ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 584
гр.Плевен, 08.06.2016 год.
Административен съд-гр.Плевен, VІ –ти състав, в
закрито съдебно заседание на осми
юни две хиляди и шестнадесета година в
състав:
Председател:
Катя Арабаджиева
като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело
№442 по описа на Административен съд-Плевен за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.197 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба
от И.Д.Х. ***, против Решение
№11/05.05.2016 год. на Кмета на община Плевен в частта по пункт II, в който е оставено без разглеждане заявление за предоставяне на достъп до
обществена информация с вх.№РД-44-230-1/22.04.2016 год.
В жалбата се твърди,
че решението на ответника по пункт II е
незаконосъобразно, ответникът притежава поисканата от Х. информация, последната
е официална обществена информация по смисъла на чл.2, ал.1 във връзка с чл.10
от ЗДОИ и достъпът до нея е свободен, а органът е задължен субект по закона.
Счита за неоснователен довода на органа в оспореното решение, че информацията
по издаването на Разрешение за строеж може да се предостави на заинтересованите
лица по чл.149 от ЗУТ, тъй като заявителката в случая не е сред
заинтересованите страни, на които тези разрешителни се връчват. Този факт
обуславя според нея правото й да иска достъп до строителните книжа по реда на
ЗДОИ, а не по друг ред. Счита, че издадените от общината строителни книжа на
други лица съдържат информация, свързана с основната дейност на
общината-разрешаването на строителството на територията на общината и дава
възможност на гражданите и организациите
да си създадат мнение за дейността на този задължен субект. Затова счита, че
органът дължи мотивирано писмено произнасяне, с оглед разпоредбите на чл.28,
ал.2 и чл.38 и чл.39 от ЗДОИ. Счита за неправилен извода на административния
орган, че ЗУТ е специален закон по отношение на ЗДОИ с оглед предоставянето на
исканата информация, като се позовава на чл.4, ал.1 от ЗДОИ, съгласно който всеки
гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация
при условията и по реда, определени в ЗДОИ, освен ако в друг закон е предвиден
специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.
Счита за неправилен и извода на органа, че исканата от нея информация се
предоставя по реда за предоставяне на
административна услуга на гражданите и ЮЛ по чл.8, ал.1 от ЗДОИ, тъй като
издаването на разрешение за строеж съставлява издаване на административен акт,
а не извършване на административна услуга. В заключение моли съда да отмени
решението в оспорената част и да осъди ответника да й предостави исканата
информация.
В придружителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда,
административният орган е взел становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като се запозна
с приложените по делото доказателства и с твърденията на страните, намира за
установено следното:
Х. *** заявление с
вх.№РД-44-230-1/22.04.2016 год. на л.13 от делото, с което е поискала достъп до обществена информация, обективирана в
конкретно изброени в заявлението документи.
По заявлението е постановено Решение №11/05.05.2016
год. на Кмета на община Плевен , с което в частта по пункт I е предоставен достъп до копие на хартиен носител на
извадка от план за регулация и застрояване на кв.324 по плана на гр.Плевен и
заповед №РД-15-199/17.07.1995 год. на кмета на община Плевен за одобряване на
частично изменение на застроителния и регулационен план на стр.кв. 324 по плана
на гр.Плевен. В тази част решението не се оспорва.
В
частта по пункт II с оспореното решение е оставено без разглеждане заявление за предоставяне на достъп до
обществена информация с вх.№РД-44-230-1/22.04.2016 год., обективирана в
следните документи: писмо №ТСУ и С
94С-3687-1/29.08.2015 год.; конструктивно становище от 29.10.2015 год. в УПИ VI-7648а, кв.324 ИКК 56722.662.449, ведно с всички
части; Разрешение за строеж №358/05.11.2015 год. на главния архитект на община
Плевен; Констативен акт №1/27.01.2015 год.; писмо №ТСУ и С
94И-3634-1/09.02.2016 год., ведно с приложените към него 3 бр. заповеди от
30.11.2015 год. и 04.12.2015 год. За да постанови този резултат органът е
приел, че в тази част заявлението на Х.
не съдържа искане за предоставяне на информация, представляваща обществена
такава по смисъла на закона, тъй като исканите документи са част от образувана
в община Плевен административна преписка по повод подадено заявление за
извършване на ремонт на покрив в
еднофамилна жилищна сграда с административен адрес гр.Плевен, ул ***. Посочено е в мотивите на оспореното решение, че редът за уведомяване на заинтересованите лица по
повод подадени от тях заявления за административна услуга по ЗУТ се ивършва без връчване на съответния
административен акт или отказа да бъде издаден такъв на заинтересованите лица
при условията и по реда, предвиден в АПК. В тази връзка според органа
законодателят е предвидил изключения от
приложното поле на ЗДОИ – според чл.8, ал.1, т.1 разпоредбите на закона относно
достъпа до обществена информация не се прилагат за информация, която се предоставя във връзка с административното
обслужване на гражданите и юридическите лица. С оглед на това, доколкото
едновременно с регулиране на отношенията по градоустройството се засягат и
вещни права на граждани, в ЗУТ е предвиден
достъп до документите и административните преписки само за лицата, които
имат качеството на заинтересовани лица по смисъла на ЗУТ. Направен е извод, че
когато се искат копия от заповеди, разрешения, протоколи или други документи по
реда на ЗУТ, те не следва да бъдат предоставяни на заявителя по реда на ЗДОИ, а
следва да се търси друг способ за снабдяване с копия от документи, уредени в
ЗУТ. Органът е счел, че заявлението попада именно в тази хипотеза, тъй като
исканите документи се съхраняват в община Плевен по повод заявена административна
услуга, което предоставяне се извършва по реда на ЗУТ и АПК. Ето защо и на
основание чл.8, ал.1 от ЗДОИ заявление за предоставяне на достъп до обществена
информация с вх.№РД-44-230-1/22.04.2016 год. в тази част е оставено без
разглеждане.
Решението
е връчено на Х. на 12.05.2016 год., видно от обратна разписка на л.7 от делото,
а жалбата против същото е подадена на 26.05.2016 год.
При така
установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
допустима, като подадена от лице с правен интерес от обжалването, за което
решението по пункт II е неблагоприятно, в срока по чл. 197
от АПК. Съобразно цитираната разпоредба, изричният отказ на
административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за
издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва, чрез
него пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването
му.
Разгледана
по същество жалбата е и основателна по следните съображения:
В случая
сезираният орган е оставил заявлението на Х. по пункт II без разглеждане.
Случаите, в които заявлението за
предоставяне на достъп до обществена информация се оставя без разглеждане, са изчерпателно изброени в ЗДОИ - чл. 25, ал.
2 и чл. 29, ал. 2, като законът повелява, че във всички останали случаи
органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или
за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и
уведомяват писмено заявителя за своето решение – чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ. В последния случай, се постановява решение по съществото на
искането, като се изследва дали исканата
информация е обществена, дали са налице някои от предвидените в закона за
изключение за предоставянето й или се изиска съгласие на трето лице за
предоставянето й, когато тя засяга негови интереси и т.н. След изследване на
всички тези предпоставки се постановява решение, с което се разрешава достъп до
съответната информация или мотивирано се отказва предоставянето й.
Изискуемите по закон реквизити на
отправено до съответния орган искане за достъп до обществена информация
посредством подаване на писмено заявление се съдържат в чл.
25, ал. 1 от ЗДОИ, съобразно който заявлението трябва да съдържа: 1. трите
имена, съответно наименованието и седалището на заявителя; 2. описание на
исканата информация; 3. предпочитаната форма за предоставяне на достъп до
исканата информация; 4. адреса за кореспонденция със заявителя. Ал. 2 на
цитираната норма сочи една от хипотезите, при които заявлението следва да бъде
оставено без разглеждане, а именно - ако в него не се съдържат данните по чл.
25, ал. 1, т. 1, 2 и 4. Видно от представеното заверено копие на заявление на
л.13, същото съдържа горепосочените нормативно изискуеми реквизити, поради
което не би могло да бъде оставено без разглеждане на това основание. В случая
не е налице и другата хипотеза за оставянето му без разглеждане – тази по чл.
29, ал. 2 от ЗДОИ, предвиждащ такава възможност само в случаите, когато
заявителят не уточни предмета на исканата обществена информация до 30 дни от
получаване на уведомлението за конкретизиране на искането. В настоящия казус, още
с първоначалното заявление молителят е уточнил предмета на исканата информация,
поради което не се е налагало да прави допълнителни уточнения , поради което и тази хипотеза за оставяне на искането без
разглеждане се явява неприложима.
От всичко изложено се налага
категоричен извод, че отказът на кмета на община Плевен да разгледа по същество отправеното до него
заявление за достъп до обществена информация, е постановен в нарушение на
материалния закон, поради което следва да бъде отменен, а преписката - върната
за произнасяне по същество.
С оглед прецизност следва да се
посочи, че съгласно разпоредбата на чл.
4, ал.1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп
до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон,
освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и
разпространяване на такава информация. В случая въпросът налице ли е специален
ред в Закона за устройство на територията за търсене и получаване на
информация; този ред приложим ли е за настоящата жалбоподателка с оглед
наличието или липсата на качество у нея на заинтересовано лице в производството
по издаване на тези строителни книжа, които е искала; информацията, която
търси, обществена ли е; касае ли трето лице и т.н. са въпроси по съществото на
отправеното до органа искане, по които той следва да се произнесе с мотивирано
решение, с което да предостави достъп или да откаже такъв, а не да остави без
разглеждане направеното искане. Макар и наименовано решение по т.II, в тази част решението има характер на акт за
прекратяване на производството , респ. уведомление.
Воден
от горното и на основание чл.200, ал.1 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ по жалба на И.Д.Х. ***, Решение №11/05.05.2016 год. на Кмета на община Плевен в частта по пункт
II,
в който е оставено без разглеждане
заявление за предоставяне на достъп до обществена информация с
вх.№РД-44-230-1/22.04.2016 год.
ВРЪЩА делото като преписка на Кмета на община Плевен
за произнасяне по същество по подаденото от И.Д.Х. заявление за предоставяне на достъп до
обществена информация с вх.№РД-44-230-1/22.04.2016 год., обективирана в
следните документи: писмо №ТСУ и С
94С-3687-1/29.08.2015 год.; конструктивно становище от 29.10.2015 год. в УПИ VI-7648а, кв.324 ИКК 56722.662.449, ведно с всички
части; Разрешение за строеж №358/05.11.2015 год. на главния архитект на община
Плевен; Констативен акт №1/27.01.2015 год.; писмо №ТСУ и С
94И-3634-1/09.02.2016 год., ведно с приложените към него 3 бр. заповеди от
30.11.2015 год. и 04.12.2015 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се оспори чрез АС Плевен пред
ВАС в 7 дневен срок от съобщението.
Преписи от същото да се изпратят на страните.
С Ъ
Д И Я: