Р E Ш Е Н И Е

№ 320

гр.Плевен, 1 Юли 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 451 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 293 от 09.05.2016 г., постановено по нахд № 626/2016 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 35-0000017 от 12.01.2016 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Плевен, с което на Н.А.С. ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.3, предл.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП, във връзка с чл.6 ал.1 т.3 б.”а” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ затова, че на 17.12.2015 г. около 16,50 часа на главен път 1-3 при км.80+362 посока Русе, като водач на товарен автомобил „Ман” с рег.№ ВТ***ВТ и полуремарке с рег.№ ВТ***ЕВ извършва обществен превоз на товари /камъни/, като при допустима максимална маса на моторно превозно средство с две оси и полуремарке с три оси от 40000 кг в момента на проверката, видно от представената товарителница и преносителна бележка, е натоварено с маса 44800 кг – претоварване от 4800 кг. Водачът не представя документ от администрацията, стопанисваща пътя, за претоварване.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Н.А.С. чрез адвокат П.Ч. ***, който счита същото за незаконосъобразно поради липса на компетентност на органа, издал акта. Твърди, че актът е съставен за нарушение по чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП, изискващо управление на ПС с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението, а наложената санкция е по чл.177 ал.3 пр.2 от ЗДвП и предвижда санкция за всеки, който управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазва установения за това ред. Твърди също, че в НП е посочено, че водачът не представя документ от администрацията, стопанисваща пътя за претоварване, а чл.167 от ЗДвП посочва лицата, стопанисващи пътищата и сочи и органите, които контролират това – длъжностни лица от Агенция „Митници” и от Агенция „Пътна инфраструктура”. Счита, че решаващият съд неправилно е приел, че контролната функция е възложена на органите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” по реда на чл.166, като се позовава на ал.2 т.8 от ЗДвП, според който тези органи имат право да използват технически средства за измерване на размерите, масата, натоварването на ос и за проверка на техническата изправност. Навежда доводи, че от събраните доказателства по делото няма никакви данни контролните органи да са имали и да са разполагали с технически средства, а напротив, както самите свидетели заявяват, проверката е извършена само на база представени документи. Според касатора единствено посочените в чл.167 ал.3 органи са компетентни да съставян актове от типа на процесния, поради което настоящият акт е издаден от некомпетентен орган, което е съществен процесуален порок, поради което НП се явява издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Упълномощеният адвокат е депозирал писмено становище за неправилност на съдебното решение, като е развил съображения за некомпетентност на издалия наказателното постановление орган, позовал се е на съдебна практика на Административни съдилища в тази насока.

Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна агенция „Автомобилна инспекция” – Плевен в съдебното заседание не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че оспореното наказателното постановление е издадено за това, че на 17.12.2015 година в 16.50 часа на главен път 1-3 при км. 80+362 посока Русе, като водач на товарен автомобил „Ман“ с рег. № ВТ *** ВТ и полуремарке с рег. № ВТ *** ЕВ С. извършва обществен превоз на товари /камъни/ с лиценз № 8271 по маршрут: с.Чомаковци – Санадиново с пътен лист № 572680, със следното установено нарушение: При допустима максимална маса на моторно превозно средство с две оси и полуремарке с три оси от 40000 кг, в момента на проверката видно от товарителница № 005130 и преносителна бележка № 14531 е натоварено с маса 44800 кг – претоварване от 4800 кг. Водачът не представя документ от администрацията, стопанисваща пътя, за претоварване, като органът приел за неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за наличие на маловажен случай.

Районен съд Плевен счел, че така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприел и кредитирал показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител Д. и свидетел К., от които установил времето и мястото на извършеното,  личността на извършителя.  Изложил мотиви, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в хода на съдебното производство не е установена различна от приетата в АУАН фактическа обстановка. Съдът приел за неоснователно оплакването за некомпетентност на съставителя на акта и наказващия орган с оглед позоваването от страна на пълномощника на С. на разпоредбата на чл. 167, ал.3 от ЗДП. Съдът, преценявайки разпоредбата на чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, счел, че в правомощията на проверяващите е да извършат замерването и да констатират извършеното нарушение, тъй като тази разпоредба им предоставя такова право. Разпоредбата на  чл. 167, ал. 3 от ЗДвП, съобразно която общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура" съдът приел за приложима в случаите , относими към правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Контролната функция по отношение на движещите се по пътя пътни превозни средства, извършващи обществен превоз според ПРС е вменена не на визираните от жалбоподателя агенции, а на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и от там - на работещите в нея длъжностни лица. В този смисъл съдът направил извод, че АУАН и НП са издадени от компетентни по см. на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП длъжностни лица. Съдът приел, че С. виновно е осъществил с деянието си признаците на състава на административно нарушение по смисъла на чл.139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, поради което законосъобразно наказващият орган е приел за извършено това нарушение и е наложил наказание за него. При проверка на цялото административнонаказателно производство, съдът не констатирал нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност на вмененото на С. нарушение и законосъобразност на издаденото НП. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция.

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на решаващия състав относно компетентността на съставителя на акта за нарушение и на наказващия орган. При проведения от страна на органите на ДАИ контрол по спазване разпоредбите на ЗДвП е установено, че водачът е допуснал нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП, управлявайки автомобил с маса, надвишаваща нормативно установените стойност по чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Длъжностните лица при Автомобилна администрация, Областен отдел - гр. Плевен, разполагат с правомощия да съставят актове по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП. Съдът, изхождайки от разпоредбата на чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП намира, че в правомощията на проверяващите е да извършат замерването и да констатират извършеното нарушение, тъй като тази разпоредба им вменява такова право. Противно на оплакванията в касационната жалба и видно от протокола за проведеното съдебно заседание на 19.04.2016 год. (л.31 от делото), при разпита си , на въпрос на упълномощения от жалбоподателя адвокат дали констатирането на нарушението е само по документи, свидетелят Д. К. е съобщил „Да. И електронна везна”, което недвусмислено сочи, че общата маса на превозното средство, включваща и товара, са били проконтролирани от проверяващите органи и с измервателни средства. Според сочената за приложима от касатора разпоредба на  чл. 167, ал. 3 от ЗДвП относно компетентността на органите за съставяне на актове и издаване на НП, общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Настоящата инстанция приема, че безспорно с цитираната разпоредба на посочените в нея длъжностни лица от съответните служби са вменени задължения по контрол на общата маса на превозни средства, но единствено по отношение правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване, както е приел и ПРС. И това е така, защото именно Агенция „Пътна инфраструктура” разходва средства за изграждане на нова пътна инфраструктура; за експлоатация, поддържане, ремонт и реконструкция на републиканските пътища, по аргумент от Закона за пътищата. Извън въпросите , свързани с правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване, контролни функции по отношение на движещите се по пътя пътни превозни средства, извършващи обществен превоз , са вменени не на визираните от касатора агенции, а на Изпълнителна агенция "Автомобилна администратиця" и от там - на работещите в нея длъжностни лица. Ето защо , съставеният АУАН е издаден от компетентно по см. на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП длъжностно лице. Настоящото разрешение на въпроса с компетентността не е изолирано в практиката на съдилищата , както твърди касаторът, макар че настоящият съд не е обвързан от съществуващата съдебна практика, доколкото същата не е свързана с тълкувателна дейност на върховните съдилища, като за пълнота съдът отбелязва, че в цитираното от касатора в хода по същество пред РС решение по анд №1000/2015 год. на РС-Ямбол и в приложените пред настоящата инстанция решения на Административни съдилища актът е бил съставен не от служители в Автомобилна администрация, а от служители на полицията, което е обусловило извода на съда за некомпетентност на актосъставителя. Като е достигнал до същите изводи, РС Плевен е постановил едно правилно решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 293 от 09.05.2016 г., постановено по нахд № 626/2016 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.