Р E Ш Е Н И Е

396

гр.Плевен, 27 Септември 2016 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети септември  две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                                  

                       Председател:Полина Богданова-Кучева

                                                                             Членове: Цветелина Кънева

                                                                                            Снежина Иванова

При секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 523 по описа за 2016 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

            С Решение № 297 от 09.05.2016г., постановено по НАХД № 579 по описа за 2016г., Районен съд Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 2015-035371/26.06.2015г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД “Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, с което на “Българска телекомуникационна компания ” ЕАД гр. София, представлявано от А. И. Д., за нарушение на чл. 230 от Закона за защита на потребителите и на основание чл. 230 и чл. 231 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

            Срещу решението е подадена касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, чрез юрисконсулт Л. Б. с надлежно пълномощно, в която са наведени доводи, че съдебният акт е постановен при нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че съдебното решение не съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми от закона, от което фактическата обстановка е неправилно възприета и крайният извод на съда е неправилен. Сочи се, че направените в процесното НП констатации се основават изцяло на субективната преценка на служителите на КЗП, като не е взето експертно мнение, а административният орган е следвало да назначи техническа експертиза, която възможност е изрично предвидена в чл. 192, т. 4 от ЗЗП. Счита се, че е извършено нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Посочва се, че липсата на всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка нарушава правото на защита на жалбоподателя и предвид това нарушение на процесуалните правила НП е немотивирано, тъй като административнонаказващият орган е наложил наказание за нарушение без да посочи доказателствата, които го потвърждават. Сочи се, че непълното или неясно посочване на нарушените правни норми, явно и съществено засяга правото на защита на адресата на наказателното постановление. Сочи се още, че районният съд не е изложил каквито и да е мотиви за така постановеното решение като единствено е изложил фактите и е възприел твърденията на контролния орган, без да са разгледани и обсъдени аргументите за незаконосъобразност на процесното НП. Посочва се, че съдът не е събрал нови доказателства относно фактическото техническо състояние на процесната стока, като по този начин не е установил по безспорен начин наличие на какъвто и да било дефект. Твърди се, че БТК е осигурило ремонт на стоката при всяка едно от подадените рекламации, поради което към момента на издаване на предписанието на КЗП стоката е била приведена в съответствие с договора за продажба, поради което не е налице основание за прилагане на чл. 114 от ЗЗП. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът – Комисия за защита на потребителите РД Русе, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гладни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на „БТК” ЕАД гр.София е съставен АУАН за това, че до 26.02.2015г. дружеството не е изпълнило задължително предписание на инспектор от КЗП, дадено с констативен протокол №К-0179218/11.02.2015г. за удовлетворяване на рекламацията на потребителя чрез безплатен гаранционен ремонт или чрез замяна на устройството с ново съгласно правата по чл.113 ал.1 от ЗЗП.  Нарушението е квалифицирано по чл.230 от ЗЗП, като изрично е посочено, че е извършено при условията на повторност. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което са изброени влезлите в сила наказателни постановления, въз основа на които административно-наказващият орган е приел, че нарушението е извършено при условията на повторност.

При така установеното от към факти, съдът е извел правни изводи, че безспорно търговецът е извършил нарушение на чл. 230 от Закона за защита на потребителите. Посочил е, че не е налице нарушение на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП, като последните съдържат всички законови реквизити-подробно са описани мобилният апарат и потребителят, който го е закупил; датите за приемане на ремонт; отказа от гаранционно обслужване; съставените констативни протоколи;даденото задължително предписание; срокът за неговото изпълнение и датата към която то не е било изпълнено. Съдът е приел, че дадените задължителни предписания не са изпълнени в указания срок, а същите не са и обжалвани самостоятелно, поради което са подлежали на изпълнение. Посочил е, че нарушението се изразява в бездействие, тъй като при даване на задължителното предписание и срок за неговото изпълнение, след изтичане на този срок задълженото да изпълни предписанието лице вече е в нарушение. По отношение размера на наложената санкция, съдът е преценил че същата е съобразена с тежестта на нарушението, както и обстоятелството, че нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла  на § 13, т. 21 от ДР на ЗЗП. Воден от горните мотиви районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, противно на изложеното в касационната жалба, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на дружеството. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне.  Не е налице и твърдяното нарушение при издаване на обжалваното наказателно постановление, като по отношение на тези възражения съдът е отговорил подробно и мотивирано, а неговите изводи се споделят напълно. Не е налице и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от страна на съда. Неговото решение съдържа подробно описани факти въз основа на доказателствата по делото, правилно възприета въз основа на тях фактическа обстановка и правни изводи, които съответстват на доказателственият материал.

Неоснователни са изложените в касационната жалба възражения.  Последните почти изцяло касаят законосъобразността на дадените предписания. Вменените на касатора задължения са ясно и конкретно описани в протокола като „задължителни предписания” с посочени действия, които следва да бъдат извършени от задълженото лице, както и краен срок за представяне на доказателства за удовлетворяване на рекламацията. В тази връзка е необходимо да се посочи, че задължителните предписания, като индивидуален административен акт, подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност, което е извън предмета на производството по оспорване на НП, издадено поради тяхното неизпълнение. След тяхното влизане в сила те пораждат предвидените последици и инцидентното им обжалване при оспорване на НП е недопустимо. По делото по категоричен начин е установено, че търговецът не е изпълнил даденото задължително предписание, като не са налице данни за оспорване на последните по реда на АПК. Неизпълнението на предписанието е въздигнато от нормата на чл.230 от ЗЗП в юридически факт, с който законът свързва реализирането на административно-наказателна отговорност, като е необходимо само да се докаже наличието на предписание и неговото неизпълнение в срок, т. е. законосъобразността на предписанието е предмет на друго производство, поради което нито наказващият орган, нито съдът, сезиран с жалба срещу НП следва да се произнася по законосъобразността на даденото предписание. При безспорно установеното неизпълнение на даденото от контролен орган при КЗП задължително предписание и липса на процесуални нарушения, изводите на районният съд за законосъобразност на наказателното постановление са правилни, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 297 от 09.05.2016 г., постановено по НАХД № 579 по описа за 2016 г. на Районен съд Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.