О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

621

гр. Плевен, 17.06.2016г.

 

             Административен съд- Плевен, VІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав :                                                       

                                                                     Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа   докладваното от съдия Арабаджиева  административно дело №497  по описа на съда за 2016г. и  за да се произнесе,  съобрази следното:

 

           

Подадена е жалба от „Агро Маркс” ЕООД гр.Плевен, ул „Асен Халачев” №22, с ЕИК 200960175, представлявано от Х.И.Т., против Писмо изх.№РД-26-3394-2/07.04.2016 год. на кмета на община Плевен, което по своето естество представлява уведомление  за прекратяване на договор №17/22.03.2013 год., сключен между община Плевен и жалбоподателя. Договорът се прекратява на основание чл.37м, ал.4, т.2 и т.4 от ЗСПЗЗ във връзка с чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ и §15, ал.3 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ. Сключеният договор №17/22.03.2013 год. е приложен на л.5-6 от гр.дело №3948/2016 год. на РС Плевен и с него община Плевен предоставя под наем на жалбоподателя за временно и възмездно ползване земеделска земя, собственост на община Плевен-пасище, мера с кадастрален номер №000412 с площ 455,203 дка, местност „Азманското”, пета категория при посочени в договора граници и съседи. Договорът е сключен за срок от 5 (пет) години.

На осн. чл. 37м от ЗСПЗЗ е сформирана комисия в общината, която да извърши проверка за спазване на условията по чл. 37и, ал.1 и 4 от ЗСПЗЗ относно сключените договори за наем на пасища,  мери и ливади от общинския поземлен фонд. Същата с протокол 09.02.2016 год.  е констатирала, че към 01.02.2016 год. ползвателите на пасища, мери и ливади от ОПФ не са привели договорите си в съответствие  с изискванията на закона да регистрират животновъден обект с необходимия брой пасищни  селскостопански  животни в Интегрираната информационна система на БАБХ съобразно нормата за полагащата се площ за една животинска единица, поради което Комисията е предложила на кмета на община Плевен да предприеме действия по прекратяване на договорите  на  изчерпателно изброени в табличен вид  ползватели, в т.ч. сключеният с  настоящия жалбоподател  договор №17/22.03.2013 год.

Въз основа на този протокол кметът на общината е издал оспорваното писмо, с което е уведомил ползвателя, че договорът му за наем се счита за прекратен на основание чл.37м, ал.4, т.2 и т.4 от ЗСПЗЗ във връзка с чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ и §15, ал.3 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ.

По така подадената жалба в Районен съд град Плевен е било образувано  гражданско дело №3948/ 2016 год., което съдът е прекратил с Определение №2188/08.06.2016 год. и е изпратил по подсъдност на настоящия Административен съд.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира, че делото е подсъдно на общите граждански съдилища, в случая на Районен съд Плевен, по следните съображения:

Проведена е процедура по чл. 37м от ЗСПЗЗ. С разпоредбата на §19, ал.1 от ПЗР на АПК /ДВ, бр.39 от 20.05.2011 г./ индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му, както и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от Министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК. Настоящият състав приема, че производството попада в хипотезата на §19, ал.1 ЗИД АПК, регламентираща подсъдността на делата, образувани по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. По силата на цитираната разпоредба пред административния съд следва да се развие единствено касационното производство. Според настоящия съд и противно на възприетото от районния съд, подсъдността на делото в този случай се определя в зависимост от това по кой закон е издаден акта, а не от качеството на издателя му на административен орган. Така §19 предвижда, че индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Едва постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, който разглежда жалбата в състав от трима съдии. Цитираното от Районен съд Плевен  съвместно ТП №2/2015 год. на ВКС и ВАС не предвижда различна от предвидената с §19 подсъдност на този вид спорове. Неправилно са интерпретирани и цитираните от РС определения на Административни съдилища, с които са прекратени  идентични дела с мотиви именно, че оспореното писмо не съставлява индивидуален административен акт и не подлежи на административен контрол за законосъобразност, а съдържа волеизявление за прекратяване на договор за ползване и е във връзка с извършена проверка за спазване условията по чл.37и по сключения двустранен, възмезден, срочен договор за ползване  на мери и пасища от ОПФ, като всяка от страните по този договор разполага с възможност да го прекрати при визираните в закона и в договора условия. Възприето е още в цитираните от РС определения, че правоотношенията между страните, във връзка с изпълнението на договора и неговото прекратяване са гражданскоправни, а не резултат от административна дейност и възникналите в тази връзка спорове следва да се решават по реда на ГПК. Едностранното прекратяване на сключения между страните договор, предприето в случая от кмета на общината, не представлява административен акт и отношенията между страните, във връзка с този спор, могат да се решат по общия исков ред.

Настоящият състав на съда също счита, че договорът за наем на общински мери и пасища не финализира административна процедура, а е последица от проведена такава, при което е налице равнопоставеност на страните при подписването на посочения документ. Изменението или прекратяването на договорни отношения не е в компетентността на административните съдилища, а в тази на общите.

Подсъдността е абсолютна положителна процесуална предпоставка, тя обуславя надлежното упражняване на правото на жалба спрямо сезирания съд и е условия за нейната допустимост, тъй като тя овластява и задължава съда да реши правния спор.

С оглед на изложеното и предвид изрично определената подсъдност на споровете, касаещи ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, то настоящото производство пред Административен съд Плевен следва да бъде прекратено, а делото следва да бъде изпратено на смесен петчленен състав от съдии на ВКС и ВАС, който да определи кой е компетентният съд, който да разгледа  жалбата на „Агро Маркс” ЕООД гр.Плевен, ул „Асен Халачев” №22, с ЕИК 200960175, представлявано от Х.И.Т., против Писмо изх.№РД-26-3394-2/07.04.2016 год. на кмета на община Плевен.

Воден от горното и на основание чл.135, ал.4 и ал.5 от АПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

            ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по административно дело №497по описа на Административен съд град Плевен за 2016 год.

ИЗПРАЩА административно дело №497/2016 год. на смесен петчленен състав от членове на ВАС и ВКС за определяне на компетентния съд, който да разгледа  жалбата на „Агро Маркс” ЕООД гр.Плевен, ул „Асен Халачев” №22, с ЕИК 200960175, представлявано от Х.И.Т., против Писмо изх.№РД-26-3394-2/07.04.2016 год. на кмета на община Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на оспорване, препис от същото да се изпрати на страните.

 

 

    

       СЪДИЯ: