Р Е Ш Е Н И Е

№361/25.07.2016 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен,първи касационен състав, в публично заседание на петнадесети юли, две хиляди и шестнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

Секретар: М.К.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Данева касационно административно дело № 449 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

С решение № 261/21.04.2016г., постановено по НАХД № 2647 по описа за 2015г. Плевенският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 15-0938-002852/30.06.2015 г. на Началник Сектор Пътна полиция към ОДМВР-Плевен, с което на А.С.И. ***, за нарушение на чл. 174,ал. 3 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ и на същото основание е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца; за нарушение по чл. 103 от ЗДвП и на осн. чл. 175,ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за това, че на 20.06.2015 г. , в 02.30 ч. в гр. Плевен, на кръстовище ул. „Трети март” и „България”, като водач на л.а. „Мерцедес А 180” с рег. № ХХХХ отказва да бъде изпробван за алкохол с техническо средство Алкотест № 7510-0164 и демонстративно напуска мястото на извършване на проверката, неизпълнявайки указанията за процедурите.

Така постановеното решение е обжалвано от А.С.И. с твърдения за неговата незаконосъобразност. На първо място счита, че е налице нарушение на съдопроизводствените правила при издаване на НП, тъй като в обстоятелствената му част не е описана подробно фактическата обстановка. Счита, че съдът проверява фактическите установявания, отразени в АУАН и е недопустимо „привнасяне” на нови фактически установявания в хода на съдебното производство. Твърди, че решението е необосновано, тъй като съдът е приел единствено показанията на актосъставителя и свидетелите му, а е отхвърлил показанията на съпругата на жалбоподател,която е свидетел-очевидец и показанията й не могат да бъдат отхвърлени изцяло от съда. На следващо място навежда оплакване за неправилност на съдебния акт. Твърди, че съдът е приел , че на жалбоподателя е даван талон за кръвна проба, което не е вярно и никъде не е отбелязано. Също така счита за неправилен изводът на съда, че жалбоподателят е напуснал мястото на проверката. Навежда довод, че е изпълнил всички указания на контролните органи и не е установено да е давано някакво нареждане от последните, което той да не е изпълнил. Твърди, че е изпълнил всички нареждания, включително и, че е дал проба за алкохол. Моли да бъде отменено решението и потвърденото с него наказателно постановление. По същество, чрез процесуалния си представител адв. М. А. *** поддържа жалбата на изложените в нея основания. Твърди, че е дал проба за алкохол-обстоятелство, което е установила съпругата му. Не е напускал мястото на проверката. Твърди още, че АУАН не отговаря на законовите изисквания, тъй като единият от свидетелите не е присъствал при установяване на нарушението. Счита, че фактическата обстановка,описана в НП не е установена. Моли да бъде отменено решението.

Ответникът не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество е частично основателна.

За да потвърди наказателното постановление решаващият съд е приел, че от събраните в хода на делото доказателства се установява фактическа обстановка , от която следва, че жалбоподателят е отказал да даде проба с техническо средство, както и че не е изпълнил това свое задължение , което му е вменено по силата на чл.103 от ЗДвП, както и че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване и указанията да изчака приключването на проверката. Достигнал е до тези изводи, като е кредитирал изцяло показанията на актосъставителя Ноев и свидетелите Б. и Б. като последователни, логически изложени,взаимно кореспондиращи си и съответни на писмените доказателства, и частично- тези на св. И.. Отчел е факта , че тази свидетелка е присъствала на нарушението и нейните показания не могат да бъдат изцяло отхвърлени, но не могат да бъдат и изцяло кредитирани поради това, че е съпруга на нарушителя и е заинтересована от изхода на делото с цел избягването на административнонаказателната му отговорност.

Касационният състав споделя изводите на решаващия съд относно преценката на свидетелските показание и причините , поради които се приемат изцяло едни, а се отхвърлят, макар и частично други. Също така се приемат за основателни правните и фактически изводите по отношение на извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 174,ал. 3 от ЗДвП- отказ да му бъде извършена проба за алкохол. В тази част съдът е изложил подробни мотиви, които настоящият съд споделя изцяло и не счита за необходимо да преповтаря. Анализирани са всички свидетелски показания, и в тяхната съвкупност с писмените доказателства същите мотивират извод за извършено от И. нарушение, което основателно е квалифицирано като такова по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В тази част решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на описаното в НП нарушение по чл. 103 от ЗДвП- неизпълнение нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, съдът намира следното: Изводът на решаващия съд, че неизпълнението на нареждането да му бъде извършена проверка за алкохол е нарушение, или част от нарушението по чл. 103 от ЗДвП е неправилен. Отказът да бъде изпробван за алкохол е самостоятелно нарушение по чл. 174,ал. 3 ЗДвП и не се вписва във фактическия състав на чл. 103 от ЗДвП. На следващо място, нито в АУАН, нито в НП при описание на фактическата обстановка е посочено, че жалбоподателят не е изпълнил предписание за медицинско изследване, няма и твърдения такова да ме у давано. Така изложеното обстоятелство в НП съществува само като цитат на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, но не и като твърдение , че е било осъществено. В този смисъл, изводите на съда, че не е изпълнил това предписание не кореспондират с доказателствата по делото. Този факт не дисквалифицира като административно нарушение отказа за изпробване с техническо средство, тъй като двата отказа са регламентирани в горепосочения текст алтернативно. От текста на НП обаче не става ясно какви точно нареждания не е изпълнил жалбоподателят, извън нареждането да даде проба за алкохол с техническо средство, което неизпълнение, както е казано по-горе е самостоятелно нарушение по чл. 174, ал. 3. В НП е посочено:” Не изпълнява указанията за процедурите”. Не е посочено за какви процедури става въпрос- дали за тези по проверката за алкохол, или за други процедури, свързани с проверка на документи и пр.Не може да се приеме като нарушение по чл. 103 и напускането на мястото на проверката, дори и това да е станало демонстративно. За да бъде съставомерно нарушението по чл. 103 от ЗДвП е необходимо в АУАН и впоследствие в НП да бъде посочено ясно и точно какво нареждане е било дадено на водача, и че той не е изпълнил това конкретно нареждане. Т.е., ако е отразено, че на водача е дадено нареждане да не напуска мястото на проверката, и той не е изпълнил това нареждане, нарушението е извършено. Но след като няма твърдения за изрично дадено разпореждане, напускането на мястото на проверката не може да бъде квалифицирано по чл. 103, пр. последно от ЗДвП. В тази част наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а като го е потвърдил, Районният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени в тази част.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 261/21.04.2016г., постановено по НАХД № 2647 по описа за 2015г. на Плевенския районен съд в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 15-0938-002852/30.06.2015 г. на Началник Сектор Пътна полиция към ОДМВР-Плевен в частта му, с която на А.С.И. *** нарушение по чл. 103 от ЗДвП и на осн. чл. 175,ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за това, че на 20.06.2015 г. , в 02.30 ч. в гр. Плевен, на кръстовище ул. „Трети март” и „България”, като водач на л.а. „Мерцедес А 180” с рег. № ХХХХ демонстративно напуска мястото на извършване на проверката неизпълнявайки указанията за процедурите.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.