Р Е Ш Е Н И Е

№ 545 / 5 Декември 2016 г.

Гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Д.Д.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 487 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „АВТОБУСНИ ПРЕВОЗИ” АД /в несъстоятелност/ гр. Плевен, представлявано от К.П.И.-синдик срещу Акт за установяване на публични вземания от местни данъци и такси по данни от декларация /АУПВ/ № 107-653/14.03.2016 г. на орган по приходите при Община Плевен, потвърден с Решение №6/ 30.05.2016 г. на Директор Дирекция „Приходи от местни данъци и такси” при Община Плевен в частта, отнасяща се до такси за битови отпадъци /съгласно направено от жалбоподателя в о.с.з. ,проведено на 13.09.2016 г. уточнение, че не обжалва акта в частта за определяне на местния данък, а само в частта, отнасяща се до такси за битови отпадъци/.

Жалбоподателят твърди, че АУПВ и потвърждаващото го решение в обжалваната част са незаконосъобразни, тъй като през последните четири години/ 2012-2015 / на дружеството не е извършвана тази услуга, за да се дължи такса битови отпадъци. Не са налице доказателства или подписани протоколи предприятие за сметоизвозване да е влизало на територията на дружеството с цел сметоизвозване. Позовава се на чл. 71 от ЗМДТ,според който таксата не се дължи когато услугите за сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не се предоставят и когато няма депа за обезвреждане на битови отпадъци. Счита, че такса не се дължи когато общината е създала необходимите нормативни и фактически условия за ползване на услугата, но лицето не я ползва през съответната година и през определен период от нея- чл. 8,ал. 5 от ЗМДТ. Твърди, че услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци се дължат от всички субекти по чл. 64 от ЗМДТ, разположени на територията на населеното място, които си споделят разходите за поддържане на чистотата на местата, за които отделните правни субекти не носят отговорност, но когато са предназначени за общо ползване, и на разходите за обезвреждане на битови отпадъци. Тези места са създадени за общо задоволяване на нуждите на всички лица, които населяват съответното населено място. Именно поради това, че ”Автобусни превози” АД не е работело, е ползувател най-малко на услугите за почистване на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци, независимо дали генерира такива на своя имот. Твърди, че в оспорения акт не са посочени доказателства във връзка с предоставяне на всяка една от услугите , макар, че административният орган е посочил размера на дължимите такси за всяка дейност поотделно. Моли да бъде отменен оспорения акт, като по същество пледира за отмяна на същия в частта за такса битови отпадъци. Претендира разноски по представен списък.

Ответникът- Директор Дирекция „Приходи от местни данъци и такси” при Община Плевен - решаващ орган по смисъла на чл. 159,ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1-5 ЗМДТ,чрез процесуалния си представител юрисконсулт П.П. и в подадена писмена защита оспорва жалбата. Навежда довод, че са представени достатъчно писмени доказателства, от които е видно, че е предоставяна услуга ” Сметосъбиране и сметоизвозване” както от общи, така и от индивидуални контейнери. Оспорва твърдението, че не е извършвано сметосъбиране от имота на жалбоподателя. Твърди, че са налице доказателства за множество контейнери на ул. „Кара Кольо”. Не е налице и хипотеза за липса на обезвреждане на битовите отпадъци. Излага хронологично действията на страните по подадени декларации, издадени актове и тяхното обжалване по административен ред. Прави теоретичен анализ на чл. 71 от ЗМДТ и извод, че определящо за несъбиране на такса битови отпадъци е такава да не се предоставя от общината. Твърди още, че са съобразени подадени от жалбоподателя декларации, в които е заявено, че имотът няма да се ползва през цялата година_/ за 2014 и 2015 г./ Поради това твърди, че в такъв случай следва да се начисли ТБО само за компонент почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и други територии на населените места, предназначени за обществено ползване. Изчислява съответните промили върху облагаемата основа. Навежда довод за липса на декларация по чл. 16,ал. 3 от Наредбата, поради което ТБО се изчислява върху данъчната оценка по чл. 20 и чл. 21 от ЗМДТ. Оспорва доводите на жалбоподателя и показанията на свидетеля, че не е предоставяна услуга сметосъбиране и сметоизвозване. Сочи множество фактури, с които се отчитани действията на изпълнители и подизпълнители. Моли да бъде отхвърлена жалбата и заплатени на ответника разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Оспореният АУПВ № 107-653/14.03.2016 г. на орган по приходите при Община Плевен,с който срещу „АВТОБУСНИ ПРЕВОЗИ” АД /в несъстоятелност/ гр. Плевен, представлявано от К.П.И. е установено публично общинско задължение за данъци и ТБО е потвърден с Решение №6/ 30.05.2016 г. на Директор Дирекция „Приходи от местни данъци и такси” при Община Плевен, включително и в частта относно определеното задължение за заплащане на такса за битови отпадъци за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2015 г. за имот, находящ се в община Плевен с площ от 1088,00 кв.м. с построени в него търговски обекти. Жалбата е подадена чрез административния орган на 13.06.2016 г., в законоустановения срок, от активно легитимирана страна, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна :

С АУПВ № 107-653/14.03.2016 г. на орган по приходите при Община Плевен, издаден на осн. чл. 107, ал. 3 от ДОПК и подадена в отдел „Приходи от МДТ”-Община Плевен декларация по чл. 14 от ЗМДТ, срещу „АВТОБУСНИ ПРЕВОЗИ” АД /в несъстоятелност/ гр. Плевен е установено публично общинско задължение за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за 2012г.,2013 г. ,2014г. и 2015 г. Предмет на оспорване е определената ТБО за 2012г. в размер на 1674,89лв. главница и 599,20 лв. лихва , определената ТБО за 2013 г. в размер на 970.06 лв. главница и 248,21 лв. лихва, определената ТБО за 2014 г. в размер на 339,05 лв. главница и 52,36 лв.лихва , определената ТБО за 2015 г. в размер на 293,62 лв. главница и 16,49 лв.лихва за нежилищен имот УПИ в гр. Плевен на ул. „Кара Колю” и построените в него бензиностанция, търговски обект и четири склада. В мотивите на акта се посочва, че облагаемата основа за определяне на ТБО за декларирания имот за 2012-2015 г. е сформираната измежду по-високата от декларираната отчетна стойност на обекта и изчислената данъчна оценка и е определена на 224  967,60 лв. за 2012 г., 334 503,80 лв. за 2013 г., 334 035,50 лв. за 2014 г. и 289 285,10 лв. за 2015 г. – данъчна оценка на имота. В мотивите се посочва още, че размерът на дължимата ТБО е определен съгласно приети решения на ОбС- Плевен, като са цитирани приетите за изчисляване на ТБО проценти от установените промили за отделните години. Отразено е още, че за периода 01.01.2012-31.12.2015 г. за процесния имот не са внесени дължимите суми за ДНИ ТБО. Твърди се още, че съществува „таблица 1”, в която е отразена процентната тежест на всеки един от компонентите на ТБО в общото задължение по години, съгл. чл. 66,ал. 1 от ЗМДТ: осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци-контейнери,кофи и др.;събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им; почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. В акта са указани начинът и сроковете за обжалването му по административен ред.

По подадената по указания начин жалба срещу акта, Директор Дирекция „Приходи от местни данъци и такси” при Община Плевен се е произнесъл с Решение №6/ 30.05.2016 г., с което го е потвърдил, като е изложил съображения за неговата законосъобразност. Изрично е посочено, че за 2014 и 2015 г. дружеството е подало декларация по чл. 15,ал. 5, т. 2 от Наредба № 17 за освобождавате от ТБО и задълженията за тези години са изчислени при съобразяване с това обстоятелство.

От фактическа страна по делото се установява, че със Заповед № РД-10-1991/19.11.20215г. на Кмета на Община Плевен са определени лицата- служители на общинската администрация, сред които са съставителят на АУПОВ В. А. – главен експерт, и Д. В.- Директор на Дирекция „Приходи от местни данъци и такси”, постановила №6/ 30.05.2016 г. Следва извод, че процесният акт е издаден от компетентен орган, при упражнен от компетентен орган задължителен административен контрол.

От събраните по делото доказателства е установена, и не се оспорва от жалбоподателя облагаемата основа за определяне на ТБО на имота, предмет на оспорения акт.

Изрично, в открито съдебно заседание на13.09.2016г. представляващият дружеството-жалбоподател е заявил, че не оспорва размера на сумите по акта, с който е установено задължението за плащане на ТБО. Оспорва основанието за него, като твърди, че за последните четири години не е предоставяна услуга , обосноваваща заплащане наТБО.

По поддържаното оспорване на основанието за определяне на ТБО на процесния имот, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ, такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения за битови отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Така формулирана разпоредбата е включена в мотивите на оспорения акт. В закона обаче изрично е предвидено, че размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно по реда на чл. 66 от ЗМДТ- в годишен размер, с решение на Общински съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност. Или в рамките на ТБО се включват такси за три отделни, самостоятелни услуги- 1.сметосъбиране и сметоизвозавне; 2 обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Това разграничение не е самоцелно, тъй като в разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ е регламентирано, че такса не се събира за сметосъбиране и сметоизвозване, визирани в чл. 62 от посочения закон, когато те не се предоставят от общината, или имотът не се ползва през цялата година. Местната ТБО се заплаща за трите вида услуги , визирани в чл. 62 ЗМДТ , като размерът се определя за всяка една услуга поотделно- сметосъбиране и сметоизвозавне, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В акта, с който се определят задълженията на съответния субект, таксата за битови отпадъци следва да е определена именно по този начин . В конкретния случай, в мотивите на оспорения акт е посочено, че таксата е определена за трите вида услуги, но липсва изискуемото от закона разграничение на размера на дължимите суми за всяка една от тези услуги. Административният орган е цитирал решението на ОбС , като е посочил за всяка от годините, за които не е плащана таксата промилите, от които се образува размерът на дължимата такса, но не е посочил конкретно, за всяка година какъв е размерът на задължението на лицето за всеки един от трите компонента на таксата. Не е направено такова разграничение и в решението на горестоящия орган, който е посочил само, че за 2014г. и за 2015 г. поради подадени декларации по чл. 15,ал. 5,т. 2 от Наредба № 2, на дружеството е начислен единствено компонент чистота. От съществено значение е и обстоятелството дали услугите са реално предоставени, подлежащо на доказване със съответните официални документи- договори, отчети за извършена работа по място и време, месечни графици,справки за почистване, протоколи, с които са приети извършените работи и т.н. Ако някоя услуга не се предоставя, следва да се посочи, че по тази причина такса за нея не се дължи. В представените от ответника доказателства не се намират такива, установяващи по безспорен начин извършването на услуги по смисъла на чл. 62 от ЗМДТ по отношение на процесния имот. Този факт се потвърждава и от гласните доказателства по делото- свидетелските показания на И. И., който установява, че за времето от 2012 до 2015 г., през което време е работил като материално-отговорно лице в дружеството, последното не е осъществявало никаква дейност и не са били извършвани от Общината на никакви действия по събиране на отпадъците на територията на имота.

От гореизложеното следва извод, че, от една страна не е установено по безспорен и несъмнен начин извършването на услуги , за които следва да се заплаща ТБО за процесния имот. От друга страна е налице неизписване в АУПВ на задълженията по отделни компоненти на услугите, което представлява самостоятелно и формално нарушение на чл. 62, изр. 21 от ЗМДТ.

По така изложените съображения съдът намира, че оспореният Акт за установяване на публични вземания от местни данъци и такси по данни от декларация № 107-653/14.03.2016 г. на орган по приходите при Община Плевен, потвърден с Решение №6/ 30.05.2016 г. на Директор Дирекция „Приходи от местни данъци и такси” при Община Плевен , следва да бъде отменен в оспорените части, с които са определени : 1.Такса за битови отпадъци за 2012г. в размер на 1674,89лв. главница и 599,20 лв. лихва , 2. Такса за битови отпадъци за 2013 г. в размер на 970.06 лв. главница и 248,21 лв.лихва. 3.Такса за битови отпадъци за 2014 г. в размер на 339,05 лв. главница и 52,36 лв.лихва Такса за битови отпадъци за 2015 г. в размер на 293,62 лв. главница и 16,49 лв.лихва за нежилищен имот УПИ в гр. Плевен на ул. „Кара Колю” и построените в него бензиностанция, търговски обект и четири склада. Издаването на актове от типа на оспорения, когато последните не са по заявление на лице, е изцяло в прерогативите на органа, поради което след отмяна на акта, делото не се връща като преписка за ново произнасяне, тъй като преценката за последното е извън правомощията на съда.

При този изпод на делото и своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, следва да се осъди Община Плевен да заплати такива н размер на 50,00 лв. по представен списък.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публични вземания от местни данъци и такси по данни от декларация /АУПВ/ № 107-653/14.03.2016 г. на орган по приходите при Община Плевен в частта, с която са установени задължения на „АВТОБУСНИ ПРЕВОЗИ” АД /в несъстоятелност/ гр. Плевен както следва: 1.Такса за битови отпадъци за имот по ДК 14000442/03.02.2016г. за 2012г. в размер на 1674,89лв. главница и 599,20 лв. лихва; 2. Такса за битови отпадъци за имот по ДК 14000442/03.02.2016г. за 2013 г. в размер на 970.06 лв. главница и 248,21 лв. лихва; 3.Такса за битови отпадъци за имот по ДК 14000442/ 03.02.2016г. за 2014 г. в размер на 339,05 лв. главница и 52,36 лв.лихва; 4. Такса за битови отпадъци за имот по ДК 14000442/ 03.02.2016г. за 2015 г. в размер на 293,62 лв. главница и 16,49 лв.лихва за нежилищен имот УПИ в гр. Плевен на ул. „Кара Колю” и построените в него бензиностанция, търговски обект и четири склада.

ОСЪЖДА ОБЩИНА Плевен да заплати на „АВТОБУСНИ ПРЕВОЗИ” АД /в несъстоятелност/ гр. Плевен 50,00/петдесет / лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва чрез Административен съд-Плевен пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: