Р E Ш Е Н И Е
№ 395
гр.Плевен, 27.09.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател:Полина Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При
секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Кънева касационно
административно-наказателно дело № 500 по описа за
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 286 от 28.04.2016 г., постановено по НАХД № 582 по описа за 2016г., Районен съд Плевен е потвърдил Наказателно постановление №2015-035271/26.06.2015г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД “Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, с което на “Българска телекомуникационна компания ” ЕАД гр. София, с ЕИК: 831642181, представлявано от А. И. Д., на основание чл.230 и чл.231 от Закона за защита на потребителите e наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за извършено нарушение по чл.230 от Закона за защита на потребителите.
Срещу решението е подадена касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, представлявано от А. Д., чрез юрисконсулт Л. Б. с надлежно пълномощно, в която са наведени доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен, постановен при нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в съдебното решение не съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми от закона, а именно: обобщение и изложение на твърденията на страните, такива каквито са възприети от съда, което е довело до неправилно осъждане без обвинението да е било доказано по несъмнен начин; както и изложените факти са непълни, неизчерпателни и са изложени в синтезиран вариант, който не позволява правилното им възприемане. Счита се, че при липса на тези реквизити на съдебното решение, не става ясно на какви факти и обстоятелства съдът е основал своята преценка, че НП е правилно. Сочи се, че направените в процесното НП констатации се основават изцяло на субективната преценка от страна на служителите на КЗП, като не е взето експертно мнение и административният орган е следвало да назначи техническа експертиза, която възможност е изрично предвидена в чл. 192, т. 4 от ЗЗП. Счита се, че е извършено нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Посочва се, че липсата на всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка нарушава правото на защита на жалбоподателя и предвид това нарушение на процесуалните правила така издаденото НП e немотивирано, тъй като административнонаказващият орган е наложил наказание за нарушение без да посочи доказателствата, които го потвърждават. Сочи се, че първоинстанционният съд не е изложил каквито и да е мотиви за така постановеното решение като единствено е изложил фактите и е възприел твърденията на контролния орган, а не е разгледал и обсъдил нито един от аргументите за незаконосъобразност на процесното НП. Посочва се, че съдът не е събрал нови доказателства относно фактическото техническо състояние на процесната стока, като по този начин не е установил по безспорен начин наличие на какъвто и да било дефект. Счита се, че не може да е налице нарушение на задължително предписание по чл. 230 от ЗЗП, тъй като КЗП не е проверило и не е събрало никакви данни установяващи нарушение на закона. Посочва се, че не се оспорва, че БТК е осигурило ремонт на стоката при всяка една от подадените рекламации, тоест към момента на издаване на предписанието на КЗП стоката е била приведена в съответствие с договора за продажба. Счита се, че при това положение не е налице основание за прилагане на чл. 114 от ЗЗП. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът – Комисия за защита на потребителите РД Русе, редовно призован, не се представлява. По делото е представено писмено становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на „БТК” ЕАД гр.София е съставен АУАН за това, че до 27.01.2015г. не е изпълнено задължително предписание на контролен орган на защита на потребителите, дадено с констативен протокол 2015/К -0280385/05.01.2015г. и с протокол за проверка на документи № К 0064998/19.01.2015г. за отстраняване на несъответствието съгласно чл.112 от Закона за защита на потребителите чрез замяна на стоката с нова. Търговецът не е удовлетворил рекламацията на потребителя и чрез разваляне на договора и възстановяване на сумата по чл.114 от ЗЗП след като не е останал доволен от решаване на рекламацията му по чл.113 от ЗЗП. Нарушението е квалифицирано по чл.230 от ЗЗП, като изрично е посочено, че е извършено при условията на повторност. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което са изброени влезлите в сила наказателни постановления, въз основа на които административно-наказващият орган е приел, че нарушението е извършено при условията на повторност.
При така установеното от към факти, съдът е извел правни изводи, че безспорно търговецът е извършил нарушение на чл. 230 от Закона за защита на потребителите. Посочил е, че не е налице нарушение на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП, като последните съдържат всички законови реквизити. Съдът е счел, че дадените задължителни предписания не са изпълнени в указания срок. За неоснователно е прието възражението, че е нарушена нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В тази връзка е посочил, че нарушението се изразява в бездействие, тъй като при даване на задължителното предписание и срок за неговото изпълнение, след изтичане на този срок задълженото да изпълни предписанието лице вече е в нарушение. По отношение размера на наложената санкция, съдът е преценил че същата е съобразена с тежестта на нарушението, както и обстоятелството, че нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на § 13, т. 21 от ДР на ЗЗП. Воден от горните мотиви районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление.
Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, противно на изложеното в касационната жалба, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на дружеството. Не е допуснато нарушение на процесуалните правила от районния съд. Фактическите констатации и правните изводи формирани от същия се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне. Не е налице и твърдяното нарушение при издаване на обжалваното наказателно постановление, като по отношение на тези възражения съдът е отговорил подробно, а неговите изводи се споделят от касационния състав.
Неоснователни са изложените в касационната жалба възражения. Последните изцяло касаят законосъобразността на дадените предписания. Вменените на касатора задължения са ясно и конкретно описани в протокола като „задължителни предписания” с посочени действия, които следва да бъдат извършени от задълженото лице, както и краен срок за представяне на доказателства за удовлетворяване на рекламацията. В тази връзка е необходимо да се посочи, че задължителните предписания, като индивидуален административен акт, подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност, което е извън предмета на производството по оспорване на НП, издадено поради тяхното неизпълнение. След тяхното влизане в сила те пораждат предвидените последици и инцидентното им обжалване при оспорване на НП е недопустимо.
По делото по категоричен начин е установено, че търговецът не е изпълнил даденото задължително предписание, като не са налице данни за оспорване на последните по реда на АПК. Неизпълнението на предписанието е въздигнато от нормата на чл.230 от ЗЗП в юридически факт, с който законът свързва реализирането на административно-наказателна отговорност, като е необходимо само да се докаже наличието на предписание и неговото неизпълнение в срок, т. е. законосъобразността на предписанието е предмет на друго производство, поради което нито наказващият орган, нито съдът, сезиран с жалба срещу НП следва да се произнася по законосъобразността на даденото предписание. При безспорно установеното неизпълнение на даденото от контролен орган при КЗП задължително предписание и липса на процесуални нарушения, изводите на районният съд за законосъобразност на наказателното постановление са правилни, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 286 от 28.04.2016 г., постановено по НАХД № 582 по описа за 2016 г. на Районен съд Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/