ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 578
гр. Плевен, 08.06.2016
г.
Съдия - докладчик: Снежина Иванова
като разгледа докладваното от съдия - докладчика
адм. д.
№466 по описа за 2016
година на Административен съд – Плевен, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 60, ал. 4 от АПК.
Административното дело е образувано по жалба на „Водоснабдяване и
канализация” ООД, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети март”
№ 59, ЕИК 834026369 чрез адв. Х. К. и адв. А. Б. от Софийска адвокатска
колегия, съдебен адрес : гр. София, пл. „Света Неделя” № 4, ет. 4 срещу
разпореждане за предварително изпълнение на акт № 3/25.05.2016 година за
установяване на публично държавно вземане на директора на Басейнова
дирекция Дунавски район –Плевен.
В точка 8 от АУПДВ № 3/25.05.2016
година на директора на БДДР –Плевен е
допуснато предварително изпълнение на същия,
с мотиви, че посоченото дружеството не заплаща дължимата такса по Закона за водите пред БДДР в настоящия случай за последните четири
години, но са приложени доказателства, че такива такси не са плащани и за 2010
и 2011 години, за което е налице влязъл в АУПДВ № 3/04.2012 г. на директора на БДУВДР –център Плевен, с
който е определена дължимата такса за 2010 и 2011 година в размер на
463 602, 63 лева. Фактическите основания на органа за допускане на
предварително изпълнение на акта са, че сумата за дължимите такси за периода от
2012 г – 2015 г. вкл. е в значителен размер и закъснението при плащането и ще
доведе до значителна и трудно поправима вреда за държавата – невъзможност да
бъде събрана и изтичане на абсолютната 10-годишна давност, която може да осуети
изпълнението на акта.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на разпореждането за допускане на предварително изпълнение,
тъй като не са налице предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК – защита на
особено важен държавен интерес. Посочва се,
че не е налице влязъл в сила акт № 3/04.12.2012 година за установяване на
публично вземане за 2010 и 2011 г. и е необоснован доводът за изтичане на
абсолютната погасителна давност, тъй като такава за вземане от 2012 година
изтича през 2022-2025 г. година. Посочват, че мотивът за невъзможност за
събиране на вземането по акт № 3 / 16.07.2016 година е неоснователен, тъй като
акт с такъв номер не е издаден и не може да е издаден два месеца преди
настъпване на датата на издаването му. Счита, че са необосновани твърденията за
системно неплащане на дължимите такси по ЗВ, тъй като не е получено съдебното
решение по адм. дело № 2742/2015 г на ВАС, от което да е видно, че АУПДВ №
3/04.12.2012 г. е влязъл в сила и по този начин твърдението за неплащане на
такси за 2010 и 2011 г. е безпредметно. Намира, че липсват мотиви за допускане
на предварително изпълнение, тъй като не са приложени доказателства , които да
сочат на невъзможност или осуетяване плащането на таксита по ЗВ. Счита, че
именно допуснатото предварително изпълнение би довело до накърняване на значим
обществен интерес, тъй като дружеството е
единственият воден оператор на територията на област Добрич, обслужващ
над 190 000 потребители и изпълнението на акт, по който сумите не са дължими,
застрашава съществуването на дружеството. Молят на отмяна на разпореждането.
Административният орган е представил
възражение, в което намира, че жалбата е неоснователна, тъй като допуснатото
предварително изпълнение на АУПДВ №3/25.05.2016 година е законосъобразно и
мотивирано именно от системното незаплащане на дължимата такса по ЗВ за период
от четири години, от високия размер на установеното задължение, от наличието на
влязъл в сила АУПДВ№3/4.12.2012 г. също за неплащане на такса по ЗВ за 2010 и
2011 г., както и изтичане на абсолютната погасителна давност, която прави
невъзможно събиране на вземането. Намира, че закъснението при изпълнението на
задължението за плащане на таксите по ЗВ може да бъде възпрепятствано и от това
да настъпи вреда за държавата и следва да се обезпечи изпълнението на акта.
Намира, че разпореждането е мотивирано и подкрепено с доказателства и следва да
се има предвид ,че незаплащането на такси от дружеството е трайна практика,
като по този начин се застрашава държавен интерес. Моли за отхвърляне на
жалбата.
Съдът като се запозна с жалбата,
приложената административна преписка, становището на ответната страна и
съобрази закона, намира, че жалбата по чл.
60, ал.4 от АПК е процесуално допустима за разглеждане, като подадена в
срок и от лице с правен интерес.
Разгледана по същество молбата е
неоснователна.
Съгласно чл.
195б, ал.1 от ЗВ, вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1
такси се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от
директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166
от ДОПК. В т. 8 на АУПДВ № 3/25.05.2016 г . на директора на БДДР -Плевен е
допуснато предварително изпълнение на същия, като съдът намира, че са налице
основанията, изложени от органа. Допускането на предварително изпълнение на
акта е възможно при наличие на предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК – за
защита на важни държавни интереси или ако от закъснение изпълнението на акта
може да настъпи значителна или трудно поправима вреда. В случая съдът намира,
че допуснатото предварително изпълнение е мотивирано от органа именно със
защитата на важен държавен интерес – гарантиране заплащане на дължимите такси
за водовземане при издадено разрешително именно на държавните органи, които са
натоварени с управлението на водите на
територията на Република България като общонационален неделим природен ресурси, които такси се
използват за постигане на целите, посочени в чл. 2 от ЗВ. В случая с оглед приложените доказателства е налице
системно неизпълнение на задължението за плащане на такси
за водовземане от подземни води и за ползване на воден обект с цел заустване на
отпадъчни води – налице е решение № 5643/12.05.2016 година по адм. дело №
2742/2015 г на ВАС ,трето отделение, с което се оставя в сила решение по адм.
дело № 895/2013 г. на АС Плевен, с което е
отхвърлена жалбата на процесното дружество срещу АУПДВ № 3/04.12.2012
година на директора на БДУВДР –Плевен, с който са определени дължимите такси по
ЗВ за 2010 и 2011 г. в размер на 463 602, 63 лева. Съдът намира, че именно
обстоятелството, че дружеството е единствен воден оператор на територията на
област Добрич следва да се приеме в насока, че следва да заплаща дължимите
такси своевременно, за да не се затрудни дейността му и да не се застраши
обществения интерес, а със заплащане на таксите се гарантира възможността на
държавата в лицето на органите на които са възложени такива функции, да
предприема необходимите мерки за подобряване на водоснабдителни съоражения и въобще да изпълнява политиката в тази изключително
важна сфера. В случая доводите, че съдебното решение за дължимите такси за 2010
и 2011 г. не е съобщено на дружеството, не са основание за неплащане на
дължимите такси, които както се установява, не се плащат въобще за съответните
години, независимо, че самото дружество декларира и подава справки-отчети за иззети водни
обеми. Съдът счита, че в случая е налице и посоченото основание – затруднение
при събиране на дължимите такси за периода 2012 – 2015 г. поради размера на
определеното вземане от 1 204 125,51 лева главница и , че от закъснението на изпълнението на акта, ще настъпи
значителна и трудно поправима вреда, предвид факта, че с изтичането на абсолютната 10-годишна погасителна давност би се осуетило
изпълнението му и допуснатото предварителното изпълнение
е необходимо с оглед обезпечаване вземането на ответника, ако
спорът се разреши в негова полза.
Неоснователни са доводите , че тъй като дружеството
намира, че неправилно е определен размерът на дължимите такси, които доводи, ще
развие в производство по оспорване на АУПДВ, то събирането на недължими суми
води до значително затруднение във финансовото му състояние. В случая
дружеството , както се посочва в жалбата е единствен оператор на територията на
област Добрич, има много потребители и съдът счита, че формира и има добри финансови резултати и макар да не
са приложени доказателства за евентуалните вреди които ще претърпи, нито за
финансовия резултат за периода 2012 г. -2015 г., то съдът намира, че
предварителното изпълнение няма да се отрази неблагоприятно на дейността на
дружеството, тъй като такса по ЗВ е
дължима, такава системно не се заплаща и следва да бъде събрана.
С оглед изложените мотиви съдът приема,
че в конкретния случай е налице значим държавен интерес, чиято защита обосновава
законосъобразността на издаденото разпореждане за предварително изпълнение на акт № 3/25.05.2016 година за установяване на публично
държавно вземане на директора на Басейнова дирекция Дунавски район –Плевен, като жалбата за неговата отмяна следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Предвид горепосоченото и на основание
чл.
60, ал.5 от АПК, Административен съд –Плевен, пети състав,
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля жалба на „ Водоснабдяване
и канализация” ООД, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети
март” № 59, ЕИК 834026369 чрез адв. Х. К. и адв. А. Б. от Софийска адвокатска
колегия, съдебен адрес : гр. София, пл. „Света Неделя” № 4, ет. 4 срещу
разпореждане за предварително изпълнение на акт № 3/25.05.2016 година за
установяване на публично държавно вземане на директора на Басейнова
дирекция Дунавски район –Плевен.
Определението да се съобщи на Водоснабдяване и канализация” ООД, седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59, ЕИК 834026369 чрез
адв. Х. К. и адв. А. Б. от Софийска адвокатска колегия, съдебен адрес : гр.
София, пл. „Света Неделя” № 4, ет. 4 и директор на БДДР –Плевен.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: