ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1198

гр. Плевен, 23 Ноември 2016 г.

Административен съд на гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 506/2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ, чл. 144 от АПК и чл. 130 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Н.П.П. *** срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София с цена на иска 100 000 /сто хиляди/ лева, като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, от незаконосъобразната дейност на служители на администрацията на затвора Плевен, довела до смъртта на сина на ищеца - М. Н. П..

В исковата молба ищецът посочва, че синът му М. Н. П. *** на 20.12.2010 г. за изтърпяване на наложеното му наказание „Лишаване от свобода, за срок от една година и шест месеца, за извършено от него престъпление по смисъла на чл. 198, ал. 1 от НК”, като същият е бил настанен в килия № 19 на четвъртия етаж на затворническото общежитие. Посочва, че известно време след това синът му започва да се оплаква на него и родителите му, че върху него е започнал физически и психически тормоз от страна на други затворници, като от началото на 2011 г. тормозът от страна на другите затворници се засилва и постоянно синът му започва да получава заплахи, че ще бъде пребит, изнасилен ако те като негови близки не изпращат пари на лица извън затвора, които лица са близки със затворниците, които са осъществявали заплахи върху него. Сочи, че на свижданията, основно с неговите родители – Я. П. Л. и П. П. Л. /баба и дядо на М. Н. П./, синът му споделял, че се страхува за живота си и че постоянно е бил обект на физическо насилие. Ищецът посочва, че през месец март 2011 г. лично е провел срещи с управата на затвора, на които срещи е споделил за физическия и психическия тормоз, който се осъществява върху сина му от страна на другите затворници и е съобщил за всички известни му издевателства върху него, като е помолил управата на затвора да вземе всички необходими мерки за преустановяването на този тормоз. Сочи, че никакви адекватни мерки не са били взети от страна на управата на затвора в гр. Плевен, като по този повод и баща му П. Л. е ходил в затвора Плевен и се е срещал със заместник началник на затвора, но и след тази среща не са били предприети мерки и издевателствата и изнудванията върху сина му са продължили. Тъй като ищецът е отсъствал от страна, през пролетта на 2011 г. неговите родители – Я. П. Л. и П. П. Л. са депозирали четири броя жалби, две от които до Окръжна прокуратура – Плевен, една до Министерство на правосъдието и една до Главния прокурор на Република България, в които жалби подробно са описали системния физически и психически тормоз налаган върху сина му, описали са и бездействието от страна на управата на затвора Плевен, както и отправили молби синът му да бъде преместен в друг затвор за доизтърпяване на наложеното му наказание. Сочи, че в резултат на абсолютната безотговорност от страна на управата на затвора Плевен се стига до фатален край – на 02.08.2011 г. му е съобщено, че синът му М. Н. П. ***. Сочи, че по случая е образувано досъдебно производство като крайният извод на прокуратурата е, че синът му се е самоубил. Счита, че управата на затвора Плевен е допуснала грубо нарушаване на реда, който следва да спазват лишените от свобода съгласно Закона за изтърпяване на наказанията и Правилника за неговото прилагане. Счита, че по този начин и в резултат на неизпълнение на задълженията си по опазване на вътрешния ред в затвора са създали възможност между лишените от свобода да се развият отношения, които не би следвало да се развиват. Счита, че изцяло са нарушени и погазени разпоредбите на ЗИНЗС, досежно раздела за правата на затворниците, нарушена е и Конвенцията за правата на човека и основните свободи, Конституцията на Република България, Международния пакт за гражданските и политическите права и са осъществени признаци на дискриминация чрез поставянето на сина му М. Н. П. в по-неблагоприятно положение в местата за лишаване от свобода чрез системните побои, извращения, психически тормоз, създаването на „клип” на извършено спрямо него сексуално насилие и изнудването за пари и цигари от страна на други затворници. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева ведно със законната лихва върху сумата, в резултат на незаконосъобразна административна дейност на служители на администрацията на затвора Плевен, довела да смъртта на сина му М. Н. П..

Ищецът Н.П.П. е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адвокат Л. Г. *** с пълномощно на л. 43 от делото. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде уважен изцяло така предявеният иск. Счита, че с оглед приложените към исковата молба и събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства следва да се направи извод, че искът е основателен. Счита, че е налице извод за безотговорно отношение от Началника на затвора Плевен, безотговорно поведение и поставяне на сина на доверителя му в неблагоприятно положение, което е в нарушение на международните Конвенции и международните разпоредби. Моли да бъде уважен искът в претендирания размер и да се приеме същия за основателен и доказан, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище /л. 34 от делото/ застъпва тезата, че исковото производство е недопустимо, като искът е подаден от лице, което не притежава активна процесуална легитимация, за да подаде такъв, поради което моли исковата молба да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Алтернативно застъпва тезата, че искът е неоснователен, като не е доказано че претърпените вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на затвора Плевен.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че следва да бъде отхвърлена исковата молба на Н.П.П.. Посочва, че следва да се имат предвид събраните по делото доказателства и най-вече доказателствата събрани при воденото разследване по досъдебно производство № Д-2860/2011 г. по описа на Районна прокуратура – Плевен, тъй като първо е било образувано дело по чл. 115 от НК, което е прекратено поради това, че не са събрани доказателства в тази насока и същото е изпратено на Районна прокуратура – Плевен, тоест за разследване към склоняване към самоубийство. Сочи, че събраните доказателства, при разпитите на 25 свидетели, подробно установяват нерегламентирани вземания, които М. Н. П. е осъществявал с други затворници, с цел да се снабди с мобилни апарати и заплащането на тези мобилни апарати е ставало със суми, които той е искал от неговите близки. Счита, че администрацията на затвора е реагирала на тези сигнали, извършени са проверки, по една от тях дори е намерен мобилен апарат, в следствие на което М. П. е преместен на друго място и дори е държан в изолатор. Счита, че са взети необходимите мерки и че администрацията на затвора е изпълнила задълженията си. Моли да се има предвид и заключението на съдебномедицинската експертиза, която е извършена по досъдебното производство относно мотивите за извършеното действие от М. Н. П.. С оглед събраните по делото доказателства, моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отхвърлена исковата молба на Н.П.П..

Съдът следва да се произнесе на първо място относно допустимостта на производството, предвид направеното от ответника възражение в тази връзка. Възражението е основателно.

Исковата молба е предявена от Н.П.П. *** като баща и наследник на М. Н. П.. Родствената връзка – баща – син, е доказана с удостоверение за наследници /л. 24 от делото/. Претендира се обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразна дейност на служителите на администрацията на затвора - Плевен, довела до смъртта на сина М. Н. П.. Искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Последният гласи, че „държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техните органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност“. Правото да иска обезщетение принадлежи на увреденото лице /гражданин – ще разглеждаме само тази хипотеза, която се отнася до настоящия случай/, като чл. 6, ал.1 от ЗОДОВ определя, че при смърт на увредения неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди - само ако е било предявено пред съд от увредения. В настоящия случай ищецът Н.П.П. претендира неимуществени вреди като наследник на увреденото лице – М. Н. П., което е починало. Нормата на чл.6, ал.1 от ЗОДОВ прави разлика между правото на обезщетение за имуществени и за неимуществени вреди. При правото на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, законът изисква искът да е предявен от самия пострадал, а неговите наследници могат да встъпят в процеса след неговата смърт. В случая смъртта на увреденото лице, от претендираната незаконосъобразна дейност, е настъпила преди предявяването на иска, поради което иск за обезщетение на неимуществени вреди е недопустим от неговите наследници.

Ето защо, след като искът е предявен от лице, което не притежава активна процесуална легитимация то той е недопустим и на основание чл. 130 от ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.

С оглед изложеното и на основание чл. 203, ал.2 от АПК, във връзка с чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ, чл. 144 от АПК и чл. 130 от ГПК, Административен съд - Плевен, четвърти състав

ОПРЕДЕЛИ

ВРЪЩА исковата молба на Н.П.П. *** срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София с цена на иска 100 000 /сто хиляди/ лева, като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, от незаконосъобразната дейност на служители на администрацията на затвора Плевен, довела до смъртта на сина на ищеца - М. Н. П..

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 506 по описа. на Административен съд – Плевен за 2016 година.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/