О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 703

гр. Плевен, 11.07.2016г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на единадесети юли 2016г. в състав

Председател: съдия Елка Братоева

Като разгледа докладваното от съдия Братоева адм.д. № 518/2016г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Пред Районен съд-Плевен е било образувано гр.д. № 3951/16 г. по жалба на „Агро Маркс” ЕООД-Плевен против Писмо изх. № РД26-3394-8/07.04.2016 г. на зам. кмет на Община Плевен , с което на осн. чл. 37м,ал. 4,т. 2 и 3 във вр. с чл. 37и,ал 1 от ЗСПЗЗ и §15,ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ/ДВ бр. 61 от 11.08.2015г./ се прекратява договор № 21 от 22.03.2013 г. между Община Плевен и оспорващия, с предмет - отдаване под наем на земеделски земи-пасища и мери – общинска собственост.

С определение № 2093/01.06.2016 г., районният съд е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд- Плевен, като е приел, че в случая са приложими общите правила на АПК, а не изключението по §19 от ПЗР на ЗИД на АПК. Приел е, че гражданските съдилища не са компетентни да преценяват законосъобразността на актове на органи на местното самоуправление, независимо, че те касаят земеделски земи. Позовал се е на т. 10 от ТП № 2/19.05.2015 г. на ОСС ГК на ВКС и ОСС от І и ІІ колегия на ВАС.

Настоящият състав счита, че делото не е подсъдно на Административен съд – Плевен като първа инстанция, а на Районен съд – Плевен на основание §19 ал.1 от ЗИД на АПК.

Съгласно § 19 ал.1 от ЗИД на АПК (ДВ бр. 39 от 2011г.) индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК. Постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на АПК, който разглежда жалбата в състав от трима съдии.

Оспореното писмо представлява индивидуален административен акт, издаден с правно основание чл. 37м ал.4 т.2 и т.3 от ЗСПЗЗ за прекратяване на сключен с общината договор за аренда на земеделска земя – пасище, мера, поради това, че договорът не е приведен в съответствие с изискванията на ЗСПЗЗ, изразяващо се в липса на регистрация в Интегрираната информационна система на БАБХ, като собственик или ползвател на животновъден обект с пасищни селскостопански животни.

Процедурата по прекратяването на договорите е смислово и логически свързана с процедурата по чл. 37и от същия закон относно реда за предоставяне на пасищата, мерите и ливадите от общинския поземлен фонд за отдаване под наем или аренда на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интеграционната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, където изрично е указано, че акта може да се обжалва в 14-дневен срок пред Районния съд.

И следователно не попада в изключенията от принципа на общата подсъдност, въведен с § 19 ал.1 от ЗИД на АПК, за които изключения само се отнася Тълкувателно постановление № 2/2014г.на ВКС и ВАС в т.10 и т.11.

Т.10 от ТР касае жалби срещу актове на общинския съвет по приложението на чл. 24а от ЗСПЗЗ за откриване процедура по отдаване под наем на имоти – земи по ЗСПЗЗ чрез публичен търг, с явно наддаване за сключване на договор за наем със спечелилите участници, защото оспорването е по реда на чл. 45 ал.3-12 от ЗМСМА, произтичащо от естеството и съдържанието на обжалвания акт и автора му, а именно акт на орган на местното самоуправление.

Т.11 от ТР касае жалби срещу заповед на кмета на общината за изземване на земи от общинския поземлен фонд по чл. 34 ал.3 от ЗСПЗЗ, препращащ към реда по чл. 65 от ЗОбС, поради което е прието, че също е налице изключение от общата подсъдност, въведена с §19 ал.1 от ЗИД на АПК.

Районният съд неправилно е приложил по аналогия ТР 2/ 2014г. на ВКС и ВАС и по отношение на акта, предмет на делото, каквато аналогия не съществува. Разпоредбата на чл. 37м ал.4 т.2 и т.3 от ЗСПЗЗ е самостоятелна и не съдържа препратки към други процедури от ЗОбС или ЗМСМА, за да е приложима логиката на тълкувателното решение и спрямо настоящия спор.

Следва да се изхожда от целта на разпоредбата на §19 ал.1 от ЗИД на АПК и нейното систематично място, а тя е да разтовари ВАС като касационна инстанция от разглеждането на жалби по постановени решения от първоинстанционните административни съдилища с предмет индивидуални административни актове по ЗСПЗЗ и няма връзка с характера на издаваните актове и дали те съдържат гражданско-правен елемент или не, поради което естеството на акта не е от съществено значение за подсъдността. Разпоредбата определя като подсъдни по реда на АПК на районните съдилища като първа инстанция, съответно на административните съдилища като касационна инстанция всички индивидуални административни актове, издавани по реда на ЗСПЗЗ.

Предвид изложеното, настоящият съд намира, че компетентен да разгледа и да се произнесе по законосъобразността на оспорения акт е Районният съд-Плевен, пред който е била първоначално предявена жалбата. Делото е неподсъдно на Административният съд –Плевен като първа инстанция и затова следва да се повдигне спор за подсъдност с Районен съд-Плевен.

Водим от горното и на основание чл.135, ал.5 вр. чл.135, ал.4 от АПК, Административен съд –Плевен

ОПРЕДЕЛИ :

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Административен съд-Плевен и Районен съд-Плевен по жалбата на „Агро Маркс” ЕООД-Плевен против писмо изх. № РД26-3394-8/07.04.2016 г. на зам. кмет на Община Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №518 по описа за 2016 год. на Административен съд-Плевен.

ИЗПРАЩА делото на смесен състав по чл. 135,ал. 4 от АПК за определяне на подсъдността.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

С Ъ Д И Я: