№ 527
гр.Плевен, 29 Ноември 2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
ноември хиляди и шестнадесета
година в състав: Председател:
Юлия Данева
Членове: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело №
461 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
С определение № 237/13.05.2015 година РС-Кнежа е прекратил
производството по гр. дело № 106 по описа за 2015 г. на РС-Кнежа, тъй като е
приел, че жалбата е подадена от лице, което няма правен интерес от оспорване и
след срока за оспорване, тъй като решения №0100Б/ 19.07.1994 година и
решение № 1Б/21.12.2001 година на поземлена комисия –Кнежа са влезли
в сила. Определението е оспорено по реда на инстанционния контрол пред
АС-Плевен, който с Определение №1217/14.09.2015 год. по кад №640/2015 год. е
отменил прекратителното определение на РС-Кнежа и е върнал делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Районен съд-Кнежа е
разгледал делото и се е произнесъл с Решение №49/15.04.2016 год. по гр.дело №106/2015 год.,
с което е отхвърлил жалбата на Л.Я.Я. *** чрез адв.Я. против Решение №0100Б/19.07.1994г.
и Решение №1Б/21.12.2001г. за възстановяване правото на собственост върху
земеделски земи съгласно плана за земеразделяне на землището на гр.Искър на Общинска служба
земеделие -гр.Кнежа, офис Искър.
Против постановеното
решение е подадена касационна жалба от адв.Я. като пълномощник на Л.Я.Я. с
твърдение за неговата неправилност и незаконосъбразност. Счита, че в случая е
нарушена разпоредбата на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ при постановяване на решението.
Сочи, че жалбоподателят е собственик по наследство освен на част от земите, описани в Решение №0100Б/19.07.1994г.
и Решение №1Б/21.12.2001г. от неговия прадядо Я. И. Б., но е и собственик на част от земите,
описани в публично нотариално завещание №70/17.02.1941 год., направено в
Плевенския окръжен съд пред нотариус К. П. в полза на синовете му Д. и И. И. Б., прието и неоспорено по делото. Твърди, че Д. И. Б. е негов дядо, а И. И. Б. също е син на Я. И. Б., който е бил женен без
деца. Твърди още, че съпругата на Д. Я. Б. –Й. Д. Я. Б. е баба на
жалбоподателя, тя е притежавала 12 (дванадесет) дка земя, за които е плащала
данъци до 1945 год., което се установява от извлечението от данъчната партида, като
земята е получила като зестра от нейната фамилия Ц.. Сочи, че за наличието на тази земя е свидетелствала
С. Я.-снаха на Й. Д. Я. и майка на
жалбоподателя. Според извлечението от данъчната партида земята се е намирала в
село Махалата, Край село, Лозарския път, тя съществува и досега и е била част
от комасирана парцела от 25 дка, от които 13 дка са отдадени от северната
страна на И. И. Б. по т.2 от завещанието и граница на които е земята на Й. Д. Я.-Б.. Твърди, че земите, описани в завещанието и тези, за
които са били събрани свидетелски показания, не са включени в Решение №0100Б/19.07.1994г.
и Решение №1Б/21.12.2001г. В заключение моли съда да отмени решението на
Районен съд –Кнежа и да реши делото по същество , като осъди ОСЗ- Кнежа да
възстанови земеделски земи, както
следва: на Д. Я. Б.-нива в землището на с.Махалата, местност „Орехов път”
от 8 дка, съставляващи част от цялата комасирана нива от 58 дка; на И. Я. И. Б.-нива в землището на
с.Махалата, местност „Край село” от 13 дка, съставляващи част от цялата
комасирана нива от 25 дка; на Й. Д. Я. Б., съпруга на Д. Я.
И. Б.-нива в
землището на с.Махалата, местност „Край село” от 12 дка, съставляващи част от цялата комасирана нива от 25 дка.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Я.,
която поддържа жалбата, по същество
моли да бъде съобразено
направеното завещание, както притежаваната от Й. Б. земеделска земя, получена
от нея като зестра от нейната фамилия.
Ответникът по касационната жалба в съдебно заседание не се представлява и не
взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното решение съдът е приел жалбата за
допустима, но неоснователна и недоказана. Приел е, че с жалбата е поискано от
съда да възстанови правото на собственост на наследниците на Я. И. Б., Д. Я. Б., Й. Д. Б. и И. Я. Б. на следните
земеделски земи,които неправилно не са били включени в Решение
№0100Б и Решение №1Б на Районната служба по земеделие и гори-гр.Искър: нива от
8,00дка в землището на с.Махалата,в местността „Ореховски път“, които осем
декара са от цялата нива, комасирана парцелно в същото землище и местност, цялата
от 58дка и от към южната страна при съседи на цялата : път, Ц. Н., Т. Б., бр.М. и А. И.; нива в
землището на с.Махалата,местност „Край селото“ при Лозарски път при
съседи: пасище, Г. Я., В. С., Й. Б./ тяхна баба и
пряка наследодателка/, които 13,00 декара са отдадени от северната
страна на цялата комасирана парцела в същото землище и местност от двадесет и
пет декара при съседи : пасище,Г. Я., В. С. и Ц. Т. и 12,00 дка,които са на тяхната
баба и наследодателка Й. Д. Б. и които са и били дадени от нейната фамилия
Ц., като сочи, че за тези 12 дка
наследодателката им е плащала данъци до 1944г., видно от партидата на Й. Д. Б..
Съдът се позовал на
съдържанието на публично нотариално
завещание №70 от 17.02.1941г. на Я. И. Б. от с.Махалата, Плевенска
околия, по силата на което той завещал на синовете си Д. Я. И. Б.: нива от 8,00дка в
землището на с.Махалата, Плевенска околия, в местността „Ореховски път“ при
съседи : път , Ц. Н., Т. Б. и Я. И. Б., които осем декара са от цялата нива, комасирана
парцелно в същото землище и местност, цялата от 58дка и от към южната страна
при съседи на цялата : път, Ц. Н., Т. Б., бр.М. и А. И., а на сина си И. Я. И. Б. е завещал нива в землището на с.Махалата, Плевенска
околия, местност „Край селото“ при Лозарски път при съседи : пасище,
Г. Я., В. С. , Й. Д. Б./ тяхна баба и
пряка наследодателка/, които 13,00 декара са отдадени от северната
страна на цялата комасирана парцела в същото землище и местност от двадесет и
пет декара при съседи : пасище, Г. Я., В. С. и Ц. Т.. Съдът приел, че по делото липсват данни от датата на
завещанието 17.02.1941г. до смъртта на наследодателя Я. И. Б., починал на 09.04.
1950г. ,к акто и от смъртта му на 09.04.1950г. до завеждането на делото на
25.03.2015г. дали записаните в завещанието му земеделски земи са
съществували. Съдът се позовал на записаните в извлечението от данъчната партида
на Й.Д. Я.
Б. данни за периода 1941г- 1945г., че по това време
тази наследодателка е имала на свое име ниви от 12,00дка , но липсват
данни и доказателства относно тяхното местонахождение по това време, както и за
местонахождението и наличието им от 1946 до завеждането на делото на
25.03.2015г. Приел още, че по
делото липсват данни и доказателства,че претендираните допълнително земеделски
земи не са били вече заявени от някой друг от наследниците на посочените
наследодатели. С оглед приетата от съда липса на данни за посочените
обстоятелства съдът приел претенцията на жалбоподателя за неоснователна. Съдът
направил извод, че на съдебен контрол по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ
подлежат не само отказите на ОСЗГ да се произнесат по подадените от бившите
собственици заявления на основание чл. 11, ал. 1, но и всички отрицателни
решения, касаещи обема на възстановяване, с които не се уважават
претендираните права, като например отказ да се възстанови собствеността в
пълен размер и в претендираните граници. Направил извод, че доказателствената
тежест за това лежи изцяло върху жалбоподателят , който трябва при
условията на пълно и главно доказване да докаже по безспорен и
категоричен начин претенцията си, което в случая не е направено от него. На
това основание съдът отхвърлил жалбата като неоснователна и недоказана.
Решението е недопустимо като постановено по
процесуално недопустима жалба. За да направи този извод, съдът съобрази
следното:
Предмет на оспорване пред РС-Кнежа са две решения :
Решение №0100Б/19.07.1994г. и Решение №1Б/21.12.2001г. за възстановяване правото
на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне на
землището на гр.Искър на Общинска служба земеделие -гр.Кнежа,
офис Искър.
С Решение №0100Б/19.07.1994г. е
възстановено правото на собственост на наследниците на Я. И. Б. съгласно плана
за земеразделяне в землището на
гр.Искър върху следните земи: 1.Нива от
25,00дка,четвърта категория ,в местността „Средните обори“, представляваща имот
№061006 по плана за земеразделяне ; 2. нива от 52,704дка,трета
категория , в местността „Герганина падина“,имот №109006 по плана за
земеразделяне ; 3. лозе от 1,041 дка , трета категория , в местността „Абашкото”, имот №119029 по
плана за земеразделяне; 4. лозе от 1,059 дка, трета категория , в местността
„Абашкото”, имот №119044 по плана за земеразделяне .
С Решение №1Б/21.12.2001г. е
възстановено правото на собственост на наследниците на Я. И. Б. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници върху следните земи: 1. използв. ливада от
5,243дка, трета категория, в местността „Пановското”, имот №146027 по
картата на землището; 2 .Използв.ливада от 9,018дка, трета категория, в
местността „Пановското”, имот №146029 по картата на землището.
Описаните
по-горе имоти, възстановени на наследниците на Я. И. Б., са били предмет на
делба по гр.дело №89/2014 год. по описа на РС-Кнежа, за което по настоящото
дело са приобщени заверени преписи от
искова молба и от решение №61/11.04.2016 год.
Исковата молба за делба е
предявена пред РС-Кнежа от Г. Г.Я., К. Г. Я., Я. Д. Я., Д. Ц. Д. и И. Ц. Б., против останалите наследници на Я. И. Б..
Един от ищците – Я. Д. Я.
с ЕГН ********** е син на Д. Я. Б. и внук на общия
наследодател Я. И. Б., видно от Удостоверение за наследници
изх.№1102161/03.11.2015 год. и същият е починал на 13.08.2014 год., което се
установява от същото удостоверение за наследници. Т.е ищецът по гр.дело за делба №89/2014 год. Я.
Д. Я. най-късно до датата на смъртта си (13.08.2014 год.) е бил уведомен за решенията на Поземлена комисия гр.Кнежа - Решение
№0100Б/19.07.1994г. и Решение №1Б/21.12.2001г. за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне на землището
на гр.Искър, тъй като е предявил иска за делба заедно с останалите посочени
по-горе ищци. Видно е от приложеното решение по гр.дело №89/2014 год., че в
хода на съдебното производство поради настъпилата смърт на двама от ищците,
единият от които Я. Д. Я., делото е било спряно, впоследствие
възобновено и като страни в процеса са конституирани правоприемниците на
починалите ищци, в т.ч. Л.Я.Я., който е син на починалия ищец по гр.дело за
делба №89/2014 год., видно от самото съдебно решение за делба и от справка на
л.6 от кад № 640/2015 год. на АС Плевен.
При тези данни се налага извод, че
оспорените в настоящото производство Решение №0100Б/19.07.1994г. и Решение
№1Б/21.12.2001г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи
съгласно плана за земеразделяне на землището на гр.Искър са били надлежно
съобщени на Я. Д. Я.-
баща на касатора по настоящото дело и жалбоподател пред РС-Кнежа, и който е
предявил искова молба за делба на същите тези имоти, възстановени с двете
оспорени решения на ПК-Искър.Тъй като Я.
Д. Я. е бил жив към онзи момент, той е бил
наследник от съответния ред, който е
имал право да придобие по наследство тези имоти. Затова решенията на ПК-Искър за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за
земеразделяне на землището на гр.Искър , оспорени в настоящето производство, по
отношение на този наследник, са били влезли в сила към датата на образуване на
производството по гр.дело №106/2015
год., а именно-към 20.03.2015 год., от която дата е даден вх.№ на жалбата против оспорените
решения в РС-Кнежа.
Ето защо, след смъртта на
правоимащия наследник Я. Д. Я., на когото оспорените по настоящото дело Решение №0100Б/19.07.1994г.
и Решение №1Б/21.12.2001г. на ПК-Искър са били надлежно връчени и влезли в сила, наследниците на това правоимащо лице Я. Д. Я. – С. Ц. Я.-съпруга, Л.Я.Я.-син
и П. Я. Я.-дъщеря,
са наследили в съответното съотношение съобразно ЗН дела на техния праводател,
но съобразно влезлите вече в сила Решение
№0100Б/19.07.1994г. и Решение №1Б/21.12.2001г. на ПК-Искър. За тези наследници
не е новиран срока за оспорване на тези решения на ПК-Искър, защото такава
възможност в закона не съществува. Един от наследниците на Я. Д. Я. е именно
жалбоподателят в производството по гр.дело №106/2015 год. на РС-Кнежа и негов
син – Л.Я.Я., който е наследил съответната част от земите-собственост на
наследодателя му Я. Д. Я., но за него не е възникнало самостоятелно
ново право да оспорва решенията на ПК-Искър, с които е възстановена
собствеността върху тези земи, защото
тези решения вече са били влезли в законна сила по отношение на баща му Я. Д. Я..
Ето защо подадената от Л.Я.Я.
жалба против Решение №0100Б/19.07.1994г. и Решение №1Б/21.12.2001г. на
ПК-Искър, въз основа на която е образувано гр.дело №106/2015 год. е недопустима
за разглеждане по същество като подадена извън установения от закона срок,
против решения, които са влезли в законна сила към датата на подаване на
жалбата. Постановеното въз основа на недопустима жалба решение е недопустимо и
подлежи на обезсилване.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2,
във връзка с чл.221, ал.3 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 49/15.04.2016 год., постановено по гр.дело № 106/2015 г. на Районен съд – Кнежа
и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.дело №106 по описа на
Районен съд град Кнежа за 2015 год.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.