Р E Ш Е Н И Е

341

гр.Плевен, 13 Юли 2016 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на пети юли, две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                                

            Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                       Членове: Цветелина Кънева

                                                                                       Снежина Иванова

При секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 448 по описа за 2016 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 133 от 09.03.2016г., постановено по НАХД № 45 по описа за 2016г., Районен съд – Плевен е изменил Наказателно постановление № МТД-12/22.12.2015 г. на  Директор Дирекция “Приходи от местни данъци и такси”  при Община Плевен, с което на  „ЧЕЗ Разпределение България” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, на основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ е наложена имуществена санкция в размер 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за  нарушение на чл.14, ал.1 от ЗМДТ, като е намалил размера на санкцията на 500 /петстотин/ лева.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Община Плевен, чрез юрисконсулт П. П., в която касаторът сочи, че не е съгласен с мотивите на районния съд за намаляване размера на наказанието. Посочва се, че именно поради факта, че деянието на нарушителя не е единствено и има вече влязла в сила минимална по размер санкция, която не е довела до търсения от закона превъзпитателен и дисциплиниращ ефект, в настоящия случай административнонаказващият орган е определил размер на санкция различен от минималния, но и далеч под максималния такъв. Съдебният акт се счита за неправилен единствено в частта, с която неоснователно е намален размера на наказанието. Моли се наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Срещу решението е подадена и касационна жалба от „ЧЕЗ Разпределение България” АД – гр. София, чрез юрисконсулт М. Й., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, постановен при допуснати съществени нарушения на нормативните разпоредби и процесуални правила. Сочи се, че неправилно районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и НП. В тази връзка се счита, че неправилно е определен периодът от 22.07.2015 г. до 22.09.2015 г., през който е трябвало да бъде подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Позовавайки се на чл.15 ал.1 от ЗМДТ се твърди, че двумесечният срок за подаване на декларация започва да тече за дружеството не от датата, на която е издадено разрешението за ползване-22.07.2015г., а от началото на следващия месец-01.08.2015г. Сочи се, че неправилното определяне на периода по чл. 14 от ЗМДТ опорочава издаването на АУАН. Считат се за неправилни и изводите на съда по отношение наложената имуществена санкция, като е посочил, че на дружеството е наложен максималния по закон размер на имуществената санкция. Сочи се, че АУАН не съдържа необходимите реквизити по закон, тъй като не е посочено бащиното име на актосъставителя, както и липсват данни, че последният е оправомощен да съставя АУАН по смисъла на чл. 47 от ЗАНН. В заключение се моли за отмяна на оспореното решение и отмяна на наказателното постановление.   

В съдебно заседание касаторът, който е и ответник Община Плевен, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П., която поддържа депозираната от името на Община Плевен касационна жалба и оспорва касационната жалба на „ЧЕЗ Разпределение България” АД – гр. София, като моли същата да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание касаторът, който е и ответник – „ЧЕЗ Разпределение България” АД – гр. София, редовно призована, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства следва размера на наложеното наказание да бъде увеличен на 1000лева.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационните жалби са подадени в законоустановения срок и от надлежни страни, при удостоверена представителна власт и са допустими за разглеждане.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. За да достигне до тези изводи, настоящият касационен състав съобрази следното:

С обжалваното наказателно постановление на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” ЕАД гр.София е наложена имуществена санкция в размер на 1500лева за това, че на 14.12.2015г. в Дирекция местни данъци и такси на Община Плевен е приета декларация по чл.14 ал.1 от ЗМДТ, подадена по пощата и заведена под номер 5219 от същата дата, за новопридобит имот, представляващ производствен обект, находящ с в гр.Плевен, ул.”Николай Хайтов” №18, като имотът е придобит с н.а.№135, том І рег.№1109 от 26.02.2014г., и за него има издадено разрешение за ползване от 22.07.2015г.,т.е. декларацията е следвало да бъде подадена в двумесечен срок от датата на въвеждане в експлоатация – до 22.09.2015г. – нарушение по чл.14 ал.1 от ЗМДТ.

От правна страна съдът е приел, че безспорно е извършено нарушение по чл.14 ал.1 от ЗМДТ от страна на дружеството. Посочил е, че не са констатирани нарушения на процесуалните правила в ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на НП. За неоснователно е счел възражението за неправилно определен период за подаване на данъчната декларация, като е посочил, че дори началният момент да е от 01.08.2015г., то срокът отново е изтекъл към датата на подаване на декларацията. Посочил е също, че не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай, но наказващият орган не е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и наложеното наказание не съответства на степента на обществена опасност на деянието. Предвид последното е намалил размера на санкцията на 500лева.

Съгласно чл.14 ал.1 от ЗМДТ, за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

По делото не е спорно, че с н.а.№135, том І рег.№1109 от 26.02.2014г. дружеството е придобило недвижим имот в гр.Плевен. Този имот е получил Разрешение за ползване от 22.07.2015г. и от тази дата в срок до 22.09.2015г. е подлежал на деклариране по реда на чл.14 ал.1 от ЗМДТ. Декларацията е подадена по пощата и е получена на 14.12.2015г. в Дирекция местни данъци и такси на Община Плевен, т.е. извън законоустановения двумесечен срок от въвеждане на обекта в експлоатация. Извършено е нарушение по чл.14 ал.1 от ЗМДТ от страна на дружеството, което правилно е санкционирано по чл.123 ал.1 от ЗМДТ, съобразно който при неподаване на декларация по чл. 14 , неподаване в срок, както и непосочване или невярно посочване на данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, отговорното лице се наказва с глоба в размер от 10 до 400 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.

Настоящият състав изцяло споделя изводи на районния съд за извършено нарушение по чл.14 ал.1 от ЗМДТ от страна на дружеството. Не са налице и допуснати съществени нарушение на процесуалните правила при съставяне на акта и издаване на НП, които да водят до отмяна на обжалвания акт, както е приел решаващият съд. Неоснователно е възражението на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” ЕАД гр.София за неправилно определен начален момент за подаване на декларацията, позовавайки се на чл.15 ал.1 от ЗМДТ. Съгласно последната норма,  за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им. Тази разпоредба касае дължимостта на данък недвижим имот. При нейния анализ се налага извод, че дължимостта на ДНИ не е поставена в зависимост от подаване на декларация от страна на задълженото лице, като дали ще е подадена декларация за конкретен имот или не, както и кога ще бъде подадена същата, са обстоятелства ирелевантни за дължимостта на данъка. Иначе казано, неподаването в срок на декларацията по чл.14 ал.1 от ЗМДТ не оказва влияние на дължимостта на ДНИ, който начален момент се определя по реда на чл.15 ал.1 от ЗМДТ. Правилно районният съд е счел, че не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай. Правилно е и намалил размера на наложената санкция до законовия минимум, тъй като по делото не са налице доказателства за друго извършено такова нарушение от страна на дружеството, както се твърди от представителя на Община Плевен, а и следва да бъде отчетено обстоятелството, че все пак данъчна декларация е подадена, но в по-късен момент. Ето защо, решението на районният съд като постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 133 от 09.03.2016г., постановено по НАХД № 45 по описа за 2016 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.