Решение по Административно дело 514/2016г.

РЕШЕНИЕ

№ 567

град Плевен, 21.12.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – пети състав, в публично съдебно заседание на осми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	Снежина Иванова

при секретар Д.Д. изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по административно дело № 514 по описа за 2016 г. на Административен съд - Плевен.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), чл. 393, ал. 2 от Закона за съдебната власт ЗСВ) вр. чл.211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) .

Административното дело е образувано по жалба на В.Р.В.,*** срещу заповед № З-585/10.06.2016 г. на началник на ОЗ „Охрана” –Плевен.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон, тъй като не е налице неизпълнение на заповед на началника на ОЗ”Охрана” Плевен, а именно неучастие в обиск на задържано лице, тъй като по време на извършване на обиска от други служители, оспорващият е ангажиран в друго помещение и не е уведомен за необходимостта от извършване на обиск. Моли за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание оспорващият - В.Р.В.,***, поддържа жалбата и намира, че не е установено извършване на посоченото нарушение и моли за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание ответникът - началник на Областно звено „ Охрана” Плевен се явява лично, намира жалбата за неоснователна и счита, че служителите следва стриктно да изпълняват служебните си задължения и в случая оспорващият не е направил това и следва да понесе дисциплинарна отговорност и моли жалбата да бъде отхвърлена.

Административен съд - Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбите на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.05.2016 година от инспектор І степен Д. П. е изготвена докладна записка до началника на ОЗ „Охрана” Плевен, в която се съобщава, че на 09.05.2016 година сътрудници по охрана, работещи по направление конвойна дейност и дежурни по ПВПИ не са извършили обиск на лице, задържано с влязла в сила присъда, тъй като са ангажирани със задържани лица. Върху докладната записка е поставена резолюция до инсп. М. за спазване на заповед № 1010/12.11.2015 година .

С докладна записка рег. № 1878/13.05.2016 година инспектор П. М. съобщава на началника на ОЗ „Охрана” Плевен, че на 13.05.2016 година при проверка на документи на задържания В. Д. Б. по чл.418 от НК е установено, че протоколът за претърсване, обиск и изземване е изготвен от мл. инспектор В. Г. и мл. инспектор С. С., които не са старши на помещение за временен престой и изолация (ПВПИ) и това е нарушение на заповед № З-1010 от 12.11.2015 година, като посочва, че и изискала изготвяне на докладни записки от лицата, които са конвоирали задържаното лице и от старши ПВПИ и заместникът му.

На л. 15 по делото е представена докладна записка от В. Г., сътрудник в ОЗ „Охрана” Плевен, в която посочва, че на 13.05.2016 година е извикан от мл. инспектор С. С. в помещението за временен престой с цел извършване на обиск на задържано лице.

На л. 16 е представена докладна записка от оспорващия , в която посочва, че не е уведомен , че в помещението за временен престой има лице, което следва да бъде обискирано.

Представена ежедневна ведомост от 13.05.2016 година (л.8), от която се установява, че на 13.05.2016 година В.Р. е старши на ПВПИ за периода от 8.30 ч до 17.00 часа, а мл. инспектор Н.С. е помощник дежурен на ПВПИ за същия период , а мл. инспектор С.С. е изпълнявал задача по задържане на лице с влязла в сила присъда по чл. 418 от НК (л.165).

На л. 10 по делото е приложен протокол за претърсване, обиск и изземване от 13.05.2016 година, в който е отразено, че мл. инспектор В. Г. в присъствието на свидетеля мл. инспектор С. С. е извършил претърсване на В. Б..

С протокол рег. № 2057 от 30.05.2016 г. на л.4 от делото В.Р. е запознат, че на 13.05.2016 около 10.30 часа като старши ПВПИ не е осигурил извършване на обиск на задържано лице –В. Б. и е нарушил заповед № З-1010/12.11.2015 година на началника на ОЗ „Охрана” Плевен. Отразено е, че Р. е бил ангажиран с контрола по охраната на задържаните лица, които са били в ПВПИ и същият отказва да подпише протокола, което е удостоверено с подписа на двама свидетели.

Със заповед № З-585/10.06.2016 г на началник на ОЗ „Охрана” –Плевен на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене за срок от два месеца”. Посочено е, че на 13.05.2016 година около 10.30 часа мл. инспектор Р. като старши на ПВПИ не е осигурил извършване на обиск на задържано лице по чл. 418 от НК и не се е подписал като свидетел на неговото извършване и е нарушил заповед № З-1010/12.11.2015 година на началника на ОЗ „Охрана” Плевен. Прието е, че с действията си не е изпълнил задълженията си на старши помещение за временен престой и изолация и не осигурил проверката на багажа и вещите на задържано лице и по този начин е застрашил сигурността на служители и лишени от свобода в помещението за временен престой и изолация. Нарушението е квалифицирано като такова по см. на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР.

По делото на л. 11 е представена заповед № З-1010/12.11.2015 година на началника на ОЗ „Охрана” Плевен, с която се нарежда предаването на лица, задържани по чл. 418 от НК да става от служителите по направление на дейност ППД, като лицето да се приема от старши ПВПИ след изготвяне на протокол за обиск, проверка , изземване.

Представени са и Правила за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност от служителите на ГД „Охрана”, Правилник за устройството и дейността на ГД „Охрана”, длъжностна характеристика на длъжността „сътрудник по охраната І-ІІІ степен” в ОЗ „Охрана” при ГД „Охрана”.

На 17.11.2016 година в съдебно заседание по искане на оспорващия като свидетели бяха разпитани С.С. и Н.С.. Свидетелят С. заявява, че на 13.05.2016 година е довел задържаното по чл. 418 лице и е извършил обиск на същото, тъй като оспорващият не е бил в помещението, тъй като колегите са били в арестантското помещение. Свидетелят посочва, че е бил дежурен с В. Г., който е написал протокола. Посочва, че обискът е извършен в коридора, като в стаята не е имало служители, които са били в клетките в арестантското помещение. Свидетелят С., който е бил помощник на старши на ПВПИ т.е. на оспорващия Р., посочва, че на 13.05.2016 година в интервала от 10.00 часа до 11.00 часа не е бил в помещението и не е знаел, че е доведено задържано лице и не извършил обиск на лицето, който обиск следва да извършва именно помощника на ПВПИ. Съдът кредитира показанията на свидетелите като ясни, непротиворечиви и кореспондиращи с представените писмени доказателства по делото – протокол за обиск, ежедневна ведомост, относно обстоятелството, че на 13.05.2016 г. в 10.30 часа оспорващият не е извършил обиск на лице задържано по чл.418 от НК, тъй като същият не е уведомен от служителите, които са го конвоирали, че са в помещението за престой ,а Р. и помощникът му не са били в помещението при пристигане на задържаното лице, а са се намирали в арестантското помещение при килиите.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК вр. чл.211 от ЗМВР, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган- началник областно звено "Охрана" Плевен ,който е компетентния орган по смисъла на чл. 204, т.4 от ЗМВР-служител на ръководна длъжност , но в нарушение на изискването за форма, тъй като не е доказано извършване на твърдяното дисциплинарно нарушение и това води до неправилно прилагане на материалния закон.

Съгласно чл. 393, ал.2 от ЗСВ По отношение на личния състав на Главна дирекция "Охрана” се прилагат разпоредбите на част трета, глави седма – дванадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Съгласно чл. 194, ал.1 от ЗМВР държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания, а съгласно ал.2, т.1 на чл. 194 като вид дисциплинарно нарушение е неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители.

Наложеното на оспорващия дисциплинарно наказание "мъмрене" е регламентирано в чл. 197, ал.1, т.1 от ЗМВР, като същото се налага за маловажни дисциплинарни нарушения – прието е, че с действията си Р. е извършил дисциплинарно нарушение по см. на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения –неизпълнение на заповед № З-1010/12.11.2015 г. на началника на ОЗ „Охрана” Плевен.

По делото не се спори от Р., че същият не е извършил обиск на задържаното лице по чл.418 от НК на 13.05.2016 година , а такъв с оглед свидетелските показания и протокол от обиск, проверка и изземване е извършен от служител, който е конвоирал лицето. В случая фактите и обстоятелствата, посочени в оспорената заповед, не доказват извършване на дисциплинарно нарушение от Р., тъй като същият не е извършил обиск, тъй като не е бил в помещението ПВПИ , а в килиите при другите арестанти , а и служителите, които са конвоирали задържаното лице, не са известили по никакъв начин старши ПВПИ, че са довели лице, което следва да бъде обискирано.

Съгласно заповед №3-1010/12.11.2015 година на началник ОЗ „Охрана” Плевен приемането на лица по чл.418 от НК се извършва от старшия ПВПИ или негов заместник след изготвяне на протокол за обиск, проверка, изземване, който се подписва като свидетел от служителя, довел лицето, но служителят старши ПВПИ изпълнява служебните си задължения в случай, че е уведомен , че има лице, което следва да приеме т.е. в случая Р. въобще не е знаел, че има лице, което следва да приеме и да му извърши обиск, тъй като е изпълнявал служебните си задължения в арестантското помещение и не е налице елемент от фактическия състав –вина на наказаното лице, тъй като не следва да се ангажира отговорност за неизпълнение на задължения, които лицето не отрича, че има съгласно заповед на началника на ОЗ „Охрана” , но не може да изпълни, тъй като не се намира в ПВПИ в сградата на съда при пристигане на конвоя със задържаното лице, тъй като е ангажиран с други арестанти.

В чл. 25 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност на служителите на ГД „Охрана” е регламентирана дейността по конвоиране на лица в сгради и в тези правила липсва задължение старши по ПВПИ да стои непрекъснато в помещението, такова задължение не е налице и в представената типова характеристика за длъжността „сътрудник по охраната І –ІІІ степен”. В случая Р. не е изпълнил заповедта на прекия си ръководител от 12.11.2015 година не защото не е запознат с нея, а защото по никакъв начин не е имал знание, че служители са довели конвоирано по чл.418 от НК лице и не следва да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност, тъй като от описаните факти, поведението на Р. не следва не представлява неизпълнение на заповед, липсва виновно неизпълнение на заповед, което деяние да се квалифицира като дисциплинарно нарушение.

Предвид горепосоченото оспорената заповед следва да бъде отменена като постановена в нарушение на материалния закон.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, пети състав,

РЕШИ:

Отменя заповед № 3-585/10.06.2016 г на началник на ОЗ „Охрана” –Плевен.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: