Р Е Ш Е Н И Е
№ 39
гр.Плевен, 3 Февруари
2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, VІ-ти състав, в
открито съдебно заседание на двадесети
януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при секретаря А.Х. и с участието на прокурора Иван Шарков, като
разгледа докладваното от съдия Арабаджиева адм.дело №504 по описа за 2015 г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ /Закон за отговорността на
държавата и общините за вреди/, вр. чл. 197 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, вр.
с чл.150, ал.1 от Правилник за прилагане на ЗИНЗС /ППЗИНЗС/.
По искова молба вх. № 30442/03.12.2014 г. при
Административен съд София град от Х.Т.А., ЕГН **********, I-ва група, е
образувано а.х.д. № 11811/14 г. по описа на този съд. С Определение №
757/12.02.2015 г. по ахд. № 11811/14 г. производството по делото е прекратено и
е изпратено по подсъдност на Административен съд Пловдив, където е образувано
а.х.д. № 394/2015 г. С Определение №471/27.02.2015 г. делото е прекратено пред
този съд, като е изпратено на ВАС за определяне на компетентния съд. Във ВАС е
образувано дело №3067/2015, като по същото с Определение №7110/15.06.2015 г.
делото е изпратено на настоящия съд по компетентност.
Исковата молба /ИМ/ е предявена против Главна
дирекция "Изпълнение на наказаният" /ГДИН/, като е инициирано
производство по чл. 1 от
ЗОДОВ. Претендира се обезщетение в размер на 30 000 /тридесет
хиляди/ лева, ведно със законната лихва за
неимуществени вреди, претърпени в процеса на изтърпяване на наказанието, а
именно за периода от 07.02.2010 г. до 07.01.2011 г. Последните се изразявали
според ищеца в *** терзания, нерви и нежелание за живот. Твърди
се, че през посочения период ответникът в нарушение на разпоредбите на чл. 150, ал. 1 от ППЗИНЗС не е провеждал ежедневно, в рамките
на един час и 30 минути културно-информационни мероприятия под формата на
лекции и държал ищеца в пълна информационна
изолация. Сочи, че от действията на ответника се е разболял ***, поради което се е наложило лечение в затворническа *** клиника. Твърди още, че през сочения период не е бил
ангажиран в трудов процес, пребивавал е изолиран в самостоятелно помещение по
23 часа, без да му е предоставена възможност да гледа телевизия и да слуша
радиопредавания. Твърди, че преживените неимуществени вреди са пряка и
непосредствена последица от незаконното поведение на ответника.
По делото е постъпил писмен отговор от
ответника /л.л.53,54/, чрез процесуалния представител на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" юрк.Г., упълномощена със Заповед №
Л-4150/23.08.2015 г. /л.55/ на главния директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", в която са наведени доводи за неоснователност
на предявения иск. Счита, че искът е неоснователен и недоказан, не са настъпили
вреди за ищеца, които да са резултат от незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на длъжностни лица от затвора, нито са налице вреди. Алтернативно
твърди, че искът е завишен, като размерът не отговаря на твърдените вреди и на
икономическия стандарт в страната. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1430 лева.
С Определение №850/09.07.2015 г. /л.л.65,66/
ищецът е освободен от държавна такса и му е предоставена безплатна правна
помощ, като с Определение №959/27.07.2015 г. /л.77/ за служебен защитник му е
назначена адв.Ч..
В о.с.з. на 24.09.2015 г. ищецът прави искане
за изменение на периода на ИМ, като същата да се счита предявена за период от
07.02.2008 г. до 24.09.2015 г. /л.113, гръб/. По така направеното искане ответникът
чрез юрисконсулт Г. е направил възражение за изтекла погасителна давност за
периода преди 03.12.2009 г. /л.150/. С протоколно определение от о.с.з.,
проведено на 20.10.2015 г. /л.169, гръб/ съдът е допуснал изменение на периода
на исковата претенция, като същата да се счита за предявена за периода от
07.02.2008 г. до 03.12.2014 г., и е оставено без уважение искането за изменение
на исковата претенция за периода от 03.12.2014 г. до 24.09.2015 г.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и се
представлява от адв.Ч., като подържат иска на заявените основания, ведно с
лихвите и разноските по делото. Твърди, че няма доказателства ищецът да е имал
ежедневно възможност да излиза, чете, гледа телевизия, да има спортни занимания
и т.н. Престоява 23 часа в затворена килия, което е довело до страх, плач,
възбуда, потиснатост и развилото се ***
заболяване. От разпита на *** на затвора става ясно,
че е отключил заболяването в затвора, а това се дължи на стрес и притеснения.
Само веднъж в месеца, а не ежедневно е гледал телевизия, спортувал е и пр. Твърди,
че получените от А. пощенски записи са с минимални суми, необходими за дребни
битови вещи. Не е работил, но това е във връзка с неговото здравословно
състояние. Лекуван е и не може да му се вмени в негова вина нежелание да полага
труд. Моли да се уважи изцяло иска. Ищецът претендира, че са длъжни да му подсигуряват
да гледа телевизионни и музикални програми, като това не трябва да става с
негов телевизор, следвало да му подсигурят такъв, и са бездействали, като не са
осигурили телевизор. Вследствие на това е претърпял неимуществени вреди и се е
разболял. Иска да му бъде предоставен телевизионен приемник и да му бъдат
осигурени допълнителни мероприятия.
Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията", не се представлява
в съдебно заседание. По делото е постъпило становище от процесуалния
представител на ответника /л.317/, в което е аргументирана неоснователност на
иска. Сочи, че не е осъществен фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – не
са настъпили вреди, не е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие.
Събрани са доказателства, че на лишените от свобода се осигурява възможност за
упражняване на творчески дейности, участие в културни, спортни и религиозни
мероприятия за осмисляне на свободното време. Осигурена е възможност за трудова
дейност, която ищецът е отказал да упражнява. Осигурена е в съответствие с
чл.87 ЗИНЗС възможност за гледане на телевизия, слушане на радио и четене на
книги. Моли да се отхвърли иска като неоснователен и да се присъди минимално
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен
дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на иска. Сочи, че
липсва причинно-следствена връзка между претърпените вреди и поведението на
администрацията на затвора.
Съдът, след като се запозна с материалите по
делото и с твърденията на страните, намира за установено следното:
Исковата молба е частично допустима. Същата е подадена
от надлежна страна, срещу пасивно легитимиран ответник – Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", доколкото администрацията на Затвора
Плевен е част от ГДИН. Съгласно текста на чл. 12 ЗИНЗС
в приложимата му редакция към датата на подаване на ИМ (обн. - ДВ, бр. 25 от 2009
г., в сила от 1.06.2009 г.), прякото ръководство и контролът върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), която е юридическо лице
към министъра на правосъдието със седалище София и е второстепенен разпоредител
с бюджетни кредити, а затворите са териториални служби на ГДИН. След като искът
за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа,
от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите,
по арг. от чл. 205 АПК,
то надлежния ответник за периода до 1.06.2009 г. би било Министерството на
правосъдието /МП/, но за периода от 1.06.2009 г. до 03.12.2014 г. е ГДИН.
Доколкото искът не е бил насочван срещу министерството на правосъдието, то ИМ в
частта и, в която се претендират вреди от действия и бездействия преди
01.06.2009 г. е недопустима, като насочена срещу ненадлежен ответник - ГДИН. В
този смисъл е съдебната практика на ВАС, съгласно която при иск срещу ненадлежен
ответник съдебното решение е недопустимо – в този смисъл Решение № 7524 от
22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11340/2014 г., Решение № 137 от 7.01.2015 г.
на ВАС по адм. д. № 15898/2013 г.
ИМ е предявена срещу надлежен ответник в
частта и, в която се претендират вреди от действия и бездействия след
01.06.2009 г. ГДИН е единствената насрещна страна в процеса, надлежно
конституирана като такава от съда в съответствие с изрично изявената воля на
ищеца.
На съда е служебно известно, че А. е предявил и
искова молба вх. № 30441/03.12.2014 г. при Административен съд София град, като
е образувано ахд. № 11809/14 г. по описа на АССГ. С Определение №
477/28.01.2015 по а.х.д. № 11809/14 г. производството по това дело е било прекратено и е изпратено по подсъдност на
Административен съд Плевен, където е образувано а.х.д. № 102/2015 г. В тази ИМ също
е посочен като ответник Главна дирекция "Изпълнение на наказанията",
като е формулирано искане за производство по чл. 1 от
ЗОДОВ. Претендира се обезщетение в размер на 30 000 /тридесет
хиляди/ лева за неимуществени вреди, претърпени в процеса на изтърпяване на
наказанието, за периода от 01.12.2010 г.
до 01.10.2011 г. Последните се изразявали според ищеца в *** терзания, нерви и нежелание за живот. Твърди се, че
през посочения период ответникът в нарушение на разпоредбите на чл. 150, ал.
1 от ППЗИНЗС не е провеждал ежедневно, в рамките на един час,
културно информационни мероприятия под формата на беседи и е държал ищеца е
пълна информационна изолация. Сочи, че от действията на ответника А. се е
разболял ***, поради което се е наложило лечение в затворническа
*** клиника. Твърди още, че през сочения период
не бил ангажиран в трудов процес, пребивавал е изолиран в самостоятелно
помещение по 23 часа, без да му е предоставена възможност да гледа телевизия.
Делото в АС-Плевен, образувано по тази ИМ, е приключило с решение №154/06.04.2015
г. на Административен съд - Плевен, като искът е бил отхвърлен. Решението на
съда не е било обжалвано и е влязло в сила. Доколкото е налице идентичност
между страните, основанието и искането, то последващата искова претенция /по
настоящето дело, която е заявена на същата дата, но с последващ входящ номер/ е
недопустима, на основание чл. 126, ал.1 ГПК вр.чл.144 АПК. Обаче ИМ е
недопустима на това основание само за част от периода, а именно от 01.12.2010
г. до 01.10.2011 г.
Следователно предмет на разглеждане по
същество по настоящото дело е ИМ по
отношение на периода 01.06.2009 г. – 30.11.2010 г. и 02.10.2011 г. - 03.12.2014
г.
Разгледан по същество, искът в допустимата му
част е неоснователен.
За да достигне до този извод, съдът съобрази
следното:
От приложената по делото Справка изх. № Р-2981/02.07.2015
г. от ГДИН Затвора Плевен /л.л.14-18/ се установява, че л. св. Х.Т.А. е осъден
на "доживотен затвор", като присъдата е с начало 01.03.2002 г. при
първоначално постановен "специален режим". В този период А. *** на
20.12.2002 г. в качеството си на подсъдим и е приведен в Затвора Пловдив на
28.11.2005 г., т.к. е с постоянен адрес гр. Пловдив. Преместен е отново в затвора
Плевен на 07.02.2008 г., като е пребивавал и в затвора Ловеч, където е бил за
лечение в *** отделение в болницата на затвора в периода
26.08.2013 – 16.10.2013 г. Посочено е, че лишените от свобода в Затвора Плевен,
изтърпяващи наказания "доживотен затвор" на основание чл. 197, ал.
1 от ЗИНЗС са настанени в Зона с повишена сигурност /ЗПС/,
разположена на трети етаж на затвора. Описани са подробно битовите условия в
същата. От справката се установява още, че съгласно графика за разпределение на
времето с осъдените на "доживотен затвор" се провеждат следните
мероприятия: престой на открито в рамките на 1 час дневно, възможност за
спортни мероприятия на спортната площадка, тихи спортни игри в клуба на 3-ти
етаж, религиозна подкрепа всеки вторник от 15 до 16 часа, всеки петък от 14 до
16 часа в клуба на 3-ти етаж кинолекторика, периодично групови занимания - изработване
на картичка до любим човек, ползване на библиотечен фонд, трудова дейност – лепене
на подаръчни пликчета. За лишените от свобода, настанени в зона с повишена
сигурност е предоставен телевизионен приемник, монтиран в общия коридор пред
всички спални. Използват се и лични телевизионни приемници във времето от 5.30
до 22.30 часа. Посочено е, че всички мероприятия се осъществяват по и при
желание на лишените от свобода. Представена е и допълнителна справка /л.л.127-129/,
в която се сочи, че мероприятията по чл.150, ал.1 от ППЗИНЗС по отношение на
л.св. в ЗПС се провеждат изцяло в ЗПС, поради което не се налага вписването им
в постовата книга. Тези мероприятия са здравни беседи, беседи, свързани с
конкретни исторически дати и събития, бележити дати, затворнически печат,
участие в конкурси, литературни четения и др. с определена тематична насоченост,
съобразени с интелектуалния капацитет на осъдените. Сочи се, че освен телевизионния
приемник в общия коридор, въпреки липсата на императивно задължение администрацията
да предоставя телевизионни и радио приемници на л.св., на А., като и на други
л.св., е предоставян персонално телевизионен приемник. Представени са графици
(л.л. 186-188 от делото) за разпределение на времето на лишените от свобода с
доживотни присъди в ЗПС на 307 спално и списък с мероприятия, които се провеждат.
Събрани са и доказателства, от които е видно, че същите са провеждани и А. е участвал
в тях /л.л.21 – 23, 189 – 219/, освен когато е наказан или не е искал да
участва. На л. 19 от делото е приложена декларация № Д-35/04.12.2014 г., от
която е видно, че л. св. А. е отказал упражняване на трудова дейност. По делото
е приложена молба № 1024/26.04.2013 г. /л.20/ от А. с искане да му бъде
разрешено да посещава часове по вероизповедание на българската църква. Същата
молба е удовлетворена, видно от резолюцията "ДА" от 30.04.2013 г. и
списъка на участници в проповеди на л. 21 от делото. Представени са и
доказателства, че л. св. А. е участвал и е бил награждаван в мероприятия,
организирани от затворническата управа (Голямо четене в затвора, курс
"Асертивно поведение" – л.л.24, 25). Приложен е списък с получените
от А. трансфери на парични суми /записи/ в периода 05.08.2008 г. до 23.05.2014
г. /л.330/, от който е видно, че на 27.03.2013 г. е получил сумата от 200 лева.
По делото е представена Медицинска справка
/л.300/ за л. св. Х.А., от която се установява, че същият се води от лятото на
2013 г. на диспансерно наблюдение в Медицински център /МЦ/ Затвора Плевен с
диагноза *** с *** симптоми. Със същата диагноза бил лекуван в *** отделение на СБАЛЛС - Затвора Ловеч от 26.08.2013 г.
до 10.10.2013 г. и от 19.02.2015 г. до 24.02.2015 г. Лекуван е в болничния
стационар на Затвора –Плевен от 19.03.2015 г. до 02.04.2015 г. по повод
нараснало вътрешно напрежение и гневна зареденост. Приложена двумесечна
медикаментозна терапия с добър ефект. Сочи се в справката, че отключването на *** заболяване няма връзка с изтърпяването на наказанието
“лишаване от свобода”; Човек се разболява и боледува там, където се намира;
Условията в затвора могат само да модулират в неголяма степен изразеността на
симптоматиката ; Лечението се провежда в условия, близки до тези, при които се
осъществява терапията и при пациенти на свобода; А. регулярно посещава
лекарските кабинети на МЦ затвора Плевен и получава своевременно медицинска помощ,
от която се нуждае. Приложени са две епикризи за провеждано лечение в *** отделение на СБАЛЛС-Ловеч /л.л.305-308/. Приложен е и
целият здравен картона на ищеца /л.л.220-298/.
По делото са разпитани трима свидетели. Св. Р.Т.
*** от 1996 г., сочи /л.л.170,171/, че А. в момента е с добре компенсирано *** заболяване, а именно ***.
Заболяването е установено от св. през август 2013 г., като се изразява в ***. Заболяването е биологично, с генетична
предразположеност. Лекува се с медикаменти. Твърди, че условията в затвора не
причиняват това заболяване. А. е затворен човек, не търси комуникация с
ближните си. На всички се предоставя възможност да гледат телевизия и слушат
радио, както и да работят.
Св.Х.Х. заявява, че е бил в затвора Плевен от
15.03.2013 г. до 6.08.2015 г., а преди това само се е срещал с ищеца в затвора
– София по дела. Преди постъпването на лечение през 2013 г. на А. е виждал в
него притеснения, тревоги, терзания. Ищецът не е имал телевизор в килията, св. му
е давал своето радио. Описва мероприятията по дни от седмицата. Сочи, че Х.А.
не е имал телевизор, макар че е разрешено, явно не е имал пари да си закупи. Не
му е осигурена работа, за да има средства за закупуването на телевизор. Твърди,
че не се отделя 1 и ½ часа дневно за културно – масови и информационни
мероприятия. За провинения А. е бил наказван дисциплинарно със забрана да
участва в такива мероприятия.
Св.М.М. *** от април 2010 г., познава ищеца
още от затвора Ловеч в периода 2008 - 2010 г., където са се срещали. Сочи, че на
А. му е даван служебен телевизор в спалното помещение по празниците. Не е имал
собствен телевизор, защото не е искал да си купи. Хвалил се е, че жена му е
изпратила 200 лева за телевизор, а той не е поискал да си купи, похарчил е
парите за листи, химикалки, а последните 50 лева е дал на св. на заем, за да не
видят, че има пари в картата. Св. работи, А. също е почнал да работи, но се е
отказал. Всяка седмица имат кинолектория, църква, всяка седмица и всеки празник
се събират с инспекторката и им чете, както и имат беседи, водени от избран от
тях лишен от свобода.
При горните фактически установявания съдът
формулира следните изводи:
За да е налице основание за ангажиране
отговорността на държавата или общините, е необходимо да са осъществени
елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ -
наличие на незаконни актове, действия или бездействия, извършени от длъжностно
лице при ответника, претърпяна вреда от ищеца и причинна връзка между тях.
Правната норма на чл. 204, ал.
4 от АПК установява, че незаконосъобразността на действието или
бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
Претенцията на л. св. Х.А. е за вреди,
претърпени в допустимия период на ИМ при престоя в Затвора Плевен, и дължащи се
на непровеждане на културно-
информационни мероприятия под формата на беседи и непредоставяне телевизионен
приемник на ищеца.
В случая относими са разпоредбите на Закона за
изтърпяване на наказанията и задържане под стража и правилника му. По аргумент
от чл. 87 от
ЗИНЗС и чл. 83 от
ППЗИНЗС, лишените от свобода имат право да слушат радиопредавания и
да гледат телевизия по ред, установен от началника на затвора или поправителния
дом. Съгласно чл. 153, ал.
2 от ППЗИНЗС, лишените от свобода могат да държат при себе си и да
ползват лични телевизионни и радиоприемници. От последното обаче се налага извода,
че не е вменено като задължение на затворническата администрация да предоставя
на лишените от свобода телевизионни приемници. Последните имат право да
разполагат с такива, но тяхно е задължението да си осигурят наличието на
такъв-например приемниците биха могли да бъдат донесени от близките на лишените
от свобода.
Съгласно чл. 61, т. 1
от ЗИНЗС лицата, осъдени на доживотен затвор изтърпяват наказанието
си при специален режим, което съгласно чл. 71, ал. 2 означава, че се настаняват
в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. От представените
по делото като доказателства графици за разпределение на времето на лишените от
свобода с доживотни присъди в ЗПС на 307 спално, е видно, че Х.А. е включен в
същите, като редът за гледане на телевизия е в петък от 14 до 16.00 ч.
(кинолектория). Видно от цитираната справка на лишените от свобода настанени в
зона с повишена сигурност е предоставен телевизионен приемник, монтиран в общия
коридор пред всички спални. Следователно, ищецът не е бил лишен от възможност
да гледа телевизия. Нещо повече, видно от молба от 01.02.2010 г. и поставената
върху нея резолюция /л.47/ ищецът е имал възможност да гледа телевизия и в
клуба на ІІІ етаж в дните вторник от 14.30 до 15.30 часа и сряда от 14.00 до 16.00
часа. Че е имал възможност да гледа телевизия се установява и от събраните писмени
доказателства на л.л.189-192 – декларации от други лишени от свобода,
изтърпяващи наказанието в ЗПС.
Извън горното в случая се касае за лице,
поставено при специален режим и в оперативната самостоятелност на началника на
затвора е да прецени кога и по колко време ще подсигури упражняване на
посоченото право. В личните клетки това право е било подсигурено постоянно и не
е било ограничено от 05,30 до 22,30 часа, след което ел. захранването се
контролира от постови надзирател. Телевизорът е между вещите, които лишените от
свобода могат да притежават в килиите си /заповед на л.345/. Следва да се
посочи, че А. е ползвал радиоапарат, предоставен му от св.Х., видно от
свидетелските показания на последния, с оглед на което твърденията, че е лишен
от радиопредавания, също са неоснователни.
Неоснователна е и следващата предявена претенция -провеждане на
културно-информационни мероприятия под формата на беседи. А. е участвал в груповата
работа по "Асетивно поведение" и в мероприятието "Голямото
четене в затвора" за което е бил награден със Заповеди № 353/12.04.2010 г.
и № 748/10.11.2011 г. /л.л.25, 24/. Х.А. е участник и в клуб "Литературна
муза", която организира срещи всеки понеделник и четвъртък от 10,00 до
11,00 часа /л.л.22,23/. Все в тази връзка са и приложените по делото като
доказателства стихове на А. /л.л.32-36, 37, 40-42/. Беседи са изнасяни и на
събиранията на евангелската петдесятна църква, на които А. участва въз основа
на негова молба, като е приложен списък на участниците и снимков материал
/л.л.338-341/. Освен приложените доказателства за провеждане на културно-
информационни мероприятия под формата на беседи ясно е посочено в
допълнителната справка на л.л.127-129, че мероприятията по чл.150, ал.1 от
ППЗИНЗС по отношение на л.св. в ЗПС се провеждат изцяло в ЗПС, поради което не
се налага вписването им в постовата книга, и тези мероприятия са здравни
беседи, беседи, свързани с конкретни исторически дати и събития, бележити дати,
затворнически печат, участие в конкурси, литературни четения и др. с определена
тематична насоченост. От показанията на св. М. става ясно, че всяка седмица и
всеки празник се събират с инспекторката и тя им чете, както и че имат беседи,
водени от избран от тях лишен от свобода.
Следва да се отбележи, че изискването на
чл.150, ал.1 от ЗИНЗС се отнася за групи от лишени от свобода, които не
работят. В случая от групата в ЗПС /лица с доживотни присъди/, общо от 6 лица,
четирима работят /справка на л.108/. С оглед на този факт, съдът съобразява, че
изискването на чл.150 ППЗИНЗС е неприложимо в неговата пълнота, доколкото
групата е ангажирана с трудов процес. На л.л.331-336 са приложени
доказателства, съгласно които ищецът е годен да работи, поискал е да работи,
заедно с други 4 лица е назначен на работа от началника на затвора, но е
приобщен и негов отказ за работа. В същия смисъл са и показанията на св.М..
Фактът, че ищецът и още едно лице от групата в ЗПС не желаят да участват в
трудовия процес, не им дава право да претендират за провеждане на
културно-информационни мероприятия под формата на беседи, лекции, дискусии,
диспути в рамките на времето, в което такива мероприятия следва да се провеждат,
когато групата не е ангажирана с трудов процес. Въпреки наличието на трудов
процес в групата, находяща се в ЗПС, администрацията на затвора е осигурила
значителни по брой и продължителност културно-информационни мероприятия.
Следователно – не се доказа незаконосъобразно
действие или бездействие на ответника, свързано с ограничаване правата на ищеца
по повод участието му в културно-информационни мероприятия и
"информационно затъмнение" следствие на непредоставяне на лишения от
свобода на телевизионен приемник.
Съдът приема, че не е налице и връзка между
престоя в затвора и *** заболяване - ***, което е
установено през август 2013 г. у ищеца. Видно и от медицинската справка,
и от разпита на св. Т. - *** на затвора, същото заболяване
е биологично, с генетична предразположеност. Условията в затвора не причиняват
това заболяване, а само могат да модулират /изменят/ в неголяма степен
изразеността на симптоматиката. На А. е проведено съответното лечение с медикаменти,
като е лекуван и в болнично заведение, видно от епикризите.
Съдът приема за доказано още, че А. е получил
сумата от 200 лева със запис, като по думите на св.М. същата сума е била за
закупуване на телевизор, и въпреки това не си е купил телевизор, който да може
да използва всеки ден в килията си. На А. е била осигурена работа, както и на
другите лишени от свобода, но А. се е отказал от същата.
Неоснователно е и становището на назначения
адвокат в хода по същество и същото не променя изводите на съда. Съгласно
чл.213 от ППЗИНЗС ищецът следва да се
държи постоянно заключен, поради което няма как да му се осигури възможност да
излиза и да се среща с други лица. Същият има възможност да взема книги, както
и всеки ден да участва в спортни мероприятия /справка на л.л.16,17/. Няма
събрани доказателства в делото, че същият престоява 23 часа в затворена килия,
което да е довело до страх, плач, възбуда, потиснатост и развилото се *** заболяване. Напротив, от приобщените доказателства се
установява, че редовно участва в мероприятия извън килията, като *** заболяване не се е развило поради условията в
затвора. Между получените от А. пощенски записи със суми, по-малки от 200 лева,
е налице и запис за сума от 200 лева, с която сума ищецът се е разпоредил по
друг начин, а не е купил телевизор. Отказът за работи не е поради неговото
здравословно състояние, доколкото с лекарски преглед е установено, че е годен
за предложената му работа /л.333/.
Основателно е и направеното възражение за
изтекла погасителна давност за част от исковия период. За периода преди
03.12.2009 г. исковата претенция /в допустимата и част/ следва да се приеме за
неоснователна и на това основание, доколкото са изтекли повече от 5 години
преди предявяването и.
Предвид
изложеното искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ГД "Изпълнение на
наказанията" за причинени неимуществени вреди в размер на 30 000 (тридесет
хиляди) лева за допустимата част от исковия период вследствие на бездействие на
длъжности лица в Затвора Плевен следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, следва да се присъдят
разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение. Същите в размер на 1430
лева – минимално юрисконсултско възнаграждение с оглед цената на иска,
своевременно са поискани преди края на устните състезания. Доколкото
юрисконсултът не се я явявал в о.с.з., а само е подал писмен отговор, изразявал
е становища по делото, разноски следва
да се присъдят по реда на чл.8, ал.1, т.4 във връзка с чл.9, ал.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1072,50 лева, а над тази
сума искането за разноски следва да се отхвърли.
Воден от горните мотиви и на основание чл.204, ал.4 от
АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд-Плевен, VI-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
исковата молба, предявена от Х.Т.А., ЕГН
**********, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София,
бул.”Столетов” № 21, с цена на иска 30 000 лв. (тридесет хиляди лева) по
отношение на периодите 07.02.2008 г. – 01.06.2009 г. и 01.12.2010 г. -
01.10.2011 г. и прекратява делото в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ исковата молба , предявена от Х.Т.А., ЕГН **********, срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.”Столетов” № 21, с цена на иска
30 000 лв. (тридесет хиляди лева) в останалата му част- по отношение на
периодите 01.06.2009 г. – 30.11.2010 г. и 02.10.2011 г. - 03.12.2014 г.
ОСЪЖДА Х.Т.А., ЕГН **********, да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.”Столетов” № 21, сумата 1072,50
лв. /хиляда седемдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски за
горницата над 1072, 50 лева до 1430 лева.
Решението може да се оспори, чрез Административен
съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението
за изготвянето му, а в прекратителната му част, която има характер на
определение – в 7 – дневен срок от съобщението.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: