Р E Ш Е Н И Е

№ 385

гр.Плевен, 21 Септември 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 502 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 312 от 13.05.2016 г., постановено по нахд № 677/2016 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш серия К, № 1100228 от 18.05.2015 г. за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на А.К., гражданин на Република Гърция, роден на *** г., притежаващ паспорт № АН ***, издаден на 26.07.2011 г. от Национална полиция на Република Гърция, Дирекция Паспорти, в качеството му на представляващ „Асет Мениджмънт България” ЕООД, със седалище и адрес на управление град София, на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева за извършено нарушение по чл.21 ал.І от ЗДвП, за това, че на 18.05.2015 г. в 06,38 часа на Е83, км.89.2, Околовръстен път – Плевен с МПС АУДИ КУ-7 с рег.№ СА***НН, при разрешена скорост 90 км/час е управлявал със 123 км/час – превишение на скоростта с 33 км/час.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от А.К., с ЛНЧ **********, като представител на „Асет Мениджмънт българия” ЕООД гр.София, чрез пълномощника му адвокат А. Д. Ч. от Адвокатска колегия – гр.Ловеч с редовно пълномощно по делото, който счита същото за постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че е нарушена разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, съгласно която ЕФ трябва да съдържа не само описание на нарушението, но и на обстоятелствата, при които то е било извършено, т.к. посочването на всички факти и обстоятелства от значение за случая е задължително изискване и неговото отсъствие опорочава започналото административно наказателно производство. Твърди, че посоченото правно основание за налагане на административна санкция не регламентира налагане на санкция, а изброява реквизитите на издаваните електронни фишове; че мястото на извършване на нарушението е описано изключително лаконично и че от изложената в обжалвания ЕФ фактическа обстановка не може да се установи по безсъмнен и безспорен начин кой е извършил нарушението, т.к. в него е посочен единствено управителя на дружеството – собственик, но не и конкретния водач на МПС, а административно наказателната отговорност е лична и не може да се презюмира на основание собственост на движима вещ. За съществено процесуално нарушение счита, че не е посочен органът, пред който ЕФ може да бъде обжалван, както и срока за обжалване, а също така и непосочването на лицето, издало процесния електронен фиш – няма описание на длъжността му, липсва подпис на същото и не може да се прецени неговата материалноправна компетентност. На следващо място счита, че ЕФ е съставен при допуснати нарушения на материалния закон, като излага доводи в тази насока. Изразява становище, че управител на юридическо лице – собственик на автомобила, не е сред субектите, за които законът е предвидил да носят отговорност при издаване на ЕФ. Освен това твърди, че на дружеството не може да бъде наложена глоба, т.к. отговорността е лична, а глоба не може да се наложи на юридическо лице. В заключение моли съда да отмени решението и Електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява, постъпила е писмена молба от упълномощения адвокат, с която моли съда да разгледа делото и да постанови решение, с което да отмени оспореното решение и потвърдения с него ЕФ на основанията, посочени в подадената жалба.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – гр.Плевен в съдебна заседание не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 18.05.2015 година, в 06:38 часа на околовръстен път Плевен Е-83, километър 89.2, с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66C, било заснето движение на моторно превозно средство  “ „Ауди Кю 7“ с рег. Номер СА *** НН, със скорост от 123 км./ч., превишаваща с 33 км/ч разрешената скорост за посоченото място – 90 км./ч. Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 1100228 на ОД на МВР – Плевен за налагане на глоба, в който като нарушител по чл. 21 ал. І от ЗДП бил вписан жалбоподателят, в качеството му на представляващ юридическото лице „ Асет Мениджмънт България“ ЕООД глад София, на чието име като собственик било регистрирано моторното превозно средство. Съставеният електронен фиш и клип били изпратени на последния известен адрес на жалбоподателя в град София. 

Съдът установил горната фактическа обстановка въз основа на приложените към делото писмени доказателства. При така приетото за установено от фактическа страна съдът счел депозираната жалба за неоснователна. За да достигне до този извод, съдът изложил следните мотиви: Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 15 от ЗДП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителят. Съдът се позовал на присъединените към доказателствения материал по делото заверено ксерокопие от Протокол за проверка № 154 -ИСИ от 19.05.2015 година от Български институт по метрология и удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888 от 08.12.2010 година, от които установил, че под № 4888 е вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип  „MULTA RADAR” с № 00209D32F66C, като същата е одобрена и вписана в регистъра на 08.12.2010 година и е със срок на валидност на одобряване на типа до 08.12.2020 година. Установил, че системата „MULTA RADAR” с № 00209D32F66C е преминала последваща периодична проверка на 19.05.2015 година. От приложеното по делото Удостоверение от Областно пътно управление – Плевен с изходящ № 160 от 22.01.2015 година съдът установил, че монтираната на околовръстен път Плевен Е-83, километър 89.2, стационарна система за видеоконтрол на  нарушенията на правилата за движение тип  „MULTA RADAR” с № 00209D32F66C е сигнализирана с нарочни пътни знаци Т 17 “RADAR” на км. 89+175 вдясно и км. 89+887 ляво, като в подкрепа на този факт влез предвид приложения в заверено копие протокол от 22.05.2015 година на комисия от инспектори при Агенция „ Пътна инфраструктура“ Плевен. Анализирайки разпоредбата на чл. 188 ал. 2 ЗДП, съдът направил извод, че   когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.

При установените факти съдът приел, че правилно и в съответствие със закона наказващият орган е ангажирал административно- наказателната отговорност на жалбоподателят за извършено административно нарушение по чл. 21 ал. І от ЗДвП. От обективна страна същият, като представляващ юридическото лице – собственик на заснетото посредством стационарната система за видеонаблюдение на посочената дата МПС, следва да носи административно наказателна отговорност за извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата.  

Съдът изложил още мотиви, че електронният фиш е издаден при наличието на всички условия по чл. 189 ал. 4 от ЗДП. Налице е установяване и заснемане на административно нарушение с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и нарушител, което отговаря на всички изисквания на закона. Заснемащото устройство в конкретния случай е било стационарно монтирано, което изключва участието на човешки фактор. На тези основания съдът потвърдил оспорения ЕФ.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Решаващият състав изключително аргументирано е отговорил на направените в жалбата оплаквания. Анализирал е приобщените по делото доказателства и е достигнал до правилния извод, че нарушението е заснето със стационарна система за видеоконтрол „Multa Radar ЯА 580 №00209D32F66C”, която съставлява одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до 08.12.2020 год., видно от Удостоверение №10.12.4888, издадено от БИМ. На системата е извършена последваща периодична проверка и е установено съответствие по изпитаните показатели, което се установява от Протокол №154-ИСИ/2015 год. За установеното нарушение е изготвена и приложена по делото на л.10 снимка, на която е заснет автомобилът, собственост на управляваното от касатора дружество, показан е регистрационният номер на същия и е видна посоката на движение. На пътното платно не е имало друг автомобил, движещ се пред, зад или в непосредствена близост до заснетия , поради което няма съмнения, че е заснета скоростта на управлявания от касатора автомобил, а не на друго изпреварващо МПС. Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което се явява правилен изводът на съда, че снимка №590 от 18.05.2015г представлява годно доказателствено средство за констатираното нарушение. Други доказателства, сочещи на липса на извършено нарушение, не са приобщени по делото. Така монтираната стационарна техническа система е предварително обозначена в съответствие с изискванията на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП. Това е видно от удостоверение от Директор ОПУ  - Плевен , според което монтираната на  републикански път  1-3/E83/, Бяла – Ботевград, км. 89 +200 стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение  “MULTA RADAR”  SD580 № 00209D32F66С  е сигнализирана с пътни знаци Т17 ”РАДАР”, както следва:  на км 89+175 дясно и на км 89 +887 ляво. Налице е предварително обозначение в съответствие с изискванията на закона.

Неоснователно е оплакването, че е наказан управителят на юридическото лице-собственик на управлявания автомобил, а не водачът на същия. Принципът, разписан с разпоредбата на чл.188 от Закона за движение по пътищата е, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.В тази връзка разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП разписва подробно процедурата по административно наказване на дееца. Електронният фиш се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. По делото не се съдържат доказателства, нито се твърди, управителят на дружеството да е изпълнил тази процедура-да е посочил пред наказващия орган, че друго лице-несобственик на автомобила е управлявало същия в процесния ден и да е предоставил описаните в тази разпоредба документи, за да се проведе горната процедура. На второ място разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, изрично вписана в оспорения ЕФ регламентира, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Ето защо и при липса на доказателства, сочещи на други изводи, законосъобразно е била ангажирана отговорността именно на управителя на дружеството-собственик на заснетия автомобил.

Не съставлява отменително основание и обстоятелството, че в процесния електронен фиш не е посочен конкретен административно наказващ орган ; пред кой орган може да се обжалва същия ; датата на съставянето му и датата на връчването му. Единствените изисквания на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която се явява специална по отношение на разпоредбата на чл. 47 от ЗАНН е електронният фиш да съдържа данни за : териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. По отношение на ел.фиш не съществува изискване да бъде подписан от съответно длъжностно лице. Логиката на закона е, че изявлението, обективирано върху електронния фиш, съставлява автоматично възпроизвеждане на записаните върху технически носител данни, които единствено се отпечатват така, както са запаметени от самото устройство, без възможност за анализ и преценка, каквато се прави посредством човешки фактор в процедурата по издаване на НП. Това е и целта и смисъла на въвеждане на цялата процедура, уредена в разпоредбата на чл.189 от ЗДвП да се елиминира субективният човешки фактор при установяване на конкретен вид административни нарушения, чрез установяване на същите посредством техническо средство. В случая с конкретна правна норма-чл.189, ал.4 от ЗДвП законът е разписал изчерпателно и лимитивно реквизитите на издавания ЕФ и сред тях не фигурира изискване за посочване на конкретен административно наказващ орган ; пред кой орган може да се обжалва същия ; датата на съставянето му и датата на връчването му.

Неоснователно е и оплакването, че в ЕФ липсва точно и ясно описание на нарушението и на мястото на извършването му. Всяко деяние представлява съвкупност от елементи, които очертават конкретен състав на предвидено в закона административно нарушение. В случая съставът на посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП изисква установяване и посочване на вида на пътното превозно средство, конкретния размер на ограничението в пътния участък, установената скорост на движение на автомобила и мястото (населено, извън населено, автомагистрала), където е установено. Превишението на скоростта представлява зависимост между въведеното конкретно ограничение на скоростта и констатираната скорост на движение. Всички тези елементи са посочени в издадения електронен фиш и са достатъчни , за да се счете, че е налице съставомерно деяние, поради което оплакването за липса на точно и ясно описание на нарушението е неоснователно. Описано е в ЕФ и мястото на нарушението като реквизит на ЕФ- Е 83, км.89.2, околовръстен път Плевен. Последното е абсолютно достатъчно за съставомерността на деянието, което изисква в извъннаселените места, каквото е околовръстния път с посочване на точния километър, да не се управлява автомобил с повече от 90 км./час.

Описана е и конкретната нарушена разпоредба на правилата за движение по пътищата-чл.182, ал.2, т.4 от ЗДП, наред с посочената разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДП. Първата от тези разпоредби регламентира конкретното нарушение и предвиденото наказание с оглед конкретния размер на констатираното превишение на допустимата скорост.

Ето защо решението на ПРС, с което е потвърден оспорения ЕФ като валидно , допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 312 от 13.05.2016 г., постановено по нахд № 677/2016 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.