РЕШЕНИЕ
№ 428
гр.Плевен, 10 Октомври
2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в
състав: Председател: Юлия Данева
Членове: Елка Братоева
Катя
Арабаджиева
при секретаря М.К., и с участието на прокурор Иван Шарков от ОП-Плевен,
като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 474
по описа на Административен съд - Плевен за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение №13/13.01.2014 год. по а.н.д. №281/2013 по
описа на Районен съд Луковит, в
производство по реда на чл. 59 и сл.
ЗАНН, РС е изменил наказателно
постановление № 16/2013 г. от 27.05.2013 г. на Началника на Митница – Свищов, с
което на „Полихим-СС” ЕООД гр.София, ЕИК
831233875 са наложени осем имуществени санкции на основание чл. 112 от Закон за
акцизите и данъчните складове, като е намалил размера на всяка от тях както следва: от
31159,88 лв. по АДД № 0000000194/14.06.2012 г. на 30384 лв.; от 31012,20 лв. по
АДД № 0000000196/15.06.2012 г. на 30240 лв.; от 32538,20 лв. по АДД №
0000000197/19.06.2012 г. на 31728 лв.; от 32365,90 лв. по АДД №
0000000199/21.06.2012 г. на 31560 лв.; от 30249,20 лв. по АДД №
0000000200/26.06.2012 г. на 29496 лв.; от 33401,06 лв. по АДД №
0000000218/19.09.2012 г. на 30000,83 лв.; от 34734,16 лв. по АДД №
0000000222/25.09.2012 г. на 30003,37 лв.; от 32429,98 лв. по АДД №
0000000225/29.09.2012 г. на 28013,03 лв. Имуществените санкции са наложени
затова, че в съответните АДД е посочен размер на акциза нула лева, внесеният
акциз е нула лева, а като получател на тежкото гориво по АДД е посочено
дружеството “Петрос ойл” ЕООД, което не е ОАКП и не притежава лиценз за
производство на електрическа енергия. Следователно не е имало основание за
неначисляване на акциз и „Полихим-СС” ЕООД е бил длъжен да го начисли.
Решението е оспорено с касационна жалба от „Полихим-СС”
ЕООД гр.София с искане да бъде постановена отмяна на решението и измененото с
него наказателно постановление. Сочи в
жалбата, че в качеството си на лицензиран складодържател съгласно лиценз
№454/2010 год. за управление на данъчен склад в гр.Луковит, за процесните
периоди е извел от склада си акцизна стока „тежко гориво” с код по КН 27101964,
като това извеждане става в рамките на тристранно правоотношение, по което
продавач е „ПОЛИХИМ-СС” ЕООД, купувач на стоката е „Петрос Ойл” ООД и той
препродава същата на „ТЕЦ Бобов дол”ЕАД. Стоката се натоварва от склада на
„ПОЛИХИМ-СС” ЕООД в гр.Луковит и се транспортира директно до „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД,
без да преминава във фактическа власт на „Петрос Ойл” ООД, последният се явява
единствено търговски посредник, който формира печалба от разликата в цената на
покупка и продажба. Твърди, че във всеки един от тези случаи, директно
доставената от складодържателя „ПОЛИХИМ-СС” ЕООД на лицензирания
производител на ел.енергия „ТЕЦ Бобов
дол” ЕАД стока-тежко гориво, е потребена, изразходвана по предназначение от
„ТЕЦ Бобов дол” ЕАД, който притежава удостоверение за Освободен от акциз краен потребител за
произвежданата от него ел.енергия.
Твърди, че при всяко извеждане на стоката „ПОЛИХИМ-СС” ЕООД съставя
акцизен данъчен документ (АДД), в който посочва нулев размер на акциза, тъй
като стоката е предназначена да бъде използвана за освободени от акциз цели-при
производство на ел.енергия от „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД, който притежава както лиценз
за производство на ел. енергия, така и удостоверение за ОАКП. В този АДД
касаторът вписва данните на „Петрос Ойл” ООД за получател, тъй като в АДД няма
отделна клетка за „краен потребител”, нито има нормативно изискване, когато
стоката е предназначена за ОАКП, същият да бъде вписан в полето за получател.
Твърди, че към всеки АДД касаторът издава и документ за удостоверяване на предназначението на акцизните стоки и
точния адрес на мястото на доставката, в който „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД е вписано
като потребител и във всеки такъв документ е удостоверено получаването на
стоката от представител на „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД. Сочи, че за всяко извеждане на
стоката касаторът издава фактура, в която вписва за получател купувача на
стоката „Петрос Ойл” ООД и не посочва „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД, доколкото няма
търговски отношения с последното дружество. За транспортиране на стоката е
съставена товарителница, в която се вписва като получател „Петрос Ойл” ООД и
като потребител „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД, като във всяка товарителница е
удостоверено получаването на стоката от представител на „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД. За
всяка от доставките на тежко гориво са съставяни и приемо-предавателни
протоколи между касатора и крайния потребител „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД, с които
последният удостоверява получаването на стоката.
Като излага тези факти, касаторът твърди, че
Районен съд Луковит не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, не е
разбрал фактическата страна на спора, поради което е достигнал до погрешни
прави изводи и не е приложил правилно материалния закон. По –конкретно в
съдебното решение не е обсъдено наличието на Удостоверение за освободен от
акциз краен потребител, издадено на „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД, което е от значение в
хипотезата на чл.24, ал.2, т.3 от ЗАДС вр. чл.24а, ал.1 от с.з., според които
се освобождават от облагане с акциз
енергийни продукти, използвани при производство на електрическа енергия, от
лица, получили лиценз за производство на ел.енергия, издаден по реда на Закона
за енергетиката, като освобождаването се прилага само за лице, на което е
издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Твърди, че в
случая тези предпоставки са налице по отношение на касатора. На второ място
твърди, че в акцизното законодателство липсва нормативна разпоредба, която да
указва, че при освобождаване за потребление за освободени от акциз цели,
каквато е хипотезата на чл.24, ал.2, т.3 от ЗАДС, ОАКП трябва да е лицето, което да се посочва в клетка „получател” на
АДД. Твърди, че същественото в случая, което се доказва от ДУПАС, товарителница
и приемо-предавателен протокол, че всяка акцизна стока е била доставена
директно от касатора до освободения от акциз краен потребител „ТЕЦ Бобов дол”
ЕАД. По тези съображения твърди, че при издаване на осемте АДД касаторът е
допуснал само техническа грешка, като е вписал за получател посредника по
сделката „Петрос Ойл” ООД. Сочи, че тази техническа грешка не следва да се
отразява на акцизния режим, защото единственият получател и краен потребител на
стоката е „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД. Твърди, че допуснатата фактическа грешка при
попълване на клетката „получател” на АДД, ако съставлява нарушение, следва да
се санкционира по чл.126а от ЗАДС. На следващо място твърди, че Районен съд
неправилно и необосновано е приел, че в процесния случай е налице облагаемо с
акциз освобождаване за потребление на акцизни стоки, тъй като е налице
неправомерно извеждане на стоките от данъчен склад - извеждане в нарушение на
чл.20, ал.1 от ЗАДС, без да се начисли акциз.Счита, че нормата на чл.20, ал.1
от ЗАДС е дефинитивна, обща и приложението й се изключва в случая от
разпоредбата на чл.24, ал.2, т.3 от ЗАДС. Счита още за невярно твърдението на
РС Луковит, че касаторът не е начислил акциз, напротив, във всеки един от
издадените 8 броя АДД е начислил нулев акциз, защото е считал, че е освободен
от облагане с акциз на основание чл.24, ал.2, т.3 от ЗАДС, тъй като стоката е
предназначена да се потреби от ОАКП. Касаторът счита за невярна и необоснована
констатацията на Районен съд, че установените по делото факти са идентични на
установените от административнонаказващия орган, тъй като от приобщените по
делото материали от извършена от Митница Югозападна насрещна проверка на „ТЕЦ
Бобов дол” ЕАД е установено реалното използване на процесните стоки от „ТЕЦ
Бобов дол” ЕАД в качеството му на ОАКП, което не е обсъдено нито от наказващия
орган, нито от съда. Според касатора не са обсъдени в оспореното решение и
свидетелските показания на свидетелите Димитрова и Йорданов, от които се
установява, че единственият порок на процесните 8 броя АДД е погрешното
вписване на „Петрос Ойл” ООД, а не на „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД в клетката за получател
в тези АДД. Не е обсъден от съда и представеният тристранен договор между
касатора, „Петрос Ойл” ООД и „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД, по силата на който последният
е фактически получател на доставяните акцизни стоки. Касаторът е счел за
неправилен и извода на съда, че процесният случай не е маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Счита, че обществената опасност на деянието е явно незначителна
и следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Твърди, че е
неправилен извода на съда, че размерът на наложеното с оспореното НП наказание
не е функция от размера на акциза, определен от митническите органи на
основание чл.107ж ЗАДС, тъй като производството по чл.107ж е предпоставка за
определяне на наказание по ЗАНН, а такова производство не е било проведено. На
последно място счита за необоснован и постановен в противоречие на закона
извода на съда, че ако касаторът следва да бъде обложен с акциз, то следва да
се приложи ставката за моторни горива по чл.32 от ЗАДС. Твърди, че по делото не
са събрани доказателства акцизните стоки-тежки горива с код по КН 27101964 да
са използвани като гориво. Предназначението на процесната акцизна стока поради
нейното естество е като „гориво за отопление”. Счита, че би следвало да се
приложи ставката по чл.33, ал.1. В заключение моли настоящия съд да постанови
решение, с което да бъде отменено изцяло постановеното от Районен съд
гр.Луковит решение по нахд №281/2013
год. и да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени
наказателно постановление №16/27.05.2013
год. на Началника на Митница Свищов .
В съдебно заседание касаторът се представлява
от управителя С. С. и адв.Д.,
който моли съда да се прогласи за нищожно, евентуално отмени като
незаконосъобразно съдебното решение на РС. Моли да се присъдят разноски за
първата инстанция и разноските пред СЕС.
Ответникът – Митница Свищов, чрез юрк.Я. е
подал писмено възражение срещу касационната
жалба, наречено писмена защита, в която оспорва жалбата и моли настоящия
съд да остави в сила оспореното решение. Счита за правилни констатациите на
Районен съд Луковит, че процесната стока е освободена с АДД, като е посочено за
получател „Петрос Ойл” ООД, който не е освободен от акциз потребител по смисъла
на ЗАДС. Сочи, че не е предвидена процедура в ЗАДС в случаите като процесния да
се изписва в надлежните документи код на предназначение 25-освободен, след като
получател е лице, което не притежава Удостоверение за ОАКП. По този начин
дружеството е нарушило акцизното
законодателство. Твърди, че това се потвърждава от фактурирането, което е
извършвано между дружествата, от което се установява, че купувач е „Петрос Ойл” ООД, а не „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД.
Твърди, че процесният случай касае предписана от закона процедура и
документиране на сделки, при които икономическите оператори се ползват с
облекчение, тази процедура е строго формална и в случая не е спазена, до
какъвто извод според ответника е достигнал и РС. Твърди, че в случая не е важно
дали действително акцизните продукти са стигнали в целия си обем при ОАКП, а в
случая дружеството се е опитало да „санира” процедурата по движение на
енергийния продукт и с цел да удостовери потребителя на стоката е издало
документи, удостоверяващи предназначението на акцизната стока. Твърди, че този
документ не се издава в случаи като този,
а само в случаите, когато се касае за доставки на гориво със специфично
предназначение „за отопление”, които количества съгласно чл.33, ал.1 ЗАДС се
облагат със ставка 50 лева за 1000 литра при обща ставка от 645 лева съгласно
чл.32, ал.1, т.3 от ЗАДС. Сочи, че тази процедура е доразвита с конкретни
правила за документиране и отчитане на движението на акцизна стока в
ППЗАДС-чл.80а и сл. В случая твърди за безспорно, че горивото не е било
предназначено за отопление, защото реално не се използва с такова специфично
предназначение и ставката, по която се освобождава за отопление, е 50 лева/1000
литра, а „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД потребява такова гориво като ОАКП с нулева ставка.
Счита, че дружеството е смесило две коренно различни процедури с цел осуетяване
на административно наказателна отговорност. Счита, че касаторът не е допуснал
само техническа грешка, като е вписал като получател „Петрос Ойл” ООД. Сочи, че
по този казус ЗАДС не предвижда освобождаване на акциз за енергийни продукти и
неговото удостоверяване да може да се извършва посредством различна от
законоустановената процедура. В заключение моли съда да остави в сила
оспореното решение.
В съдебно заседание ответникът не се представлява и не
взема становище по съществото на спора.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за основателност на касационната жалба и моли съда същата да бъде
уважена.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
За да постанови оспореното решение, РС-Луковит е приел
за установено от фактическа страна, че по силата на лиценз № 454/11.11.2010 г.
на Агенция „Митници” гр. София „ПОЛИХИМ-СС” ЕООД е лицензиран складодържател по
смисъла на ЗАДС. Разрешените дейности по лиценза са производство и складиране
под режим на отложено плащане на акциз на следните акцизни стоки: „специални
бензини-други” с код по КН 27101925, „керосин-немаркиран” с код по КН
271011921, „керосин-маркиран” с код по КН 271011925, „тежки-горива” с код по КН
271011962, 271011964, 271011968, „други смазочни масла и други масла” с код по
КН 271011999, „отпадъчни масла” с код по КН 27109900 и „други остатъци от
нефтени масла” с код по КН 27139090. Въз основа на издадения лиценз дружеството
управлява данъчен склад ИНДС BGNCA 00311001, находящ се в гр. Луковит, ул.
„Възраждане” № 139, площадка 2. При извършена проверка от екип на служители на Агенция
„Митници” по повод подадени акцизни декларации било установено, че за данъчен
период 01.06.2012 г. – 30.06.2012 г., „Полихим-СС” ЕООД гр.София е декларирало в АД №
BG004300/01-01154/12.07.2012 г. акцизна стока „тежки-горива” с код по КН
271011964, освободена за потребление в количество
Тази
фактическа обстановка Районен съд Луковит извел след анализ на събраните по
делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелите К. Й. Й. и П. Х. Д.,
както и от приобщените по делото писмени доказателства, подробно описани в решението на
РС.
При така
установените факти, Районен съд гр.Луковит приел, че оспореното пред него Наказателно
постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, тъй като
актът за установяване на административното нарушение е съставен на 05.12.2012 г.,
а постановлението е издадено на 27.05.2012 г. Наред с това, към момента на
издаване на наказателното постановление, не е изтекъл и срока по чл. 34, ал. 1
ЗАНН. Съдът приел още, че Актът за установяване на административното нарушение
е съставен, а наказателното постановление е издадено от съответните компетентни
лица по смисъла на чл. 128, ал. 2 ЗАДС. Съдът е изложил мотиви, че формално са
спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, тъй като съставеният АУАН и
издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в цитираните
разпоредби. Районен съд Луковит приел още, че при ангажиране на
административнонаказателната отговорност на „ПОЛИХИМ-СС” ЕООД не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на
атакуваното наказателно постановление. Представляващият „ПОЛИХИМ-СС” ЕООД, е
получила срещу подпис АУАН № 373/05.12.2012 г., поради което съдът приел, че
актът е предявен на санкционираното дружество.
Съдът направил извод, че установените
по делото факти са идентични на установените такива от административно
наказващия орган. Съдът направил констатация, че дружеството-жалбоподател е лицензиран
складодържател по смисъла на чл. 4, т. 2 ЗАДС, тъй като е търговец по смисъла
на ТЗ /ЕООД/ и е получил лиценз да произвежда, складира, получава и изпраща
акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз. Приел за безспорно, че на
съответните дати през месеците юни и септември на 2012 г.
дружеството-жалбоподател е извело от данъчния си склад /база гр. Луковит/
акцизна стока /”тежки-горива” с код по КН 271011964/, освободена за
потребление. От приетите по делото документи установил количество на акцизната
стока, идентично на установеното от наказващия орган. Съдът счел, че според
всички издадени от дружеството жалбоподател акцизни данъчни документи, получател
на стоката е „Петрос Оил” ООД гр. София, което дружество няма лиценз да
произвежда, складира, получава и изпраща акцизни стоки под режим отложено
плащане на акциз, поради което то няма статут на лицензиран складодържател по
смисъла на чл. 4, т. 2 ЗАДС. Направил извод, че при това положение към датата
на всяко освобождаване е възникнало задължение за акциз за освободените
количества „тежки горива” /чл. 20, ал. 1 ЗАДС/, който данък следвало да се
начисли от „ПОЛИХИМ-СС” ЕООД /като лицензиран складодържател/ с издаване на
акцизните данъчни документи /чл. 43, ал. 1, т. 1 ЗАДС/. Вместо това,
съответните реквизити на същите документи са попълнени с кодове и ставки,
отразяващи недължимост на акциз за изведената от склада акцизна стока. При
положение, че получателят им „Петрос Оил” ООД гр. София не е имало и статут на
освободен от акциз краен потребител /чл. 4, т. 14 ЗАДС/ съдът приел, че за
дружеството жалбоподател възникнало задължението за начисляване на акциз.
Районен съд Луковит приел още, че
този извод не се променя, с оглед установените по делото данни, че през
месеците юни и септември на 2012 г. „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД е придобило от „Петрос
Оил” ООД гр. София акцизни стоки с код по КН 271011964. Според РС Луковит в случая от съществено значение е обстоятелството,
че акцизните стоки са изведени от склада без начисляване на акциз. Съдът
направил извод, че в ЗАДС е прокаран принцип, според който без начислен акциз,
стоките не следва да се пускат на пазара. До този резултат се е стигнало с
посочване за получател на дружество /„Петрос Оил” ООД/, което нито е лицензиран
складодържател по смисъла на чл. 4, т. 2 ЗАДС, нито е със статут на освободен
от акциз краен потребител по смисъла на чл. 4, т. 14 ЗАДС. Без значение според РС
Луковит е обстоятелството, с оглед правомерността на дейността по извеждане на
акцизната стока от склада е, че последната е получена от субект, който
произвежда електрическа енергия. Съдът направил извод, че Законът държи сметка
за правомерно извеждане на стоките от склад, а в случая такова е извършено без
начисляване на дължимия акциз, в нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗАДС. РС Луковит
приел, че с нарушение на чл. 20, ал. 1
ЗДЗС се осъществява състава на чл. 112, ал. 1 с.з., каквато квалификация е дадена и от наказващия орган с
обжалваното наказателно постановление.
Съдът намерил, че в случая не се
касае за маловажност на случая, поради което не би могла да се приложи нормата
на чл. 28 ЗАНН. С оглед характера на
засегнатите обществени отношения /свързани със защита фискалните интереси на
държавата/, изведеното количество акцизна стока /201187,69 кг./, неговото
поетапно и последователно извеждане /няколко пъти през месеците юни и септември
на 2012 г./ съдът счел, че конкретното деяние е обществено опасно, като
неговата степен на обществена опасност не е явно незначителна. По отношение на
наложената санкция констатирал, че според чл. 112 ЗАДС предвижда двойния размер на
неначисления акциз, но не по-малко от 500 лв. и размерът на дължимия акциз се
изчислява, като данъчната основа се умножи по акцизната ставка /чл. 41 ЗАДС/. С
оглед характера на освободената акцизна стока /тежко гориво/, данъчната основа
за облагане с акциз е нейното количество, измерено в тонове /чл. 28, т. 7
ЗАДС/, а предвид кода по КН /2710 19 64/, който не попада в хипотезите на чл.
32, ал. 1 ЗАДС, акцизната ставка е в размер на 600 лв. за
Възраженията по жалбата против
наказателното постановление РС Луковит намерил за неоснователни. Съдът приел,
че с издаване на наказателното постановление не е нарушен режима на
установяване на задължение за данъци по ДОПК и по чл. 107ж, ал. 2 ЗАДС, с оглед
на това, че липсва издаден ревизионен акт или решение на началника на
компетентното митническо учреждение. Приел, че правомощието на митническите
органи да установяват задължения за акциз е различно и не се обхваща от
санкционната им компетентност. Производството по установяване на
административно нарушение по ЗАДС е самостоятелно и приключва с издаване на
наказателното постановление, докато производството по установяване на
задължение за акциз е административно и приключва с административен акт,
подлежащ на обжалване по реда на АПК /чл. 107ж, ал. 3 ЗАДС/. Двете производства
счел за самостоятелни, за проявления на различна компетентност на
администрацията /правоприлагаща – по установяване размера на дължимия акциз и
санкционна – по налагане на наказание за извършеното административно
нарушение/, актовете, с които приключват дават отговори на различни отклонения
от правната норма – какъв акциз да се определи /когато не е заплатен или е
заплатен отчасти/ при правоприлагане на акцизното законодателство, респ. налице
ли е административно нарушение на ЗАДС и какво
вид и размер наказание да се наложи на нарушителя. В този смисъл РС
Луковит приел, че размерът на наказанието по наказателното постановление не е и
не би могъл да бъде функция от размера на акциза, определен от митническите
органи при условията на чл. 107ж ЗАДС. Затова не би следвало да се изисква наличие
на акт по чл. 107ж ЗАДС или друг такъв, с който да е установено задължение за
акциз. Тезата на жалбоподателя в обратния смисъл съдът приел, че не би могла да
се обоснове и със санкцията, предвидена за административното нарушение по чл.
112, ал. 1 ЗАДС - двоен размер на неначисления акциз, но не по-малко от 500 лв.
Направил извод, че се касае за
законодателна техника за посочване на предвидената санкция, използваща като
основа за определяне размера на наказанието неначисления акциз, а не размера на
конкретно определеното задължение за акциз.
За неоснователно РС Луковит намерил
и възражението затова, че акцизните стоки са получени от лице, което има
удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Съдът приел, че в случая акцизните стоки са получени от друго
дружество - „Петрос Ойл” ООД гр. София, което няма такова удостоверение, а посочването на последното дружество като
получател в акцизните данъчни документи, не би могло да се приеме за допусната
фактическа грешка, предвид, че се касае
за осем документа, съставени последователно, в различни данъчни периоди.
Позовал се и на факта, че „Петрос Ойл”
ООД гр. София е посочено като получател и в издадените товарителници, които
имат задължителен реквизит име на получател чл. 53, ал. 1 ЗАвтП. Направил извод,
че документалното отразяване сочи на освобождаване на акцизните стоки за
потребление, а не на освобождаване от облагане с акциз. Ако процесната акцизна
стока е била предназначена за производство на електроенергия в „ТЕЦ Бобов дол”
ЕАД, последното дружество според съда е следвало не само да бъде вписано като
получател в АДД, но и да притежава удостоверение за освободен от акциз краен
потребител.
За неоснователно приел и
оплакването, че липсва индивидуализация на деянието по време и място на
извършването му, предвид, че актосъставителят и наказващият орган са посочили
местонахождението на проверявания данъчен склад, както и конкретните акцизни
данъчни документи, по които стоките са освободени за потребление, а не само
данъчните периоди, в които са издадени. За неправилно приел разбирането, че наказващият орган е следвало
да приложи ставката по чл. 33, ал. 1, т. 2 ЗАДС. РС Луковит изложил мотиви, че
всички акцизни ставки по чл. 33 ЗАДС се прилагат за енергийните продукти за
отопление, при спазване на съответните условия и ограничения, установени в
същата разпоредба /чл. 33, ал. 2-7 ЗАДС/, а настоящият случай не е сред тях, с
оглед кода на акцизната стока, попадащ в номенклатурата по КН 2710 19, затова съдът
приел за правилно приложена ставката по
чл. 32, ал. 8 ЗАДС, актуална към 2012 г. – 600 лв. за
Така постановеното решение е неправилно и
следва да бъде отменено, по следните съображения:
По делото няма спор относно фактите. Установява
се, че по силата на тристранно подписан договор между касатора (доставчик),
„Петрос Ойл” ООД гр.София (получател) и „ТЕЦ Бобовдол” ЕАД с.Големо село
(потребител), за доставка на акцизни стоки от 16.05.2012 г., касаторът е
доставил тежко гориво от данъчния склад в гр.Луковит на „ТЕЦ Бобовдол” с.Големо
село, както следва: на
15.06.2012 г. – 25320 кг тежко гориво, на 16.06.2012 г. – 25200 кг тежко
гориво, на 20.06.2012 г. – 26440 кг тежко гориво, на 22.06.2012 г. – 26300 кг
тежко гориво, на 26.06.2012 г. – 24580 кг тежко гориво, на 20.09.2012 г. –
25000,69 кг тежко гориво, на 25.09.2012 г. – 25002,81 кг тежко гориво и на
29.09.2012 г. – 23344,19 кг тежко гориво. Предаденото количество съответства по
индивидуалните си характеристики на описаното такова в АДД № 194 от 14.06.2012 г.; АДД
№ 196 от 15.06.2012 г.; АДД 197 от 19.06.2012 г.; АДД № 199 от 21.06.2012 г.;
АДД № 200 от 26.06.2012 г.; АДД № 218 от 19.09.2012 г.; АДД № 222 от 25.09.2012
г.; АДД № 225 от 29.09.2012 г., издадени
от касатора. Получаването на горивото от „ТЕЦ Бобовдол” с.Големо село е
удостоверено посредством приемо-предавателни
протоколи и товарителници
за натоварено съответното количество тежко гориво, съответстващо на
количеството по гореизброените приемо-предавателни протоколи, както и от 8 бр. заявки от „Петрос Ойл” ООД
до касатора за тежко гориво по КН 27101964, 8 бр. пътни листи №№ 948819 от
15.06.2012 г., 948820 от 16.06.2012 г., 948822 от 20.06.2012 г., 948824 от
22.06.2012 г., 948827 от 26.06.2012 г., 948867 от 20.09.2012 г., 948870 от
25.09.2012 г. и 948874 от 29.09.2012 г., ДУПАС №№ 200 от 26.06.2012 г.,
199 от 21.06.2012 г., 192
от 19.06.2012 г., 191 от 15.06.2012 г., 189 от 14.06.2012 г., 218/1 от
19.09.2012 г., 221/1 от 25.09.2012 г. и 225 от 29.09.2012 г., и не на
последно място от установените факти и обстоятелства с протокол за извършена
насрещна проверка № 1/31 от 21.01.2013 г. на „ТЕЦ Бобовдол” ЕАД, при която
проверяваното дружество е представило заверени копия от документи за
придобиване на акцизни стоки с код по КН 27101964. Касационната инстанция
приема за установено посредством удостоверение за регистрация № BG005700Е0005, издадено от Началник
Митница Югозападна, че „ТЕЦ Бобовдол” ЕАД е освободен
от акциз краен потребител, за конкретно изброени видове енергийни продукти,
които ще се използват от крайния потребител, в т.ч. тежки горива с код по КН
27101964, които ще се използват за производство на електрическа енергия. На
последното дружество е издадена Лицензия за производство на електрическа
енергия № Л-094-01 от 21.02.2001 г. на „ТЕЦ Бобовдол” и Решение № И1-Л-094 от 21.03.2011
г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за продължаване срока
на издадената на „ТЕЦ Бобовдол” ЕАД лицензия № Л-094-01 от 21.02.2001 г. за
дейността „производство на електрическа енергия”, считано от датата на
изтичането на срока на лицензията до 31.12.2014 г., при условията на издаденото
комплексно разрешително КР № 45/2005 г.;
С
Определение №798/10.07.2014 г. настоящият съд е приел, че за постановяването на
решение по делото е необходимо да се извърши тълкуване на разпоредби на общностното
право, по-конкретно на Директиви, които са транспонирани в българското
законодателство. Правомощие да извършва тълкуване на общностното право
притежава единствено Съдът
на Европейския съюз /СЕС/, на основание чл.267, ал.3 от ДФЕС /Договор за функциониране
на Европейския съюз/. След преглед на практиката на Съда на ЕС, настоящият
състав на съда е установил, че липсва произнасяне на СЕС, по идентичен или
сходен въпрос в производство по тълкуване или отмяна.
До СЕС с Определение
№798/10.07.2014 г. е отправено преюдициално запитване със следните въпроси:
1. Следва ли
употребеното понятие „потребление на енергийни продукти” в разпоредбата на чл.1
§ 1 буква „а” от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16.12.2008 г. относно общия
режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12ЕИО в случаите, когато
става въпрос за енергийни продукти, освободени за потребление и изведени от
данъчен склад на лицензиран складодържател, продадени по търговска сделка на
купувач – нелицензиран за производство на електрическа енергия и непритежаващ
удостоверение за освободен от акциз краен потребител и препродадени от този
купувач на трето лице, което е лицензирано за производство на електрическа
енергия и е оторизирано от компетентните органи на държавата членка да получава
енергийни продукти, освободени от облагане с акциз, като притежава
удостоверение за освободен от акциз краен потребител, като
същевременно енергийните продукти са доставени на това трето лице директно от
лицензирания складодържател, без да преминават във фактическата власт на
неговия купувач, да се тълкува в смисъл, че енергийните продукти се потребяват
от техния директен купувач, който не извършва фактическо влагане в
определен процес или следва да се тълкува в смисъл, че тези енергийни продукти
се потребяват от третото лице, което ефективно ги влага в осъществяван
от него процес.
2. Следва ли
употребения израз „използвани за производство на електроенергия” в разпоредбата
на чл.14 § 1 б.”а” първо тире от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27.10.2003
г. относно преструктурирането на правната рамка на общността за данъчно
облагане на енергийните продукти и електроенергията в случаите, когато става
въпрос за енергийни продукти, освободени за потребление и изведени от данъчен
склад на лицензиран складодържател, продадени по търговска сделка на купувач –
нелицензиран за производство на електрическа енергия и непритежаващ
удостоверение за освободен от акциз краен потребител и препродадени от този
купувач на трето лице, което е лицензирано за производство на електрическа
енергия и е оторизирано от компетентните органи на държавата членка да получава
енергийни продукти, освободени от облагане с акциз, което притежава
удостоверение за освободен от акциз краен потребител, като
същевременно енергийните продукти са доставени на това трето лице директно от
лицензирания складодържател, без да преминават във фактическата власт на
неговия купувач, да се тълкува в смисъл, че енергийните продукти се
използват от техния директен купувач, който не извършва фактическо влагане в
определен процес за постигане на освободена от акциз цел или следва да се
тълкува в смисъл, че тези енергийни продукти се използват от трето лице, което
ефективно ги влага в осъществяван от него процес за постигане на освободена от
акциз цел – отопление, например за производство на електроенергия.
3. Като се имат
предвид принципите на общностното акцизно законодателство и по-специално
разпоредбите на чл.1 § 1 б.”а” от Директива 2008/118/ЕО и на чл.14 § 1 б.”а” от
Директива 200/96/ЕО подлежат ли на облагане с акциз енергийни продукти и с
каква ставка -като за моторно гориво или като енергийни продукти за
отопление, за които е установено, че са доставени на краен потребител, който
притежава съответните лицензи и разрешения съгласно националното законодателство
за производство на електрическа енергия и удостоверение за освободен от акциз
краен потребител и това лице директно е получило стоката от лицензирания
складодържател, но то не е първоначален купувач на стоката.
4. Като се имат предвид принципите на
общностното акцизно законодателство и по-специално разпоредбите на чл.1 § 1
б.”а” от Директива 2008/118/ЕО и на чл.14 § 1 б.”а” от Директива 200/96/ЕО
подлежат ли на облагане с акциз енергийни продукти и то със ставка като за
моторно гориво енергийни продукти, за които е установено, че са потребени и
използвани за освободена от акциз цел – производство на електрическа енергия от
лице, което притежава съответните лицензи и разрешения съгласно националното
законодателство и това лице директно е получило стоката от лицензирания
складодържател, но то не е първоначален купувач на стоката.
С Определението съдебното
производство е спряно до произнасянето на СЕС. По направеното преюдициално
запитване, в СЕС е образувано дело С-355/2014. По
същото СЕС е постановил решение от 02.06.2016г., съгласно което:
1) Член 7, параграф 2
от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година
относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива
92/12/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че продажбата на акцизна
стока, държана от лицензиран складодържател в данъчен склад, води до нейното
освобождаване за потребление едва в момента, в който тази стока напусне
физически данъчния склад.
2) Член 14, параграф
1, буква a) от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003
година относно преструктурирането на правната рамка[...] на Общността за
данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, разглеждан във
връзка с член 7 от
Директива 2008/118, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска
националните органи да откажат да освободят от акциз енергийни продукти, които,
след като са продадени от лицензиран складодържател на междинен купувач, са
препродадени от последния на краен потребител, който отговаря на всички
предвидени в националното право изисквания за освобождаване от акциз и на
когото тези продукти се доставят директно от лицензирания складодържател от
неговия данъчен склад, само на основание че междинният купувач, деклариран от
лицензирания складодържател като техен получател, няма качеството краен
потребител, който по националното право има право да получава освободени от
акциз енергийни продукти.
Настоящият съд е обвързан с даденото от СЕС тълкуване
на приложимите разпоредби от общностното право. Видно от същото тълкуване, не
може да се откаже освобождаване от акциз само на основание, че междинният купувач, деклариран от
лицензирания складодържател като техен получател, няма качеството краен
потребител, който по националното право има право да получава освободени от акциз
енергийни продукти. Не е спорно между страните, а и от приобщените по делото
доказателства съдът установява, че акцизните стоки са доставени на ОАКП, притежаващ
и лиценз за производство на електрическа енергия, и че са използвани в неговата
дейност. Няма нито твърдения, нито доказателства, че акцизните стоки са
отклонени за друга цел, като е избегнато пълно или частично плащане на данъка –
съответния акциз, или е извършена друга злоупотреба по отношение на този данък.
Ето защо следва да се приеме, че не е възникнало задължение за начисляване на
акциз само поради факта, че наказаното дружество е посочило в издадените от
него АДД посредника по търговската сделка-„Петрос ойл”ООД, а не физическият
получател и потребител ТЕЦ Бобов дол
ЕАД, който има статут на ОАКП, поради което не е налице нарушение на
разпоредбата на чл.112, ал.1 от ЗАДС, по който текст е ангажирана отговорността
на касатора.
С оглед липсата на
нарушение, съдът не следва да се произнася по направеното възражение за
маловажност на последното /чл.28 ЗАНН/, тъй като маловажност може да бъде
обсъждана и евентуално да е налице само когато е налице нарушение.
С оглед на изложеното, решението на РС е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени, като вместо
него се постанови друго, с което да се отмени НП.
С оглед пълнота на
изложението настоящият състав на съда намира, че не е необходимо приключване на
производство по реда на чл.107ж от ЗАДС, за да се провежда производство по
налагане на административно наказване. Производството по чл.107ж от ЗАДС има за
цел да се определи и внесе в държавния бюджет невнесения акциз, а
административното наказване по ЗАДС – да се накаже лицето, допуснало нарушение
на този закон.
Пред настоящия съд в о.с.з. е представен списък на разноските,
в който се иска присъждане на разноски за производството пред РС и пред
настоящия съд. По това искане в тази му част съдът съобразява, че съгласно
Тълкувателно решение №2/2009 г. на ВАС, тези разноски не могат да бъдат
присъдени в касационното производство, а могат да се присъждат само в отделно
производство – в този смисъл е т.1 от Тълкувателно постановление 2/2014 на ВКС
и ВАС. По тази причина искането в тази му част следва да се отхвърли.
Настоящият съд е длъжен да се произнесе
само по направените разноски пред СЕС, за което е и задължен с решението на
СЕС. По отношение на тези разноски, настоящият съд съобразява следното:
Съгласно Протокол №3 към Учредителните
договори, и там чл.19, §3, страни по делата, различни от държави, институции на
съюза или Надзорният орган на Европейската асоциация за свободна търговия, се
представляват пред СЕС от адвокат. Съгласно чл.32, изречение второ от същия
протокол, такива страни могат да се обръщат към съда само чрез своите
представители, като под представители в случая се имат предвид именно
адвокатите. В случая касаторът е бил надлежно представляван в о.с.з. на
28.10.2015 г. пред СЕС от упълномощен адвокат /съгласно анекс №2 към приложения
договор за правни услуги – л.338 от делото/, поради което поисканите разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лева следва да се присъдят, като
се има предвид липсата на възражение за прекомерност от ответника по касация и
доказателствата, че сумата е платена по банков път въз основа на издадена
фактура /л.л.345,346 от настоящето дело/.
Съгласно чл.144, буква “б” от Процедурния
правилник на Съда /на Европейския съюз/, за подлежащи на възстановяване съдебни
разноски се считат и разходите за път и престой на адвоката. По делото са
представени доказателства за извършени разноски от този вид не само от
адвоката, но и по отношение на участие на управителя на касатора в о.с.з. на
28.10.2015 г. пред СЕС, като се иска присъждане общо на 2469,86 лева, като в същите
разноски се включват и разноски за нощувки и самолетен билет на управителя на
дружеството, и отделно разноски само на управителя в размер на 922,46 лева за
присъствие в съдебното заседание, в което е обявено решението на СЕС на
02.06.2016 г. – за самолетен билет и нощувки, както и за наем на лек автомобил.
Във връзка с това настоящият съд съобразява, че управителят на дружеството не е
представител по адвокатско пълномощие /и няма как да бъде, доколкото именно той
упълномощава от името на дружеството адвокат/, поради което не може да се
присъдят направените от управителя разноски за неговото двукратно настаняване,
нито разноските за самолетните му билети, нито разноските за лек автомобил при
второто му пътуване. Не следва да се присъждат и направените разноски за бар
съгласно представената фактура на л.349 от делото, които също са поискани,
доколкото такива разноски не са свързани със защитата по делото. Следва да се
присъдят разноските за двете нощувки на адвоката по представената фактура - за
левовата равностойност на 306 евро, самолетния билет за адвоката /отиване и
връщане/ в размер на 387 лева, разходите за наем на лек автомобил в периода
26-28.10.2015 г., с който е пътувано от летището до седалището на съда и
обратно в размер на левовата равностойност на 252,38 евро. Всички тези разходи
са заплатени, видно от приложения документ на л.357, и възлизат на 1092,10 лева
по курса на БНБ. С оглед на изложеното Митница Свищов следва да бъде осъдена да
заплати общо 6092,10 лева за разноски пред СЕС, като искането за присъждане на
разноски пред СЕС в частта му за разликата над 6092,10 лева до 8392,32 лева следва да бъде отхвърлено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №13 от 13.01.2014 год. по анд №281 по описа за 2013 год. на Районен съд
Луковит и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16/2013 г. от 27.05.2013
г. на Началника на Митница – Свищов.
ОСЪЖДА Митница – Свищов да заплати на „Полихим-СС” ЕООД гр.София, ЕИК 831233875 сумата 6092,10 лв. /
шест хиляди деветдесет и два лева и десет стотинки/ разноски пред съда на
Европейския съюз.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в
останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните и на
СЕС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.