Р E Ш Е Н И Е

№ 317

гр.Плевен, 1 Юли 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 433 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 238 от 15.04.2016 г., постановено по нахд № 774/2016 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 2015-038315 от 27.11.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара” към „Комисия за защита на потребителите” гр.Плевен, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр.София, с ЕИК 831642181, представлявано от А. И. Д., на основание чл.27, чл.28, чл.53 и чл.83 от ЗАНН, чл.233 ал.2 от ЗЗП, е наложена по т.1 имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.222 от ЗЗП за нарушение на чл.127 ал.3 от ЗЗП и по т.2 имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.221 от ЗЗП за нарушение на чл.119 ал.1 т.1, във връзка с чл.113 ал.4 от ЗЗП затова, че при извършена на 27.04.2015 г. проверка в магазин „Виваком 4802” в гр.Плевен на пл. „Възраждане” № 3, стопанисван от търговеца, във връзка с постъпила жалба от потребител относно предявена на 24.04.2015 г. рекламация за мобилен телефонен апарат „Nokia 515”, като потребителят желае стоката му да бъде заменена с нова, със съставен констативен протокол е установено, че рекламацията е описана в регистъра на предявените рекламации, но в издадения на потребителя документ (сервизна карта) не се съдържа номера, под който рекламацията е вписана в регистъра на предявените рекламации. Установено е още, че в обекта се предлагат за продажба мобилни телефонни апарати „САТ В100”, в заявлението за предоставяне на търговска гаранция на които не се съдържа задължителната информация за правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП и не се посочва ясно, че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, чрез юрисконсулт Б. П., която счита същото за неправилно поради противоречие с материалния закон, процесуалния закон, противоречие с целите на закона и необоснованост. Твърди, че НП не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, т.к. в същото не са посочени нито датата, нито мястото на извършване на нарушението, които пороци на акта са съществени и представляват основание за отмяна на НП като незаконосъобразно. Твърди, че БТК не е осъществило състава на чл.119 ал.1 т.1 от ЗЗП, която предвижда нормативно, правило, което се прилага при всички случаи ex lege и в него липсва задължение за вписване в самото заявление за търговска гаранция информация за правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП, както и на информацията, че търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП, за определена форма или за посочване на конкретни текстове и разпоредби на ЗЗП, а изискването се свежда до общото правило търговската гаранция да не противоречи на условията, уредени в ЗЗП. Счита, че административно- наказващият орган не е подвел счетеното за осъществено административно нарушение към уреждащата го като състав правна норма, т.к. едва в санкционната разпоредба на чл.221 от ЗЗП законодателят регламентира деянието, което съставлява административно нарушение – субектът на административната отговорност да предоставя гаранция на потребителските стоки в писмена форма, съдържаща информация в съответствие с изискванията на чл.118 и чл.119 от ЗЗП. На следващо място сочи, че в обжалваното НП по т.1 е повторена буквално цялата законова норма, но без твърдяното нарушение да бъде доказано и обосновано – в същото не е вписано каква именно информация липсва в търговската гаранция, нито е посочено в коя конкретна гаранция същата липсва. Според касатора изключително бланкетно е преписано съдържанието на законовия текст, който според административно наказващия орган е нарушен. Твърди, че никакви доказателства по преписката не сочат за нарушение на чл.199 ал.1 т.1 от ЗЗП, за което БТК е подведено под отговорност, както и че не става ясно поради какви причини КЗП счита, че възможността за прилагане на изискването на чл.119 ал.1 т.1 от ЗЗП не е гарантирано от страна на БТК. Навежда доводи, че БТК не е осъществило състава на чл.127 ал.3 от ЗЗП и че описаната в НП фактическа обстановка не отговаря на обективната истина, т.к. административно- наказващият орган не е събрал и счел за относими фактите, че в НП липсват данни и каквито и да било доказателства, с които да се установява, че потребителят изобщо е посетил магазина на сочената дата, както и че е направил процесната рекламация и то по предвидения в ЗЗП ред. Според касатора, за да издаде обжалваното постановление административно- наказващият орган е презумирал тези факти, позовавайки се единствено на твърденията на самия потребител и при липсата на данни относно обективната обстановка не става ясно на какви факти и обстоятелства наказващият орган е основал своята преценка, че е налице процесното нарушение. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция Русе не се представлява. Депозирала е писмено становище, в което излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №К-038315 от 27.05.2015г за установяване на административно нарушение от който е видно, че при направена проверка на 27.04.2015г в обект магазин „Виваком 4802“ в гр.Плевен, площад „Възраждане“ №3 с констативен протокол №К-0195276 са установени следните нарушения и обстоятелства на извършване: проверката е извършена във връзка с постъпила жалба с вх.№Р-03-673/24.04.2015г от потребител относно предявена рекламация на 24.04.2015г за мобилен телефон „Nokia 515“. Апаратът е приет със сервизна карта №480201716/24.04.2015г. В регистъра на предявените рекламации е описана рекламацията под №04194/24.04.2015г. В издадения документ /сервизна карта №480201761/ не се съдържа номер, под който рекламацията е вписана в регистъра – 04194, както и подпис на лицето, приело рекламацията. Прието е, че е нарушен чл.127 ал.3 от ЗЗП. Описано е , че в обекта се предлагат за продажба мобилни телефони „САТ В 100“ на продажна цена 269,90лв с информация на български език чрез етикет за производител Китай, вносител – „БТК“ ЕАД, вида на стоката и съществени характеристики. Върху опаковката на стоката е поставен стикер „САТ В 100“, производител – Китай; вносител „БТК” ЕАД. Предоставя се търговска гаранция в писмена форма със срок 2 години. В т.2.6 от гаранционните условия се съдържа следната информация: Ако продукта, който е в гаранция е изпратен до сервизен център на САТ PHONES, при което: а/ не е открита никаква повреда, клиентът е длъжен да плати всички разходи свързани с тестването, административните разходи и разходите за транспорт /изпращане според актуалните тарифи, които се таксуват доставчиците на отделните услуги; б/ се установи, че рекламираният дефект е дефект, за който не се отнасят гаранционните условия, клиентът ще бъде длъжен да покрие разходите по ремонта. Съгласно чл.113 ал.4 от ЗЗП „Привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба е безплатно за потребителя. Той не дължи разходи за експедиране на потребителската стока или за материали и труд, свързани с ремонта й …“   Описано е , че търговецът: „БТК“ ЕАД се е обявил за вносител на стоката на територията на ЕС на етикета и на стикера, поставен върху опаковката на телефоните и по смисъла на чл.104 ал.2 от ЗЗП „БТК“ ЕАД е производител на описаните телефони „САТ В 100“ и в това си качество предоставя търговска гаранция за тях. Посочено е, че в заявлението за предоставяне на търговска гаранция не се съдържа задължителната информация по чл.119 ал.1 т.1 от ЗЗП за правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.112 – 115 от ЗЗП и за отговорността на продавача за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл.112 – 115 от ЗЗП. Заявлението съдържа условия, които ограничават правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.113 ал.4 от ЗЗП . Посочен е като нарушен чл.119 ал.1 т.1 вр.чл.113 ал.4 от ЗЗП.

         Горните обстоятелства съдът установил въз основа на показанията на разпитания свидетел Т. К., чиито показания кредитирал изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От всички събрани по делото доказателства съдът установил по безспорен и несъмнен начин, че потребителят е предявил на 24.04.2015г рекламация за мобилен телефонен апарат „Nokia515“, като в издадения на потребителя документ при предявяване на рекламацията – сервизна карта №4802017161/24.04.2015г от 24.04.2015г, не се съдържа номерът, под който рекламацията е вписана в регистъра на предявените рекламации – 04194. Съдът установил още, че жалбоподателят “БТК” ЕАД предлага за продажба мобилни телефони: „САТ В100” на продажна цена 269,90лв, като на етикета поставен върху опаковката на апарата “БТК” ЕАД се е обявило за вносител на стоката, т.е. по смисъла на чл.104 ал.2 от ЗЗП “БТК” ЕАД е производител на описаните телефони и в това си качество предоставя търговска гаранция за тях. От събраните по делото доказателства съдът установил, че в заявлението за предоставяне на търговска гаранция не се съдържа задължителната информация по чл.119 ал.1 т.4 от ЗЗП за правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.112 – 115 от ЗЗП и за отговорността на продавача за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранция по чл.112 – 115 от ЗЗП, като заявлението съдържа информация, която ограничава правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.113 ал.4 от ЗЗП.  

При така приетото за установено от фактическа страна съдът направил извод, че законосъобразно и обосновано административно- наказващият орган е приел, че жалбоподателят “БТК” АД-София е осъществил съставите на административни нарушения по чл.127 ал.3 от ЗЗП и по чл.119 ал.1 т.1 вр.чл.113 ал.4 от ЗЗП и правилно и законосъобразно му е наложил административни наказания на основание чл.221 и чл.222 от Закона за защита на потребителите. Съдът приел за доказано, че след предявена рекламация от потребител в издадения му документ не се съдържа номерът, под който рекламацията е вписана в регистъра на предявените рекламации, както и че жалбоподателят “БТК” ЕАД предоставя гаранционна карта при продажба на мобилни телефонни апарати, но в нея липсва обозначение на лицето, което я предоставя. Съдът се позовал на разпоредбата на чл.117 ал.1 от ЗЗП, според който търговската гаранция е задължение, поето от търговеца или производителя към потребителя. Приел, че в случая на етикетите на тези апарати, поставени върху опаковките, “БТК” ЕАД се е обявило за вносител на стоката на територията на ЕС от Китай и по смисъла на чл.104 ал.2 от ЗЗП “БТК” ЕАД се явява производител на описаните мобилни телефонни апарати. От това съдът направил заключение, че именно “БТК”ЕАД предоставя търговска гаранция за стоките в качеството си на производител. За неприложима счел хипотезата на чл.119 ал.2 от ЗЗП, доколкото никъде в заявлението за предоставяне на търговска гаранция не е посочен реалния производител на стоките, за да може да бъде направена преценка има ли той представителство на територията на страната и за да бъде ангажирана отговорността на “БТК” ЕАД в качеството му на продавач. Според решаващия съд заявлението за предоставяне на търговска гаранция изразява готовността на търговеца да даде за продадената от него стока или услуга търговска гаранция, която може да има по-тесен обхват от права на потребителя отколкото в ЗЗП. Това заявление следва да бъде предоставено на потребителя преди извършването на покупката като въз основа на него потребителят да направи преценката си дали да закупи стоката или не, дали да сключи договор за желаната услуга или не. В представената гаранционна карта, която до попълването й при продажба има и характера на заявление за предоставяне на търговска гаранция, не се съдържа изискуемата съгласно чл.119 ал.1 т.1 от ЗЗП информация в писмен вид.

Съдът не констатирал да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество – жалбоподател. На тези основания потвърдил изцяло НП.

Настоящата касационна инстанция споделя принципно изложените от решаващия съд правни доводи по отношение нарушението по т.2 от НП, че заявлението за предоставяне на търговска гаранция следва да съдържа описаната по-горе задължителна информация за правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112-115 ЗЗП и че не следва да съдържа условия, които ограничават правата на потребителите. В разглеждания конкретен случай обаче, съдът намира, че оплакванията на касатора за допуснати при издаването на НП съществени процесуални нарушения са основателни. Действително, нито от обстоятелствената част на НП, нито от текста на предхождащите го документи- АУАН и констативен протокол може да се направи извод за конкретно констатиран случай, при който в заявлението за предоставяне на търговска гаранция не се съдържа задължителната информация за правата на потребителите, респективно се съдържа информация, която ограничава правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.113, ал.4 от ЗЗП. Вярно е, че проверката е извършена по повод постъпила жалба от конкретно лице- потребител, но в НП, както и в предхождащите документи и актове не е посочено, че именно в заявлението, касаещо този потребител, или друг конкретен потребител липсва нужната информация или съществуващата е ограничаваща правата му. В пряка връзка с това е и основателността на оплакването на касатора, че в НП не се съдържа дата на извършване на нарушението по т.2. Нарушението е конкретно, за всеки един случай, при който, при сключването на договора за продажба или за услуга или при приемането на продукта, на клиента не се предоставя документ, съдържащ информация за правата му, произтичащи от гаранциите по чл. 112-115 от ЗЗД. В случая не може да се приеме, че нарушението по т.2 е извършено на датата на проверката в обекта- 27.04.2015 г. , когато е установено. Ако административнонаказващият орган е имал предвид нарушение, извършено при предоставяне на търговска гаранция на лицето, подало сигнала, то това нарушение няма как да е извършено на датата на проверката, тъй като предоставянето на търговската гаранция се извършва с предоставяне на гаранционната карта, при покупката на продукта, и очевидно в един по-ранен момент. От друга страна, ако проверяващият орган е констатирал при извършването на проверката извършване на административно нарушение, при което, при сключен на същата дата договор с клиент не е предоставена изискуемата задължителна информация, е следвало това нарушение да бъде описано с посочване на конкретния потребител и конкретния договор, с приложение на съответния документ, в който не се съдържа тази информация. Видно е от доказателствата по делото, че при проверката (във връзка с жалбата на потребителя Ч. относно предявена рекламация на вече закупен мобилен телефон) са открити заявления за търговска гаранция на предлагани в магазина мобилни телефонни апарати, неотговарящи на изискванията на чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЗП, но не и действия по предоставяне на тези заявления на конкретен клиент или клиенти, закупили мобилни телефони от категорията на описаните в НП. Наличието на бланки от документи, съставляващи заявление по смисъла на чл. 119, ал. 1 от ЗЗП, в които не се съдържа информация за правата на потребителя, произтичащо от гаранциите по чл. 112-115 от ЗЗП, респ. се съдържат условия, които ограничават правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.113, ал.4 от ЗЗП, не изчерпва фактическия състав на нарушението, наказуемо на основание чл. 221 от ЗЗП. В НП липсва описание на конкретен случай, при който, при сключване на договора, респ. при предаване на стоката, в горните документи не е налице изискуемата информация. След като при проверката конкретна продажба и непредоставяне на търговска гаранция не е установено , следва извод, че от обективна страна не е констатирано и описано извършване на административно нарушение, от което следва, че наказателното постановление, както и потвърждаващото го решение следва да бъдат отменени в частта за нарушение на чл.119, ал.1, т.1 във връзка с чл.113, ал.4 от ЗЗП.

В останалата част , за констатирано нарушение на чл.127, ал.3 от ЗЗП, НП по т.1 и потвърждаващото го решение в тази част като правилни и законосъобразни следва да бъдат оставени в сила. По делото е приложена издадената на потребителя Ч. сервизна карта №4802017161/24.04.2015 год. и от същата се установява, че в нея не се съдържа номерът, под който рекламацията е вписана в регистъра на предявените рекламации-04194. Нарушението е формално, на просто извършване, свързано е с липса на реквизит в издадената сервизна карта и се счита за осъществено с факта на невписване на съответната информация. С невписване на този номер е осъществен състава на нарушение по чл.127, ал.3 от ЗЗП. Нарушението е съставомерно и доказано със съответни писмени доказателства. За дата на извършването му в случая се счита датата на сервизнта поръчка, в която не е вписана съответната информация, а за място на нарушението-мястото, на което е следвало да се впише номера на рекламацията по регистър, а това е проверения обект. Като е потвърдил НП в тази част- по т.1, РС Плевен е постановил едно правилно, валидно и допустимо решение, което следва да се остави в сила в тази част.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 238 от 15.04.2016 г., постановено по нахд № 774/2016 г. на Районен съд – Плевен в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 2015-038315 от 27.11.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара” към „Комисия за защита на потребителите” гр.Плевен, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр.София, с ЕИК 831642181, представлявано от А. И. Д. с ЕГН **********, на основание чл.27, чл.28, чл.53 и чл.83 от ЗАНН, чл.233 ал.2 от ЗЗП, е наложена по т.2 имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.221 от ЗЗП за нарушение на чл.119 ал.1 т.1, във връзка с чл.113 ал.4 от ЗЗП и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2015-038315 от 27.11.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара” към „Комисия за защита на потребителите” гр.Плевен, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр.София, с ЕИК 831642181, представлявано от А. И. Д. с ЕГН **********, на основание чл.27, чл.28, чл.53 и чл.83 от ЗАНН, чл.233 ал.2 от ЗЗП, е наложена по т.2 имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.221 от ЗЗП за нарушение на чл.119 ал.1 т.1, във връзка с чл.113 ал.4 от ЗЗП.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 238 от 15.04.2016 г., постановено по нахд № 774/2016 г. на Районен съд – Плевен в останалата част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.