ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1198
гр.
Плевен, 23 Ноември
Административен съд на гр.
Плевен – четвърти състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при
секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно
дело № 506/2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ, чл. 144 от АПК и
чл. 130 от ГПК.
Образувано
е по искова молба на Н.П.П. *** срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” – гр. София с цена на иска 100 000 /сто хиляди/ лева, като
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, от незаконосъобразната
дейност на служители на администрацията на затвора Плевен, довела до смъртта на
сина на ищеца - М. Н. П..
В исковата молба ищецът посочва, че синът му М.
Н. П. *** на 20.12.2010 г. за изтърпяване на наложеното му наказание „Лишаване
от свобода, за срок от една година и шест месеца, за извършено от него
престъпление по смисъла на чл. 198, ал. 1 от НК”, като същият е бил настанен в
килия № 19 на четвъртия етаж на затворническото общежитие. Посочва, че известно
време след това синът му започва да се оплаква на него и родителите му, че
върху него е започнал физически и психически тормоз от страна на други
затворници, като от началото на
Ищецът
Н.П.П. е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично и
се представлява от адвокат Л. Г. *** с пълномощно на л. 43 от делото. Моли да
бъде постановено решение, с което да бъде уважен изцяло така предявеният иск. Счита,
че с оглед приложените към исковата молба и събрани в хода на съдебното
следствие писмени доказателства следва да се направи извод, че искът е
основателен. Счита, че е налице извод за безотговорно отношение от Началника на
затвора Плевен, безотговорно поведение и поставяне на сина на доверителя му в
неблагоприятно положение, което е в нарушение на международните Конвенции и
международните разпоредби. Моли да бъде уважен искът в претендирания размер и
да се приеме същия за основателен и доказан, както и да бъдат присъдени направените
по делото разноски.
Ответникът
– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, редовно призован, не изпраща
представител. В писмено становище /л. 34 от делото/ застъпва тезата, че
исковото производство е недопустимо, като искът е подаден от лице, което не
притежава активна процесуална легитимация, за да подаде такъв, поради което
моли исковата молба да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото да бъде прекратено. Алтернативно застъпва тезата, че искът е
неоснователен, като не е доказано че претърпените вреди са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразни действия и бездействия на
администрацията на затвора Плевен.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че следва да бъде отхвърлена исковата
молба на Н.П.П.. Посочва, че следва да се имат предвид събраните по делото
доказателства и най-вече доказателствата събрани при воденото разследване по
досъдебно производство № Д-2860/2011 г. по описа на Районна прокуратура –
Плевен, тъй като първо е било образувано дело по чл. 115 от НК, което е
прекратено поради това, че не са събрани доказателства в тази насока и същото е
изпратено на Районна прокуратура – Плевен, тоест за разследване към склоняване
към самоубийство. Сочи, че събраните доказателства, при разпитите на 25
свидетели, подробно установяват нерегламентирани вземания, които М. Н. П. е
осъществявал с други затворници, с цел да се снабди с мобилни апарати и
заплащането на тези мобилни апарати е ставало със суми, които той е искал от
неговите близки. Счита, че администрацията на затвора е реагирала на тези
сигнали, извършени са проверки, по една от тях дори е намерен мобилен апарат, в
следствие на което М. П. е преместен на друго място и дори е държан в изолатор. Счита, че са
взети необходимите мерки и че администрацията на затвора е изпълнила
задълженията си. Моли да се има предвид и заключението на съдебномедицинската
експертиза, която е извършена по досъдебното производство относно мотивите за
извършеното действие от М. Н. П.. С оглед събраните по делото доказателства,
моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отхвърлена исковата молба
на Н.П.П..
Съдът
следва да се произнесе на първо място относно допустимостта на производството,
предвид направеното от ответника възражение в тази връзка. Възражението е
основателно.
Исковата
молба е предявена от Н.П.П. *** като баща и наследник на М. Н. П.. Родствената
връзка – баща – син, е доказана с удостоверение за наследници /л. 24 от
делото/. Претендира се обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на незаконосъобразна дейност на служителите на администрацията на
затвора - Плевен, довела до смъртта на
сина М. Н. П.. Искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Последният
гласи, че „държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на
техните органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност“. Правото да иска обезщетение принадлежи на увреденото лице /гражданин
– ще разглеждаме само тази хипотеза, която се отнася до настоящия случай/, като
чл. 6, ал.1 от ЗОДОВ определя, че при смърт на увредения неговото право на
обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди - само
ако е било предявено пред съд от увредения. В настоящия случай ищецът Н.П.П. претендира неимуществени вреди като
наследник на увреденото лице – М. Н. П., което е починало. Нормата на чл.6,
ал.1 от ЗОДОВ прави разлика между
правото на обезщетение за имуществени и за неимуществени вреди. При правото на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, законът изисква искът да е
предявен от самия пострадал, а неговите наследници могат да встъпят в процеса
след неговата смърт. В случая смъртта на увреденото лице, от претендираната незаконосъобразна
дейност, е настъпила преди предявяването на иска, поради което иск за
обезщетение на неимуществени вреди е недопустим от неговите наследници.
Ето
защо, след като искът е предявен от лице, което не притежава активна
процесуална легитимация то той е недопустим и на основание чл. 130 от ГПК
исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.
С
оглед изложеното и на основание чл. 203, ал.2 от АПК, във връзка с чл. 1, ал.2
от ЗОДОВ, чл. 144 от АПК и чл. 130 от ГПК, Административен съд - Плевен, четвърти състав
ОПРЕДЕЛИ
ВРЪЩА
исковата молба на Н.П.П. *** срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
– гр. София с цена на иска 100 000 /сто хиляди/ лева, като обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, от незаконосъобразната дейност
на служители на администрацията на затвора Плевен, довела до смъртта на сина на
ищеца - М. Н. П..
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 506 по описа. на Административен съд –
Плевен за 2016 година.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/