РЕШЕНИЕ

410

гр.Плевен, 28 Септември 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, VІ –ти състав, в открито съдебно заседание на  първи септември  две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                           Председател:  Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №478 по описа на Административен съд-Плевен за 2016 год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.  

Образувано е по жалба от М.Л.С. *** с адрес за призоваване гр.Левски, бул „България” №45, против Заповед за прилагане на ПАМ №15-0938-001500/08.08.2015 год. на Началник сектор ПП към ОД на МВР Плевен,  с която спрямо  жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса  за отговорността, но не повече от шест месеца.

            В жалбата и в допълнително депозираната молба с вх.2058/15.06.2016 год. се навеждат доводи  за незаконосъобразност на оспорената заповед. Жалбоподателят сочи, че в последната е записано показание  на техническото средство дрегер Алкотест 7510 с №0152 – 1,45% промила и тълкувайки този запис счита, че  тази стойност е равнозначна на 0,0145 на хиляда-стойност, която  е под съставомерната –над 0,5 на хиляда, визирана от разпоредбата на чл.171, ал.1, б.б от ЗДвП. Сочи, че срещу него действително е било образувано досъдебно производство №1755/2015 год. по описа на  РП –Плевен за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, но производството е било прекратено с влязло в сила на 15.04.2016 год. постановление. Твърди, че е обжалвал и издаденото въз основа на акта за нарушение наказателно постановление  пред РС-Плевен, където е образувано анд №1324/2016 год. В заключение моли съда да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.Депозирал е писмена молба, в която сочи, че поддържа изложените в жалбата и в допълнителната молба доводи, моли съда да отмени оспорената заповед.

Ответникът по жалбата- Началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Плевен в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.

            Административният съд, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията  на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от акт за установяване на административно нарушение серия Т №016 фабр.№788855/08.08.2015 год. е , че М.Л.С. на 08.08.2015 год. около 04:33 часа в гр.Плевен, ул „Българска авиация до №37 в посока с.Опанец управлява лек автомобил „Рено Клио” с рег.№ЕН *** ВК след употреба на алкохол 1,45 промила на хиляда от издишания от водача въздух, установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен №ARBA -0152. Издаден талон за медицинско изследване №0419564. Водачът не представя СУМПС и контролен талон. Актът е връчен лично срещу подпис на С. на датата на съставянето му.

Въз основа на акта за нарушение е издадено Наказателно постановление №16-0838-000828/22.04.2016 год., с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на С. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

НП е обжалвано пред ПРС, където е образувано анд №1324/2016 год., по което е постановено решение  №506/12.07.2016 год., влязло в законна сила на 28.07.2016 год., с което е отменено издаденото срещу С. Наказателно постановление №16-0838-000828/22.04.2016 год.

Било е образувано досъдебно производство №1755/2015 год. по описа на РП-Плевен (ЗМ №704/2015 год.по описа на Второ РУ-Плевен), приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 28.03.2016 год. Обвинение е било повдигнато затова, че на 08.08.2015 год. около 04:33 часа в гр.Плевен, ул „Българска авиация до №37 в посока с.Опанец С. управлява лек автомобил „Рено Клио” с рег.№ЕН *** ВК с концентрация на алкохол в кръвта 1,45 промила на хиляда от издишания от водача въздух, установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен №ARBA -0152. По производството е назначена физикохимична експертиза №15/ФЗХ-326/30.09.2016 год. на НИКК-МВР гр.София, като в представената за изследване кръв, иззета на 08.08.2015 год. в 05,50 часа се установило наличието  на етилов алкохол с концентрация 1,19 промила. В протокола за изготвената експертиза била вписана забележка, че представената в НИКК-МВР кръв не отговаря на изискванията на Наредба №30/2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол  и друго упойващо вещество от водачите на МПС, тъй като шишенцето не е  пълно  с кръв и не е парафинирано. Направен е извод за недоказаност на елементите  от обективния състав на престъплението-точната концентрация на алкохол в кръвта и спазването на надлежния ред за установяване на същото.

Тъй като С. е оспорил показанията на техническото средство, му е издаден талон за кръвна проба, дал е кръв в здравно заведение. Посочено е в постановлението още , че при изземването на кръвта са допуснати нарушения на Наредба №30/27.06.2001 год. В протокола за медицинско изследване  на пациента е посочено, че се взема алкохолна проба, но не е отбелязано какво количество кръв е взето и дали е взета контролна проба. От показанията на св. Р. и св.Д. било установено, че е взета само една проба-напълнено е само едно шишенце с кръв, а приложимата Наредба изисквала наличието  и изготвянето най-малко на две независими кръвни проби. Направен бил извод, че нарушението на процедурата по изземване и съхранение на кръвните проби, неотразяването на количеството на взетата кръв, кога е как е извършено освидетелстването на дееца, включително спазване на изискванията за предхождаща дезинфекция преди вземането на кръв, водят до опорочаване на взетата кръвна проба и нейния анализ. Посочено е, че това води до невъзможност да се установи категорично и несъмнено с предвидените от закона средства съдържанието на алкохол в кръвта на обвиняемия, което съдържание е елемент от обективната страна на престъплението и не може да се предполага. Направен е извод, че дори вещите лица да са изготвили обективни и точни по своето съдържание заключения по химическите експертизи, е нарушена процедурата по вземане на процесната кръв, без да е ясно какво количество кръв е взето, взета е само една проба, която е била многократно отваряна  и изследвана, липсва контролна проба. От показанията на св. Ц. е установено, че от единствената взета проба е прелято неустановено количество кръв за повторно физико-химическо изследване, а останалото количество кръв отново е било отворено и изследвано на 29.10.2015 год. Счетено е , че не може да се ползват и показанията на техническото средство Алкотест дрегер 7510 с №0152, защото показанията му са били оспорени.

Направен е извод, че от събраните гласни и писмени доказателства  не може да се установи несъмнено  каква е концентрацията на етилов алкохол в кръвта на С. и тъй като това обстоятелство е елемент от обективната страна на деянието по чл.343б, ал.1 от НК, престъплението не може да бъде доказано.

На 08.08.2015 год.  год. е била издадена и процесната Заповед за прилагане на ПАМ №15-0938-001500/08.08.2015 год.  от Началник сектор ПП-Плевен, с която спрямо  жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса  за отговорността, но не повече от шест месеца. В Заповедта е посочено, че фактическо основание за издаването й  е съставен акт за административно нарушение №Т788855/08.08.2015 год. за следните извършени нарушения: управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред-чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, не носи свидетелство за управление на МПС-чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, не носи контролен талон-чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Деянието подробно е описано с всички негови типични белези-време , място, обстоятелства , при които е извършено.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е връчена лично срещу подпис на жалбоподателя на 03.06.2016 год., видно от разписката за връчването й върху самата заповед на л.35 от делото. Жалбата е подадена направо пред съда и е заведена в деловодството с вх.№1980  от 09.06.2016 год., следователно същата е допустима за разглеждане като подадена в срок, от надлежна страна, за която оспорения акт е неблагоприятен, имаща право и интерес от оспорване .

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящия състав на съда намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от Закона за движение по пътищата, съгласно който  ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, какъвто е и издателят на процесната заповед съобразно  представената по делото  заповед № 8121з-48/16.01.2015 год. на Министъра на вътрешните работи, за възлагане на правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ.

При постановяването на заповедта са спазени изискванията за писмена форма и реквизити на административния акт. В заповедта подробно са описани и изброени нарушените от жалбоподателя разпоредби като водач на МПС, не само текстово, но и чрез своето цифрово изражение. Фактическата обстановка е описана чрез възпроизвеждане на нарушените правила от акта за нарушение. При издаване на оспорената заповед, административният орган  е изложил мотиви, съставляващи фактически основания за издаване на заповедта, и същевременно се е позовал на съставения акт за установяване на административно нарушение, като подробно е описал и изброил  нарушените от жалбоподателя разпоредби като водач на МПС. Описано е, че С. е управлявал лек автомобил след употреба на алкохол, установено с техническо средство дрегер алкотест с показание 1,45% промила.  Установеното в мотивите на заповедта нарушение е описано точно и съответства на правната разпоредба на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. Действително, конкретният размер на установеното количество алкохол -1,45 е записано в погрешна мерна единица- „%промила”, което налага извод, че стойността е под съставомерната, визирана в разпоредбата на чл.174,2 ал.1 от ЗДвП и това би било основание за отмяна на заповедта  поради грешно вписаната мерна единица единствено в случай, че от цялата административна преписка не би могло с категоричност да се установи конкретния размер на съдържанието на алкохол в съответната правилна мерна единица. В конкретния случай обаче това  допуснато в оспорената заповед нарушение съдът преценява като несъществено, неопорочаващо  волеизявлението на административния орган и необосноваващо незаконосъобразност на обжалваната заповед на това основание, тъй като фактическите основания за издаване на заповедта  са описани подробно в съставения акт за установяване на административно нарушение  ф.№Т788855/08.08.2015 год. В този акт за нарушение ясно, еднозначно и категорично са вписани както конкретното показание на уреда, така и коректната мерна единица, актът е връчен лично срещу подпис на С. и той още от самото начало на производството по издаване на оспорената заповед е бил наясно конкретно с този елемент –показанието на дрегер алкотеста и коректната мерна единица, поради което не е било нарушено правото му на защита.  Съставеният  АУАН, освен че е надлежно връчен на С.,  от своя страна е цитиран  в мотивите на оспорения административен акт, и именно той и отразените в него факти и обстоятелства са  станали фактическо основание за издаване на оспорената заповед. Последното е допустимо с оглед постановеното  Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК, според което не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, не в самия административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове. Целта на излагане на мотиви във всеки един административен акт е неговите адресати да разберат точно какво се разпорежда с тях и защо, за да могат да организират адекватно и своевременно защитата си. Ето защо с посочване на коректните данни относно показанието на дрегера в акта за установяване на административно нарушение на първо място е изпълнено изискването за наличие на мотиви в това отношение и на второ място не се явява нарушено правото на защита на адресата на акта, който още с връчването на АУАН е разбрал количеството измерен алкохол в коректната мерна единица.

Процесната заповед е издадена в съответствие с материално правните разпоредби на закона. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП може да се приложи принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца на водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП в конкретния случай е управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред.

Не се спори и се установява от приобщените по делото писмени доказателства, че на процесната дата и място, описани в съставения акт за нарушение, С. е управлявал МПС, като от всички извършени изследвания на кръвта- с дрегер Алкотест, с медицинско изследване посредством химическа експертиза, повторна физикохимическа експертиза и контролни изследвания е установена концентрация на алкохол в кръвта –над 0,5 на хиляда. Спорно е по делото дали концентрацията на алкохол в кръвта е установена „по надлежния ред” по смисъла на закона. Редът за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства е установен с Наредба № 30 от 27.06.2001 г., издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 63 от 17.07.2001 г., изм. и доп., бр. 23 от 17.03.2006 г. (Наредбата). Съгласно чл.1, ал.2 от Наредбата, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. Видно е от съставения акт за нарушение  ф.№Т788855/08.08.2015 год., че първоначално установеното показание от 1,45 промила е измерено  с дрегер Алкотест 7510 с фабр.№ARBA , но то е било оспорено от С., поради което на това основание и с оглед разпоредбата на чл.3, ал.2 от Наредбата, е издаден от контролните органи талон за  лабораторно изследване на кръвта. С оглед разпоредбите на чл.2, ал.1 от Наредбата и чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Видно е от заверено копие на журнала за взети  алкохолни проби в „Спешно отделение”, че жалбоподателят С.  се е явил на 08.08.2015 год. в 05:50 часа в отделението  за вземане на кръвна проба, записани са имената и данните му в този журнал под пореден №147 (л.76). От справка  с изх.№24/06.09.2015 год. от Спешно отделение при УМБАЛ „Г.Странски” Плевен се установява принципният механизъм на вземане на пробите от явилите се затова лица:  от водачите на МПС се вземат по 10 мл. кръв-едно шишенце, предварително измито с вода и сапун, изплакнато и изсушено, като се напълва догоре, без да остава въздух; предварително в шишенцето  се поставя по 0,5 грама суха субстанция натриев флуорид за всеки 10 куб.см от обема му и се затваря с гумена запушалка, която се облепва с лейкопласт и парафинира; шишенцето заедно с фиша от полицията се поставят в плик, който надлежно се надписва и запечатва и до вземането на пробите от служител на Алкохолна лаборатория се съхранява в хладилник  при температура +4градуса ; помещението с хладилника е заключено и до него има достъп само дежурния лекар и дежурната медицинска сестра; при вземането на пробите служителката, в присъствието на дежурната медицинска сестра от СО се уверява в ненарушеността  на подписите и печатите на плика, както и състоянието на запечатването и етикетирането на пробите; след това в журнала се нанася датата на вземането , името на служителката и нейния подпис. Посочено е още в справката, че взелите кръвна проба за алкохол на С.    са  д-р С. Л.  Д. и мс М. К. Р. , като кръвната проба е взета на 10.08.2015 год.  в „Спешно отделение” от служителка на алкохолна лаборатория към ЦСМП с име М.. От  приобщените към настоящото дело  протоколи за разпит на свидетелите  М. К. Р. (медицинска сестра в Спешно отделение към УМБАЛ „Г.Странски” Плевен) и   С. Л.  Д. (лекар-ординатор в Спешно отделение към УМБАЛ „Г.Странски” Плевен) се установява  механизма на вземане на конкретната кръвна проба от С.: пробата е взета от медицинската сестра Р., като мястото на вземане е почистено с кислородна вода, след това са взети 10 милилитра кръв от вената и е поставена само в едно специално пригодено шише, етикетирано е, парафинирано е, към него са приложени останалите документи, запечатани са в плик  и са поставени за съхранение в хладилник. От протокола за разпит  на св. А. Б. Ц. - завеждащ химик към СХЛ към ЦСМП Плевен  се установява, че пробата с кръв на С.  е получена в СХЛ на 10.08.2015 год. и е заведена под №433 ; пробата е изработена по два метода-газовохроматографски и Видмарк, успоредно от лаборант и химик и на 11.08.2015 год. резултатът е 1,4 промила; св.Ц. сочи още, че на тази дата от работа е отсъствал единия лаборант-Ц. Б., която, като се е върнала на работа 21.08.2015 год. отново е пуснала пробата за изследване, като и при това повторно изследване  е бил отчетен резултат 1,4 промила; сочи, че на 15.09.2015 год. същата проба е била изследвана за трети път и отново е отчетен резултат 1,4 промила; съобщава, че когато е получила призовка  да се яви за разпит на 17.11.2015 год. в полицията, е извършила поредно (четвърто) изследване на дата 29.10.2015 год. и тогава  е бил отчетен резултат 1,38 промила, т.е. разлика с 0,2 промила от предходно отчетените резултати; сочи, че разликата между различните отчетени стойности, когато е до 0,2 промила, обичайно се дължи на апаратите, с които се извършва изследването, като не става въпрос за грешка, а затова как е настроен и калибриран апаратът; в конкретния случай шишето с пробата на С. е било парафинирано и етикетирано, и след като се изследва кръвта, тя се съхранява в хладилник и шишето не се парафинира повторно; шишето с кръв няма как да е пълно, защото с кръвта от него е работено и е изразходвана част от нея; твърди, че са направили всички тези неколкократни проби, за да са сигурни в резултатите, като всеки път при изследването на тази кръв апаратът е калибриран с пет стандарта. По делото е приобщен и протоколът за химическа експертиза, извършена от св.Ц., като от заключението се установява именно съобщеното от нея количество на етилов алкохол, установено при изследването – 1,4 промила. По делото е приобщен и протокол за извършена повторна физикохимична експертиза от ВЛ И. В. (л.72), в който протокол е отразено, че е извършено изследване на 30.09.2015 год., на кръв, взета от С.; кръвта се намира в непарафинирано, облепено с лейкопласт стъклено шишенце, съдържащо на дъното кръв, иззета на 08.08.2015 год. в 05:50 часа от С., като шишенцето е поставено в картонена кутийка, която се намира в хартиен плик, запечатан  с три броя мастилени печати на СБНМП-Плевен; кръвта е изследвана по метода газова хроматография и е установено наличие на етилов алкохол с концентрация 1,19 промила.

При така установените факти от  приобщените по делото доказателства, настоящият състав на съда намира, че не са допуснати нарушения в реда на вземане и изследване на кръвната проба, т.е. концентрацията на алкохол в кръвта е установена „по надлежния ред” по смисъла на закона. За да направи този извод, съдът, вземайки предвид събраните по делото доказателства, съобрази следното:  Съобразно разпоредбата на чл.9 от Наредбата, след явяването на водача  за медицинско изследване, в амбулаторния журнал на лечебното заведение са вписани имената, ЕГН и адреса на С., датата и часът на явяване, номерът на талона за медицинско изследване, дата, подпис, името на лицето, взело кръвта и името на лицето, взело пробата, подпис. При  освидетелстването лекарят е описал поведението, общото психично и соматично състояние на лицето, поведенческите реакции, степента на съзнанието, ориентацията и др., като резултатът от освидетелстването  и събраните анамнестични и клинико- диагностични данни са писани в протокол за медицинско изследване (приложение № 2), приобщен на л.53, с което е спазена и разпоредбата на чл.10 от Наредбата.

Относно основния спорен въпрос затова какво количество кръв за изследване се взема от освидетелстваното лице и в колко съда се разпределя взетата кръв, в Наредбата е разписано следното : в чл.11, ал.2 - при изследване за употреба на алкохол се вземат по 10 мл кръв. Съгласно чл.12 от Наредбата, кръв за изследване се взема след дезинфекция с едно на хиляда воден разтвор от сублимат. Според чл.13 от Наредбата пробите от кръв се поставят в шишенца, предварително измити с вода и сапун, изплакнати и изсушени, като се напълват до горе, без да остава въздух. Предварително в тях се поставя по 0,5 грама суха субстанция натриев флуорид за всеки 10 куб. см от обема им и се затварят с гумени запушалки, които се облепват с лейкопласт и парафинират.  На етикета на шишенцето за кръв четливо се написват собственото, бащиното и фамилно име на изследваното лице, датата и часът на вземането на пробата. Според чл.14 от Наредбата  пробите от кръв се съхраняват от момента на вземането до изпращането им в лабораторията при температура + 4 °С. На първо място следва да се посочи, че от протоколите за разпит на  МС Р., д-р Д., завеждащият химик Ц. и от справката от  „Спешно отделение” се установява безспорно, че е взета кръв от С. в количество 10 милилитра, поставено в едно единствено шишенце, което е било дезинфекцирано и  в съответствие с изискванията на Наредбата, напълнено догоре, затворено, облепено с лейкопласт и парафинирано, поради което настоящият състав прави извод, че е съответствало на изискванията на Наредбата. Настоящият състав на съда обаче не споделя тълкуването на разпоредбите от чл.11 до чл.17 от Наредбата, което е направено в Постановлението за прекратяване на наказателното производство от 28.03.2016 год. на л.13-17 . Направен е извод в Постановлението, че чл.11 от Наредбата, сочещ, че се вземат „по 10 мл кръв”, а не 10 мл.кръв налага извод, че се изготвят най-малко две независими кръвни проби и в подкрепа на този извод, се е позовал , че при систематично тълкуване на нормите на чл.13, ал.1, чл.14, чл.15, ал.1, чл.16, ал.1, чл.17, чл.19 от Наредбата се достига до същия извод, тъй като в тези разпоредби изрично се говорело за повече от една проба кръв  или визираните разпоредби касаят  не само случаите на съхранение, анализиране и повторно анализиране едновременно на проби за употреба на алкохол и друго упойващо вещество, а и само за пробите, които ще бъдат изследвани за употреба на алкохол.  Действително, разпоредбата на  чл. 11, ал.2 от наредбата гласи, че "при изследване за употреба на алкохол се вземат по 10 мл кръв", а текстът на чл. 13, ал.1 предвижда, че "пробите се поставят в шишенца". Според настоящия състав на съда обаче, цитираните норми следва да се тълкуват според действителното им съдържание и систематичното им място, видно от които, законодателят не е поставил изрично изискване за вземане на две или повече кръвни проби от по 10 мл, в две или повече отделни шишенца, а е регулирал начина на изземване и изследване на кръвните проби по принцип, което е единствената причина за употребата на множествено число. Използвайки израза "пробите от кръв се поставят в шишенца", законодателят е имал предвид по принцип пробите от кръв, вземана от водачите, а не от един водач и в подкрепа на този извод, противно на възприетото в постановлението на прокуратурата, е тълкуването на чл.11, ал.2, в смисъл, изискването е  взетата кръв да е 10 мл, което количество е съобразено именно  с нуждите за евентуално повторно или неколкократно извършване на изследването, като няма изискване тези 10 мл кръв да се поставят в две или повече шишенца. Никъде в Наредбата не е разписано нарочно  изискване пробата от кръв да се поставя в няколко шишенца, напротив-от тълкуването на чл.16 и чл.20 от Наредбата се налага извод за съхранение на пробата в едно шишенце – така, чл.16, ал.2 от Наредбата предвижда, че  „анализите се извършват най-малко двукратно …”, което означава че се извършва най-малко двукратен или неколкократен, според конкретната нужда на една и съща проба, в противен случай би бил използван израза „анализа на пробите” , а не „анализите”, и не би се говорило за двукратни анализи (защото може да се извърши „двукратен” анализ на едно  нещо, не на няколко), а в този случай Наредбата би използвала съчетанието „ анализи на взетите проби”.  От своя страна, в разпоредбата на чл.20, ал.2 и ал.3 от Наредбата е разписана възможност  за АНО и за изследваното лице да изискат „повторно извършване на изследването” , което е още един аргумент в подкрепа на тълкуването на настоящия съд, че пробата кръв се поставя в едно шише, в противен случай законът би говорил за контролна или арбитражна проба, а не за повторно извършване на изследването. Всичко това налага извод за настоящия състав на съда , че поставеното в едно шише количество от 10 мл кръв не нарушава разписаната в Наредбата процедура по пробовземане.

От друга страна и по –същественото с оглед отчетените резултати от неколкократно взетите проби, е следното: 1)първоначално установеното показание от 1,45 промила е измерено  с дрегер Алкотест 7510 с фабр.№ARBA; 2).заключението на химическата експертиза, изготвена от  химик Ц., е за наличие на етилов алкохол в кръвта в количество 1,4 промила; 3).  Следваща проба, извършена от трето поред лице- лаборант-Ц. Б., на 21.08.2015 год. е отчела резултат 1,4 промила; 4). На  15.09.2015 год. същата проба е била изследвана за трети път и отново е отчетен резултат 1,4 промила; 5). При извършено четвърто поредно изследване на дата 29.10.2015 год. също   е бил отчетен резултат 1,38 промила, т.е. разлика с 0,2 промила от предходно отчетените резултати, като според показанията на свидетелката Ц., дадени в писмен вид, разликата между различните отчетени стойности, когато е до 0,2 промила, обичайно се дължи на апаратите, с които се извършва изследването, като не става въпрос за грешка, а затова как е настроен и калибриран апаратът. Единствено в приобщената по делото физикохимична експертиза от ВЛ И. В. (л.72), е отразено показание от 1,19 промила, различаващо се с 0,19-0,21-0,26 промила от предходно установените резултати вследствие изследване на част от кръвната проба, иззета от С. и изследвана от ВЛ на 30.09.2015 год.

С оглед на така установените резултати настоящият състав на съда кредитира с доверие  резултатите от пробите, извършени в специализираната химическа лаборатория към ЦСМП  гр.Плевен, които четирикратно са дали един и същ резултат и не кредитира като относим за отговорността на жалбоподателя резултатът от пробата, извършена от ВЛ по назначената  физикохимическа експертиза  по досъдебното производство. На първо място, защото пробите са извършени в специализираната химическа лаборатория  към ЦСМП-Плевен, каквото е изискването на чл.15 от Наредбата. На второ място, защото след четирикратно изследване на пробата(взета по надлежния ред)  в химическата лаборатория към ЦСМП, резултатите са сходни или близки, като съгласно чл.16, ал.2 от Наредбата анализите първо са извършени най-малко двукратно (в случая четирикратно), второ-от повече от един специалисти и  резултатите в отчетената крайна концентрация не се различават с повече от 0,2 на хиляда. На трето място, защото извършеното изследване на кръвта в специализираната химическа лаборатория при ЦСМП Плевен според отразеното в протокола на л.52, е станало по два метода-газхроматографски метод и метода на Видмарк, а изследването на ВЛ според точка 6 от заключението на гърба на л.72-само по метода газова хроматография. На следващо място, защото според показанията на А. Ц.-химикът, извършил химическата  експертиза в лабораторията към ЦСМП, всеки път при изследването на тази кръвна проба апаратът, с който е извършвано изследването „е калибриран с пет стандарта”(пок. гръб л.65). На следващо  място, защото така  получените при изследването в лабораторията към ЦСМП Плевен стойности съответстват в много по-голяма степен на показанията на дрегер Алкотест, с който е извършено  измерването при проверката от контролните органи и макар показанието на алкотеста да не е определящо предвид разпоредбите на чл.3, ал.2 от Наредбата, чл.2, ал.1 от Наредбата и чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, сходството в стойностите налага извод, че действителната стойност е по-скоро близка до отчетената в лабораторията към ЦСМП Плевен, отколкото до установената от ВЛ. Още повече, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, сочещи на неизправност на уреда Алкотест дрегер, с който е извършено изследването  или компрометиращи неговите способности за точно измерване. Не без значение е и факта, че в рамките на проведено съдебно производство по настоящото дело жалбоподателят не е оспорил по реда на чл.193 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК материалната доказателствена сила на приобщените по делото официални свидетелстващи документи, удостоверяващи резултатите от извършените проби. В този смисъл събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си взаимно и не са опровергани. Съдът не цени единствено  изготвената в хода на досъдебното производство физикохимическа експертиза поради изложените по –горе съображения-като единствено, изолирано доказателство, чието съдържание не съответства на всички останали писмени доказателства, удостоверяващи резултатите от извършените изследвания и на показанията на разпитаните лекар, медицинска сестра и химик, взели пробите и извършили изследването. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във вр. с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл. 40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. Още повече, че според настоящия състав на съда не подлежи на преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН административно нарушение, по арг. от чл. 179, ал. 1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда съставлява едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този ред на мисли следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.171, т.1, б.б от ЗДвП, на което основание е приложена ПАМ, изисква управление на МПС с концентрация на алкохол над 0,5, каквато концентрация  безспорно е налице и е установена дори и от нецененото от настоящия състав на съда заключение на физико-химическа експертиза, изготвена от ВЛ по досъдебното производство. В този смисъл дори заключението на тази експертиза не опровергава  и не дисквалифицира  основанията, предвидени в закона, за прилагане на ПАМ от категорията на процесния. Следва да се има предвид още, че Наредбата не е поставила изискване и за следващо парафиниране на шишето с кръв, след като веднъж вече е направено изследване, затова именно шишето не е било парафинирано при проверката му от ВЛ, и от друга страна не е било пълно с кръв, каквото е изискването на Наредбата, защото  към момента на извършване на експертизата вече неколкократно е било вземано количесво от тази кръв, за извършване на няколко изследвания . Настоящият състав на съда не е обвързан и от мотивите на влязлото в сила постановление за прекратяване на наказателното производство, тъй като същото не съставлява влязла в сила присъда по смисъла на чл.300 от ГПК, нито е обвързан от мотивите на РС-Плевен по отмяна на издаденото НП за управление на МПС след употреба на алкохол, тъй като настоящият състав счита, че мотивите на съдебното решение са проявление на принципа за вътрешно убеждение, но не се ползват със сила на пресъдено нещо. В случая отмяната на НП с влязло в сила решение би било основание за отпадане на основанието за прилагане на вече приложената  ПАМ, но не обвързва настоящия съд  относно тълкуване на закона.

 Ето защо Началникът на сектор Пътна полиция към ОД на МВР Плевен  е доказал по несъмнен начин наличието на условията (управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0,5 на хиляда, установена по надлежния ред), с възникването на които относимата правна норма свързва настъпването на определени правни последици, изразяващи се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. В този смисъл, мярката по чл. 171, ал. 1, б "б" от Закона за движение по пътищата е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се  прилага без оглед на вината; чрез нея  се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС”, но за не повече от предвидения в разпоредбата срок и следователно има временен характер. Целта на прилагане на превантивната принудителната административна мярка е да обезпечи безпрепятственото и законосъобразно развитие на административнонаказателния процес, в който именно ще се реши въпросът по същество извършил ли е жалбоподателят вмененото му административно нарушение, при което му се наложи следващата се санкция.

Настоящият състав на съда намира, че е спазена и процедурата във връзка с издаване на оспорената заповед. В  административната  преписка липсват доказателства за уведомяване на С. по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за отпочнатото производство по прилагане на ПАМ. Със съставянето на АУАН, обаче,  следва да се счита, че лицето е уведомено, че спрямо него се започва административно производство по прилагане на ПАМ. Съдът не констатира да са  допуснати  нарушения на административнопроцесуалните правила, които да са повлияли или биха  могли да повлияят върху крайния извод на административния орган, съответно на съда. В случая безспорно е установено нарушението на специалния закон, фактическите констатации на органа не са оборени по надлежния ред от жалбоподателя, поради което атакуваният индивидуален административен акт се явява законосъобразен и  правилен.

Оспореният административен акт съответства и на целта на закона- осигуряване безопасността на движението по пътищата и  преустановяване на административните нарушения по този закон, която се постига чрез реализиране целта на конкретно приложената мярка- осуетяване възможността на дееца да извърши други противоправни деяния. Ето защо жалбата срещу оспорената заповед следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Л.С. *** с адрес за призоваване гр.Левски, бул „България” №45, против Заповед за прилагане на ПАМ №15-0938-001500/08.08.2015 год. на Началник сектор ПП към ОД на МВР Плевен,  с която спрямо  жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса  за отговорността, но не повече от шест месеца.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни  от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.                                    

                                                                                 

 

СЪДИЯ: