РЕШЕНИЕ № 411

гр. Плевен, 28 Септември 2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав: 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

 

при секретар В.М., изслуша докладваното от съдия Богданова-Кучева адм. дело № 441/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.73 и сл. от Закона за културното наследство (ЗКН).

Образувано е по жалба от Т.И.И. и С.И.И. *** против Заповед №РД-12-232 от 25.04.2016 г. на заместник кмет на Община Плевен /посочена в жалбата като издадена от кмета на община Плевен/. Със същата заповед е наредено Т.И.И., С.И.И., “Илмар” ЕООД, М.П. Д. и “Делта Капитал 2002” ЕООД, като собственици на триетажна жилищно-търговска сграда, построена в УПИ ІІІ-5989, кв.85а по плана на гр.Плевен с административен адрес гр.Плевен, ул.”Сан Стефано” № 2:

1. В срок от три месеца от получаване на заповедта на основание чл.74, ал.1 от ЗКН, собствениците да изготвят и представят в министерството на културата архитектурно заснемане, текстова и фотодокументация, достатъчна за изпълнението на реконструкция на сградата. Да се изготвят шаблони на запазената пластична украса на сградата и корнизи, които да се използват за реставрация на фасадите. Да се заснемат геодезически характерни коти по фасадата, кота корниз и кота било.

2. След положително становище на министъра на културата или на оправомощени лица по реда на ЗКН за внесените материали по реда на чл.74, ал.1 от ЗКН в срок от две седмици да се изготвят конструктивен проект за укрепване на фасадите по време на демонтажа и строителството, който да се внесе за съгласуване в община Плевен.

3. В срок от един месец след одобряване на конструктивния проект да демонтират сградата, като запазят фасадите към ул.”Сан Стефано” и пл.”Карол І”. Елементите на каменното стълбище също да бъдат запазени на депо след демонтажа, за евентуално експониране в реконструираната  сграда.

Посочено е, че обжалването не спира изпълнението на заповедта.

В жалбата се сочи, че е нарушена процедурата по чл.72 и 73 от ЗКН. Липсват указания по чл.72, ал.3 от ЗКН от кмета на общината. Не е спазен 14-дневния срок по чл.73, ал.1  за назначаване на комисия, както и 14 – дневния срок по чл.73, ал.3 за издаване на заповед. Липсва уведомяване за участие в процедурите по чл.72 и чл.73 от ЗКН на всички адресати на заповедта, което е довило до неучастие в проведената процедура на “Илмар” ЕООД и М.П. Д.. Не е изследван актуалният правен статут на “Делта Капитал 2002” ЕООД, което е преобразувано в “Делта фуд” ООД преди започване на процедурата от общината. Не са отчетени всички факти и обстоятелства, имащи значение за издаване на заповедта, настъпили до датата на издаването и. Твърди, че констативния протокол, на който почива заповедта, е непълен, липсва подробно описание на културната ценност /нейната идентификация и данни за собствениците и/, не е извършен подробен анализ на състоянието на сградата. Съгласно чл.72 и чл.73 от ЗКН, при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване, Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице и регионалният инспекторат по опазване на културното наследство дават незабавно съответни указания за аварийно-временно укрепване и срок за изпълнението им. В случая липсват указания и от двете страни. Твърди, че липсва сигнал, по който е започнала процедурата, доколкото сигнал вх.№ТСУиС-94Т-218-1 от 23.04.2016 г. е за започване на друга административна процедура – за премахване на сградата. Това искане е вследствие на предходна процедура, извършена от община Плевен и изводи в констативен протокол /КП/ №10 от 13.12.2011 г. Срокът по чл.73, ал.1 от ЗКН не е спазен, доколкото липсва начален етап на предвидената в закона процедура. КП №1/25.06.2016 г. е непълен и неточен, в нарушение на чл.73, ал.2 от ЗКН. Не е извършена съпоставка между съществените ценни елементи на сградата, описани при първоначалната категоризация през 1989 г. и наличните към датата на този КП елементи в сградата и върху фасадата. Неправилно не е достигнато до констатация, че почти всички съществени елементи вече не съществуват, както и че физическото съществуване на сградата е вече невъзможно /липсва покрив, съществено увредена конструкция и др./. Не е отчетено обстоятелството, че сградата към настоящия момент не е част от групов архитектурен ансамбъл. За отгледа не са били поканени да присъстват всички съсобственици. Нарушен е чл.73, ал.3 от ЗКН, доколкото заповедта е издадена значително време след срока. Твърди, че в този период са настъпили съществени изменения: съсобственикът Т.И. е изготвил и представил текстова и фотодокументация, отразяваща състоянието на сградата, и е изпратил същата в министерството на културата с цел започване на процедура по преразглеждане статута на сградата и отписване същата като архитектурен паметник “за сведение” Въз основа на изпратената документация главна дирекция “Инспекторат за опазване на културното наследство” с писмо изх.№33-00-545 от 09.12.2015 г. отправя искане до НИНКН за преразглеждане статута на сградата. С това писмо е преценено, че реконструкция на сградата не следва да има, а да се преразгледа статута и. Следователно е налице процедура по деактуване на сградата по реда на ЗКН. За тази процедура общината е уведомена с писмо вх.№94Т-218-1 от 05.04.2016 г.  Твърди, че доколкото при влизане в сила на ЗКН в него не е съществувал статут “архитектурен паметник на културата категория “за сведение”, то процесната сграда няма статут на архитектурен паметник на културата, а §10 и 12 от ПЗР на ЗКН не намират приложение в случая. Моли да се отмени заповедта.

Жалбоподателите Т.И.И. и С.И.И. са редовно призовани за съдебното заседание, явяват се лично. Поддържат жалбата и молят същата да бъде уважена, като основателна и доказана на изложените в нея основания.

 Ответникът в настоящето производство - Заместник кмет на Община Плевен, също редовно призован не е явява, представлява се от юрисконсулт З. с пълномощно на л. 3 от делото. Счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Обосновава, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, представени са и писмени бележки в същия смисъл.

Заинтересованата страна - Национален институт по недвижимо и културно наследство – София , редовно призована не изпраща представител и неангажира становище по жалбата.

Заинтересованата страна - Делта Фуд” ООД с управител Х.П.Х., редовно призована, се представлява от  адв. М.п. от САК с пълномощно на л.101 от делото. Счита че жалбата е основателна, но по причини различни от изложените в нея, а именното че оспорената заповед е нищожна, като издадена от некомпетентен орган, както и че сградата няма статут, който да бъде защитен по реда на ЗКН.

Заинтересованата страна -     „Илмар ЕООД” с ЕИК 114602719 с управител Т.И.И., редовно призована, се представлява от Т.И., който подържа жалбата на всички основания посочени в нея.

Заинтересованата страна – Л.И.П., редовно призована не се явява и не се представлява.

Административният съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателите на 10.05.2016 г., видно от известията за доставяне на л.л.31,32. Жалбата срещу нея е депозирана чрез административния орган, с вх.№ТСУиС-94Т-218-1 от 20.05.2016 г. /л.4/. Следователно жалбата е подадена в законоустановения за това 14-двене срок съгласно чл. 149, ал.1 от АПК.

Жалбата е подадена от активно легитимирани страни-адресати на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна, но не на посочените в нея основания.

Със заявление от 07.12.2011 г. на И. /л.8/ до “Инспекторат за опазване на културното наследство”, НИНКН и зам.кмет на община Плевен, се иска да се установи, че сграда в гр.Плевен, ул.”Сан Стефано” 2 е загубила автентичния си вид, и не е носител на културна и научна информация, конструкцията и е претърпяла много интервенции през годините, непоправимо е увредена, като представлява реална опасност за хората в тази зона. Моли се да се дадат указания какви действия да се предприемат за спешното премахване на сградата преди зимния сезон. Извършен е оглед от комисия, за което се съставен КП №10/13.12.2011 г. /л.10/, съгласно който липсва цялата покривна конструкция. Носещите зидове са отслабени. Гредореда над втори етаж е силно компрометиран. Наблюдават се широки диагонални и вертикални пукнатини по стените на кулата. Като цяло хоризонталното укрепване на сградата е силно отслабено и цялата конструкция е увредена. Сградата е вредна в санитарно-хигиенно отношение и представлява опасност за живота на преминаващите граждани. Направено е заключение, че собственика на обекта трябва незабавно да го огради с временна плътна ограда, за да се предотвратят евентуални инциденти, предвид предстоящото влошаване на времето.

До кмета на община Плевен е отправено уведомление – молба от И. и И. с дата 23.04.2015 г. /л.9/, с което го уведомяват, че на 20.04.2015 г. около 12 часа се е самосрутила част от сградата – декоративна кула в северната и част, поради което са настъпили допълнителни увреждания на сградата. Разчистили са отломките, които са преминали извън изградената по указания на кмета метална ограда. Сочи се, че ценните елементи не съществуват отдавна, и сградата вече не е част от групов паметник, доколкото всички съседни сгради са с нова архитектура. Сочи се, че съгласно указания на община Плевен е изградена метална ограда и е спрян достъпът до сградата. Моли се да се издаде заповед за премахване на сградата. Още преди подаването на уведомлението община Плевен е уведомила с писмо РД ПБЗН Плевен, директор на РЗИ-Плевен, директор на НИНКП София, както и Т.И. и “Делта капитал 2002” ООД за срутването на кулата, и че на 28.04.2015 г. ще се извърши оглед от комисия, назначена от кмета на община Плевен. За огледа е съставен КП №4/28.04.2015 г. /л.11/. Съгласно последния, се е срутила част от ъгловата кула и има застрашени от самосрутване участъци от конструкцията на сградата. Същата е негодна за обитаване и е застрашена от последващо самосрутване на участъци от зидовете и, пожароопасна, няма осигурен безопасен път за достъп при възникване на ново огнище на пожар в нея. Прието е, че сградата е вредна в санитарно-хигиенно отношение. До НИНКН са изпратени за становище снимков материал, копие от КП №3/10.02.2012 г. /неприложен по делото/, и копие от уведомлението от страна на И. и И. от 23.04.2015 г. От НИНКН е изпратен отговор /л.л.12,13/, съгласно който е необходимо да се формира спешно комисия по чл.73, ал.1 от ЗКН, с представител на НИНКН. Предходният КП относно сградата, изготвен от комисия без представител на Главна Дирекция “Инспекторат за опазване на културното наследство”, не е утвърден от министъра на културата, поради което процедурата не е приключила. Назначена е със заповед на кмета на общината нова комисия за оглед /л.14/, като за огледа е съставен КП №1/25.06.2015 г. /л.л.15-17/. Видно от същия, сградата – недвижима културна ценност, е оградена с временна плътна ограда, съгласно дадени от общината предписания. По уличната фасада частично е запазена сецесионовата украса – корнизи, медальони, конзоли и др. Вътре в сградата не са запазени ценни елементи от интериора, с изключение на каменното стълбище. Сградата се намира в аварийно състояние. Североизточната кула е разрушена. Таванският гредоред е открит, опожарен, с изгнили греди. Надзидът е частично разрушен и е с ерозирала зидария. Дървеното стълбище към тавана е изгнило с пропадания. Липсва цялата покривна конструкция. В резултат на външни атмосферни въздействия и отмиване на материалите поради липсата на покрив, носещите зидове са отслабени. Гредоредът над втория етаж е изгнил и пропаднал. Като цяло хоризонталното укрепване на сградата е силно отслабено и цялата конструкция е увредена. Фасадата откъм ул.”Сан Стефано” е с повредена и поддала мазилка. От собственика е представено архитектурно заснемане – планове и разпределение на сградата, но липсва подробно заснемане с характерни точки на фасадите. В заключението си комисията предлага:

 1. На основание чл.74, ал.1 от ЗКН, собственика да изготви и представи в министерството на културата архитектурно заснемане, текстова и фотодокументация, достатъчна за изпълнението на реконструкция на сградата. Да се изготвят шаблони на запазената пластична украса на сградата и корнизи, които да се използват за реставрация на фасадите. Да се заснемат геодезически характерни коти по фасадата, кота корниз и кота било.

2. Сградата може да бъде демонтирана със запазване на фасадите към ул.”Сан Стефано” и пл.”Карол І”. Да се изработи конструктивен проект за укрепване на фасадите по време на демонтажа и строителството. Елементите на каменното стълбище да бъдат запазени на депо, след демонтажа за евентуално експониране в реконструираната  сграда.

3. Изисканите материали по чл.74, ал.1 от ЗКН да бъдат предадени на министерството на културата и след положително становище на министъра на културата или на оправомощени лица по реда на ЗКН, Кмета на община Плевен следва да издаде заповед за демонтиране на сградата – културна ценност (със запазване на фасадите) с цел нейната реконструкция по автентични данни и изготвена за целта проектна документация със заснемане и детайли, съобразно действащия ПУП, одобрен със заповед №РД-15-1894/15.11.2000 г. на Кмета на община Плевен.

4. При положително становище по чл.74, ал.1 от ЗКН, във връзка с инвестиционните намерения на собствениците, сградата да бъде преизградена, като всички етапи на инвестиционното проектиране, включително визата за проектиране да бъдат внесени за съгласуване по реда на чл.83 и чл.84 от ЗКН.

За заключенията на комисията в КП И., И. и “Делта капитал 2002“ ООД са уведомени с писмо от 29.03.2016 г. /л.л.22,23/, като е изискано в 14-дневен срок да представят доказателства за внесена проектна документация по т.1 и т.2 от КП за съгласуване в министерството на културата. При неизпълнение е посочено, че ще бъде започната процедура по чл.73 от ЗКН. Приложени са разписки за връчването на писмото /л.л.24,25/, като на жалбоподателите същото е връчено на 31.03.2016 г.

На 24.11.2015 г. Т.И. е отправил “молба – предложение” до Главна Дирекция “Инспекторат за опазване на културното наследство” към министерството на културата, с копие до главния архитект на община Плевен /л.6/, с което моли на основание чл.61, ал.1 и ал.2 и чл.69, ал.1 от ЗКН да бъде извършена оценка за установяване на културната и научната стойност и обществена значимост на сграда с адрес гр.Плевен, ул.”Сан Стефано” №2, както и относно степента на съхраненост и взаимодействие със средата, в която е разположена. Сочи, че сградата е със статут “за сведение” , определен с писмо №5678 от 15.12.1989 г., и е на повече от 100 години; към настоящия момент състоянието и е отразено в КП №1 от 25.06.2015 г. на община Плевен, в който е дадена оценка, че е в аварийно техническо състояние: челната кула на фасадата се е самосрутила, липсва цялата покривна конструкция, носещите зидове са отслабени, гредореда на І и ІІ етаж е изгнил и пропаднал, в резултат на външно атмосферно въздействие и отмиване на материал частично е унищожена сецесионната украса /корнизи, конзоли, медальони/, няма гипсови тавани с орнаменти, няма каменна стълба с богат парапет, няма теракотена настилка, съседните сгради са с нов архитектурен вид, т.е. няма елементи на групов паметник. Моли се да се извърши нова комплексна оценка от компетентни лица, за да се констатира, че сградата и изгубила автентичния си вид, застрашена е от самосрутване и не притежава качества на недвижима културна ценност, поради което същата да бъде отписана като обект на ЗКН.

С писмо от 09.12.2015 г /л.7/ гл.директор на “Инспекторат за опазване на културното наследство” изпраща писмото на И. *** по компетентност.

Жалбоподателят изпраща и последващо писмо до община Плевен от 05.04.2016 г. /л.26/, в което иска ускоряване на процедурата за отписване от регистъра за недвижимо културно наследство, като е готов да предостави компетентно становище от лицензиран архитект или от група архитекти и конструктор, че сградата е загубила автентичния си вид и липсват всички елементи, представляващи архитектурна ценност.

С писмо от 03.07.2015 г. /л.л.18, 19/ НИНКН уведомява гл.архитект на община Плевен, че по отношение на сгради – недвижима културна ценност, общия ред по чл.195 и чл.196 ЗУТ /Закон за устройство на територията/ е неприложим. Същите могат да се преместват, премахват изцяло или частично по реда на ЗУТ след положително становище на министъра на културата, съгласно чл.83, ал.5 от ЗКН.

  По делото е представена заповед №РД10-2024 от 23.11.2015 г. на кмета на община Плевен /л.42/, с която се възлагат функциите и правомощията на кмета на община Плевен по ЗУТ на арх. Н. И. – заместник кмет на общината. Посочено е, че в изпълнение на тези функции същата има право да издава и подписва всякакви актове, предвидени в ЗУТ.

Приобщени са УАС от търговския регистър, от които е видно, че “Илмар” ЕООД е с управител и едноличен собственик на капитала Т.И.И. /л.56/, а “Делта фуд” ООД е правоприемник на “Делта капитал 2002” ООД /л.л.57,58/. Видно от справки в НБД ”Население”, след издаване на процесната заповед М.П. Д. е починала, като е оставила за наследници жалбоподателката С.И. и Л.И.П. /л.л.53,55/.

Към преписката са приобщени /л.л.43-45/ писмо от отдел “ПМДТ”, относно собствениците на сградата, находяща се в гр.Плевен, ул.”Сан Стефано” №2. Приобщена е декларационна карта на паметник на културата относно същия имот /л.46/, крепостен акт за покупко-продажба на имота от 1910 г. /л.47/, както и нотариални актове /НА/ на част от собствениците /л.л.48-51/.

При проверка за законосъобразност на оспорения административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав намира, че процесната заповед не е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.73, ал.2 от ЗКН, комисията /назначена от кмета на общината/ установява с констативен протокол състоянието на недвижимата културна ценност, както и вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи. Към протокола се прилагат подробно описание на културната ценност според данните за нейната идентификация и регистрация и данни за собственика. Когато комисията предлага демонтиране и последваща реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност, нейният собственик изготвя и представя в Министерството на културата графична, текстова и фотодокументация, достатъчна за изпълнението на реконструкцията. След положително становище на министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица, кметът на общината издава заповед за демонтиране на недвижимата културна ценност. Следователно заповедите по чл.73 и чл.74 от ЗКН се издават от кмета на общината, като не е предвидено правомощие на същия да упълномощава друго лице да издава такива заповеди. Упълномощаване е възможно само в хипотезата на чл.72, ал.3 от ЗКН – при даване на указания за аварийно-временно укрепване, която хипотеза в случая не е налице. По тази причина издалият на процесната заповед - заместник кмет на общината не е бил компетентен да я постанови. Дори да се приеме, че ЗКН допуска упълномощаване по чл.73 и чл.74 от ЗКН /което не е така/, видно от представената заповед №РД10-2024 от 23.11.2015 г. на кмета на община Плевен, със същата се възлагат функциите и правомощията на кмета на община Плевен по ЗУТ на арх. Н. И. – заместник кмет на общината. Посочено е, че в изпълнение на тези функции същата има право да издава и подписва всякакви актове, предвидени в ЗУТ. Липсва каквото и да е упълномощаване в тази заповед за издаване на актове по ЗКН от зам.кмета И..

С оглед посоченото, заповедта следва да се прогласи за нищожна, като делото като преписка следва се изпрати на компетентния орган – кмета на община Плевен, за постановяване на валидна заповед.

По отношение спазването на формата, административно производствените правила, материалния закон и целта на закона съдът намира:

Оспорената Заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, визирана в чл.59 от АПК.

Не е нарушена процедурата по чл.72 и 73 от ЗКН. Жалбоподателите неправилно смятат, че при увреждане на недвижима културна ценност задължително следва да се дават всички указания, предвидени в чл.72 и сл. от ЗКН. Даването на указания е обвързано и е във връзка със настъпилите увреждания, както и с вида на необходимите действия за възстановяването на сграда – културна ценност. Указания по чл.72, ал.3 от ЗКН от кмета на общината се дават, при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване, при което тези указания касаят необходимото аварийно-временно укрепване, като се определя и срок за изпълнението им. Видно от КП, включително и последния от 25.06.2015 г., сградата е почти изцяло разрушена, като от нея са оцелели двете фасади и каменното стълбище. По тази причина е безпредметно да са дават указания за аварийно-временно укрепване.

По отношение на твърдението, че не е спазен 14-дневния срок по чл.73, ал.1  за назначаване на комисия, съдът съобразява следното: За проблемите със сградата в настоящето административно производство жалбоподателите са информирали общината на 23.04.2015 г., като първоначално назначената комисията е извършила оглед на 28.04.2015 г. Поради факта, че същата комисия не е била в надлежен според закона състав, е назначена нова комисия, вече с представител на НИНКН, която комисия е извършила оглед на 25.06.2015 г., за което е съставен КП. Срокът за назначаване на комисия е инструктивен, и по-късното и назначаване на води до незаконосъобразност на последващите действия. Също инструктивен е срокът за издаване на последваща заповед по чл.73, ал.3 от ЗКН. Липсата на уведомяване за участие в процедурите по чл.72 и чл.73 от ЗКН на всички собственици на сградата, което е довило до неучастие в проведената процедура на “Илмар” ЕООД и М.П. Д., не е съществено и не може да доведе до отмяна на заповедта на това основание. В това отношение съдът е обвързан с практиката на ВАС, като съгласно Решение № 9214 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16484/2013 г., “Доводите за нарушение на административно производствените правила аргументирани от неуведомяване на собствениците за датата на огледа е без основание защото в специалния приложим закон - чл. 73, ал. 2 от ЗКН не се предвижда задължение за съобщаване на датата на извършване на огледа на място… Обстоятелството дали лицата, посочени като адресати на заповедта са всички собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда не е съществен порок на заповедта, основание за отмяна.”

 Вярно е, че органът не е изследвал актуалния правен статут на “Делта Капитал 2002” ЕООД, което е преобразувано в “Делта фуд” ООД преди започване на процедурата от общината. Последното дружество е посочено като собственик и в приложената справка от ПМДТ. При издаването на нова заповед от кмета на общината следва да се съобрази този факт, както и че след издаването на процесната заповед М.П. Д. е починала, поради което като адресат в новата заповед следва да се посочи на нейно място Л.И.П. /доколкото другият наследник – С.И., е адресат като собственик/.

Твърдението, че не са отчетени всички факти и обстоятелства, имащи значение за издаване на заповедта, настъпили до датата на издаването и, е недоказано. Констативният протокол, на който почива заповедта, не е оспорен от жалбоподателите, и неговото съдържание не е опровергано /например с експертиза/. Налице е сигнал, по който е започнала процедурата, и именно такъв е сигнал вх.№ТСУиС-94Т-218-1 от 23.04.2016 г., доколкото със същия се информира за настъпило увреждане на сградата. Това, че с него се иска предприемане на други действия, не отменя характеристиката му на сигнал, с който се информира за увреждане на сградата. Настоящата заповед е част от производството за премахване на сградата, доколкото е установено, че от същата са оцелели само фасадите и стълбището, като следва да се извършат действията по чл.74, ал.1 от ЗКН, и след това сградата да се демонтира при запазване на оцелялата част, като демонтираната се възстанови. Предходната процедура, извършена от община Плевен, и издаденият по нея констативен протокол /КП/ №10 от 13.12.2011 г. не е била завършена, като причина за това е отсъствието в комисията на представител на Главна дирекция “Инспекторат по опазване на културното наследство” – в този смисъл е писмото от НИНКН на л.л.12,13 от делото.

Дали сградата към настоящия момент е част от групов архитектурен ансамбъл няма отношение към предмета на делото. Същата продължава да е недвижима културна ценност. Твърдението, че след огледа, но преди издаването на заповедта, съсобственикът Т.И. е изготвил и представил текстова и фотодокументация, отразяваща състоянието на сградата, и е изпратил същата в министерството на културата с цел започване на процедура по преразглеждане статута на сградата и отписване същата като архитектурен паметник “за сведение”, също е неотносимо към предмета на делото, доколкото статутът на сградата не е променен. Не отговаря на истината твърдението, че въз основа на изпратената от И. документация главна дирекция “Инспекторат за опазване на културното наследство” с писмо изх.№33-00-545 от 09.12.2015 г. отправя искане до НИНКН за преразглеждане статута на сградата, нито пък че с това писмо е преценено, че реконструкция на сградата не следва да има, а да се преразгледа статута и. С писмото само е препратено по компетентност искането на Т.И.. Наличието на тази процедура, за която общината е уведомена с писмо вх.№94Т-218-1 от 05.04.2016 г., не може да доведе до спиране или прекратяване на процедурите по чл.73 и сл. от ЗКН.

  При влизане в сила на ЗКН в него не е съществувал категория “архитектурен паметник на културата категория “за сведение”. Но съгласно ПЗР на закона, и там § 10. (Обн. - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) “Заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут като културни ценности по смисъла на този закон.” Тази разпоредба касае всички заварени, обявени по дотогава действащия ред недвижими паметници на културата, без значение към коя категория са принадлежали същите, като се има предвид, че към момента на влизане на закона в сила в него няма категория “за сведение”. С последваща промяна в ЗКН - ДВ, бр.54/2011 г., са променени както чл.50, уреждащ категориите недвижими паметници на културата, така и §10 от ПЗР. С тези изменения в чл.50 е уредена категория “за сведение”, а §10 придобива следното съдържание: ”Заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този закон.” Следователно с промяната от 2011 г. само се урежда въпросът с категорията на недвижимата културна ценност, но не и нейния статут, като промяната в закона не оказва влияние върху статута и. И при обнародване на закона, и при това изменение същата има същия статут, който е придобила на 15.12.1989 г. Разпоредбата на §12 от ПЗР урежда въпроса за декларирането на недвижимите културни ценности, като декларираните до влизане на закона в сила запазват своя статут на декларирани ценности. Не е спорно, че сградата е била надлежно декларирана, като за същата е налице декларационна карта /л.46/.

Цел на ЗКН е опазването и закрилата на културното наследство. За тази цел същото следва да бъде своевременно ремонтирано и възстановявано, когато е увредено. В случай, че сграда – недвижима културна ценност, е частично разрешена /както в случая/ следва да се извърши демонтиране и последваща реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност, подготовката за каквато е наредено в случая. По тези причини липсва несъобразяване с целта на закона.

С оглед на изложеното, заповедта е в предвидената от закона писмена форма, издадена е при спазване на материалния закон, административно производствените правила и при съобразяване с целта на закона, но доколкото е издадена от некомпетентен орган, следва да се прогласи за нищожна. Делото като преписка следва да се изпрати на компетентния орган – кмета на община Плевен, за постановяване на нова заповед при съобразяване с мотивите на настоящето решение. Съгласно чл.174 АПК, в този случай съдът следва да определи срок за произнасянето. С оглед на факта, че са събрани всички необходими и относими доказателства, издаването на новата заповед следва да стане в 14 - дневен срок от влизане в сила на настоящето съдебно решение.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд-Плевен, ІV състав

 

РЕШИ:

 

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА заповед № РД-12-232 от 25.04.2016 г. на Заместник кмет Териториално развитие на Община Плевен, с която е наредено на собствениците - Т.И.И., С.И.И., “Илмар” ЕООД, М.П. Д. и “Делта Капитал 2002” ЕООД на триетажна жилищно-търговска сграда, построена в УПИ ІІІ-5989, кв. 85а по плана на гр. Плевен с административен адрес гр. Плевен, ул. „Сан Стефано” № 2 в срок от три месеца да изготвят и представят в Министерство на културата архитектурно заснемане, текстова и фото документация, достатъчна за изпълнението на реконструкция на сградата и други указания общо 3 точки.

ИЗПРАЩА преписката на Кмета на Община Плевен за издаване на заповед, съгласно мотивите относно тълкуването и прилагането на закона, изложени в настоящето решение, в 14-дневен срок от влизането му в сила.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок  от съобщаването му на страните.

         .

                                                                                    СЪДИЯ: /п/