Р E Ш Е Н И Е

№ 342

гр.Плевен, 13 Юли 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на пети юли, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 454 по описа за 2016 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 231 от 14.04.2016 г., постановено по НАХД № 223 по описа за 2016г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 2015-038301/20.10.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите, в частта, в която на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД – София, ЕИК 831642181, на основание чл. 221 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл. 119, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 113, ал. 4 от ЗЗП. Със същото решение Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 2015-038301/20.10.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите в частта, в която на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД – София, ЕИК 831642181, на основание чл.222 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 500лева, за извършено нарушение на чл.127 ал.3 от ЗЗП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите, чрез юрисконсулт Д. Л., в която са наведени доводи, че съдебният акт в частта му, в която е наложена санкция 500 лв. за нарушение на чл. 119, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 113, ал. 4 от ЗЗП, е незаконосъобразен и необоснован, тъй като е постановен при неправилно прилагане на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Счита се, че неправилно районният съд е счел, че не е извършено нарушението. Посочва се, че в представените бланки на гаранционни карти за мобилни телефонни апарати „САТ”, които до подписването им имат и характера на заявления за предоставяне на търговска гаранция, не се съдържа изискуемата съгласно чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЗП информация в писмен вид, а от друга страна се съдържа информация, която ограничава правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 113, ал. 4 от ЗЗП. Сочи се, че с нарушението на чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЗП е засегнато правото на информация на потребителя за възможностите му за защита по реда на ЗЗП. Посочва се, че неправилно районният съд е достигнал до извода, че не е извършено нарушение поради липса на елемент от обективната страна на нарушението. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд в частта, с която е отменено НП за нарушение на чл. 119, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 113, ал. 4 от ЗЗП и изцяло да бъде потвърдено НП.

В съдебно заседание касаторът Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът – „Българска телекомуникационна компания” ЕАД – София не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С Наказателно постановление №2015-038301/20.10.2015г. на „БТК” ЕАД гр.София са наложени две имуществени санкции по 500лева, а именно 1.за нарушение на чл.127 ал.3 от ЗЗП, изразяващо се в това, че в издаденият на потребителя Б. Н. документ при предявяване на рекламацията на мобилен телефонен апарат „САТ В15” (сервизна карта №4801009012/10.03.2015г.) не се съдържа номерът, под който рекламацията е вписана в регистъра на предявените рекламации, и 2. за нарушение на чл.119 ал.1 т.1 във вр. с чл.113 ал.4 от ЗЗП, изразяващо се в това, че в обекта се предлагат за продажба мобилни телефонни апарати „САТ В100”, като в заявлението за предоставяне на търговската гаранция не се съдържа задължителната информация за правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП и не се посочва ясно, че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на несъответствие на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП; заявлението съдържа информация, която ограничава правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.113 ал.4 от ЗЗП.

За да потвърди наказателното постановление по отношение нарушението на чл.127 ал.3 от ЗЗП, районният съд е приел, че по безспорен начин е доказано извършеното от търговеца нарушение. За да отмени наказателното постановление по отношение нарушението на чл.119 ал.1 т.1 във вр. с чл.113 ал.4 от ЗЗП съдът е приел, че чл.119 ал.1 т.1 от ЗЗП регламентира по императивен начин съдържанието на заявлението за предоставяне на търговска гаранция и изрично предвижда да бъдат посочени правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП, но по делото не са представени доказателства такова заявление да е предоставено на конкретен потребител във връзка с конкретен договор за продажба, а е установено, че заявленията са били бланкови. От последното е направил извод, че не е осъществен състава на нарушение по чл.221 от ЗЗП.

Касационната инстанция намира, че решението в обжалваната му част е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за незаконосъобразност на наказателното постановление по отношение ангажиране на отговорността на дружеството за нарушение на чл.119 ал.1 т.1 във вр. с чл.113 ал.4 от ЗЗП. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд в тази насока се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне. Тези изводи са съобразени и с константната практика на Административен съд-Плевен по идентични казуси.

Във връзка с възраженията в касационната жалба и за пълнота следва да се посочи, че търговската гаранция по ЗЗП е гаранцията, която търговецът е длъжен да предостави на потребителя при закупуване на стоката. Същата се предоставя на потребителя в писмена форма или на друг траен носител, който е достъпен за него - чл. 118 от ЗЗП. В нея могат да се предвидят повече права за потребителя, отколкото са предвидени в ЗЗП - в този смисъл е разпоредбата на чл. 117 от ЗЗП. Но в нея задължително следва да се посочват правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 - 115 и е посочено ясно, че търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 - 115, и по-точно, че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл. 112 - 115. С други думи, не може да се предвиди в гаранцията, че потребителят няма да има правата, които тези разпоредби от ЗЗП му дават. Такова е изричното изискване на чл. 119, ал.1, т.1 от закона.

Във връзка с горното, нито от обстоятелствената част на НП, нито от описанието на нарушението в АУАН, нито от доказателствата по делото може да се направи извод на кой конкретен клиент, при коя конкретно продажба е предоставено заявление за търговска гаранция, което да не съдържа установения в закона минимум информация. В този смисъл не се установява, а и не се твърди, че търговска гаранция без задължителната по закон информация е била предоставена от наказаното с процесното НП дружество на конкретен потребител, каквото е изискването на санкционната норма. А държането в търговския обект на заявления, които не отговарят на изискванията на  чл. 119, ал.1, т. 1 от ЗЗП, само по себе си не е неспазване на материалния закон и съответно не е административно нарушение. Не напразно законът отправя изискване към съдържането на търговската гаранция, но съставът на нарушението в санкционната норма на чл. 221 от ЗЗП не е "който държи заявление за търговска гаранция, която не отговаря на изискванията на  чл. 119, ал. 1, т.1 от ЗЗП", а е "предоставяне на гаранция на потребителски стоки...", т.е. за да е налице нарушение по  чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЗП е необходимо търговската гаранция със съдържание в нарушение на изискванията на закона не просто да е държана като бланково заявление в търговския обект, а да е била предоставена от търговеца, естествено - на потребител по конкретна продажба. Като е достигнал до аналогичен правен извод, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който в обжалваната му част следва да бъде оставен в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 231 от 14.04.2016 г., постановено по НАХД № 223 по описа за 2016 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.