РЕШЕНИЕ № 518
гр.
Плевен, 22 Ноември 2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.
Плевен – четвърти състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при
секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно
дело № 479/2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК във
вр. с чл. 99, ал. 6 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и чл. 31,
ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/.
Образувано е по протест на Прокурор при Окръжна прокуратура
-Плевен срещу Решение № ПН 87 ПР/2012 г. от 10.12.2012 г. за преценяване
необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда на
директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Плевен,
с което е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда
за инвестиционно предложение „Изграждане на обект МВЕЦ „Румянцево-ІІ” с
местонахождение село Румянцево, ПИ № 000140 местността „Лъките”, в землището на
с.Румянцево, общ. Луковит, обл. Ловеч”.
В протеста се сочи, че решението е нищожно, като издадено при
вътрешно противоречие и необоснованост, неправилно приложение на закона и
основни принципи на екологичното законодателство, на обществения интерес за
опазване на околната среда.
Протестиращият
прокурор Иван Шарков е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява
се лично. Поддържа така депозирания протест на Окръжна прокуратура – Плевен
срещу Решение № ПН 87 ПР/2012 г. за преценяване на необходимостта от извършване
на оценка на въздействие върху околната среда на Директора на РИОСВ – Плевен, с
което е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда
за инвестиционно предложение: „Изграждане на обект МВЕЦ „Румянцево – ІІ” с
местонахождение с. Румянцево”. Счита, че е неправилна преценката на Директора
на РИОСВ – Плевен да не се допуска оценка на въздействието върху околната
среда, тъй като обектът все още не е изграден, а една такава оценка е рутинна
процедура и всички природозащитни организации са депозирали жалби. Счита, че
протестът е основателен.
Ответникът
– Директорът на РИОСВ – Плевен, редовно призован, не се явява, не се представлява
и не ангажира становище по протеста.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че протестът на Окръжна
прокуратура – Плевен е основателен , същият следва да бъде уважен и да бъде
обявено за нищожно решението на Директора на РИОСВ – Плевен.
Заинтересованата
страна „Вадива” ЕООД, с. Румянцево, община Луковит, Област Ловеч, редовно
призована чрез управител В.
М. В., се представлява от адвокат
С.Х. *** с пълномощно на л. 158 от делото. Счита за необоснован протеста на
Окръжна прокуратура – Плевен. Сочи, че в същия се изнасят съображения за
неправилност при подхода в процеса по издаване на разрешението от РИОСВ за
изграждането на инвестиционното намерение, но безспорно по делото има доста
факти, от които е видно, че няколко пъти процедурата е стартирана и са искани
становища от съответните институции. Посочва, че във всяко едно становище
безспорно се установява, че това инвестиционно намерение няма да окаже
съществено въздействие върху околната среда. Сочи, че по делото е бил поискан планът
за съответния Дунавски район, в което поречие попада и река Златна Панега, но по
отношение на мерките и във връзка с чл. 118, ал. 1, т. 5 от ЗВ, каквото е и
основанието на протеста, се е установило, че при тази хипотеза съобразно плана
и мерките се допуска изграждане на ВЕЦ – „Румянцево” и същият не е изключен от
общото правило. Посочва, че по делото не става ясно, но на тази територия има
изграден ВЕЦ „Румянцево –
Заинтересованата
страна Община Луковит – редовно призована, се представлява от адвокат А.А. от
САК с пълномощно на л. 271 от делото. Счита, че Решение № ПН 87 ПР/2012 г. за
преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху
околната среда на Директора на РИОСВ – Плевен е правилно и законосъобразно,
както и че не са налице основания за прогласяването на неговата нищожност. Счита,
че при издаването на този административен акт не са допуснати пороци, спазени
са всички изисквания на материалния и процесуалния закон, които обосновават
извода, че издаденият административен акт е правилен, а искането за
прогласяване на неговата нищожност е неоснователно. Сочи, че искането за
прогласяване на нищожността на административния акт следва да е основано на
съществени пороци, такива пороци би следвало да засягат компетентността на
органа издал административния акт, пределите на неговите правомощия, наличието
на опорочена форма, липсата на подписи и обстоятелството, че актът е издаден в
противоречие от целта на закона, но от събраните по делото материали може да се
обоснове изводът, че не са налице нито един от тези пороци. Счита, че актът е
издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и с него се
постигат целите на закона. Поддържа подробно изложените съображения в
депозираното по делото становище. Относно законосъобразността на оспорения
административен акт счита, че в хода на проведеното производство са спазени и
изискванията на закона административният акт да се обосновава на становище на
две други институции, които са преценили съответствие на инвестиционното
намерение с изискванията за опазване на околната среда. Това са становищата
обективирани в писма изх. № 4121 от 18.07.2012 г. и изх. № 4121 от 04.12.2012
г. на Басейнова дирекция – Плевен, както и в становище изх. № ЗК-04-5229 от
11.09.2012 г. на Регионална здравна инспекция гр. Ловеч, които безспорно
установяват, че представеното инвестиционно намерение не противоречи на изискванията.
Посочва, че в този смисъл решението на Директора на РИОСВ се основава на
становища на други институции, които са преценили съответствието на акта с
изискванията за опазване на околната среда. Посочва, че така, както е изложено
инвестиционното намерение, то не предвижда изграждането на нови съоръжения,
нещо повече в становището на Басейнова дирекция е видно заключението, че
инвестиционното намерение е допустимо с оглед на това, че е съобразено с Плана
за управление на речните басейни и в този смисъл Директорът на РИОСВ - Плевен е
имал своята материална обоснованост да издаде въпросният административен акт. Сочи,
че срещу издадения административен акт не са постъпили жалби в предвидения от
закона срок, а посочените жалба за които става на въпрос в пледоарията на
прокурора са подадени извън предвидения срок в АПК. Сочи, че съгласно чл. 147
са пределно ясни и точни лицата, които имат права да оспорват в определените
срокове, като по чл. 149 това не е направено. Счита, че в този смисъл Решение №
ПН 87 ПР/2012 г. на Директора на РИОСВ – Плевен е влязло в законна сила и не са
налице основания да бъде искана неговата отмяна. Посочва, че нарушенията в
акта, ако се прецени, че са налице такива, не са от категорията на пороците
водещи до неговата нищожност, а биха могли да бъдат основания за оспорване на
акта в предвидения в чл. 147 от АПК ред. В този смисъл счита, че Решение № ПН
87 ПР/2012 г. на Директора на РИОСВ – Плевен е правилен и законосъобразен
административен акт и не са налице основания за прогласяване на неговата
нищожност. Моли протестът на прокурора от Окръжна прокуратура – Плевен да бъде
оставен без уважение. В писмена защита отново твърди, че дори да са налице
нарушения на материалния закон, същите не са основание за нищожност, а само за
унищожаемост, а преклузивния срок за оспорване на акта като унищожаем е
изтекъл.
Протестът е за обявяване на нищожност, поради което с оглед
на разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК не е ограничен със срок, подаден е от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустим и подлежи на разглеждане.
Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав, като
провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и
представените доказателства, намира подадения протест за основателен.
Въз основа на събраните доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 28.06.2012 г. управителят на „Вадива“ ЕООД е подал до
Директора на РИОСВ Плевен уведомление /л.л.19-21/ за инвестиционно предложение
/ИП/. Видно от същото, дружеството има намерение за изграждане на МВЕЦ „Румянцево
II“ с местонахождение с.Румянцево, местността „Лъките“.
Строителна площадка на ВЕЦ е имот с №000140 с ЕКАТТЕ 63327, община Луковит,
собственост на инвеститора. Водовземането е от река Златна Панега, посредством
съществуващо водохващане – бент. Посочено е, че се предвижда монтаж на едни хидрогенератор
с мощност 100 кW, и реконструкция на съществуващи съоръжения – съществуващ бент
на реката, съществуващ канал, сграда и долна вада. Производството не замърсява
околната среда. Срок за реализацията е юни 2013 г. Към уведомлението са
приложени скица на имота /л.22/, партида на имота /л.л.23-25/, нотариален акт
/л.л.26-28/. Представено е писмо /л.29/ до кмета на община Луковит, в което се
сочи, че в кметство Румянцево и община Луковит е поставена обява съгласно чл.4,
ал.2 от Наредбата за ОВОС. На РИОСВ е представена и самата обява, изпратена на
община Луковит - л.30. Налице е и молба до кмета на общината /л.31/, с която се
иска становище за елементи от националната екологична мрежа, които са засегнати
от инвестиционното намерение. Приложени са скици /л.л.32-34/, съгласно които ПИ
000140 попада в защитена зона /ЗЗ/ „Карлуково“ BG 0001014 за опазване на природни местообитания и на дивата флора и
фауна по чл.6, ал.1, т.1 и т.2 от ЗБР, включена в списъка със защитени зони,
приети с решение на Министерски съвет /МС/ №122/2007 г. – ДВ, бр.21/2007 г. Бентът
попада в същата зона.
РИОСВ изпраща писмо до заявителя /л.35/, с което се иска да
се уточни как ще се осъществява преноса на ел.енергия, необходимото водно
количество за функционирането на ВЕЦ, географски координати на мястото на водохващането,
да се уточни към бента има ли изграден рибен проход, ако няма – предвижда ли се
изграждането му, какво е предвиденото водно количество за пропускане през рибния
проход. В определения срок е получен отговор /л.л.37-51/, като е представена
исканата информация, включително е посочено, че ще се предвиди изграждане на
рибен проход, пропускащ водно количество 0,48 куб.м/с.
След получаване на отговора, РИОСВ изпраща писмо /л.52/, до Басейнова
дирекция за управление на водите Дунавски район, с което се иска становището на
дирекцията по чл.155, ал.1, т.23 от Закона за водите /ЗВ/, която да съдържа
оценка за допустимостта на предложението с оглед Плана за управление на речните
басейни /ПУРБ/, забрани и ограничения, посочени в ЗВ, информация за
съществуващи или разрешени въздействия върху водното тяло в района, информация
за свободните водни ресурси, мотивирана оценка на значителното въздействие
върху водите и водните екосистеми.
В отговор от БДУВДР е получено писмо /л.л.53,54/, съгласно
което ИП попада в повърхностно водно тяло, което не е силно модифицирано,
категория река от поречие Искър, с име Златна Панега ISRWB24 и код BG1IS100R024. Водното тяло е в добро екологично и химично състояние. ИП
попада в зони за защита на водите, съгласно чл.119а, ал.1, т.5 от ЗВ – защитени
територии и зони, обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в
които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор в
тяхното опазване – зона с име Карлуково и код BG0001014. Екологичната
цел за тези зони за защита на водите е „Осигуряване на устойчиво развитие на
водните екосистеми и свързаните с тях сухоземни екосистеми в зоните до 2015 г.“
Зоните са включени в регистъра на зоните за защита на водите съгласно чл.119а,
ал.1, т.5 от ЗВ, но за тях не е издадена заповед по чл.12, ал.6 от ЗБР. БДУВДР
отчитайки факта, че ЗЗ от националната екологична мрежа Натура 2000 на този етап
не са обявени официално със заповед на министъра на околната среда и водите
/МОСВ/, счита за целесъобразно за ИП да не се прилагат забраните и ограниченията,
предвидени в ЗВ по отношение на ЗЗ, до издаване на заповед по чл.12, ал.6 от
ЗБР. Посочено е, че в ПУРБ има определени забрани и ограничения, касаещи
реализирането на ИП – мерки от програма 7.1.4 Мерки за регулиране на
водовземанията на пресни повърхностни води и на подземни води. Регулиране на
изкуственото подхранване на подземните води – BG1МB038 Забрана за издаване на разрешителни за водовземане с цел ВЕЦ /с
изключение на руслови ВЕЦ на съществуващи бентове и прагове/ и BG1MB039 – Контрол по спазване на условията на разрешителното за
водовземане. ИП включва изграждане на руслова МВЕЦ „Румянцево II“, която е на съществуващ бент/праг. Съществуващите бентове и
прагове са отчетени като хидроморфологично натоварване при оценката на
екологичното състояние/потенциал на повърхностните водни тела при изготвяне на
ПУРБ. Направено е заключение, че ИП е допустимо от гледна точка постигане на
целите на околната среда и мерките за запазване и достигане на добро екологично
състояние на водите, заложени в ПУРБ. Посочено е, че са налице забрани и ограничения,
предвидени в ЗВ – чл.118ж, ал.1, т.1-6, разрешителен режим съгласно глава
четвърта на ЗВ, при реализация следва да се спазват чл.46, ал.2 от ЗВ и мерки за
опазване на подземните води от замърсяване, като се вземат предвид забраните в
чл.118а, ал.1, т.2-5 от ЗВ. Посочено е, че в землището на с.Румянцево има издадено
разрешително №100823/14.02.2005 г. за МВЕЦ „Румянцево“ за водовземане от повърхностен
воден обект с цел производство на електроенергия, както и разрешително №101911/29.01.2007
г. с изтекъл срок на действие – за риборазвъждане. Направен е извод, че реализацията
и експлоатацията на ИП няма да окажат значително въздействие върху водите и
водните екосистеми. Направен е извод, че ИП е допустимо спрямо ПУРБ в Дунавски
район на басейново управление.
До „Вадива„ ЕООД е изпратено писмо от РИОСВ /л.л.55,56/, с което
е уведомен, че приема представената документация като информиране на
компетентен орган по околната среда по чл.96, ал.1 от ЗООС и чл.4, ал.1 от
Наредбата за ОВОС. Уведомен е и за изискванията по глава шеста, раздели трети и
втори от ЗООС и чл.31 от ЗБР. Посочено е в писмото, че следва да представи в РИОСВ
искане съгласно чл.6 от Наредбата за ОВОС, подробно попълнена информация съгласно
Приложение №2 към чл.6 от Наредбата за ОВОС, и оригинален документ за платена
държавна такса.
В отговор е постъпило искане /л.57/, с информация за преценка
необходимостта от ОВОС /л.л.58-67/, и отново са представени двете писма до кмета
на община Луковит /л.л.68,69/, документ за платена държавна такса /л.70/, скица
и партида на имота /л.л.71-74/, и снимков материал /л.л.75-89/.
В информация за преценка необходимостта от ОВОС се сочи, че изграждането
на съоръжението обхваща реконструкция на съществуващи съоръжения – включително
деривационен канал. Посочено е, че аванкамерата представлява стоманобетонов
правоъгълен канал с потопяем праг и променливи коти дъно свързващ дъното на
реката с входа на ВЕЦ-а. Подобна е функцията на изходния канал. Посочено е, че
се предвижда и отводен канал, който връща преминалите през централата води
обратно в коритото на реката.
РИОСВ е изискала от РЗИ – Ловеч становище по отношение на
степента на значимост на въздействието и риска за човешкото здраве /л.90/. Получено
е становище /л.91/, съгласно което по отношение на въздействието и риска за върху
човешкото здраве не е необходимо извършване на ОВОС.
С писмо от РИОСВ /л.92/ от заявителя е поискана допълнителна
информация, по отношение на отстоянието от МВЕЦ „Румянцево“, дали се предвижда
надграждане на съществуващия бент, дължината на деривационния канал,
необходимост от изсичане на единични групи дървета. На писмо, приобщено на л.94,
е даден отговор, като е посочено, че отстоянието от МВЕЦ „Румянцево“ е 2189
метра, съществуващият бент няма да се надгражда, дължината на деривационния
канал е 485 метра, не се налага изсичане на единични групи дървета, но
необходимо условие за работа и експлоатация е почистването на деривационния
канал от наноси и тиня.
Във връзка с това писмо от РИОСВ е изпратено ново писмо до
БДУВДР /л.96/, като в същото е посочено,
че МВЕЦ е от деривационен тип, посочва се, че
в предходното писмо на БДУВДР е отразено, че ПУРБ разрешава строежа само
на руслови ВЕЦ.
В отговор от БДУВДР /л.л.97,98/ се сочи, че съществуващите
бент и канал са отчетени като хидроморфологично натоварване при оценката на
екологичното състояние на повърхностното водно тяло при изготвяне на ПУРБ, в
този смисъл реализацията им няма да доведе до нови негативни промени в
хидрологичния режим и състояние на водното тяло. Направено е заключение, че ИП
е допустимо от гледна точка на постигане на целите на околната среда и мерките за
запазване и постигане на добро състояние на водите, заложени в ПУРБ.
От директора на РИОСВ е издадено процесното Решение № ПН 87
ПР/2012 г. от 10.12.2012 г. /л.л.100-103/, с което е преценено да не се
извършва оценка на въздействието върху околната среда на ИП, като е прието, че
ИП няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху околната
среда и човешкото здраве. Посочено е, че ИП ще се реализира в ЗЗ, посочени са
двете становища на БДУВДР и изложените твърдения в тях. Изложени са и мотиви,
че ИП съществува вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху
видове – предмет на опазване в ЗЗ. Прието е, че община Луковит и обществеността
са информирани за ИП, но до РИОСВ не са изразени възражения.
Решението е поставено на информационното табло и на интернет
страницата на РИОСВ на 10.12.2012 г., и е свалено от тях на 27.12.2012 г.,
видно от протокол за същото на л.104.
На 13.03.2014 г. в РИОСВ е постъпило копие на уведомително
писмо /л.л.105-107/ до МОСВ от пет риболовни сдружения, в което се твърди, че
процесното решение е в грубо нарушение на чл.118ж от ЗВ, като се посочва
изразеното в мотивите на решението, че ИП съществува вероятност да окаже
значително отрицателно въздействие върху видове – предмет на опазване в ЗЗ.
Посочва се, че на основание чл.93, ал.4, т.3 от ЗООС извършването на ОВОС е
задължително, като се сочи също, че реката се обитава от 10 вида риби, които са
обявени за защитени и приоритетни за опазване. Препятства се миграцията на
рибите и същите няма да имат възможност да хвърлят хайвера си. Моли се да се
отмени решението.
По така направеното оспорване е постановено решение
№106/03.06.2014 г. /л.л.113-116/, с което МОСВ оставя жалбата без разглеждане
като просрочена. Няма данни по делото това решение на МОСВ да е оспорено по
съдебен ред.
В МОСВ на 01.03.2016 г. е постъпило ново възражение от
риболовните сдружения /л.л.118-121/, в което се сочи, че решението на директора
на РИОСВ е за строителство на ВЕЦ в ЗЗ, като за същата в ПУРБ – Приложение
7.1.3, под №74 е предвидено недопускане на нови негативни промени в хидрологичните
особености на водните тела /ВЕЦ, баластриери
и т.н. /. Като мерки за намаляване на негативното въздействие върху
видовете, включени в Приложение 2 на Директива 92/43/ЕЕС за хабитатите е
предвидена забрана за изграждане на нови ВЕЦ и разширяване на съществуващите,
доколкото следва да не се допускат дейности, които имат негативно влияние върху
хидрологичния режим на водните тела. Подробно са описани и разпоредбите на ЗВ
по отношение на водовземане, както и защитените видове животни в ЗЗ.
До МОСВ е изпратено писмо от РИОСВ /л.125/, като е посочено,
че във връзка с възражението от 01.03.2016 г. на 08.03.2016 г. е извършена
проверка на място, и в момента не се извършва строителство. Извършено е
частично почистване на съществуващия деривационен канал от храстова и дървесна
растителност. Приложен е констативен протокол за проверката от същата дата /л.л.127,128/.
На 12.03.2016 г. МОСВ е отправил сигнал до Върховна
административна прокуратура /л.л.6-10/ в който сочи по отношение на решението
на директора на РИОСВ, че същото е постановено при такова нарушение на нормативната
уредба, че са налице основания за прогласяване на нищожността му. На 02.06.2016
г. прокурор в Окръжна прокуратура - Плевен е протестирал решението на директора
на РИОСВ с искане за прогласяването му за нищожно.
По
преписката са приложени разрешително за водовземане от повърхностен воден обект
за производство на ел. енергия /л.л.130-139/, и преценка по чл.62, ал.1 от ЗВ
/л.л.140-142/. Приобщено е и разрешение за строеж на МВЕЦ /л.145/.
Приобщено
е и постановление за отказ да се образува досъдебно производство за
престъпление по чл.282 НК /л.л.148-151/.
Така установеното от фактическа страна води до следните правни
изводи:
Протестът е процесуално допустим, като подаден на основание чл. 149, ал.5
от АПК, от надлежна страна – прокурор при ОП - Плевен, съгласно
правомощията му по чл. 145, ал.5
от ЗСВ и чл. 147, ал.2,
вр. с чл. 16, ал.1,
т.1 от АПК. Разгледан по същество същият се явява основателен поради
следните съображения:
Решението е издадено
на основание чл. 93, ал.1,
т.1, ал.3
и ал.5 от
Закона за опазване на околната среда, чл.7, ал.1 и чл. 8, ал.1
от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху
околната страна /Наредбата за ОВОС/, чл. 31, ал.4 и
ал.8 от Закона за биологичното разнообразие и чл. 40, ал.5 вр. ал.3
от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на
планове, програми и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване
на защитените зони /Наредба за ОС, ДВ, бр.73/2007 г./.
Според чл. 93, ал.3
ЗООС, компетентен да извърши преценка на необходимостта от
извършване на ОВОС за предложения по чл. 93, ал.1,
т.1-3 ЗООС
е Директорът на съответната РИОСВ. В случая е налице хипотезата на Приложение
2, точка 3, буква „з“ от ЗООС, доколкото е налице ИП за строеж на водно
електрическа централа. Предвид местонахождението на имотите и териториалния
обхват на ИП (с.Румянцево, община Луковит), компетентен да издаде акта е
Директорът на РИОСВ-Плевен. Съдът приема, че административният акт е издаден от
орган в рамките на териториалната му компетентност, но извън рамките на
предоставените му по закон правомощия.
Решението е писмено, но изискуемата форма не е спазена с
оглед изложените противоречиви мотиви. По отношение на предоставените
правомощия на директора на РИОСВ, мотивите, спазването на административнопроизводствените
правила и материалния закон съдът съобразява следното:
Условията и редът за извършване на преценка на необходимостта
от оценка на въздействието върху околната среда са уредени в Наредбата за условията и реда за
извършването на оценка на въздействието върху околната среда.
Съгласно чл. 4 от
наредбата възложителят е длъжен да информира писмено компетентните
органи за своето инвестиционно предложение по време на прединвестиционните
проучвания и едновременно с това да уведоми кмета на съответната община, както
и засегнатото население - чрез средствата за масово осведомяване и/или по друг
подходящ начин. Въз основа на уведомлението компетентният орган определя дали
инвестиционното предложение е включено в приложение №
1 или приложение №
2 на Закона за опазване на околната среда и информира писмено
възложителя в срок до 14 дни за необходимите действия, които трябва да
предприеме (чл. 5 от
наредбата). В случая правилно е преценено, че ИП попада в рамките на
приложение №
2 на Закона за опазване на околната среда, за което възложителят е
информиран. Копие от писмото се изпраща до кмета на съответната/съответните
община/общини, район/райони и кметство/кметства, а засегнатата общественост се
уведомява чрез съобщение на страницата на органа в интернет. В случая това е
направено частично, като писмо е изпратено само на кмета на общината /л.55/, и липсват данни, че са уведомени
кметът на кметството и засегнатата общественост. За преценяване на
необходимостта от извършване на ОВОС за предложенията по чл. 93, ал. 1
ЗООС възложителят внася писмено искане до компетентния орган по чл. 93, ал. 2
или 3 ЗООС,
към което прилага информацията по приложение № 2 и информация относно
обществения интерес към инвестиционното предложение, ако такъв е бил проявен.
При установени непълноти, пропуски и неточност в искането или в представената
документация компетентният орган изисква от възложителя да отстрани допуснатите
неточности и/или да предостави допълнителна информация, като определя срок за
това. В случай че неточностите не бъдат отстранени и/или не бъде предоставена
допълнителна информация в срока по ал. 2, процедурата по разглеждане на
искането се прекратява.
При разглеждането на искане за ИП, попадащо в ЗЗ,
задължително се прилага и НАРЕДБА за условията и реда за извършване на
оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни
предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /по-долу Наредба
за ОС/. Съгласно чл.13, ал.1 от същата, „При констатиране на недопустимост на
планове, програми, проекти или инвестиционни предложения с режима на дейностите
в защитените зони, съответно в защитените територии, или спрямо режими,
определени в утвърдени планове за управление на речните басейни, процедурата по
ОС се прекратява, за което в срок 10 работни дни от уведомяването по чл. 10 или
от отстраняването на нередовностите по чл. 11, ал. 1
компетентният орган уведомява възложителя и съответния орган, одобряващ
планове, програми и проекти или инвестиционни предложения.“
В случая неправилно директорът на
РИОСВ не е констатирал недопустимост на ИП с оглед влязъл в сила ПУРБ, който е
надлежно одобрен със заповед, обнародвана в ДВ, публикуван и действащ общ
административен акт. Вместо да прекрати с решение процедурата съгласно чл.2,
ал.5 от Наредбата за ОС, директорът на РИОСВ е приел искането за допустимо и се
е произнесъл по същество. Следва да се посочи, че прекратяването по чл.2, ал.5
е различно от прекратяването, предвидено в чл.13, ал.3. Съгласно чл.13, ал.3
„(Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г. , в сила от 30.11.2012 г.) Компетентният
орган прекратява процедурата по ОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от
съответен специализиран компетентен орган недопустимостта на плана, програмата,
проекта или инвестиционното предложение спрямо действащи нормативни или
административни актове.“ На основание чл.13, ал.3 е могло производството по
разглеждане на искането да се прекрати, ако директорът на БДУВДР ясно и
разбираемо беше посочил в изпратените писма, че ИП не е съвместимо с ПУРБ.
Доколкото такова посочване от страна на директора на БДУВДР липсва, директорът
на РИОСВ е следвало да прекрати процедурата с решение на основание чл. 2, ал.5
от Наредбата за ОС, доколкото видно от преписката е установил, че се иска изграждане
на деривационна ВЕЦ. Изграждането на ВЕЦ не е допустимо съгласно ПУРБ, което е
могъл и е следвало да установи.
Съдът счита, че направеното
произнасяне по същество от Директора на РИОСВ е направено при липса на материално
правно основание.
В българското право са транспонирани
ДИРЕКТИВА 92/43/ЕИО НА СЪВЕТА от 21 май 1992 година за опазване на естествените
местообитания и на дивата флора и фауна /по-долу Директива 92/43, Директива за
хабитатите/, както и ДИРЕКТИВА 2000/60/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от
23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в
областта на политиката за водите /по-долу Директива 2000/60/. Съгласно
Директива 92/43, и там чл.3,§ 1. „Изгражда
се единна европейска екологична мрежа на специалните защитени зони, наречена
„Натура 2000". Тази мрежа, състояща се от територии, обхващащи
естествените местообитания от приложение I,
както и местообитанията на видовете от приложение II,
дава възможност за запазването или където е подходящо, възстановяването на
благоприятно състояние на запазване на тези типове естествени местообитания и
местообитанията на видовете в техния естествен район на разпространение.“ В
тази директива са описани критериите и редът, по който се обявяват ЗЗ, както и извършеното
от страна на държавите – членки представяне на територии пред комисията, въз
основа на научни данни, поради които тези територии се причисляват към териториите
от значение за общността, като въз основа на научните данни се обявяват за ЗЗ.
В случая не е спорно, че ИП е предвидено да се реализира на такава територия, надлежно
обявена за ЗЗ с решение на правителството преди постъпването на ИП.
Съгласно чл.6 от Директива 2000/60,
„1. Държавите-членки създават регистър или
регистри на всички области в рамките на всеки район на речен басейн, определени
като изискващи специално опазване съгласно специфичното законодателство на
Общността за опазване на повърхностните и подземните им води или за
консервиране на местообитанията и видовете им, зависещи директно от водите.
Този регистър трябва да бъде завършен до 4 години от датата на влизане в сила
на настоящата директива.
2. Регистърът или регистрите на
защитените територии трябва да включва всички водни обекти, определени по член 7,
параграф 1 и всички защитени територии, покрити от приложение IV.“
В приложение IV
от директивата, и там §1, буква v/ е посочено, че в защитените територии попадат зони, определени като
чувствителни с цел опазване на местообитания от видове, при които поддръжката
или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за опазването им,
включително съответните обекти по „Натура 2000", определени съгласно Директива
92/43/ЕИО [35] и Директива
79/409/ЕИО.
Въз основа на транспонираната Директива
2000/60, е приет ПУРБ, като в същия /извадки от ПУРБ в относимата им част са
приобщени по делото/ относно процесната река са посочени източниците на
замърсяване /л.л.178-180 от делото/. Посочено е, че общата оценка на
хидроморфологичното състояние на реката е много лошо /л.л.184-186/. Същата река
е в екологичен риск /л.л.188,192/, въпреки че не е в химичен риск /л.л.190,192/.
Посочено е, че ЗЗ “Карлуково“ за местообитания обхваща реката до вливането й в
р.Искър, като е обявена с решение на МС №122 от 02.03.2007 г., ДВ, бр.21 от
09.03.2007 г. /л.195/. Екологичното състояние на река Златна Панега е преценено
като добро /л.197,199/, като е поставена цел – запазване и подобряване на
доброто екологично състояние. Като мярка 74 в Приложение 7.1.3 в ПУРБ /л.237/
са посочени мерки за намаляване на негативното въздействие върху видовете
включени в Приложение 2 на Директива 92/43 ЕЕС за хабитатите, като на първо място
е посочена забрана за изграждане на нови ВЕЦ и разширяване на съществуващи.
Следователно именно с оглед на
необходимостта от опазване на местообитания на видове, при които поддръжката
или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за опазването им,
включително съответните обекти по „Натура 2000", е предвидено да не се
разрешава строителството на нови ВЕЦ и разширяването на съществуващи.
Съдът съобразява, че видно от
представените писма, за ИП е уведомен само кметът на община Луковит. Съгласно
чл.4, ал.2 от наредбата за ОВОС, възложителят уведомява писмено кмета на
съответната/съответните община/общини, район/райони и кметство или кметства, а
засегнатото население – чрез средствата за масово осведомяване и/или по друг
подходящ начин. Липсват не само доказателства, но и твърдения, че такова
уведомяване е направено по отношение на засегнатото население. Липсват
доказателства, че е налице уведомяване до кмета на кметство Румянцево. Дори да
са били налице такива уведомявания, същите не са част от преписката пред
Директора на РИОСВ и той се е произнесъл без наличието им. Липсата на такова уведомяване е съществено
процесуално нарушение.
По отношение на мотивите на
процесното решение е налице съществено противоречие в същите, което съдът
приравнява на пълна липса на мотиви. От една страна, се твърди, че директорът
на РИОСВ е решил да не се извърши оценка на въздействието върху околната среда,
доколкото ИП няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху
околната среда и човешкото здраве, като е посочил нормата на чл.40, ал.4 от
Наредбата за ОС, и в същото време е направена преценка, че ИП съществува
вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху видове - предмет
на опазване в защитена зона от мрежа Натура 2000, ЗЗ „Карлуково“, BG 0001040, определена за опазване на
природни местообитания и на дивата флора и фауна по чл.6, ал.1, т.1 и т.2 от
ЗБР, включена в списъка на ЗЗ, приети с решение на МС №122/2007 г. /ДВ,
бр.21/2007 г./. Налице е противоречие и между диспозитив и изложените в
решението мотиви относно видовете в ЗЗ, поради което съдът приема, че мотиви,
обосноваващи разпоредителната част на решението, не са налице.
Съгласно чл.6, §1 от Директива
92/43, „Държавите-членки определят
необходимите консервационни мерки, които при необходимост включват подходящи
планове за управление, специално разработени за териториите или включени в
други развойни планове, и подходящи мерки от правно, административно и
договорно естество, които да отговарят на екологичните изисквания на типовете
естествени местообитания от приложение I
и видовете от приложение II,
срещащи се в тези райони.“ Следователно необходимите мерки за опазване на ЗЗ са
конкретно проявление на необходимостта от спазване на екологичните изисквания,
и са неразривно свързани с нормите на правото на ЕС. Без тези мерки съответните
норми на правото на ЕС ще останат само едни пожелания без каквато и да е правна
стойност. Нарушаването на така предвидените мерки в ПУРБ следователно е
нарушаване на самите норми на правото на ЕС, на които те са основани.
По отношение на съобразяването с
правото на ЕС съдът намира още:
Дори да се приеме, че пороците на
процесното решение съгласно българското право съставляват основание само за
унищожаемост /срокът за позоваването на каквато е изтекъл/, а не за нищожност,
въз основа на правото на ЕС същото решение не може да бъде оставено да поражда
правни последици, и по тази причина следва да се прогласи за нищожно.
Съгласно решение по дело 106/77 на
Съда на ЕО /днес Съд на ЕС/, и там §22 от решението „…би била несъвместима с
изискванията, присъщи на същността на общностното право, всяка норма на един
национален правен ред или всяка законодателна, административна или съдебна
практика, която има за последица да ограничи ефективността на Общностното
право, като не остави на компетентния да прилага това право съд властта да
направи всичко, което е необходимо, за да отстрани националните разпоредби,
създаващи пречки пред пълноценното прилагане на общностните норми“.
Според настоящия съд, правото на ЕС
изисква спазване на екологичните изисквания, надлежно закрепени в директивите
на ЕС, и транспонирани в националното законодателство. При директивите
съответните държави членки следва да постигнат целения от тях резултат. Неспазването
на тези норми не може да бъде валидирано с влизане в сила на един порочен акт,
какъвто е решението на Директора на РИОСВ. Съдът на ЕС в своята практика изследва
въпроса за спазване на правото на ЕС, без да е обвързан с влизане в сила на
определен административен акт на орган на страна членка. Така например с
Решение на Съда (трети състав) от 14 януари 2016 година по дело C-141/14
(Европейската комисия срещу Република България) съдът на ЕС осъжда България за
нарушаване на правото на ЕС, независимо че съответните ветропаркове в района на
Калиакра са изградени въз основа на влезли в сила административни актове.
Настоящият съд счита, че е
безпредметно да се отнася до СЕС с преюдициално запитване, доколкото
тълкуването на правото на ЕС е ясно, и няма смисъл да се пита СЕС може ли
същото право да бъде фактически игнорирано поради факта, че съответния административен
акт, с който се нарушава това право, е влязъл в сила. При това за ИП, за което
е издаден акта, не е направено съответното уведомяване на обществеността.
Крайният акт е бил поставен на интернет страницата и на информационното табло
на РИОСВ, но съдът съобразява, че в България са налице хиляди административни
органи, и практически е невъзможно да се четат всички техни решения, които са
публикувани, и поради това възможността да бъдат оспорени в 14-дневен срок е
минимална. Такава възможност да чете всички публикувани административни актове
обективно няма и прокуратурата.
С Решение на Съда (голям състав) от
1 юли 2015 г. (преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht — Германия) —
Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland e.V./Bundesrepublik
Deutschland
(Дело C-461/13) (2015/C 294/04), и там, т.1 от диспозитива, е прието, че 1) Член 4, параграф 1, буква а), подточки i)—iii) от
Директива 2000/60 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на
рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите трябва да
се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни, освен ако бъде предоставено
изключение, да откажат разрешение за определен проект, когато той може да
предизвика влошаване на състоянието на повърхностен воден обект или когато
застрашава постигането на добро състояние на повърхностните води или на добър
екологичен потенциал и на добро химично състояние на повърхностните води към
датата, предвидена в Директивата.
В настоящия случай, с влязъл в сила
ПУРБ е установено, че ИП ще застраши добрия екологичен потенциал, и това
изискване – да не се строят нови ВЕЦ, е влязло в сила. Следователно органът е
бил длъжен да откаже с решение разглеждането на ИП, доколкото съгласно ПУРБ
същото не може разрешено дори след извършване на ОВОС. Следвало е да искането
да се остави без разглеждане. Съдът е длъжен при оспорването да се защити съществуващите
екологични норми, и да прогласи нищожността на решението.
В предвид на установеното протестираното решение е
издадено при липса на всякакви предпоставки визирани в приложимата материална
норма. Налице е пълна липса на материални условия за осъществяване на
фактическия състав на процесното инвестиционно предложение за съвместимостта му
с предмета и целите на опазване в защитена зона. Според теорията и практиката
административен акт, който изцяло е лишен от законова опора, е нищожен. В
случая се констатира пълна липса на условията (предпоставките), визирани в хипотезата
на приложимата материалноправна норма и актът е изцяло лишен от законово
основание. Оспореният акт с това му съдържание, при установените факти и
обстоятелства, не може да бъде издаден, поради особено съществено нарушение на
материалния закон. Пълната липса на условията и предпоставките предвидени в
приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и
изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание,
води до нищожност на административния акт. В настоящия случай е налице именно
такова особено съществено нарушение на материалния закон. В подобен смисъл е
Решение № 14311 от 30.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1364/2015 г.
По отношение на останалите
твърдения на страните съдът намира:
Писмата на БДУВДР, с които се
изразяват съответни становища, не подлежат на самостоятелно обжалване,
доколкото са част от производството по издаване на окончателния акт – решението
на директора на РИОСВ. То е крайния акт, и именно той се съобразява с
изискванията на АПК за законосъобразност. Не може да се сподели разбирането, че
тъй като решението е постановено в съгласие със становищата на БДУВДР, същото е
законосъобразно на това основание. Съдът е длъжен да установи съответствието
със закона, като не е ограничен от или обвързан със становищата на БДУВДР. С
тези становища не е обвързан и директорът на РИОСВ. Във връзка с това съдът
специално посочва, че схващането в становището на директора на БДУВДР /л.53/,
че по целесъобразност не следва да се съобразят нормите в ЗВ относно ЗЗ /които
норми са посочени в ПУРБ/, доколкото за същите не са налице заповеди по чл.12,
ал.6 от ЗБР, докато такива заповеди по чл.12, ал.6 от ЗБР не бъдат издадени, не
намира подкрепа в закона. ПУРБ следва да бъде спазван, независимо дали за ЗЗ в
него са издадени или не са издадени заповеди по чл.12, ал.6 от ЗБР. За
процесната ЗЗ следва да се прилагат мерките, които са вече надлежно посочени
във влезлия в сила общ административен акт – ПУРБ. Доколкото с ПУРБ е решен
въпросът относно вредното въздействие на строежа на нови ВЕЦ в ЗЗ, не е
необходимо и окръжна прокуратура да представа доказателства, че строежът на ВЕЦ
ще доведи до значително вредно въздействие върху околната среда. Този въпрос
вече е решен, и не може инцидентно да бъде пререшаван. Разрешение за изграждане
на нови ВЕЦ в ЗЗ може да стане допустимо само с изменение на ПУРБ, прието по
надлежния ред. Фактът, че в ЗЗ съществува друга ВЕЦ, не означава, че ВЕЦ,
предвидена в ИП, е допустима. За всяко ИП се съобразява законът, действащ към
момента на одобряването на съответните административни актове по разрешаването
му. Ако преди обявяването на ЗЗ и влизането в сила на ПУРБ е одобрено ИП за
друга ВЕЦ, това не означава, че ВЕЦ ще са допустими винаги. Деривационния
канал, който съществува, в момента е затлачен от наноси и тиня, видно от
твърденията на самото дружество – възложител на ИП, поради което съществуването
му реално не оказва вредно въздействие върху реката и защитените видове в нея,
доколкото през него не преминават водни количества.
Протестираният акт не е издаден в
съответствие с целта на закона, доколкото при издаването му са игнорирани
основни принципи на екологичното законодателство относно уведомяване на
обществеността, липса на съобразяване с
влязъл в сила общ административен акт по опазване на околната среда и
противоречие с общностни правни норми, надлежно транспонирани в българското
право.
Доколкото актът е издаден по искане
на заинтересовано лице, след прогласяване на нищожността му съдът следва да се
произнесе по същество, съгласно чл.173, ал.1 АПК. Безпредметно е да се връща
делото като преписка до Директора на РИОСВ, за да се постанови решение, с което
не де допуска до разглеждане по същество ИП. Следва да се постанови, че се
отказва разглеждането по същество на заявлението на “Вадива“ ЕООД по направеното
ИП, доколкото е несъвместимо с ПУРБ.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 и чл.173,
ал.1 от АПК, Административен съд гр. Плевен, четвърти състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖНО Решение № ПН 87 ПР/2012 г.
от 10.12.2012 г. за преценяване необходимостта от извършване на оценка на
въздействие върху околната среда на директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите - Плевен, и вместо него постановява:
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по искането на
„Вадива” ЕООД с ЕИК 110564922 за преценяване на необходимостта от извършване на
оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение „Изграждане
на обект МВЕЦ „Румянцево-ІІ” с местонахождение село Румянцево, ПИ № 000140
местността „Лъките”, в землището на с.Румянцево, общ. Луковит, обл. Ловеч”,
като недопустимо.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/