Р Е Ш Е Н И Е

№ 381

гр.Плевен, 20 Септември 2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

 

При секретаря В.М., като разгледа докладваното  от съдия Кънева адм.дело №486 по описа за 2016г.  на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК)  във връзка с чл.56 т.5 от Наредба №38/16.04.2004г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба №38).

Производството по делото е образувано по жалба от Г.Г.Т. *** против Заповед №РД-01-903/07.04.2016г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” –София, с която на оспорващия са анулирани резултатите от проведен теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В” и „М”, съгласно протокол №254/18.05.2015г. на Областен отдел „Автомобилна администрация”-Враца към ГД”Автомобилна инспекция”.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и при несъответствие с материалния закон, като не са изложени конкретни съображения. Моли се за отмяна на заповедта.

От ответника по делото –Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”-София не е депозирал писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващия се явява лично и с адв.Б. *** с надлежно пълномощно, който моли заповедта да бъде отменена. 

            В съдебно заседание ответникът не се представлява и не изразя становище по съществото на спора.

            Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и  извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

            Оспорената Заповед№РД-01-903/07.04.2016г. е връчена лично на оспорващия Т. срещу подпис на 14.05.2016г., видно от отбелязването върху самата заповед-гръб (л.49), а жалбата е подадена по пощата на 27.05.2016г. Ето защо, като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване по чл.149 ал.1 от АПК, пред компетентния съд, жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

             Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

            От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

            До Изпълнителния директор на ИА”АА”-София е подаден доклад рег.№11-05-2801/05.04.2016г.  от старши експерт в отдел „Водачи и безопасност на движението” относно теоретични изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС, проведени в РД”АА”-Враца, в който е отразено, че е извършен преглед на видеозаписи от теоретични изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС, проведени на конкретни дати, една от които е 18.05.2015г. в РД”АА”-Враца с конкретно посочени номера на протоколи, вкл. №254/18.05.2015г. Конкретно за посочения протокол и видеозаписа към него е отразено, че при прегледа на последният е установено, че при заемане на мястото си в залата кандидатите с №16 Г.Т. и №20 М. Т. си разменят изтеглените от тях изпитни тестове. В заключение от констатираното е направено предложение да бъде изпратена по компетентност на отдел „Правен” за анулиране на резултатите от проведените теоретични и практически изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС вкл. теоретичен изпит с протокол №254/18.05.2015г. и практически изпит с протокол №273/27.05.2015г. от категория В на РД „АА”-Враца на кандидата Г.Т..

            Във връзка с горното, със Заповед №РД-01-903/07.04.2016г. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” –София е анулирал резултатите на Г.Г.Т. от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В” и „М”, съгласно протокол №254/18.05.2015г. на ОО”АА”-Враца. Като мотиви за издаване на заповедта е посочено съдържанието на доклад рег.№11-05-2801/05.04.2016г. в частта касаеща прегледа на видеозаписа от теоретичния изпит за придобиване на правоспособност, проведен на 18.05.2015г. в ОО”АА”-Враца, и е направен извод, че при явяването си на изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС за категория „В” и „М” Г.Т. е решил тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията на чл.38 ал.2, но е предоставен за решаване от друг кандидат, поради което е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл.56 т.5 от Наредба №38.

Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

По делото е представена и схема на разположението на кандидатите (л.18) в кабинета на ОО”АА”-Враца по време на теоретичния изпит, проведен с протокол №254/18.05.2015г., от който се установява, че кандидатите с №16 и №20 са разположени на една изпитна маса.

Установява се също от приложения на л.16-17 протокол №254/18.05.2015г., че кандидатът под №16 Г.Т. има оценка на изпитния тест „да” и 97точки, а кандидатът под №20 М. Т. има оценка „не” и 15точки.

В открито съдебно заседание в присъствието на оспорващия и неговия пълномощник е извършен оглед на веществено доказателство - диск със съответната визуализация на теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В”, проведен на 18.05.2015г. в ОО”АА”-Враца, обективиран в съдебния протокол от дата 14.09.2016г. При огледа се установява, че файлът съдържа записи от четири броя камери под номера от 1 до 4, снимащи от различни ъгли на залата, в която се провежда изпита. По покана на съда, оспорващият Т. посочва на кое място е седял по време на изпита, а именно последна маса от ляво в дъното на залата (на камера №3), което отговаря на място №16 от приложената на л.18 от делото схема за разположение на кандидатите, под който номер е бил кандидата Т.. Установява се още, че кандидатът под №20 (по данни от делото с имена М. П. Т.) седи от дясната страна на масата, на лявата колона в дъното на кабинета. Видно от файла е, че камера №4 най-добре визуализира оспорващия и лицето седящо до него-кандидатите с №16 и №20. В долен десен ъгъл на записа от камера №4 е изписан час на започване 12часа 56минути 59секунди  и час на приключване 14часа 23минути 59секунди на дата 18.05.2015г. При прегледа на записа от камера №4 се установява, че Т. получава в 12часа 56минути 59секунди индивидуализираща карта, удостоверяваща номера на кандидата (потвърдено в съдебно заседание от оспорващия), а в 13часа 15 минути 14секунди той получава тест на хартиен носител и сяда на мястото под №16 от схемата на л.18 от делото. Видно от записа е, че в 13часа 17минути 40секунди лицето М. П. Т. отива да получи от представител на комисията своя тест, а в 13часа 18минути 11секунди се връща, сяда на масата и с Т. си разменят пликовете с тестове, отварят същите и започват тяхното решаване. В 13часа 18минути 18секунди тестовете вече са разменени между кандидатите с №16 и №20. При преглед на записа се установява също, че в 13часа 53минути 36секунди М. Т. предава теста решен от него, а в 13часа 55минути 52секунди Т. предава теста решен от него.

            Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

            Оспорената заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК. Същата е издадена от компетентен орган предвид разпоредбата на чл.56 т.5 от Наредба №38/16.04.2004г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити, съгласно която Изпълнителният директор на ИА "АА" анулира резултата от изпита на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, за когото се установи, че е решил тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията по чл. 38, ал. 2, но предоставен за решаване от друг кандидат.

            При издаване на заповедта е спазена предвидената в чл.59 ал.2 от АПК писмена форма и съдържание, включително фактическо и правно основание. В заповедта не се описват конкретни доказателства, а като факти се сочи констатираното с доклад рег.№11-05-2801/05.04.2016г. в частта касаеща прегледа на видеозаписа от теоретичния изпит за придобиване на правоспособност, проведен на 18.05.2015г. в ОО”АА”-Враца, поради което съдът счита, че административният орган се позовава и на всички факти, обстоятелства и доказателства установени и посочени в доклада-времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършена размяната на изпитните тестове между кандидати №16 и №20. В подкрепа на този извод е и възприетото в съдебната практика, че мотивите на административния орган може да се съдържат в друг документ, съдържащ се в административната преписка-ТР №16/1975 на ОСГК на ВС на РБ. Ето защо е неоснователно възражението в жалбата, че заповедта е немотивирана.

             По отношение спазване на административнопроизводствените правила съдът констатира, че по делото не са налице данни административният орган да е изпълнил задължението си по чл. 26 от АПК, а именно да уведоми лицето за започнатото административно производство.  Съдът намира, че последното представлява нарушение на процедурата, но не е съществено и не води до отмяна на процесната заповед само на това основание. В тази връзка следва да се посочи, че не всякакво процесуално нарушение обосновава отмяна на акта, а само същественото такова, което би могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова, което ако не беше извършено актът щеше да е с друго съдържание или нямаше да бъде издаден. Конкретният случай видно от доказателствата по делото не е такъв. Допуснатото нарушение не нарушава и правото на защита на лицето, тъй като на последното в хода на съдебния процес е дадена възможност да представя и събира доказателства, каквато процесуална активност Т. не е проявил, а огледът на вещественото доказателство бе извършен по почин на съда.

            Относно съответствието на заповедта с материалния закон, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.56 т.5 от Наредба №38/16.04.2004г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС и реда за провеждане на проверочните изпити, Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" анулира резултата от изпита на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, за когото се установи, че е решил тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията по чл. 38, ал. 2, но предоставен за решаване от друг кандидат. Нормата на чл.38 ал.2 от Наредба №38 регламентира, че теоретичните изпити се провеждат чрез решаване на тест на хартиен или на електронен носител (електронен тест), като резултатите от тях се отчитат по електронен начин. Тестовете за различните категории обхващат само темите за съответната категория. Тестът на всеки кандидат е индивидуален и обозначен с уникален номер.

От данните по делото по безспорен начин се установява, че при провеждане на 18.05.2015г. на теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В” в ОО”АА”-Враца кандидатите под №16 Г.Т. и №20 М. Т. са разменили предоставените им тестове на хартиен носител и по този начин кандидатът Т. (№16) е решил и предал тест, който е предоставен за решаване от кандидата под №20-М. Т.. Налице са материално-правните предпоставки на закона, поради което и тъй като административният орган действа в условията на обвързана компетентност, той е задължен да издаде акт от рода на процесния. Ето защо правилно с оспорената заповед е анулиран резултата на Т. от проведения на 18.05.2015г. теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В”, с което е постигната и целта на закона.  

Предвид изложеното по-горе, съдът намира оспорената заповед за законосъобразна, поради което подадената срещу нея жалбата на Г.Т. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

            Водим от изложените мотиви и на основание  чл.172  ал.1 и ал.2 пр. последно от АПК, Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав

 

                                                           Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Г.Т. *** против Заповед №РД-01-903/07.04.2016г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” –София.

            Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

            Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

                       

                                                                                                          СЪДИЯ: