен към административно-наказателна отговорност. Намира, че датата и мястото на извършване на нарушението не следва да се предполагат, а трябва да бъдат ясно, точно и недвусмислено посочени в НП и че това са абсолютно необходими реквизити на обжалвания акт, т.к. по този начин от една страна се индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, а от друга се следи за сроковете по чл.34 от ЗАНН, за компетентността на наказващия орган и за съдебната местна компетентност. Твърди, че отговорността на БТК е ангажирана неправомерно на соченото основание, а именно по чл.113 ал.2 от ЗЗП, понеже в случая дружеството не притежава качеството на продавач, т.к. обект на рекламацията е стока, предмет на договор за лизинг, а не на договор за продажба, а в цитираните в НП и АУАН разпоредби не е установено задължение за проверявания субект, в качеството му на лизингодател, да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от предявяване на рекламацията от потребителя, поради което и санкционната норма на чл.222а от ЗЗП е неприложима. Посочва, че разпоредбите на чл.113 от ЗЗП касаят договорите за продажба, като законодателят освен, че не е предвидил изрично, че тези задължения се отнасят и до договорите за лизинг, но и за целите на закона тези два договора не са приравнени, поради което обжалваното НП следва да бъде отменено. По отношение на определяне размера на санкцията счита, че същата на първо място е прекомерна и на следващо - е определена при неправилно прилагане правилата на повторност. Сочи, че санкция за повторно нарушение е в двоен размер на първоначално приложената, а не на максимално предвидения в закона размер. На следващо място сочи, че съгласно т.21 на §13 от ДР на ЗЗП „повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение”, т.е. следва да се определи дали датата на извършване на нарушението попада в този едногодишен период, а за целите на това определяне преди всичко трябва да е ясно кога е извършено нарушението, т.е. да е посочена датата на извършване на нарушението, а такова посочване в процесното НП липсва. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция Русе не се представлява, депозирала е писмено становище, в което е взела подробно отношение по касационната жалба, в заключение моли съда да остави същата без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 10.07.2015 г. е извършена проверка в магазин „Виваком 5204” в гр. Плевен, на ул. „Данаил Попов” №13, стопанисван от търговеца. Проверката е по повод постъпила в КЗП в гр. Плевен жалба вх. № Р-03- 1074/09.07.2015 г. от потребител от гр.Плевен относно предявена на 18.03.2015г. рекламация за мобилен телефонен апарат „LG”, доставен от търговеца на 26.12.2013 г. Във връзка с тази рекламация апаратът е връщан четири пъти в сервиз, без да е получаван от потребителя. След всяко връщане е тестван в магазина и е проявявал дефект. Потребителят поискал замяна на стоката с нова или възстановяване на заплатената сума. При проверката в обекта, за което е съставен констативен протокол 2015 № К-0185659/10.07.2015 г., е установено, че апаратът се намира в магазина след последното връщане от сервиз, придружен е от гаранционна карта, в която са вписани 6 ремонта, и от 6 бр. сервизни карти. На 18.03.2015 г. е издадена сервизна поръчка № 5204010590. След тази дата апаратът е връщан още 4 пъти в сервиз (на 31.03.2015 г., на 24.04.2015 г., на 23.05.2015 г. и на 11.06.2015 г.) след тестване в магазина и установяване на дефект, за което са издавани нови сервизни поръчки, но потребителят не го е получавал. След 18.03.2015 г. във всички сервизни поръчки е вписано, че „клиентът отказва да получи телефона поради неотстранен дефект”. Апаратът не е приведен в съответствие е договора за продажба в едномесечен срок след предявяване на рекламацията, за която е издадена сервизна поръчка № 5204010590/18.03.2015 г. Няма данни да е получаван от потребителя след тази дата или да е бил отстранен дефекта. До 18.04.2015 г. търговецът не е привел стоката мобилен телефонен апарат „LG ” в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от датата на предявяване на рекламацията на 18.03.2015 г., с което е нарушен е чл.113, ал. 2 от Закона за защита на потребителите. Нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на § 13, т. 21 от ДР на ЗЗП.

Решаващият съд приел, че в НП е описана подробно потребителската жалба и предявените рекламации, вписан е АУАН. В последния подробно са вписани номерата и датите на съставените констативен протокол и протоколи за проверка на документи. В констативния протокол е описана подробно жалбата на потребителя, вписванията в регистъра за рекламации, както и други обстоятелства, неотносими към извършеното нарушение. Изискано е становище по случая и документи. Доказателства за това, че търговецът е удовлетворил предявената рекламация в едномесечен срок, считано от датата на предявяване на рекламацията, не са представени. Съдът направил извод, че потребителят е предявил надлежно рекламация за стоката на 18.03.2015 г. и е имал правото я да получи отремонтирана или нова до 18.04.2015 г. Замяната на стоката с нова е извършена 1 месец и 1 ден след изтичане на законоустановения срок за удовлетворяване на рекламацията.

Съдът счел за  неоснователни възраженията, че е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за това, че не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението. Датата на извършване на нарушението е датата, след настъпването на която рекламацията не е била удовлетворена в едномесечен срок - 18.04.2015 г. Мястото на извършване на нарушението е описано и в АУАН, и в НП - магазин „Виваком 5204” в гр. Плевен, на ул.Данаил Попов” №13. В този обект потребителят е предявил рекламация и в него е следвало да получи ремонтираната си стока, а това не се е случило.

Съдът приел за неоснователно и възражението, че „Българска телекомуникационна компания” ЕАД не притежава качеството на продавач, тъй като обект на рекламацията е договор за лизинг и поради тази причина за търговеца нямало установено задължение да привежда стоката в съответствие с договор за продажба. Съдът изложил мотиви, че дори стоката да е предмет на договор за лизинг, последният е с предмет временно и възмездно ползване на вещ и право да се придобие собствеността върху същата след изплащане на всички лизингови вноски. Лизингополучателят представлява „потребител” по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на рекламация, на което кореспондира неотменимото задължение на търговеца да приведе стоката в съответствие със сключения договор. Съдът приел още, че законодателят е съобразил спецификите на обществените отношения, подлежащи на трайна уредба и факта, че клиентът се явява икономически по-слабият субект в договорните отношения, поради което е създал цялостен механизъм за защита на неговите интереси, централно място сред които заема правото да се предяви рекламация по отношение на стока, несъответстваща на договореното. Според решаващия състав защитата на правната сфера на потребителя е въздигната и в основна цел на закона, видно от съдържанието на чл.1 от ЗЗП. От формална гледна точка, ако законовите разпоредби се тълкуват стеснително и изолирано, без да бъдат отчетени конкретните особености на казуса и без да бъде изследвана логическата връзка между тях, би могло да се приеме, че в обхвата на нормата на чл.113 от ЗЗП е само договорът за продажба. Подобно тълкуване според ПРС не съответства на законодателния смисъл, целящ защитата на правната сфера на потребителя. От съществено значение е обстоятелството, че дружеството е възприело самото искане за рекламация като отговарящо на нормативните изисквания, неизбежно следствие от което се явява задължението му по привеждане на стоката в съответствие с договореното в императивния едномесечен срок, при основателност на претенцията. Именно от този момент - когато търговецът е приел рекламацията за редовна, е започнал да тече и едномесечният срок за привеждане на стоката в съответствие с договора за лизинг. Според ПРС, ако буквално се прилага израза „договор за продажба”, би означавало да бъде толерирано противоправното поведение на задължения субект, пораждащо за него благоприятни правни последици в ущърб на интересите на потребителите.

Съдът направил изводи, че безспорно е извършено нарушение на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП. Разпоредбата на чл. 222а от ЗЗП, която следва да се приложи за нарушение на чл. 113, ал. 2 от същия закон, предвижда имуществена санкция за юридическите лица в размер от 500 до 3000 лв. Наложената с НП санкция е в размер на 6000 лв., като е взета предвид и разпоредбата на чл. 231 от ЗЗП, която предвижда санкция в двоен размер при повторно извършено нарушение. Съдът отчел, че нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на § 13, т.21 от ДР на ЗЗП. В НП са посочени 6 наказателни постановления, съответно с датите им на влизане в сила (в рамките на една година преди извършване на нарушението), с които са наложени санкции за същото по вид нарушение. Съгласно чл.231 от ЗЗП в случаите на повторност санкцията, която следва да бъде наложена, е в двоен размер. Като отчел, че нарушението е извършено за седми път, то и двойният размер на санкцията е определена върху максимума на наказанието, предвидено за нарушение на чл.113, ал.2 от ЗЗП. В този смисъл съдът приел за неоснователни възраженията за намаляването й.      

Съдът констатирал, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички разпоредби на ЗАНН и ЗЗП. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП. АУАН е съставен от служител, който е упълномощен с надлежна заповед за това. НП е издадено от компетентен административнонаказващ орган. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя.

На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност на вмененото на дружеството нарушение. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба, а в ал.2 на цитираната правна норма се установява срока за това - привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя, което е безплатно за потребителя съгласно ал.4 на същата норма. От друга страна, съдържанието на задължението по чл. 113, ал.1 от ЗЗП е дефинирано в разпоредбата на чл. 104, ал.4 от цитирания закон, от която става ясно, че привеждането в съответствие с договора за продажба става чрез поправка или ремонт на потребителската стока, когато има несъответствие между тях. Както правилно е приел и решаващият състав на ПРС, дружеството - жалбоподател несъмнено има качеството "продавач" по смисъла на нормата чл. 104, ал.1 от ЗЗП, тъй като е юридическо лице, което в рамките на своята търговска дейност и въз основа на договори за продажба продава потребителски стоки. От друга страна, доколкото именно посоченото дружество се е задължило да предоставя гаранцията на потребителската стока и е посочено като страна в правоотношението във всички сервизни карти, същото се явява субект от кръга на визираните в приложената от наказващия орган санкционна разпоредба.  Предвид изложеното съдът намира, че по силата на чл. 113, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, при предявена рекламация, дружеството е било длъжно да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на дружеството-жалбоподател, че това задължение не е било изпълнено. Задължението по чл. 113, ал.1 от ЗЗП възниква както когато се касае за дефект на стоката, който е съществувал към момента на продажбата и се е проявил впоследствие, така и когато се касае за повреда, която е настъпила при обичайна експлоатация на стоката и която следва да бъде отстранена от търговеца. В случая липсват доказателства, че повредата е настъпила при обстоятелства, различни от обичайната употреба на апарата, при което и не е било налице основание за отказ от гаранционно обслужване.  Ето защо, както правилно е приел и ПРС , търговецът е дължал привеждането на стоката в съответствие с договора за продажба в законоустановения срок, като с неизпълнението на това задължение е осъществил вмененото му нарушение по чл. 113, ал.2 от ЗЗП, за което правилно и законосъобразно му е наложена имуществена санкция по реда на чл. 222а от ЗЗП.

Правилни са и изводите на ПРС, че   при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, а и на тях подробно и аргументирано е отговорено и от въззивния съд, че в наказателното постановление не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението съобразно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Видно от акта за установяване на административно нарушение и атакуваното наказателно постановление описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно и позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. В НП изрично е посочена крайната дата, до която потребителската стока е могла да бъде приведена в съответствие със сключения договор-18.04.2015 год., след която дата дружеството вече е осъществило състава на вмененото му нарушение. Посочено е и мястото на извършване на нарушението-това е търговският обект, в който е предявена рекламацията от потребител и чийто адрес е описан в НП. Видът, марката и индивидуализиращите данни на телефона са описани в сервизната карта, на която се съдържа позоваване в НП, поради което неоснователно се явява възражението в касационната жалба за неописано в пълнота деяние.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и възраженията, направени от дружеството – жалбоподател за необоснованост и неправилност на размера на наложената санкция, който според касатора е твърде висок. Административно - наказващият орган е обосновал налагането на определената санкция с обстоятелството, че нарушението е седмо за дружеството - жалбоподател. Наличието на шест влезли в сила наказателни постановления за неизпълнение от вида на процесното действително представлява основание за налагане на наказание в най-висок размер, тъй като системно се нарушават правата на потребителите.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 367 от 31.05.2016 г., постановено по нахд № 954/2016 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.