Решение по Административно дело 475/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 367

гр. Плевен, 25.07.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на петнадесети юли две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ.

При Секретар: М.К..

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Касационно административно-наказателно дело № 475/2016г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Р.Г.М. *** срещу Решение № 313 / 13.05.2016г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 466/2016г. по описа на съда.

Обжалва решението в частта, с която съдът е изменил НП № 15-0938-004292/12.10.2015г. на Началник на Сектор ПП при ОД на МВР – Плевен като е намалил размера на наложеното на Р.Г. *** на осн. чл. 179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП наказание „глоба” от 150 на 100 лв. за извършено нарушение по чл. 25 ал.1 от ЗДвП, затова че на 30.09.2015г. в 15:20ч. в гр. Плевен, на ул. „Димитър Константинов” като водач на автомобил – ВАЗ 2101 с рег. № ХХХХ предприел маневра завой надясно, за да навлезе в крайпътен имот (двор) без да се съобрази с местоположението на паркиралия лек автомобил Фолксваген с Рег. № ХХХХ, при което го ударил в предната част и реализирал ПТП с материални щети.

Обжалва и протоколно Определение от 13.04.2016г., с което на осн. чл. 266 ал.2 от НПК му е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. за грубо нарушаване на реда в съдебно заседание.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Излага доводи, че от доказателствата по делото – административно-наказателната преписка и събраните в съдебно заседание не се доказва по категоричен начин както тежестта на приписваното му „нарушение”, така и неговата обществена опасност. Съдът в нарушение на чл. 93 и чл. 9 от НК неправилно не е приел квалификацията за маловажен случай. Още повече, че не са доказани съществени материални вреди, а били констатирани явни различия в показанията на свидетелите, особено тези на „пострадалата” – Д. Я.. Наложените наказания – с НП и с определението на съда общо в размер на 200 лв. счита за явно несправедливи, с оглед възрастта му и характерното за нея материално състояние. Сочи, че ако несъзнателно е нарушавал реда в съдебната зала, то е бил предизвикан от поведението и отговорите на свидетелката Я.. Моли за отмяна на наложените глоби с НП и определението на съда. В съдебно заседание се явява лично, като поддържа тезата си, че ПТП не е имало, защото по другия автомобил няма щети. Сочи, че не е усетил съприкосновение между двата автомобила и не е напълно сигурен, че е ударил колата, щетите са нищожни. Твърди, че св. Я. е виновна, защото е паркирала неправилно автомобила си като препречила пътя.

Ответникът по касация – ОД на МВР – Плевен, не ангажира становище по делото.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед на събраните доказателства решението на РС е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен в обжалваната част е валидно, допустимо и съобразено с материалния закон и доказателствата по делото.

Правилно съдът е приел, въз основа доказателствата по делото за безспорно доказано, че жалбоподателят е извършил описаното в акта и НП деяние, квалифицирано като нарушение на чл. 25 ал.1 от ЗДвП, за което законосъобразно е наложено съответното административно наказание, предвидено в разпоредбата на чл. 179 ал.2 вр. чл. 179 ал.1 т.5 от ЗДвП. Съдът е намалил „глобата” към установения от закона минимум от 100 лв. предвид обществената опасност на дееца и деянието като е съобразил, че материалните щети са малки по размер, а М. е наказван само веднъж за извършено нарушение по ЗДвП. Изложил е съображения, че случаят не може да бъде приет като маловажен, тъй като по своята обществена опасност не се отличава от обичайния случай на нарушение от този вид, а е типичен случай на нарушение по ЗДвП и затова правилно е счел, че не са налице предпоставките по чл. 93 т.9 от НК за освобождаване на дееца от адиминстративно-наказателна отговорност заради „маловажност” на деянието.

Описаните в АУАН и НП факти и обстоятелства се подкрепят от съставения Протокол за ПТП, показанията на актосъставителя, свидетеля по акта и свидетелката Я., която е собственик на пострадалия автомобил и очевидец на нарушението. М. е вписал възраженията си при съставяне на АУАН, подал е възражение срещу акта, което е било разгледано от наказващия орган преди налагане на наказанието като са изискани обяснения от служителите, повикани на място, потърпевшата Я. също е дала обяснения. Така от тези материали и разпита на всички свидетели в съдебно заседание и обясненията на жалбоподателя, неговите възражения както в хода на административно-наказателното и съдебното производство, фактическата обстановка е изцяло изяснена и доказана.

АУАН е бил съставен по обясненията на двамата водачи – св. Я. и жалбоподателят М. от извиканите на местопроизшествието полицейски служители и след оглед на местоположението и щетите по двата автомобила, за което е съставен и протокол за ПТП, тъй като двамата водачи не са постигнали споразумение. Жалбоподателят е твърдял, че не е виновен, защото другият автомобил е паркирал неправилно, не е усетил съприкосновение, а охлузването е незначително. От съставения протокол за ПТП, показанията на свидетелите и обясненията на жалбоподателя се установява, че при предприемане на маневра завой надясно покрай паркирания автомобил Фолксваген голф, за да влезе в гаража си М. не е преценил и не е спазил достатъчно странично разстояние и със задната част на автомобила си – ВАЗ на цвят тъмно жълто - оранжев е охлузил в предната част бронята на паркиралия автомобил – сребрист металик, при което съприкосновение е отнел лаковото покритие на сивия металик и оставил следи от боята си. Механизма на съприкосновението между двата автомобила се доказва от установените по тях следи при огледа на място - деформирана задна дясна броня и заден десен калник по автомобила на жалбоподателя - прясно деформирани и охлузване на преден ляв калник, предна броня в ляво и предна лява декоративна лайсна по паркиралия автомобил. Св. Я., излизайки от входа си е видяла как М. е извършил маневрата и установила охлузванията по автомобила си, но той отричал, защото не бил усетил. Следователно налице е доказано съприкосновение между двата автомобила при предприемане от жалбоподателя на маневра заобикаляне на паркиралия автомобил. Без значение е дали последният е правилно паркиран, тъй като съгласно чл. 25 ал.1 от ЗДвП при предприемане на каквато и да е маневра, включително завой водачът на МПС е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението и да извърши маневрата като се съобрази с тяхното местоположение.

В случая жалбоподателят е предприел маневра по смисъла на чл. 25 ал.1 от ЗДвП - завой надясно за заобикаляне на паркиралия автомобил и навлизане в двор като не се е съобразил с неговото местоположение и не е спазил достатъчно странично разстояние и с това е причинил настъпване на ПТП с материални щети, дефинирано в разпоредбата на §6 т.30 от ДР на ЗДвП. ПТП е събитие, възникнало в процеса на движение на автомобила и предизвикало материални щети. Разпоредбата на чл. 179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер от 100 до 200 лв. за водач, който причини ПТП, поради неспазване правилата за заобикаляне. Без значение за съставомерността на нарушението е размерът и характерът на причинените материални щети, както и дали водачът на пострадалия автомобил е претендирал заплащането на обезщетение по застраховка гражданска отговорност. Размерът, характерът на причинените материални щети и механизмът на настъпването им, поведението на водача са все обстоятелства относими към размера на наказанието, които са съобразени от първоинстанционния съд, за да намали наказанието към установения от закона минимален размер.

Като е изменил НП в този смисъл Районен съд – Плевен е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила в обжалваната част.

По отношение на наложеното от съда наказание „глоба” в размер на 100 лв. на осн. чл. 266 ал.2 от НПК за грубо нарушаване на реда в съдебно заседание, жалбата е основателна. Съгласно чл. 266 от НПК председателят на състава ръководи съдебното заседание така, че да се осигури обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и точно спазване на закона. Той поддържа реда в съдебната зала, като за груби нарушения може да налага глоба до петстотин лева на всеки присъстващ. Разпорежданията на председателя са задължителни за всички, които се намират в съдебната зала. Разпорежданията на председателя могат да бъдат отменени от състава на съда.

В случая жалбоподателят е бил наказан, затова че не е успял да формулира разбираемо въпросите си към свидетелите, а е правил изявления и давал обяснения относно обстоятелствата по случая, въпреки многократно дадените от съда възможност и указания да формулира въпрос, а не да прави изявления. Наказаното лице има право да дава обяснения пред съда. Ползването на това право на защита и невъзможността му да формулира ясно въпросите си към свидетелите и исканията си не може да бъде квалифицирано като грубо нарушаване реда в съдебната зала. Съдът има задължението да изясни обективно, всестранно и пълно обстоятелствата по делото и в този смисъл да съдейства на жалбоподател за изясняване на неговите твърдения и искания и ако жалбоподателят не може, то съдът да формулира въпросите по разбираем за свидетелите начин, за да бъде изяснена обективната истина. Определенията или разпорежданията на председателя на състава, когато той е едноличен, могат да бъдат отменяни от същия състав на съда предвид разпоредбата на чл. 266 ал.4 от НПК. Съдът не е отменил сам определението си за налагане на глоба по подадена от М. жалба, поради което същото е било обжалвано в срок едновременно с решението по делото. Определението не е сред посочените в чл. 341 ал.1 и ал.2 от НПК, поради което на осн. ал.3 от същата разпоредба подлежи на обжалване заедно с решението по делото. Настоящият състав счита, че не е налице грубо нарушаване на реда в съдебната зала от жалбоподателя и затова наложената на това основание глоба следва да се отмени.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 313 / 13.05.2016г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 466/2016г. по описа на съда в обжалваната част, с което съдът е изменил НП № 15-0938-004292/12.10.2015г. на Началник на Сектор ПП при ОД на МВР – Плевен като е намалил размера на наложеното на Р.Г. *** на осн. чл. 179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП наказание „глоба” от 150 на 100 лв. за извършено нарушение по чл. 25 ал.1 от ЗДвП.

ОТМЕНЯ протоколно Определение от 13.04.2016г. на Районен съд – Плевен по н.а.х.д. № 466/2016г. по описа на съда, с което на осн. чл. 266 ал.2 от НПК на Р.Г. *** е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. за грубо нарушаване на реда в съдебно заседание.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.